ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. И.а
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502915 по описа за 2022 година
Производство по чл.419,ал.1 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.
Подадена е жалба вх.№25931/07.10.2022 г., от В. Н. И. ЕГН:**********, с адрес:
гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с ЕГН:********** от гр.Пловдив,
ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.2,ап.5 чрез адв.В. И., с която моли съда да отмени разпореждане за
незабавно изпълнение и издадената заповед №11241/21.12.2018 г. на ПРС, 11 гр.с. по ч.гр.д.
№20247/2018 г. и да се обезсили издадения ИЛ, издадени в полза на кредитора „Банка
ДСК”ЕАД, ЕИК:********* срещу длъжник Н. М. И., със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Московска“ №19, за сумата 9492,35 лв.-главница, произтичаща от договор
за кредитна карта от 12.06.2015 г., редовна лихва в размер на 1892,15 лв. за в периода
10.09.2018-19.12.2018 г., наказателна лихва в размер на 246,84 лв. за периода 14.06.2018 г-
19.12.2018 г., заемни такси в размер на 356,87 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.12.2018 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото в размер на 239,77 лева. Направено е и искането за
спиране на принудителното изпълнение образувано по издадения ИЛ в полза на Банка ДСК-
ЕАД от 27.12.2018 г., което е оставено без уважение с вл.с. определение от 13.10.2022 г.на
ПРС, 11 гр.с. по ч.гр.д.№20247/2018 г.
Ответникът по ЧЖ – „Банка ДСК”ЕАД – взема становище, че жалбата е допустима,
но неоснователна. Претендира за разноски- присъждане на юрисконсулко възнаграждение.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните по жалбата, намира за установено следното:
ЧЖ е подадена на 05.08.2022 г., а разпореждането за незабавно изпълнение е връчено
на 06.07.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в законоустановения 1-месечен срок по
чл.419,ал.1 ГП, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна,
1
съображения:
С атакуваното разпореждане на РС е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ
в полза на кредитора против длъжника и е осъден да заплати посочените по-горе суми.
Жалбоподателите считат, че издадената заповед за НИ е незаконосъобразна – тъй
като не удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу кредитополучателя по
договора за кредитна карта, като излага следните конкретни основания и доводи: че
заявлението включвало вноски за период, извън срока на договора, че размерът на вноските
не фигурирал в погасителния план; че неправилно е изчислен размера на вноските; че
вземането е основано на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 и 146,ал.2 от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. – договорните клаузи са изготвени
предварително в деня на подписването, не са предоставени ОУ и потребителят не се е
съгласявал с тях, в ОУ референтния лихвен процент се променял единствено по усмотрение
на банката и договорната лихва била прекомерна; че договорът за кредит е нищожен на
осн.чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.9 и 9а от ЗПК – липсвал реално уговорен лихвен процент;
че банката не е уведомила длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем преди подаване
на заявлението за издаване на ЗИ.
Съдът намира, че съгласно чл.419/2/ ГПК ЧЖ може да се основе само на съображения
нередовност на документа по чл.417,т.2 ГПК от външна страна - че извлечението от сметка
на банката няма изискуемите форма и съдържание и не съдържа данни, удостоверяващи
подлежащо на изпълнение вземане, което не се установява по делото. В проверка на
редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги на
Банката по партидата на кредитополучателя и дали същото удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, ПОС намира, че същото е редовно от външна страна и удостоверява
подлежащи на принудително изпълнение парични вземания срещу длъжника, тъй като
съдържа необходимите реквизити – посочен е кредитополучателя, банката – кредитодател,
договора за банков кредит,броя на вноските, които не са издължени на договорените дати,
общия дължим размер на сумата, в т.ч. неиздължена главница, периода към който се дължи,
размера на договорната и просрочената лихва и периода, за който се търси, датата на
изискуемостта. Съгл. задължителната съд.практика по чл.290 ГК - о.№118/24.02.2009 г. по
ч.т.д.№25/2009 г. ТК, 2 ТО на ВКС – извлечението от счетоводните книги е редовно ако
съдържа посочената по-горе информация; в него е посочено, че вземането на банката е
станало изискуемо тъй като вземанията по договора са с настъпил падеж, т.е. че са
изискуеми като просрочени вземания поради изтичане на крайния срок на договора -
12.06.2016 г. и подлежат на принудително изпълнение. ПОС намира, че след като кредитора
не твърди предсрочна изискуемост, не е необходимо уведомяване на длъжника че прави
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК- оплакването е
неоснователно.
От приложения договор издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит на физически лица от 12.06.2015 г. е видно, че между страните е уговорен променлив
лихвен процент от 14,95%, 0,04% на ден, с ГПР – 14,95% при кредитен лимит от 10000 лв., с
2
обща дължима сума -10828,16 лв.; приложен е погасителен план за периода -12.06.2015 г.-
12.06.2016 г. Тъй като ГПР и включеният в него ГЛП са под 50%, няма данни за
прекомерност на лихвата , съгласно нормите на ЗПК; от приложения погасителен план,
договора и ОУ не се установява да са налице неравноправни клаузи по отношение на
лихвения процент.Останалите оплаквания, че заявлението включвало вноски за период,
извън срока на договора, че размерът на вноските не фигурирал в погасителния план; че
неправилно е изчислен размера на вноските -могат да бъдат направени в исковото
производство по чл.422 ГПК, но не и в заповедното производство по чл.417 ГПК, в което
съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува, а дали е
представен документа по чл.417,т.2, дали той е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Ето защо извлечението по чл.417,т.2 от ГПК е редовно от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - жалбата е неоснователна
и следва да се остави без уважение. Предвид неуважаване на ЧЖ, на осн.чл.78,ал.8 от ГПК
във в с чл.25а от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемия следва да се
присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.
Предвид горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№25931/07.10.2022 г., от В. Н. И.
ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с
ЕГН:********** от гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.2,ап.5 чрез адв.В. И. за отмяна на
разпореждане за незабавно изпълнение и издадената заповед №11241/21.12.2018 г. на ПРС,
11 гр.с. по ч.гр.д.№20247/2018 г. и за обезсилване на издадения ИЛ срещу длъжник Н. М.
И., издадени в полза на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес
на управление: град София, ул. „Московска“ №19, за сумата 9492,35 лв.-главница,
произтичаща от договор за кредитна карта от 12.06.2015 г., редовна лихва в размер на
1892,15 лв. за в периода 10.09.2018-19.12.2018 г., наказателна лихва в размер на 246,84 лв. за
периода 14.06.2018 г-19.12.2018 г., заемни такси в размер на 356,87 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.12.2018 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 239,77 лева.
ОСЪЖДА В. Н. И. ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив, ЖК Тракия
№107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с ЕГН:********** от гр.Пловдив, ЖК Тракия
№107,вх.Б,ет.2,ап.5 да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:********* юрисконсулско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Определението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4