РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1308 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 –
сграда Лабиринт, ет.2, офис, 4 против
С.А.К., ЕГН **********, /конституиран в
хода на производството като законен наследник на починалия А.К.П., ЕГН **********/***,
и Т.А.П., ЕГН **********, / конституирана
в хода на производството като законен наследник на починалия А.К.П., ЕГН **********/***,
с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде установено
по отношение на С.А.К., че дължи на ищцовото дружество сумата от 522,35 лв.
/петстотин двадесет и два лева и 35 ст./, представляваща главница по Договор за
стоков кредит №2230981, ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда-
31.05.2018 г. до окончателно изплащане, сумата от 51,97 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва по Договор за стоков кредит №2230981, за
периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г., сумата от 46,72 лв., представляваща
лихва /обезщетение/ за забава по Договор за стоков кредит №2230981, за периода
от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение
от 01.06.2018 г., по гр.д. № 790, по
описа ВРС за 2018г., а по отношение на Т.А.П. да се признае за установено, че
дължи на ищцовото дружество сумата от 522,35 лв. /петстотин двадесет и два лева
и 35 ст./, представляваща главница по Договор за стоков кредит №2230981, ведно
със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение в съда-31.05.2018 г. до окончателно
изплащане, сумата от 51,97 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва по Договор за стоков кредит №2230981, за периода от 21.12.2016 г. до
20.07.2017 г., сумата от 46,72 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за
забава по Договор за стоков кредит №2230981, за периода от 21.11.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
01.06.2018 г., по гр.д. № 790, по описа
Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение 01.06.2018
г., по гр.д. № 790, по описа ВРС за 2018г., като на основание чл. 415 вр. чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск,
поради което е налице правен интерес. Излага, че процесното вземане произтича
от сключен на 11.04.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/кредитодател/ и А.К.П. /кредитополучател/ Договор за стоков кредит №2230981.
Поддържа се, че съобразно договореното е отпусната стоков кредит за цената на
стоката, закупена от кредитополучателя в търговски обект, като сумата по
кредита е била преведена от кредитодателя директно към съответния търговец и
кредитът се счита усвоен от датата на заверяване сметката на търговеца. При
тези условия на договора кредитодателя е отпуснал кредит на А.П. в размер на
1399 лв., която сума е преведена на търговеца на 11.04.2016 г., с което
кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора. Издаден е Протокол за
продажба, който е подписан от кредитополучателя при получаване стоката в
обекта. Съгласно договорките кредитополучателят се е съгласил да заплати
възнаградителна лихва в общ размер на 335,72 лв., а общата сума по кредита е в
размер на 1734,72 лв., която е следвало да бъде изплатена на 24 анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 72,28 лв., като крайния падеж е бил на
21.04.2018 г.. Сочи се, че кредитополучателят е погасил сума в размер на 536,56
лв, а предвид забавата е начислена и лихва за забава в размер на 93,44 лв., за
периода от 21.11.2016 г. до 31.05.2018 г.. Твърди се, че на 20.07.2017 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1. от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* и по силата на които вземането
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу А.К.П., произтичащо от договор за
стоков кредит №2230981/11.04.2016 г. е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор. Сочи се, че вземането е индивидуализирано в Приложение 1 от
20.07.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.07.2017 г. Твърди се, че за извършената цесия А.П. е уведомен по
реда на чл.99, ал3 от ЗЗД. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът А.К.П. в хода на процеса е починал и като ответници са
конституирани неговите наследници С.А.К. и Т.А.П..
Ответника С.А.К. в срока по чл.
131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Ответника Т.А.П. в срока по чл.
131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответниците С.А.К.
и Т.А.П. е
връчен препис от исковата молба и доказателствата, с указания за възможността
за представяне на отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството,
че не са подали отговор, не се явяват в съдебно заседание, за което са редовно
призовани и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,
като от представените към исковата молба писмени доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 505 лв., представляващи платена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и платени
държавна такса, такса за издаване на съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство, съобразно представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Агенция за събиране на
вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2, офис, 4 против С.А.К., ЕГН **********, /конституиран
в хода на производството като законен наследник на починалия А.К.П., ЕГН **********/***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.А.К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ
НА „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 522,35
лв. /петстотин двадесет и два лева и 35 ст./, представляваща главница по
Договор за стоков кредит №2230981, ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
в съда- 31.05.2018 г. до окончателно изплащане, сумата от 51,97 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по Договор за стоков кредит
№2230981, за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г., сумата от 46,72 лв.,
представляваща лихва /обезщетение/ за забава по Договор за стоков кредит
№2230981, за периода от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда
- 31.05.2018 г, за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 01.06.2018 г.,
по гр.д. № 790, по описа ВРС за 2018г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2,
офис, 4 против Т.А.П., ЕГН **********, / конституирана в хода на
производството като законен наследник на починалия А.К.П., ЕГН **********/***, че
Т.А.П., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА
„Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 522,35 лв.
/петстотин двадесет и два лева и 35 ст./, представляваща главница по Договор за
стоков кредит №2230981, ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда-
31.05.2018 г. до окончателно изплащане, сумата от 51,97 лв., представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва по Договор за стоков кредит №2230981, за
периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г., сумата от 46,72 лв., представляваща
лихва /обезщетение/ за забава по Договор за стоков кредит №2230981, за периода
от 21.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 31.05.2018 г, за
които суми е издадена заповед за
изпълнение от 01.06.2018 г., по гр.д. №
790, по описа ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********, /конституиран в хода на производството като законен наследник на
починалия А.К.П., ЕГН **********/***, и Т.А.П., ЕГН **********, /конституирана в хода на производството като
законен наследник на починалия А.К.П., ЕГН **********/***, ДА ЗАПЛАТЯТ
на „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Петър Дертлиев, № 25 – сграда Лабиринт, ет.2,
офис, 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 505 лв.,
представляваща сторените по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА