№ 23129
гр. София, 27.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110174053 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са обективно съединени конститутивни искове за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 112 от 08.10.2024 г. на управителя
„П.-А.“ ЕООД и за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 113 от
08.10.2024 г. на управителя „П.-А.“ ЕООД.
Ищецът В. Г. С. твърди да е незаконосъобразно уволнена с процесните
заповеди, тъй като със заявление по чл. 335, ал. 5, т. 3 КТ от 17.09.2024 г. е
била упражнила правото си едностранно да прекрати трудовите си договори -
основен и допълнителен, без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ,
което било достигнало до работодателя – ответник „П.-А.“ ЕООД на дата
17.09.2024 г. Твърди, че след като работодателят е бил получил заявлението от
ищцата, на дата 08.10.2024 г. е прекратил трудовите правоотношения на друго
основание - по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, без да е налице дисциплинарно
нарушение от служителя или започнала процедура по установяване на такова
преди волеизявлението й за едностранно прекратяване на договорите. Излага,
че след като трудовите договори са били вече едностранно прекратени от нея,
то същите не може отново да се прекратят. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът „П.-А.“ ЕООД в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага, че на
10.09.2024 г. ищцата е поискала прекратяване на трудовите договори по
взаимно съгласие, която молба не била уважена от работодателя. Едва след
получаване на съобщението за това на 16.09.2024 г., на 17.09.2024 г. в 16.42
часа ищцата подала заявление по чл. 335, ал. 5, т. 3 КТ т.е. след като е
следвало да се яви на работното си място в 8 часа сутринта на 17.09.2024 г.
Излага, че работодателят не приел заявлението на ищцата за едностранно
прекратяване на трудовите правоотношения. Излага, че не е била налице
никоя от хипотезите на чл. 327 КТ. Твърди, че не е имало забавяне в
изплащането на трудовите възнаграждения за месец юли 2024 г., което се
1
установявало и от констатациите на извършената проверка от Д. „И. по т.“ и от
разходни касови ордери от 16.08.2024 г.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е да докаже
наличие на трудово-правна връзка между страните към момента на
връчване на процесните заповеди – чл. 195, ал. 3 КТ, че при налагане на
дисциплинарните наказания е спазил формалните изисквания, свързани с
мотивиране на заповедите и изискване на обяснения, както и че ищецът
виновно е нарушил вменените му трудови задължения и наложените
наказания се явяват съответни.
Като безспорни не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: че
между страните са съществували трудови правоотношения по основен трудов
договор № **********/18.05.2023 г., по силата на който ищцата е заемала
длъжността „рецепционист“ и по втори (допълнителен) трудов договор
№**********/26.04.2024 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността
„сервитьор“; че на 17.09.2024 г. ищцата е подала заявление по чл. 335, ал. 5, т.
3 КТ, което е достигнало до ответника на 17.09.2024 г.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на трима свидетели за установяване на поведението на ищцата
при прекратяване на трудовите правоотношения и твърденията й в исковата
молба относно разписване на празни листове, работно време, здравословно
състояние и др. като неотносими към предмета на делото, следва да бъдат
оставени без уважение.
По насрещния иск:
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът „П.-А.“ ЕООД е предявил
насрещен иск срещу ищцата. Съобразявайки разпоредбата на чл. 314, ал. 2
ГПК, съгласно която по реда на бързото производство не може да се
предявяват насрещни искове, съдът намира, че следва да отхвърли искането
на ответника по делото за съвместно разглеждане на предявения от него
насрещен иск срещу ищцата. По реда на бързото производство не могат да се
предявяват насрещни искове, съобразно императивната разпоредба на чл. 314,
ал. 2 ГПК. С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство
се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято
допустимост в случая е изключена по силата на закона, като същевременно с
неприемането на насрещния иск не се прегражда пътят на съдебна защита
(искът може да бъде предявен в отделно производство) и не се нарушават
правата на никоя от страните, като следва да се посочи, че в нормата на чл. 314
ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт, поради което
определението, с което не се приема за съвместно разглеждане предявеният от
ответника срещу ищеца насрещен иск, не подлежи на обжалване. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно изложените по-горе мотиви.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „П.-
А.“ ЕООД срещу В. Г. С. насрещен иск с насрещна искова молба с вх. № 76362
от 04.03.2025 г.
НАСРОЧВА делото за 02.07.2025 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели за установяване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за
тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на
определението могат да вземат становище по доклада и да предприемат
съответните процесуални действия, включително представяне на
доказателства, като в противен случай губят възможността да сторят това
по-късно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3