РЕШЕНИЕ
№ 20227
гр. София, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110142746 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ДЗИ –
Общо Застраховане“ ЕАД срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове по: 1/ чл.
411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 8106,51 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение застрахователно
събитие, настъпило на 24.11.2022 г. на път III-112, км. 34+500, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до погасяването, както и 2/ по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 2101,32 лева, представляваща лихва за забава в плащането за периода от
12.08.2023 г. до 09.07.2025 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка „БМВ“, модел
„Х7“ с рег. № . Поддържа, че вредите са на стойност 130 027,74 лева /обезщетение в
размер от 129 704,22 лева и 308,52 лева разходи за репатриране на автомобила/, в
който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 15
лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че щетата е оценена
като тотална, тъй като сумата, необходима за цялостния ремонт на автомобила възлиза
на 129876,08 лева, което надхвърля 70 % от действителната стойност на автомобила –
162 130,28 лева. Сочи, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 129
704,22 лева, представляващо действителна стойност на автомобила към датата на ПТП
с приспаднати 20 % запазени части. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е
получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си в пълен размер. Сочи, че
след покана ответникът е заплатил част от дължимата сума, а именно 121 921,23 лева,
като е останал непогасен остатък от 8106,51 лева, поради което претендира същия,
1
законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването,
както и мораторна лихва за посочения период. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования
при него автомобил към момента на ПТП, признава и че процесните щети са получени
по описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва предявените искове по
размер, като счита, че определеното от ищеца обезщетение е силно завишено и не
отговаря на действителния размер на вредата. Счита, че изплатеното обезщетение
следва да е с приспаднати 25 % запазени части, а не 20 %, каквото изчисление бил
направил ищецът, от където се явявала и разликата между изчисленото от ищеца и от
ответника обезщетение. Счита, че съгласно чл. 390 КЗ следва да се вземе предвид 25
% на запазените части. Оспорва и факта увреденият автомобил да е бил в гаранция
към датата на ПТП, поради което счита, че същият не следва да се ремонтира по цени
на труд в официален сервиз. Поради недължимост на главницата, оспорва
основателността и на предявения иск за лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване
на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 17.09.2025 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 30.10.2025 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между тях са отделени фактите: че към твърдяната дата на ПТП лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № е застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност”; че процесните щети са получени по описания в исковата
молба механизъм на ПТП; че ищецът е заплатил процесното обезщетение, като е
направил и обичайни разноски за определянето на обезщетението и разходи за
репатриране в посочения размер, както и че преди подаването на исковата молба
ответникът е получил регресна покана, в резултат на което е заплатил сумата от 121
921,23 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът за размера на вредата.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира като
2
пълно, обективно и компетентно изготвено, стойността, необходима за възстановяване
на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени
към датата на ПТП е в размер на сумата от 129876,08 лева. Вещото лице е посочило и
размера на действителната стойност на МПС към датата на процесното събитие, а
именно – сумата от 169668 лева. Изчислено е освен това, че стойността, необходима за
възстановяване на процесния автомобил е 76,55 %от неговата действителна стойност,
тоест надхвърля 70 %. Отразено е, че стойността на запазените части на автомобила
представлява 20 % от неговата действителна стойност – сумата от 33934 лева.
Изчислено е, че стойността на уврежданията на МПС, определена при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части, е сумата от 135734 лева.
Съгласно разпоредбата 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съдът намира, че според посочената разпоредба застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и
целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Доколкото в
случая не е уговорено подзастраховане и/или застраховане по договорена
застрахователна стойност, то ответникът дължи обезщетение, равно на действително
претърпените вреди. Реалният размер на вредата се съизмерва с действителната
стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, т.е. с тази, срещу
която може да се купи друго със същото качество. В случая размерът на вредата е
стойността на ремонта на увредените части по средни пазарни цени към датата на
събитието.
Страните не спорят, а и от заключението по САТЕ се установява, че в настоящия
случай е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността за
ремонт на автомобила надвишава 70 % от действителната му стойност. Съгласно
заключението по САТЕ действителната стойност на автомобила възлиза на 169668
лева. Съгласно т. 12.3 от Раздел II „Каско“ от приложимите общи условия на ищеца,
пълна загуба е налице, когато размерът на застрахователното обезщетение надхвърли
70 % от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Според т. 12.3.1, при пълна загуба, застрахователят
изплаща застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие, намалени със стойностите на годните агрегати, възли и детайли.
Възражението на ответника, че са налице невключени в стойността на запазените
части годни агрегати, възли и детайли остана недоказано по делото. Ето защо следва
да се вземе предвид посоченият от вещото лице размер на запазените части на
автомобила.
Застрахователят по застраховка „Каско“ при тотална щета изплаща дължимото
обезщетение, намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати на МПС,
които съгласно заключението на САТЕ възлизат на 33934 лева. Следователно
дължимото обезщетение е в размер на 135734 лева. Заплатеното от ищеца
обезщетение, заедно с разходите за репатриране на автомобила, възлиза на сумата от
130012,74 лева, което е безспорно между страните. Регресното вземане възниква в
размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното
плащане, а в случая - в размера на извършеното плащане – 130012,74 лева. Към
обезщетението следва да се прибави и сумата от 15 лева като размер на обичайни
разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ.
Ответникът е заплатил на ищеца сумата от 121 921,23 лева, като е останал непогасен
остатък в размер на 8106,51 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
3
размер, като в полза на ищцовото дружество следва да се присъди и законна лихва
върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия
за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в
размер на 8106,51 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за
възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът
на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена
до ответника и получена от него на 11.07.2023 г. /видно от представената регресна
покана и отбелязване датата на получаване – л. 36 - 38 от делото/. Ето защо, след
изтичането на предвидения съобразно чл. 412, ал. 3 КЗ тридесетдневен срок, считано
от 12.08.2023 г. ответникът е изпаднал в забава. За процесния период от 12.08.2023 г.
до 09.07.2025 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения
размер на главница по реда на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 2132,56 лева.
Искът е предявен за сумата от 2101,32 лева, поради което следва да бъде уважен в
пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца.
Претендираното и доказано като платено адв. възнаграждение е в размер на сумата от
1304,53 лева, като направеното от ответника възражение за прекомерност е
неоснователно. Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
размера на предявените искове, както и че посоченото възнаграждение за адвокат е с
вкл. ДДС видно от представената фактура, намира, че същото не следва да бъде
редуцирано поради прекомерност. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 2012,84 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от:
8106,51 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по договор за застраховка
„Каско +” обезщетение за вреди на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х7“ с
рег. №, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 24.11.2022 г. на път
III-112, км. 34+500, с включени разноски за приключване на застрахователната
щета, ведно със законната лихва върху сумата от 06.08.2025 г. до окончателното й
погасяване;
2101,32 лева на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 12.08.2023 г. до 09.07.2025 г.
4
2012,84 лева на основание 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5