РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на първи
юни две хиляди двадесет и първа, в
състав:
Съдия
Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2892 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.242 ал. 1 от КЗ /отм./ и чл.134 от ЗЗД, както и акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищците К.Г.Т. от гр.С., Г.Г.П.
от гр.Кюстендил и Х.Г.Б. от гр.С. твърдят, че на 12.03.2008г. баща им Г.Т.П.е
сключил договор за предоставяне на банков кредит с ОББ АД
за сумата 40 000лв. , дължим на 216 месечни вноски , всяка в размер
на 385,95лв. с краен срок на издължаване на кредита 10.03.2026г. За целия срок
на действие на договора Г.П.е сключил застраховка „Живот“ в ОББ-Е.А.Д.Л.Застрахователно
дружество“ АД, чийто правоприемник е „Д.Ж.“ ЕАД по групова полица „Живот“ с №
2006 в полза на банката кредитор. Съгласно същата, при сбъдване на
застрахователното събитие, застрахователната компания се задължава да изплати
остатъка по кредита в полза на ОББ АД. В застрахователната полица не са
записани изключения, като напр. определено заболяване, което да изключва действието
на застрахователното покритие.
Ищците посочват, че на 18.12.2019г. кредитополучателят
и техен баща починал. Като негови наследници те уведомили ответника за
стартиране на процедурата за заплащане на остатъчната сума по кредита при
условията на застраховката. С писмо от 14.01.2020г. ответникът ги уведомил, че
няма основание за заплащане на застрахователно обезщетение, поради наличието на
изключение, което не се покрива от застрахователната полица - според застрахователя причина за смъртта е
напреднала чернодробна недостатъчност от установена чернодробна цироза,
причинена от прекомерна употреба на алкохол. Ищците оспорват това твърдение на
ответника и отказа му да заплати застрахователното обезщетение. Молят съда да
осъди ответника да заплати в полза на ОББ АД уговорената застрахователна сума
по групова полица „Живот“ в размер на 27 788,40лв. , представляваща
остатък от кредита /неплатени 72 кредитни вноски/, ведно с мораторна
лихва върху главницата в размер на 609,79лв. считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на завеждане на исковата молба, както и
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Молят съда да осъди ответника да им заплати сумата
1143,60лв., представляващи извършени от ищците плащания по кредита в размер на
3 вноски, платени след настъпването на застрахователното събитие, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба в съда. Претендират и разноските по делото.
Съищецът О.б.б.“ АД, служебно конституиран
от съда, не заявява становище.
Ответникът „ДЗИ - Ж.“ ЕАД оспорва исковете по
допустимост, по основание и по размер.
Ответникът оспорва, че по застрахователната полица е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит от него риск. Прави възражение, че е налице
изключение от покритието на застраховката , съгласно Общите условия, приложими
към застрахователната полица, съгласно които смърт, причинена от или
произтичаща от хроничен алкохолизъм или злоупотреба с алкохол , не се покрива
от застрахователната полица. Твърди, че по отношение на застрахования са налице
данни от представената медицинска документация, че той редовно е консумирал
алкохол. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Ищците са наследници по закон на Г.Т.П., починал на
18.12.2019г.
Ответникът е правоприемник на „ОББ-Е.А.Д.Л.застрахователно
дружество“ АД
По делото не се спори, че на 12.03.2008г. Г.Т.П.е
сключил договор за предоставяне на банков кредит с ОББ АД за сумата 40 000лв. ,
дължим на 216 месечни вноски, всяка в размер на 385,95лв. с краен срок на
издължаване на кредита 10.03.2026г.
Не се спори и че за целия срок на действие на договора
Г.П.е сключил застраховка „Живот“ в „ОББ-Е.А.Д.Л.Застрахователно дружество“ АД,
чийто правоприемник е „Д.Ж.“ ЕАД по групова полица „Живот“ с № 2006 в полза на
банката кредитор.
Кредитът е обслужван редовно до 1.04.2020г. До смъртта
си Г.П.го е обслужвал редовно. За месеците януари, февруари и март 2020г.
вноските са плащани от ищците.
Съгласно приложената по делото застрахователна полица,
подписана от представител на застрахователя „ОББ-Е.А.Д.Л.Застрахователно
дружество“ АД и от застрахования кредитополучател Г.П., при сбъдване на
застрахователното събитие застрахователната компания се задължава да изплати
остатъка по кредита в полза на бенефициента ОББ АД при следните покрити
рискове- смърт вследствие на заболяване
или злополука и пълна трайна неработоспособност в следствие на заболяване или
злополука. В застрахователната полица е записано, че застрахованият
кредитополучател е получил е и запознат с общите условия на застрахователното
покритие.
Ответникът се позовава на изключение, записано в
Общите условия на застрахователното покритие и по-точно в клауза 3:изключения,
т.3.1 пар.5 , съгласно което всеки случай на смърт ,
причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти от хроничен
алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол /без
ограничения, всяка употреба на алкохол над максимално допустимите лимити,
определени за шофьори съгласно приложимите разпоредби, се счита за злоупотреба
с алкохол/ , или употреба на наркотици, не се покрива от застрахователната
полица.
Не се спори, че ищците са отправили до ответника
извънсъдебна претенция за изплащане на остатъка от кредита по посочения
застрахователен договор. Ответникът е
отказал плащане по претенцията, като е твърдял, че кредитополучателят е
починал от чернодробна цироза с алкохолна генеза, установена след началото на
застраховката.
Въз основа на постъпилата по делото медицинска
документация от последните хоспитализации на Г.П.и от личния му лекар,
назначената съдебно медицинска експертиза установява, че в периода 16.08.2019г.
– 26.09.2019г. Г.П.е бил хоспитализиран в УБМАЛ Б.“ АД – гастроентерологично
отделение. Поставена му е окончателна диагноза : Декомпенсирала
и активна етанолова чернодробна цироза Ч.В. Портална
хипертония. Асцит. Спленомегалия.
В историята на заболяването на кредитополучателя е посочено, че има данни за
клиничен дебют на етанолова чернодробна цироза.
В периода 4.09.2019г. – 9.09.2019г. Г.П.е бил
хоспитализиран в МБАЛ „Иван Рилски-2003“ Дупница с диагноза декомпенсирана
чернодробна цироза. Според анамнезата той е съобщил за прием на 100-200мл. концентрат
през няколко дни.
В периода 29.10.2019г. – 5.11.2019г. Г.П.отново е
хоспитализиран в МБАЛ „Иван Рилски-2003“ Дупница със същата диагноза.
При последната хоспитализация на П. в периода
12-16.12.2019г. МБАЛ „Иван Рилски-2003“ Дупница той е изписан с диагноза: Декомпенсирана чернодробна цироза клас С по Чайлд. Разширени вени на хранопровода. Кандидоза
на хранопровода. Ерозивен гастрит. Хипопротеинемия. Хипоалбуминемия. Вторична анемия. Хронична бъбречна
недостатъчност І степен.
На 18.12.2019г. Г.П.е починал в резултат на дихателна
и сърдечна недостатъчност. Според вещото лице водещата причина за смъртта му е
неясна. Не му е извършена аутопсия. Причината за смъртта в съобщението за смърт
е отразена от лекар, който не е бил лекуващ лекар на Г.П.. Вещото лице посочва,
че алкохолната чернодробна цироза може да се установи при лапароскопско
изследване или при аутопсия. Нито едно от двете не са извършени спрямо Г.П.. Уточнява,
че в диагнозите на двете лечебни заведения е посочена диагноза чернодробна
цироза, като в УБМАЛ Б.“ АД е посочено, че тя е етанолова,
докато в МБАЛ „Иван Рилски-2003“ Дупница не е уточнено да е такава.
Вещото лице посочва, че по принцип зависимостта към
алкохол може да доведе до смърт - чрез усложнения като чернодробно увреждане,
довело до чернодробна недостатъчност, кървене от вариците
на хранопровода или заради неовладян делириум тременс.
На финала тези заболявания , както и много други болести, могат до доведат до
дихателна и сърдечна недостатъчност.
Вещото лице посочва, че чернодробната цироза може да се
причини от: хронични хепатити, консумация на алкохол, други токсични
увреждания, автоимунни заболявания, кардиачна цироза
и синдром на Бъд-Киари. Тежестта на цирозата по Чайлд представлява сбор от точки от различни показатели,
които я определят като А, Б и С.
Установено е ,че Г.П.не е страдал от хепатит.
От постъпилите от личния лекар на Г.П.медицински
документи се установява, че при медицинските прегледи от 2014г. и нататък
личният лекар е започнал да отбелязва, че П. пуши по 10 цигари дневно и
консумира редовно алкохол.
Събраните по делото гласни доказателства не
установяват Г.П.да е употребявал алкохол. Св.В.С., негова леля, няма преки
впечатления от състоянието му и начина му на живот, тъй като не го е виждала в
периода 2015 – 2017г. Св.М.П., братовчед на Г.П., споделя че не го е виждал да
ходи пиян, когато са се събирали е пиел не повече от 100гр. Този свидетел също
няма непосредствени впечатления от начина на живот на Г.П., който е живял и
работил извън родния си град. Последните години П. работел през лятото на
морето. Като се прибрал през м.август бил с подут корем и казал, че има
проблеми с черния дроб. Починал в дома на леля си в гр.Перник.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Застрахователният договор по полица 2006, от който
ищците извеждат правата си по предявените искове, е сключен на 1.07.2007г. при
действието на КЗ /отм./ и, с оглед изричната
разпоредба на пар.22 от сегашния КЗ, за този договор
следва да се приложат разпоредбите на отменения КЗ /глава ІV/.
В отменения Кодекс за застраховане не е уредено право
на пряк иск на застрахования кредитополучател или неговите наследници по застраховка
"Живот" срещу застрахователя преди плащане на задължението към
банката, нито иск на кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу
застрахователя за заплащане на застрахователната сума в полза на банката. С
решение № 138/5.01.2015г. по т.д.№ 1727/14г. на ІІ т.о., ВКС изрично се прие,
че наследниците на застрахования по групова застраховка "Живот"
кредитополучател имат правен интерес и активна процесуална легитимация да
предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените права
на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на
ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата
застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако
твърдят наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД.
Разпоредбата на
чл. 242 ал. 1 КЗ /отм./ регламентира правото на пряк иск на физическото
лице, застраховано по застраховка "Живот" или "Злополука",
сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическото лице,
включително когато не е било страна по застрахователния договор, но е платило
задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко
трето лице, което на законно основание е платило задължението.
По делото се установи, че ищците, в качеството си на
наследници, са извършили три ежемесечни погасителни плащания по кредита на
техния наследодател, поради което имат качеството на кредитор по отношение на ОББ
АД. Не се установи ОББ АД да е предявила претенции спрямо застрахователното
дружество „Д.Ж.“ ЕАД, правоприемник на „ОББ-Е.А.Д.Л.Застрахователно дружество“
АД, по групова полица „Живот“ с № 2006, търсейки остатъка от главницата по
кредита след смъртта на кредитополучателя Г.П.. При тези установени обстоятелства,
за ищците, като наследници на кредитополучателя е налице правен интерес да искат
осъждането на застрахователното дружество ответник да заплати на ОББ АД, ползващото
се по застрахователния договор лице, остатъка по главницата от кредита. Първият
иск на ищците намира правното си основание в чл.134 от ЗЗД. Установи се настъпилото застрахователно
събитие – смъртта на кредитополучателя Г.П.. Спори се дали ОББ АД има вземане
от застрахователя „Д.Ж.“ ЕАД по груповата застрахователна полица.
Константна
е съдебната практика, че при наличие на сключена застраховка "Живот"
на кредитополучател в полза на банка за обезпечение на задължението на
физическото лице по договор за кредит, банката има едновременно качеството на застраховащ
и на ползващо се от сключената застраховка лице, а кредитополучателят, дал
съгласието си за сключване на такава застраховка "Живот", е
застраховано лице, върху чийто живот се сключва застрахователният договор /така
напр. Решение № 99/ 28.07.2011г. по т. д. № 542/2010 г., I т.о.,ВКС/. В случая
е сключена групова застраховка Живот по реда на чл.231 от КЗ /отм./. Съгласно чл.238 ал.1 от КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния
договор. А съгласно ал.5 на с.т. сумата следва да се заплати на Банката. Застрахователят
може да се освободи от задълженията си по застрахователния договор в изрично
посочените в чл.239 ал.1 рискове /като напр. самоубийство на застрахования ,
смъртно наказание или война/ , като в ал.2 на с.т. изрично е посочено, че страните
могат да договорят и други изключени рискове. Тук ответникът прави препратка
към Общите условия на застрахователния договор, клауза 3, твърдейки че смъртта
на застрахования е настъпила пряко или косвено с резултат на злоупотреба с
алкохол. В застрахователната полица кредитополучателят застрахован при
ответника, се е подписал под текста, че е получил и е запознат с общите условия
на застрахователното покритие. Сключването
на договор за застраховка с потребител физическо лице при действието на общи
условия е подчинено на специални правила, които до приемането на чл.147а и чл.147б /ДВ бр. 61/25.07.2014г./ от
ЗЗП се уреждат от общите правила на чл. 16 от ЗЗД и чл. 298 от ТЗ. За да
обвържат застрахования общите условия на
застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид
застраховка, следва да са му били предадени при сключването на застрахователния
договор и той е заявил писмено, че ги приема. Писмено заявление от Г.П.е
положено в застрахователната полица, поради което съдът приема, че приетите от
него общи условия са неразделна част от застрахователния договор. В този случай
следва да се установи следващия спорен момент – дали е налице изключен
застрахователен риск.
Съдът намира с оглед на събраните по
делото доказателства, че ответникът не установи смъртта на застрахования
кредитополучател да е в следствие на злоупотреба с алкохол. Назначената и изслушана по делото СМЕ не дава
категоричен отговор на този въпрос. В издадените от личния лекар на
застрахования медицински документи от 2014г. е отбелязано, че редовно консумира
алкохол. Не е уточнено обаче вида алкохол и приеманото количество. Ноторно известно е, че не всеки, който консумира редовно
алкохол /независимо какъв вид/ се разболява и умира от алкохолна цироза. Вярно
е също, че лекуващият лекар на застрахования в УМБАЛ Бургас е поставил на Г.П.диагноза
етанолова чернодробна цироза. След това обаче застрахованият
е бил три пъти хоспитализиран в друга болница, МБАЛ „Иван Рилски-2003“ Дупница,
където не му е поставена такава диагноза, постановена му е диагноза декомпенсирана чернодробна цироза клас С по Чайлд. Отделно от това, в диагнозата на Г.П.са установени и
други заболявания /като Разширени вени
на хранопровода. Кандидоза на хранопровода. Ерозивен
гастрит. Хипопротеинемия. Хипоалбуминемия.
Вторична анемия. Хронична бъбречна недостатъчност І степен/, които също може да
са причинили смъртта му. Въпреки породените съмнения, че застрахованият е
боледувал от етанолова чернодробна цироза, стандартът
на доказване от ответника не е достигнат, за да се приеме, че застрахованият е
злоупотребявал с алкохол, а смъртта му е пряко и непосредствено свързана с тази
злоупотреба. Липсват категорични доказателства в тази насока, налице са само индиции. И в този смисъл доказването на твърдението на
ответника за злоупотреба с алкохол и наличието на причинно-следствена връзка
между злоупотребата с алкохол и смъртта, е непълно. За разлика от наказателния
процес, където стандартът на доказване е обвинението да се установи извън
всякакво съмнение, в гражданския процес страната, която носи доказателствената тежест, следва да докаже твърденията си
при превес на доказателствата , така щото да убеди съда, че това което тя
твърди е по-вероятно да се е осъществило. Установи се от СМЕ, че генезата на
чернодробната цироза не се свързва непременно с употребата на алкохол. Причините
за нея могат да се търсят и другаде /токсични заболявания, автоимунни
заболявания, сърдечна недостатъчност, запушване на чернодробните вени/. Г.П.е починал
сравнително млад, на 58г. На тази сравнително млада възраст е бил вече
пенсионер, което сочи, че вероятно е извършвал тежка категория труд по време на
трудовия си стаж – св.П. посочва, че е работил и в ТЕЦ Бобов дол /замърсена
околна среда/. Според вещото лице алкохолната
чернодробна цироза може да се установи при лапароскопско
изследване, а такова не е извършено на застрахования в УМБАЛ Бургас. Поради
липса на убедителни доказателства в подкрепа твърдението на ответника, съдът
счита, че не се установява изключен застрахователен риск. Поради това следва да
се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното
обезщетение, в размер на остатъка по кредита към м. април 2020г. – 72 месечни
вноски по 385,95лв. или общо 27 788,40лв.
Застрахователят следва да заплати тази сума на банката съищец. Съобразно разпоредбата на чл.199а от КЗ /отм./
сумата се дължи заедно с лихвите към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Не е необходимо да се конкретизира размера на мораторната
лихва в съдебното решение. Тя ще се изчисли към момента на плащането.
Вторият иск, предявен от ищците срещу
ответника, е с правно основание чл.242 ал.1 от КЗ /отм./. Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 КЗ /отм./ регламентира правото
на пряк иск на физическото лице, застраховано по застраховка "Живот"
или "Злополука", сключена в полза на кредитор за обезпечение на
задължение на физическото лице, включително когато не е било страна по
застрахователния договор, но е платило задължението при настъпило
застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно
основание е платило задължението, вкл. и наследниците на физическото лице. Не
се спори, че след настъпване на застрахователното събитие – смъртта на
застрахования кредитополучател, ищците са заплатили три вноски на банката съищец, които вноски са били задължение на техния
наследодател по договора за кредит. Тези три вноски са платени на законно
основание – чл.60 от ЗН. Отговорността на ответника следва да се ангажира за
заплащане на платеното от ищците на банката след настъпилото застрахователно
събитие, в размер на 1143,60лв.
На основание чл.86 от ЗЗД върху присъдената
в полза на съищците сума ответникът дължи законна
лихва от поканата, когато съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД е изпаднал в забава –
датата на подаване на исковата молба в съда е 6.03.2020г.
По разноските.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищците
имат право на направените от тях в процеса разноски. Претендират разноски по
списък в размер на 2941,54лв. , от които 180лв. депозит за СМЕ, 1161,54лв.
държавна такса и 1600лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва претендираното възнаграждение за адвокат като прекомерно по
размер. Съдът намира възражението за неоснователно. Претендираният
размер от 1600лв. е близък до минималния размер адвокатски хонорар, предвиден в
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения
/1416лв./. По делото са проведени четири съдебни заседания, процесуалният
представител на ищците е ангажирал доказателствени
средства. Разноските се следват на ищците така както са поискани.
При този изход на спора, на ответника не
се следват разноски.
Воден от горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ДЗИ - Ж.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „О.б.б.“ АД ЕИК*******, със седалище ***, и адрес на
управление:***, на основание чл. 134 от ЗЗД във вр. с
чл. 199а от КЗ /отм./, сумата от 27 788,40лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Живот" за
настъпил на 18.12.2019г. риск "смърт" на кредитополучателя Г.Т.П.,
ЕГН **********, съставляваща непогасената част от задължението по договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 12.03.2008г., сключен между „О.б.б.“ АД ЕИК******* и Г.Т.П.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва от настъпване на застрахователното
събитие на 18.12.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
ДЗИ - Ж.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, на Г.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** и на Х.Г.Б., ЕГН ********** с адрес *** , на основание чл.242 от КЗ
/отм./ сумата 1143,60лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка "Живот" за настъпил риск "смърт" на
кредитополучателя Г.Т.П., ЕГН **********, равняваща се на заплатените от ищците
за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.12.2019г. до
31.03.2020г. три месечни погасителни вноски по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 12.03.2008г., сключен между „О.б.б.“
АД , ЕИК******* и Г.Т.П., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
ДЗИ - Ж.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, на Г.Г.П., ЕГН **********,
с адрес *** и на Х.Г.Б., ЕГН ********** с адрес *** , на основание чл.78 ал.1
от ГПК сумата 2941,54лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: