Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.12.2019
г.,
гр.
П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия:
Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 90/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 30 ЗН
Производството
по делото е образувано по повод предявен от М.С. Г. против С.Н.У. и М.Н.У. иск,
с който се иска да се възстанови запазената на ищеца част в размер на 1/12
ид.ч. от недвижим имот представляващ втори етаж-апартамент със застроена площ
от 90 кв.м., находящ се в западното крило на ж.с.к. П., построен през 1963 г. в
УПИ VIII-2537 в кв. 123 по
действащия дворищно-регулационен план на гр. Панагюрище,
ведно с 1/6 ид.ч.от общите части на сградата, ведно с югозападното крило на
избения етаж на ж.с.к. П. с площ 21 кв.м., ведно с югозападно таванско
помещение от югозападно крило на тавански етаж с площ 21 кв.м., ведно с гараж №
* построен в УПИ VIII-2537 в кв. 123 с площ от 21 кв.м.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Излага се, че бащата на
ищеца починал на 23.07.2018 г., като същата установила, че с нотариален акт №
157, том I, рег. № 1636 по нот.дело № 116/2009г. на нот. № 471 Н.М.-Т.процесния
недвижим имот ведно със 1/6 ид.ч. от
общите части на сградата и избено и таванско помещение е прехвърлен на Н.С.У. и
С.Н.У. по силата на договор за дарение. Сочи се, че процесното жилище е без
външна изолация, с дървена дограма, вътрешна мазилка на варова основа, подът в
спалнята и дневната с дюшеме, а хола, втората спалня и коридора с паркет, а
банята и тоалетната с теракот и фаянс. В исковата молба се сочи, че с
извършеното разпореждане е накърнена запазената част на ищеца по см. на чл.29,
ал. 3, изр. 2 и 3, предл. 2 ЗН. Сочи се също така, че Н.С.У.- брат на ищцата е
починал на 18.12.2016 г., като негови наследници се явяват децата му С.Н.У. и М.Н.У..
Моли се да се уважи предявеният иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК са постъпили идентични отговори на исковата молба от
двамата ответници- С.У. и М. Н. У., в
които се излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Недопустимостта се основавана на неясно формулирания петитум, доколкото не е
индивидуализирана исковата претенция спрямо всеки от ответниците. Направено е
възражение по чл. 36, ал. 2 ЗН , че и двамата ответници желаят да запазят
подареното имущество, като под евентуалност е направено изявление за избор по
см. на чл. 34 ЗН. Направено е и възражение за прихващане по см. на чл. 12 ЗН –
полагани грижи за наследодателя, поддръжка на процесния недвижим имот. В
евентуалност е направено възражение по чл. 72 ЗС относно направените необходими
разноски за запазване на вещта. Направено е и възражение, че в имуществената
маса оставена от наследодателя на ищеца се включва и имущество – парични
средства дарени на ищцата за покупка на жилище в гр. Враца, както и кристален
сервиз. По реда на чл. 143 ГПК в първото по делото заседание е
посоченол, че посочените подобрения- боядисвания и ремонти са правени след 2009
г.- момента на даряване на имота.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П.е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30 Закона
за наследството за
възстановяване на накърнена запазена част от М.С.Г. срещу
С.Н.У. и М.Н.У..
От приложено по делото и прието като доказателство удостоверение за
наследници изх. № 0001267 от 15.10.2018 г. издадено от Община Панагюроще се
установява, че С. П.У., починал на 23.07.2018 г. е оставил за свои наследници М.
У.- съпруга, М.С. Г. – дъщеря, Н. У. -син-починал през 2016 г. оставил за
наследници- С.Н.У. – внук и М.Н.У. – внучка.
По
делото е представен и приет като писмено доказателство нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 157, том. I, рег. № 1636,
нот. дело № 116/2009 г. на Нотариус Н.М.Т., с който е обективиран договор за
дарение, по силата на който С. П.У. и М. Н. У. са дарили на техния син Н.С.У. и
техния внук С.Н.У. недвижим имот с идентификатор: *****.***.****.*представляващ
втори етаж-апартамент със застроена площ от 90 кв.м., находящ се в западното
крило на ж.с.к. П., построен през 1963 г. в УПИ VIII-2537 в
кв. 123 по действащия дворищно-регулационен план на гр. Панагюрище,
ведно с 1/6 ид.ч.от общите части на сградата, ведно с югозападното крило на
избения етаж на ж.с.к. П. с площ 21 кв.м., ведно с югозападно таванско
помещение от югозападно крило на тавански етаж с площ 21 кв.м., ведно с гараж №
3 построен в УПИ VIII-2537 в кв. 123 с площ от 21 кв.м. с идентификатор: *****.***.****.*.*,
като дарителите са запази вещното право на ползване върху целия имот до края на
живота им.
По
делото е изгответна и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото
лице Б.Г., в която е посочено, че пазардната стойност към
м.07.2018 г. на ½ ид.ч. от процесния имот ведно с общите части на
сградата и таванското и избено помещение към него, съобрано взетото предвид
учредено вещно право за ползване и съобразно състоянието на имота към момента
на дарението 2009г. е в размер на 15 300лв. Стойността на ½ ид.ч. от
гаража е в размер на 1428 лв. На основание чл. 202 ГПК съдът дава вяра на
експертизата в тази част изцяло, доколкото със същата се дава отговор на всички
поставени задачи, като вещото лице отговори обосновано и пълно на всички
поставени към него въпроси в проведеното по делото о.с.з.
Съдът
не взема предивд отговора даден по 3ти въпрос с изготвената експертиза по
отношение паазарната стойност на овощната градина, т.к. процесуалния
представител на ответниците ( в чиаято тежест е поставено задължението за
установяване на имуществото включено в наследствената маса) в о.с.з. проведено
на 30.09.2019 г. направи изявление в смисъл, че същата не е част от наседствената
маса на наследодателя У..
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото
лице Д.Г. с която е извършена оценка на движимите вещи находящи се в процесния
апартамент към м. юли 2018 г., като е посочено, че общата стойност на всички
движими вещи е в размер на 3810,96 лв. На основание чл. 202 ГПК съдът дава
изцяло вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е дало обоснован и
пълен отговор на всички поставени по делото задачи.
На
основание чл. 176 ГПК е изслушан ищецът М. Г., която е посочила, че не е
получавала сумата от 5000 лв. за закупуване на семейното си жилище в гр. Враца,
както и че не е получавала сума в размер на 1000лв. за раждането на всеки от
синовете й, както и че не е получавала сервиз на стойност 400 лв., след смъртта
на С.У..
При така
устанвеното от фактическа страна от правна съдът намира следното:
Съгласно
чл.1 ЗН наследството се отрива в момента на смъртта. Към този момент се
преценява и кои лица от посочените в чл. 5 до чл. 10 ЗН са призовани да
наследят починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по
закон. Материално-легитимирани да
отговарят по иска по чл. 30 ал.1 ЗН са облагодетелстваните лица. Ако
облагодетелстваното лице наследник по
завещание или надарен/ е починало, то искът следва да бъде предявен срещу
неговите наследници. В хипотезата, когато дареното лице е починало преди да се
открие наследството на лицето, разпоредило се безвъзмездно със свое имущество в
негова полза, то страни-ответници по иска по чл. 30 ал.1 ЗН в тази хипотеза са
само лицата- наследници по заместване - т.е. само низходящите на
облагодетелствуваното лице - чл. 10 ал.1 ЗН, тъй
като именно те встъпват в наследственото правоотношение спрямо наследството,
което се открива със смъртта на техния наследодател, но от друг ред- този на
възходящите (така и Решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на
Върховен касационен съд).
Съгласно чл. 30,
ал. 2 от Закона за наследството (ЗН) когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява правото си да иска намаление на направени завещателни разпореждания
или дарения, за да се допълни неговата запазена част, спрямо лица, които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под
„наследници по закон“ Законът за наследството в чл. 30, ал. 2, а също и
Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС в т. 4 има предвид призовани
наследници, тоест наследници от най-близкия ред и степен, които са призовани да
приемат наследството, а не въобще всички наследници по закон по чл. 5-9 ЗН.
В конкретния случай
ищцата М. Г. е дъщеря на наследодателя С. П.У.. Наследодателят У. се е
разпоредил със своето имущество в полза на своя син – Н. У. и внук-С.Н.У., но
към момента на откриване на наследството на наследодателя С.У. през 2018 г.
облагодетелстваното лице – Н. У. е бил починал, поради което и на основание чл.
10 ЗН в неговите права встъпват низходящите му – С.Н.У. и М.У., които към
момента на откриване на наследството на С. П.У. са призовани по закон
наследници. Ето защо доколкото и ищецът и ответниците се явяват призовани
наследници не е необходимо наследствот да е прието по опит, за да е основателен
иска- per argumentum a contrario от чл. 30, ал.
2 ЗН, като тези лица – С.Н.У. и М.У. са пасивно легитимирани
ответници по предявения иск.
С Определение № 185 от 22.04.2019 г. по делото е
изготвен проекто-доклад, който е съобщен на страните и с който съдът е указал
на всяка една от страните фактите и обстоятелства, който следва да установи в
условията на пълно и главно доказване в процеса, който проекто-доклад е обявен
за окончателен в о.с.з. проведено по делото на 11.07.2019 г. На ищеца е указано, че следва да установи наследственото си качество и
извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, както и парична
стойност на наследствената маса, а ответникът следва да установи, че няма
накърняване на запазената част като докаже, че в наследството е имало и друго свободно,
неразпородено имущество, от което предявилият иска по чл.30 ал.1 ЗН наследник
може да попълни запазената си част, както и че стойността на това имущество е
достатъчна, за да покрие запазената част на ищеца.
Разпоредбата на чл. 31 ЗН предвижда, че за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, т.е. наследствената маса включва цялото движимо и
недвижиму имущество на наследодателя към момента на смъртта му, като към нея
следва да се прибавят даренията, който се
твърди да е накърнена запазанета част на някого от наследниците.
По отношение на движимите вещи находящи се в процесния недвижим имот
настоящият съдебен състав намира следното:
В своята константна практика ВКС приема, че съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД,
издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конректния случай в нотариалния акт, в
който е обективирана разпоредителната сделка е посочено, че обект на дарението
е недвижимият имот – апартамент, ведно с общите части към него, както и
прилижащите помещения- изба и таван и гаража надлежно индивидуализиран.
Доколкото страните по договора за дарение изрично не са посочили, че обект на
договора са и движимите вещи находящи се в апартамента представляващи
обикновенната покъщина и предвид обичаите в практиката не следва да се приеме,
че тези вещи са обект на разпоредителната сделка. Освен това доколкото
дарителите изрично са си запазили вещното право на ползване на недвижимия имот
обект на дарението, то житейски логично би било да запазят и собствеността на
вещите находящи се в жилището си представляващи обичайната им покъщнина и
служещи за всекидневното им съуществуване. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че движимите вещи, описани от ищеца в молба уточнение от
06.02.2019 г., собственост на наследидателя У. и неговата съпруга не са били
обект на разпоредителната сделка обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157, том. I, рег. № 1636, нот. дело № 116/2009 г., поради което същите следва
да се включат при съставяне на наследствената маса.
Въпреки дадените указания от ответниците не се представиха доказаелства,
нито се наведеоха твърдения, че наследството оставено от С. П.У. включва и
друго имущество, освет това, с което наследодателят се е разпоредил и движимите
вещи находящи се в процесния недвижим имот.
След установяване на наследствената маса същата следва да
бъде остойностена съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗН изр. последно, т.е. при
остойностяване на направените дарения следва да се вземе предвид тяхното положение по време на
подаряването и стойността им по време на откриването на наследството, т.е. пазарната
стойност към м. юли 2018 г. на ½ ид.ч. от недвижимия имот предмет на
разпоредителната сделка ведно с прилижащите му части съобразно състоянието на
имота към момента на дарението 2009 г. е в размер на 15300лв., като стойността
на самостоятелния обект в сграда – гараж е в размер на 1428 лв., съобразно
приетата съдебно-тейническа експертиза, кяото съдът кредитира изцяло.
Към стойността на
недвижимите вещи следва да се добави стойността на движимото имущество оставено
в наследство от наследодателя У.. Параграф 4 на СК в
сила от 2009 г., предвижда, че правилата на този кодекс (СК в сила от 2009г) относно
имуществени отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити от
съпрузите по заварени бракове, т.е. към придобити преди влизане в сила на СК
имущества по бракове съществуващи към момента на влизане в сила на СК (2009г.)
следва да се прилагат правилата на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити от съпрузите през време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат и на двамата съпрузи. Съгласно ал. 3
на същия законов текст съвместният принос се предполага до доказване на
противното. В конкретния случай по делото не са наведени твърдения, нито са
представени доказателства изключващи съвместния принос на съпругата по отношение на движимите вещи
придобити оставени от наследодателя, поради което следва да се приеме, че С.У.
е оставил в наследство ½ ид.ч. от движимите вещи. Процеите вижими вещи
са стойностени от вещото лице Г., суобразно изискванията на чл. 31 ЗН, като от
общата им стойност в размер на 3810,96 лв. следва да се извади стойността на
теракот – 105 лв. и фаянс – 177,84 лв. поставени в кухнята и теракот – 28,00
лв. и фаянс – 148,32 лв. поставени в банята, доколкото те представляват вещи,
които тряйно са прикрипени към недвижимия имот – подобрения, които не биха могли
да бъдат отделени. От наследствената маса не следва да се изважда стойността на
хладилник Електролукс, тъй като по делото се представиха доказателства, че
същият е придобит през 2010 г., т.е. преживе на наследодателя С.У. и съобразно
разпоредбите на ЗС собственик движимите вещи е лицето, което ги владее.
Доколкото хладилникът се намира в жилището където приживе е живял
наследодателят и неговата съпруга следва да се приеме, че хладилникът е тяхна
собственост.
Предивид гореизложено към наследствената маса следва да
се добави ½ от стойнсотта на движимите вещи (доколкото наследодателят У.
е притежавал ½ ид.ч. от тях) описани от вещото лице Г. след изваждане
стойнсотта на фаянс и теракот поставнеи в кухнята и банята, т.е. към наследствебата
маса следва да се добави сума в размер на 1675,50 лв. ( ½ от (3810,96 лв
– 177,84 лв.-105 лв. – 148,32 лв. – 28,80 лв.) ).
Ето защо наследствената маса е в размер на сума от 18403,50 лв. (1675,50
лв. + 15 300 лв. + 1 428 лв.) – към стойността на движимите вещи се добавя
стойнсотта на дарението, за да се получи стойността на цялото имущество оставено
от наследателя У..
Наследниците
с правно на запазена част са лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящите,
родителите или съпругът. В настоящия случай ищецът е
низходящ на наследодателя. Размерът на запазената част е определен в чл. 29 ЗН
както в зависимост от родството на наследодателя с призованите към наследяване
наследници със запазена част, така и съобразно броя им. Определянето става по
два начина – в някои хипотези е посочен размерът на запазената част, а в други
е посочен размерът на разполагаемата част, а останалата част от наследството е
запазена част на призованите към наследяване на наследници със запазена част.
Запазената част на всеки от низходящите (при две деца), когато наследодателят е оставил съпруг е ¼ ид.ч., т.е. запазената част на ищеца М.Г. е в размер на 4600,87лв
- ¼ от 18403,50лв.
Съобразно наследствената си квота (чл.5 ЗН) ишецът М. Г. ще получи от
имуществото останало в наследството (с което наследодателят не се е разпоредил)
движими вещи със стойност от 558,50лв (1/3 от 1675,50 лв.).
При съпоставка на стойнсотта на запазената част на ищеца Г. и стойността на
имуществото останало в наследствената маса се установява, че нейната запазена
част е накърнена, като превишаването е в размер на 4042,37 лв. (4600,87 лв. –
558,50 лв.).
Съдебната практика приема, че предвиденото
в чл.36 ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството може да бъде
постановено само ако всички наследници с право на запазена част са поискали
възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с
право на запазена част, участващ в производството не е поискал възстановяването
и надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и
когато по делото не участва наследник със запазена част, какъвто наследник е съпругата, или когато предмет на завета или дарението е идеална
част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална
част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на
наследника или наследниците, поискали възстановяването, така и Решение № 93/15.07.2015 год., по гр.д. № 138/2015 г. по описа на Второ гр.о., ВКС.
В конкретния случай, предмет на
дарението е идеална част от недвижим имот, като възстановяването е поискано
само от един от наследницците с право на запазена част – съпругата на
наследодателя не участва по делото, поради което възстановяването следва да се
извърши чрез отделяне на идеална
част от имота, съответна на стойността на накърнението на запазената част на
наследника, поискал възстановяването.
Както бе посочено по-горе запазената
част на ищеца е накърнена със стойността от 4042,37 лв., което представлява 6/25
части от стойността на имуществото, с което се е разпоредил наследодателят и с
която част е накърнена запазената част на ищеца и с каквато част следва да се
намали дарственото разпореждане.
В разпоредбата на чл. 6 ГПК е залегнат
принципът на диспозитивното начало, който установява, че предметът на делото и обемът на дължимата защита
и съдействие се определят от страните. В конкретния случай с подадената искова молба, уточнена
с молби от 06.02.2019 г. и от 06.03.2019 г. ищецът е отправил искане за
възстановяване на запазена част в размер на 1/12 част от недвижимите имоти обект
на дарението. По делото се установи, че запазената част на ищеца е накърнена с
6/25 от ½ ид.ч от имота, а ищецът търси възстановяване на 1/12 ид.ч. от
имота, която част представлява 1/6 ид.ч. от недвижимо имущество, с което се е
разпоредил наследодателя (разпоредил се е с ½ ид.ч. от имотите- (1/6 от ½
=1/12). При съпоставка на 6/25 (36/150) и 1/6 (25/150) се установява, че 1/6 е
по-малко от 6/25, поради което предвид принципа за диспозитивно начало в
гражданския процес, искът следва да бъде уважен до размера на търсената защита.
Ето защо до размера от 1/6 ид.ч. следва да се постанови възстановяването на
запазената част на ищеца.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 1350 лв., от които 1000 лв. заплатено възнаграждение за
един адвокат, 300 лв. – депозити за вещи лица и 50 лв. - държавна такса, доколкото
същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са
реално сторени – договор за правна защита и съдействие л. 6 и л. 101 от делото.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд – Панагюрище,
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане,
извършено от наследоателя С. П.У. ЕГН: **********, починал на 23.07.2018 г.,
обективирано в нотариален акт № ***, том I, рег. № 1636 по нот.дело № ***/2009г.
на Нотариус Н.М.-Т.с рег. № 471 на Нотариалната камара, В ПОЛЗА на Н.С.У.
(починал на 18.12.2016 г.) и С.Н.У. ЕГН: **********, което разпореждане е в размер на 16728 лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на М.С. Г. ЕГН: ********** от наследството на С. П.У., починал
на 23.07.2018 г. в размер на 1/6 ид.ч.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Н.У. ЕГН: ********** с адрес: *** и М.Н.У.
ЕГН: ********** с адрес: *** да
заплатят на М.С.Г. ЕГН: ********** с адрес: *** сума в размер на 1350
лв. представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :