Р Е Ш Е Н И Е № 251
27.08.2019г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
На двадесет и девети май през 2019 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 719 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.294, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по постъпила искова молба вх.№ 3305/04.09.2018г. на “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
*********, представлявана Франк Тео
Джи Янсен – изпълнителен директор и Светла Атанасова Георгиева – изпълнителен
директор, чрез пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано
от Райна Иванова Миткова – Тодорова – управител, действаща чрез юрисконсулт М.М.,
против С.К.Ю., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът дължи по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен на 27.08.2010г. между С.К.Ю. в качеството на
кредиполучател и „Обединена българска банка“ АД в качеството на кредитодател,
следните суми: 6 633.22 (шест хиляди
шестстотин тридесет и три лева и 22 ст) лева - главница, 220.89 (двеста и двадесет лева и 89 ст) лева
– договорна лихва от 27.10.2011г. до 04.07.2012г., 234.41 (двеста тридесет и четири лева и 41 ст) лева – наказателна
лихва за просрочени главници от 27.10.2011г. до 04.07.2012г., законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
В
условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни, предявява осъдителни искове, обективно
съединени при условията на комулативност, с които моли да бъде осъдена
ответницата да заплати на банката 7 088.52лв, представляващи изискуеми
вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 27.08.2010г.
между С.К.Ю. в качеството на кредитополучател и „Обединена българска банка“ АД
в качеството на кредитодател, а именно:
6 633.22 (шест хиляди шестстотин тридесет и три лева и 22 ст) лева -
главница, 220.89 (двеста и двадесет лева
и 89 ст) лева – договорна лихва от 27.10.2011г. до 04.07.2012г., 234.41 (двеста тридесет и четири лева и 41
ст) лева – наказателна лихва за просрочени главници от 27.10.2011г. до
04.07.2012г., законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Моли да бъдат присъдени и разноските по заповедното производство. Претендира и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Твърди, че с ответникът е сключен процесния договор за кредит за сумата от 7 440.00 лева, като ищцовото дружеството е предоставило сумата по кредита на длъжника, който от своя страна се задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Договорили се, че кредитът ще се изплаща на 96 месечни анюитетни вноски, като крайната дата за връщане е до 27.08.2018г. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя за задълженията, предвидени в договора, изразяващо се в неплащане на погасителните вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Тъй като не последвало
плащане по процесния договор, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда
на чл.417 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за
същото вземане по ч.гр.д.№ 487/2012г. по описа на РС - Исперих.
Поради обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. С исковата молба е заявил, че ако в първото по делото с.з. не се яви представител на ищеца, делото да се разгледа в негово отсъствие, като се приеме, че се поддържа исковата молба.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира такъв чрез особен представител адв.В.К. ***, като счита така
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за недопустим, тъй като исковата
молба била подадена след изтичане на законовия едномесечен срок от подаване на
възражението срещу издадената заповед за изпълнение. По отношение на евентуалните искове също счита, че са недопустими, тъй
като липсвал правен интерес за ищеца от предявяването им поради снабдяването му
със заповед за изпълнение. Прави и възражение за изтекла погасителна давност,
тъй като от момента, когато вземането е било станало изскуемо, респективно от
момента на образуване на изпълнителното дело, до момента на депозиране на
исковата молба бил изтекъл срок по-дълъг от 5 години,през които кредиторът не
бил предприел действия, прекъсващи давността. Не възразява срещу направените
доказателствени искания и няма искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание за ответникът се явява особен представител адв.В.К., който поддържа писмения отговор и излага допълнителни съображения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 27.08.2010г. между ищеца като
кредитор и ответницата като кредитополучател е бил подписан Договор за
предоставяне на потребителски кредит в размер на 7 440.00лв. Уговорили се,
че кредитът се усвоявал еднократно на 30.08.2010г., както и начина на
олихвяване на предоставения кредит и видовете неустойки по неизпълнение на
договорните задължения.
Издължаването на кредита следвало да стане на 96 месечни
анюитетни вноски в размер на 105.11 лева, считано т 27.09.2010г. на 27-мо число
от месеца, с крайна дата за връщане на сумата
по кредита – 27.08.2018г.
Съгласно чл. 21 от Договора кредитът ставал предсрочно изискуем при пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски. Според чл. 15 ал. 4 от
Договора кредитополучателят се задължавал да уведоми кредитора незабавно при
промяна на адреса, посочен в договора, както и при всяка последваща промяна в
своя адрес. При неизпълнение на това свое задължение всяка писмена
кореспонденция, изпратена от банката до последния посочен от кредиполучателя
адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.
На 04.07.2012г. ищецът е осчетоводил предсрочната изискуемост на кредита
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката, тъй като ответницата
изпаднала в забава след 27.10.2011г. В последствие на 06.07.2012г. било
подадено заявление по чл. 417 ГПК и банката се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 17.07.2012г. срещу
ответницата по ч.гр.д. № 487/2012г. по описа на РС – Исперих. Въз основа на
така издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело №20127620400508 на
ЧСИ Деян Драганов с рег.№ 762, район на действие – ОС – Разград. Тъй като
длъжницата не била намерена на посочения адрес, връчването е станало по реда на
чл. 47 ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление. Поради това съдът е дал
указания на ищеца съгласно чл. 415 ал. 1 т.2 ГПК, че следва да предяви иска си
в едномесечен срок от уведомяването. Понеже исковата молба е постъпила след
едномесечния срок, съдът по заповедното производство е обезсилил издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 17.07.2012г. Поради тази
причина настоящият съдебен състав е прекратил производството в частта, с която
са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК и
производството е продължило само по осъдителните искове с правно основание чл.
430 ТЗ.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, сумите
по договора са усвоени на 31.08.2010г., като сума в размер на 7440.00лв. е
постъпила по сметката на ответницата. Последната е правила плащания на
дължимите вноски съгласно условията на погасителния план до 27.10.2011г. за
договорна лихва в размер на 654.40лв и до 27.09.2011г. за погасяване на
главница в размер на 756.59лв. По-късно били погасени 50.19лв. за главница и
44.56лв. за договорна лихва. След посочените дати е налице просрочие на
погасителните вноски, като просрочените плащания са както следва:
6 633.22лв. за главница, 220.89лв. за договорна лихва за периода от
27.10.2011г. до 04.07.2012г. и 234.40лв.
за наказателна лихва от 27.10.2011г. до 04.07.2012г. След подаване на заявлението по чл. 417 ГПК са постъпили плащания от
длъжника, като доброволно е постъпила сума в размер на 1332.25лв. и
принудително е постъпила сума в размер на 56.11лв.
В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в
общ размер на 855.33 лева – 365.33лв. за ДТ, 340.00лв. за възнаграждение на
особен представител на ответницата и 150.00лв. за възнаграждение на вещо лице.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявените в условията на обективно
съединяване иск три иска са допустими. Първият иск е за неизпълнение на
договорно задължение, произтичащо от договор за банков кредит и има своето правно основание при посочените
по-горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 430, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.79 от ЗЗД, –
осъдителен иск за защита на правото на кредитодателя по договор за банков
кредит да получи първоначално дължимото, съобразно уговореното между страните
при сключване на договора, когато реалното изпълнение е все още възможно и има
интерес от него /в случая заплащане на дължима цена/. Другите два иска с правно
основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за заплащане на договорна
лихва и обезщетение за забава, с които кредоторът да бъде обезщетен за вредите
от закъснялото изпълнение на парично задължение, Същите са предявени от
надлежна срещу надлежна страна.
Разгледани по същество – исковете са частично основателни.
От събраните писмени и гласни доказателства се установи безспорно, че между
двете страни е сключен договор за банков кредит, като е било постигнато
съгласие по всички основните елементи на сделката – предмет и цена. Уговорен
бил и начина на плащане – чрез месечни анюитетни вноски. Ищецът е изпълнил
своето задължение да преведе сумата по договора по сметка на ответницата. Последната
е усвоила кредита на 31.08.2010г., в резултат на което за нея е възникнало
задължението да върне кредита съгласно условията на договора. първоначално
ответницата е изпълнявала договорните си задължения, но към 27.09.2011г. е
преустановила плащанията, поради което ищецът се е възползвал от правото си по
чл. 21 от Договора и е обявил предсрочната изискуемост на кредита на
04.07.2011г., но без да да уведоми кредитополучателя за волеизявлението си, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Действително разпоредбата на чл. 21 от
Договора предвижда, че не е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван, за
да настъпи предсрочната изискуемост, но съгласно трайната и задължителна
практика тази договорка не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК (Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 4/2013г. ). В случая ищецът, на когото е и главната тежест на доказване по настоящото
производство, не е представил доказателства, че е уведомил длъжника за своето
волеизявление, с което е направил кредита предсрочно изискуем. При това
положение, съгласно цитираното тълкувателно решение, ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Същевременно съгласно Тълкувателно решение 8/2017 от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 8/2017г. дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски. И тъй като съдът е длъжен при постановяване на решението
си да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право (чл. 235 ал. 3 ГПК), в настоящия случай следва да се взема предвид две обстоятелства. Първото
е, че на 27.08.2018г. е настъпил крайния падеж на задължението по процесния
договор за кредит, т.е. всички вноски са падежирали и са станали изскуеми.
Второто обстоятелство е, че след подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнени, която дата се счита и за дата на подаване на исковата молба, е
извършено плащане по кредита, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, в
общ размер на 1388.36лв.
Предвид изложеното следва искът за главница да бъде уважен частично в
размер на 5244.86лв., като от първоначално претендираните 6633.22лв. бъдат
приспаднати погашенията, направени след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
в общ размер на 1388.36лв., тъй като експертизата не е посочила каква част от
тази сума погасява главницата и каква част – лихвите.
Като обуловени от изхода на главния иск, следва да бъдат уважени и исковете
за договорна и наказателна лихва.
Съдът не споделя възражението на особения
представител на ответницата, за изтекла погасителна давност на вземанията. С
оглед на направения по-горе извод, че вземането на кредитора не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на основание предсрочна изискуемост на
кредита, следва, че към 04.07.2012г. дори и кредиторът да е обявил предсрочната
изискуемост на кредита, вземането не е било изискуемо. Погасителната давност
съгласно разпоредбата на чл.114 ал. ЗЗД започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В настоящия случай вземането на кредитора е
станало изискуемо от датата, следваща крайния падеж – 28.08.2018г., а от тогава
и до настоящия момент не е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок.
При горния изход на делото ответникът дължи направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 687.80лв.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД С.К.Ю., ЕГН-**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, представлявана Франк Тео Джи Янсен – изпълнителен директор и
Светла Атанасова Георгиева – изпълнителен директор, чрез пълномощник „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова –
управител, сумата от сумата от 5 700.16 (пет хиляди и седемстотин лв. и
16 ст.) лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 27.08.2010г., 220.89 (двеста и двадесет лева и 89 ст.)
лева – договорна лихва от 27.10.2011г. до 04.07.2012г., 234.41
(двеста тридесет и четири лева и 41 ст.) лева – наказателна лихва за
просрочени главници от 27.10.2011г. до 04.07.2012г., законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.07.2012г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от
5 700.16лв. главница, до първоначално претендираната сума от
6 633.22лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.К.Ю., ЕГН:**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК:*********, представлявана Франк Тео Джи Янсен – изпълнителен директор и Светла Атанасова Георгиева – изпълнителен директор, чрез пълномощник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова – управител, направените от страната съдебни и деловодни разноски по настоящото производство общо в размер на 687.80 /шестотин осемдесет и седем лв. и 80ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: