Решение по дело №3660/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     № ……………………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3660 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Т.С.И. срещу наказателно постановление № 433а-27 от 04.04.2019 г., издадено от началника на 01 РУ – Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания за това, че на 08.03.2019 г. около 03,00 часа в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 57Б в заведение „Плейбой бар“, като клиент, е носил два броя законно притежавани огнестрелни оръжия и е употребявал алкохол, като същият е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол по реда на ЗДвП, както следва: 1) глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 189, ал. 1 ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 93, ал. 2 ЗОБВВПИ; 2) глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОБВВПИ; 3) глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 184а ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ.

          В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление по пунктове II и III поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания. Моли се за отмяна на наказателното постановление в обжалваните части. Алтернативно е отправено искане за намаляване на размера на наложени административни наказания.

          В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Т.С.И., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Симеон Т., който поддържа жалбата, като излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 01 РУ – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител, не изразява становище по същество.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 08.03.2019 г. около 03,00 часа жалбоподателят се намирал в заведение „Плейбой бар“ в гр. Варна, където носил в себе си два броя законно притежавани огнестрелни оръжия.

          По същото време св. Д.Т.Ц. ***) посетил по сигнал посоченото заведение, където охранител му предал двете оръжия. Поради това, че пристигналите на място полицейски служители преценили, че лицето е употребило алкохол, същите поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна с цел тестване на лицето с дрегер. При пристигане на контролните органи от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна жалбоподателят отказал да бъде извършена проверка с дрегер, след което бил отведен в 01 РУ – Варна, където била издадена заповед за задържането му до 24 часа по реда на ЗМВР.

          Приемайки, че са осъществени съставите на административни нарушения по чл. 93, ал. 2 ЗОБВВПИ, чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОБВВПИ и чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ, мл. полицейски инспектор А.К. съставил в присъствието на въззивника акт за установяване на административно нарушение, който последният подписал без възражения.

          В хода на административнонаказателното производство Т.И. не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 04.04.2019 г. началникът на 01 РУ - Варна приел изложената в АУАН фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.Т.Ц. и писмени доказателства: заповед за прекратяване на трудов договор; регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“;  решение началника на 01 РУ – Варна за отнемане на разрешение за съхраняване, носене и употреба на късо нарезно оръжие; заповед на министъра на вътрешните работи; решение № 1625/31.07.2019 г., постановено по адм. дело № 767/2019 г. по описа на Административен съд – Варна.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д.Т.Ц. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на съставените непосредствено след случая докладни записки.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл. 93, ал. 2 ЗОБВВПИ (пункт I от НП):

          Въззивникът не обжалва наказателното постановление по пункт I относно нарушението по чл. 93, ал. 2 ЗОБВВПИ, поради което същото е влязло в сила в посочената част съгласно чл. 64, б. „б“ от ЗАНН.

            По отношение на нарушението по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОБВВПИ (пункт II от НП):

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОБВВПИ  забранява носенето на оръжие в обществени заведения за хранене и увеселение. Безспорно е, че заведение „Плейбой бар“ представлява обществено заведение за увеселение, а от събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът при посещението си в заведението е носел оръжие, с което е нарушил посочената разпоредба. Посоченото обстоятелство не се оспорва от въззивната страна, нито опровергава от доказателствата по делото, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по пункт II от НП.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за явна несправедливост на наложеното наказание за това административно нарушение. Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ  предвижда административно наказание за лице, което извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 – 4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184, глоба от 500 до 2500 лв.

При определяне на наказанието съдът отчита, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни Т.С.И. да е санкциониран за подобни нарушения, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна води до извод за едно като цяло правилно отношение на въззивника към законоустановения ред в страната. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и трудовата ангажираност на лицето към датата на извършване на нарушението, което определя лицето като един пълноценен член на обществото.

Настъпилото по-късно прекратяване на трудовото му правоотношение и липсата на доходи, не може да бъде отчетено нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство, доколкото принципно трудовата ангажираност на лицето го характеризира като общественополезен член на обществото, а липсата на трудова ангажираност в случая не е по вина на работника.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че подходящото наказание е в минималния размер от 500 лв., поради което наказателното постановление следва да бъде изменено, а размерът на наложеното административно наказание глоба бъде намален от 2000 лв. на 500 лв.

По отношение на нарушението по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ (пункт III от НП):

Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ забранява носенето на оръжие при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 184, ал. 1 употребата на алкохол трябва да е установена по реда на ЗДвП. В чл. 174, ал. 4 ЗДвП е посочено, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. В тази връзка е издадена Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в чл. 3, ал. 1 на която е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Когато лицето откаже извършването на проверка с техническо средство установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване (по арг. от чл. 3а, ал. 1 от Наредбата). На следващо място съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата неизпълнението на дадените от контролните органи по ЗДвП указания се приема за отказ на лицето да му бъде извършена проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че наличието на алкохол в кръвта на въззивника не е установено по надлежния ред, регламентиран в посочената наредба. Следователно не би могло да се приеме за доказано, че Т.С.И. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ. В ЗОБВВПИ липсва разпоредба, която да предвижда административнонаказателна отговорност при отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Такава отговорност е предвидена в ЗДвП, но е приложима само по отношение на водачите на МПС.

Следователно наказателното постановление по пункт III следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 433а-27 от 04.04.2019 г., издадено от началника на 01 РУ – Варна, в частта по пункт II, с която на Т.С.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗОБВВПИ, като НАМАЛЯВА  размера на наложената глоба от 2000 лв. на 500 лв. (петстотин лева);

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 433а-27 от 04.04.2019 г., издадено от началника на 01 РУ – Варна, в частта по пункт III, с която на Т.С.И. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 184а ЗОБВВПИ за нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ.

В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

 

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: