РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330108817 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 410, ал. 1 КЗ на ЗАД „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Георги
Бенковски“ № 3, против Община Пловдив, ЕИК *********, адрес: гр. Пловдив, район
Централен, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 417, 84 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване исковата молба - 16.06.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща регресно вземане за платено от застрахователя застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско+”, полица № *****, сключен със Н. З.
К. за настъпило на 12.02.2021 г. пътно-транспортно произшествие/ПТП/.
Ищецът твърди, че е застраховател по договор за застраховка „Каско+”, полица
№ *****, сключен със Н. З. К., за лек автомобил*****. Сочи, че на 12.02.2021 г. е
настъпило пътно-транспортно произшествие, като управляваният от водача автомобил
е попаднал в дупка на пътното трасе, стопанисвано и поддържано от ответната община,
в района на ****, вследствие на което са увредени предна броня и спойлер на
автомобила. Твърди се, че била образувана щета № ****** г., като в полза на
доверения сервиз, отстранил щетите, била платена сумата от 402, 84 лв. Обосновава се,
че общината е правно задължена да поддържа общинските пътища в добро техническо
съС.ие, като вследствие на нейното бездействие са настъпили процесните вреди, за
които ищецът има право на регрес за сумата от 417, 84 лв., от които 402, 84 лв. за
1
стойността на щетата и 15, 00 лв – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът Община Пловдив в писмен отговор възразява за отхвърляне на
предявения иск. Оспорва наличието на причинна връзка между него и настъпилите
вреди. Акцентира върху задължението на водачите да контролират непрекъснато
управляваните от тях автомобили, като твърди, че липсата на контрол върху
автомобила и евентуалната му техническа неизправност са довели до произшествието.
Възразява за съпричиняване. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните
оспорвания и възражения, приема предявения иск за процесуално допустим и
основателен в цялост, по следните съображения:
Според чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск следва да се докаже наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор
за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на застрахователен риск,
като за увредения е възникнало деликтно вземане. Необходимо да се установи
причинната връзка между увреждането и вредоносния резултат, за който отговорност
носи възложителят на работата, както и действителният размер на вредата. Ответникът
по регресния иск не е обвързан от размера на платеното застрахователно обезщетение,
тъй като застрахователят се суброгира до размера на иска на увредения спрямо
възложителя на работата, т.е. следва да се докажат всички елементи от фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че щетите по лек
автомобил ***** са възстановени от оторизиран сервиз на “ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД - „Авто Найк“ ЕООД, който е издал фактура № **** г., като същата е адресирана
до ищеца. Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза с
преводно нареждане от 22.04.2021 г. ищецът е изплатил на „Авто Найк“ ЕООД
дължимото по фактурата, а именно сумата от 402, 84 лв.
От събрания доказателствен материал безспорно се установи и мястото на
настъпване на инцидента, както и че същото представлява общински път. От
показанията на разпитания свидетел и собственик на увредения автомобил – Н. К.
става ясно, че същият се е движил по ****, в южна индустриална зона. Вещото лице по
2
изготвената автотехническа експертиза също потвърждава, че описаните координати
на произшествието попадат в границите на Община Пловдив. Така установеното място
на инцидента представлява общински път, който следва да бъде поддържан от община
Пловдив, чрез съответните технически лица, натоварени с тази дейност. Последното
обосновава отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД, в качеството на юридическо
лице, възложител на работа по поддръжка на общинската пътна мрежа. Следва да се
отбележи, че юридическите лица могат отговарят за вреди само по чл. 49 ЗЗД или чл.
50 ЗЗД, който смисъл са разясненията на т. 1 от ППВС № 7 от 1959 г.
Спорен от фактическа страна е въпросът относно това дали вредите са
причинени по описания в исковата молба механизъм. Според приетата съдебно-
автотехническа експертиза най-вероятен за настъпване на процесното ПТП е
твърденият от ищеца механизъм. Вещото лице е посочило, че вследствие на пропадане
на автомобила в негативната неравност е настъпил контакт – удар на предна броня и
прилежащия й спойлер, като в резултат на това настъпват щети – предна броня в
степен за подмяна и боядисване и прилежащия й спойлер в лека степен за ремонт и
матиране. Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение, което е
базирано на писмените доказателства по делото, разпита на собственика на
автомобила, както и снимков материал. Оспорването на ответника, че не е установен
механизма на ПТП се явява неоснователно, тъй като всички доказателства по делото, и
най-вече приетата експертиза, са еднопосочни. Не се доказва и съпричиняване от
водача, който извод се подкрепя както от свидетелските показания, така и от приетата
автотехническа експертиза, съгласно която не се установява увредените авточасти да
са имали някакви скрити дефекти.
По отношение на въпроса за размера на вредите и дължимото застрахователно
обезщетение вещото лице е посочило, че средна пазарна стойност на части, материали
и труд, необходими за възстановяване на автомобила, възлизат на сумата от 1 220, 15
лв. Независимо от изчисленията, сторени от вещото лице, искът е предявен за сумата
от 417, 84 лв., като същият следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, до тази
сума.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на разноските по делото – за държавна такса, разноски за експертизи,
адвокатско възнаграждение и депозит за свидетел в общ размер на 488, 00 лева,
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ Община Пловдив, ЕИК *********,
3
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана ***Д. да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3 сумата от
417, 84 /четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба -
16.06.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца-застраховател застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско +”, полица № ***** г, сключен с Н. З. К., за настъпило на
12.02.2021 г. пътно-транспортно произшествие/ПТП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1,
представлявана ****Д., да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3
сумата от 488, 00 /четиристотин осемдесет и осем/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4