РЕШЕНИЕ
№ 5912
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110201484 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.
К. Н. срещу НП № 22-4332-025072 от 05.12.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат
твърдения за това, че неправилно на г-н Н. са издадени две НП на база на едно и също
правно основание и разпоредба, както и за това, че същият жалбоподател не е бил уведомен
и не е знаел за дерегистрацията. Административно-наказващият орган на практика не излага
становище.
От писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно
основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, както и получените от СРП материали)
доказателствени материали (по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН
ангажирането и на гласни доказателствени материали не е задължително, а в случая не е и
необходимо за разкриване на обективната истина, нито е поискан от въззивника разпит на
свидетели, като самият въззивник практически съвсем очевидно не оспорва самите
обективни факти по АУАН и НП) се установява по несъмнен начин - освен
оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия
орган за издаване на НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на
1
вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която
съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда
фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба, в който смисъл са
изложените и в практиката на ВКС по въпроса аргументи), както и (се установява също), че
процесният автомобил е бил прехвърлен като собственост на нарушителя с писмен договор
с нотариална заверка на подписите (което еднозначно следва от разпечатка, представена от
ОПП – СДВР, където Н. е посочен като лице, комуто се прехвърля собствеността върху
автомобила), а също и че към процесната дата 02.09.2022 г. срещу жалбоподателя (роден
през 1956 г.) имало общо 4 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по
пътищата, но за последно такова НП било влязло в сила през 2009 г. Констатацията по
АУАН в смисъл, че автомобилът е собственост на лице с фамилия Тодорова е съвсем
очевидно обусловена именно от липсата на съответната пререгистрация, но това не
означава, че Тодорова е била действителният собственик на МПС тогава.
При това положение административно нарушение (със съответната приложима санкционна
разпоредба) съгласно приетото от наказващия орган е налице. Следва да се има предвид, че
прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се явява настъпваща по силата
на самия закон (ex lege) последица, като отбелязването в електронната система има само
оповестителен характер. Ако се приеме, че жалбоподателят е допускал, че управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, т. е. ако е действал с евентуален умисъл, то,
имайки предвид електронното уведомяване на МВР за прехвърлянето на собствеността, би
била налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК от гледна точка на изискуемата, за да
представлява едно деяние престъпление, обществена опасност, която като степен не е
еквивалентна на тази, изискуема за да бъде едно деяние административно нарушение,
поради което съдът намира, че при всяко положение не е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН. На следващо място, деянието е извършено при всяко положение виновно, най-
малкото при условията на небрежност, при която разновидност на формата на вина
непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици от
деянието си (които могат да бъдат еквивалентни и на самото деяние, както е в случая), но е
могъл и е бил длъжен (в случая по силата на чл. 140, ал. 1, чл. 143, ал. 15 и чл. 145, ал. 2 от
ЗДвП) да ги предвиди, като в тази връзка следва да бъде съобразена уредбата по чл. 11 от
НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН; неуведомяването на нарушителя за прекратяването
на регистрацията, в този ред на мисли, не изключва вината. По-конкретно, деецът е бил
длъжен да предвиди това, че регистрацията на превозното средство ще бъде прекратена
служебно, щом не е изпълнил съответното си задължение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Следва
да се има предвид, че разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е напълно приложима за случая
– същата забранява управляване на МПС по пътища, отворени за обществено ползване (не е
налице каквото и да било основание за съмнение в това, че ул. „Гео Милев“ в гр. София, по
която е управлявал въззивникът, се е явявала към процесната дата път, отворен за
обществено ползване, съобразно дефиницията по чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, като на много широк
кръг от лица е известно, че се касае за такава пътна артерия, по която впрочем преминават
дори линии от масовия градски транспорт на Столична община), които (МПС) са без
2
регистрация (т. е. валидна такава), какъвто именно е случаят, щом регистрацията на
автомобила е била прекратена служебно. Наложеното наказание (съвкупност от две
наказания) съответства на минимума по съответната санкционна разпоредба и не подлежи
на намаляване. Приложеното към жалбата, както и към самата преписка, като копие друго
(различно от процесното) НП касае друго деяние, поради което изначално няма как да
обоснове отмяна на атакуваното постановление – забрана в закона за издаване на отделни
НП за нарушаване на една и съща правна разпоредба (т. е. на едно и също правно
основание) с различни деяния съвсем очевидно не е налице.
При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна,
поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН
постановлението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-025072 от 05.12.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова, началник група в ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3