№ 3945
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110160033 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ от
Фирма, ЕИК ********,със седалище и адрес на управление
адресБ,представлявано от А.А.,против Т. Т. К.,ЕГН **********,Т.Т.И..,ЕГН
**********,М.Т.И..,ЕГН **********,и тримата ответници с адрес адрес,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от по 333,33 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за топлоснабден имот,находящ се на адрес адрес,при което се явяват
задължени да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока по
общите условия. Сочи се,че за процесния период са извършвани частични
плащания,при което по исков ред е претендирана сумата от 1000 лева
главница,а именно по 333,33 лева спрямо всеки от ответниците. Ищецът
поддържа,че претендираната цена съответства на реално консумирана
топлинна енергия. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането
е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид постъпили
възражения е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със становище
за неоснователност на исковете – твърди се,че ответниците не са клиенти на
топлинна енергия,защото не са подавали заявление за откриване на
партида,сочи се,че част от претендираното вземане за главница е погасено по
давност,не е оспорено доставеното количество топлинна енергия.
1
Ответниците молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач Фирма намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Фирма претендира издаването
на заповед за изпълнение против Т. Т. К.,Т.Т.И.. и М.Т.И.. за сумите от
1581,32 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,187,82 лева лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до 03.06.2021
г.,52,53 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,10,35 лева лихва за забава за периода 01.07.2018 г. до 03.06.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 34112/2021 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на Фирма за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С преводно нареждане от 21.07.2021 г. е заплатена в полза на Фирма
сумата от 581,32 лева.
Със заповед № ******** г. е предоставено в обезщетение на Т.К.Т.
апартамент 60 на ет.4 вх.В в бл.41А с площ от 60,47 кв.м.
От удостоверение от ГИС София се установява,че адрес адрес е
идентичен с адрес адрес и с адрес адрес.
Видно от удостоверение за наследници,Т.К.Т. е оставил като
наследници по закон децата си М.Т.И..,Т.Т.И.. и Т. Т. К..
С договор № ***** г.,сключен между Фирма и етажните собственици в
сградата на адрес,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дружеството приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
06.12.2001 г.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че е заплатена сумата от 581,32
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да проведе
2
доказване,че съществува договорно правоотношение относно продажба и
доставка на топлинна енергия,да докаже вземането си по размер,а предвид
наличието на частично оспорване на заповедта за изпълнение с предявената
искова претенция е претендирана по-малка по размер парична сума спрямо
сумите,претендирани със заявлението по чл.410 от ГПК. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се явява предявен
на 15.06.2021 г.
Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че страните се
намират в договорно правоотношение – дружеството ищец реализира дейност
по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответниците са клиенти на
топлинна енергия. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот,а по отношение на топлоснабдените имоти към влизане
в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ,законът не поставя изискване за наличието на
договор,сключен в писмена форма,а договорното правоотношение възниква с
оглед притежавано право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот. За да счете,че ответниците са пасивно легитимирани да
отговарят за заплащане цената на доставена топлинна енергия,съдът взе
предвид,че имотът е придобит от техния наследодател,респективно с
настъпване на наследствено правоприемство всеки от ответниците притежава
по 1/3 идеална част от правото на собственост,респективно всеки от
ответниците отговаря за заплащане цената на доставена топлинна енергия до
размера на 1/3 от задължението. С оглед обстоятелството,че законът
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота,както и като съобрази,че ответниците
са съсобственици при равни дялове на топлоснабдения имот,ответниците
отговарят за заплащане цената на топлинна енергия. Доводът на ответниците
в депозирания писмен отговор,че не отговарят за заплащане цената на
топлинна енергия,защото не са поискали откриване на партида е
неоснователен,защото разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ сочи кое лице се
явява клиент на топлинна енергия,а въпросът дали е открита партида има
значение за счетоводното записване,но не променя извода,че собствениците
на топлоснабдения имот отговарят за заплащане цената на доставена в имота
топлинна енергия. Отделно от това,съдът приема,че е налице признание от
страна на ответниците,че отговарят за изпълнение на задължението за
заплащане цената на топлинна енергия предвид реализирането на частично
погасяване на парично задължение чрез плащане. По изложените
съображения съдът приема,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответниците се явяват задължени да заплащат цената на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Разпоредбата на
чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се
уреждат според общите условия на доставчика. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде
доказано,че цената на топлинна енергия е заплатена в предвидения съгласно
общите условия срок – 45 дни след изтичане на периода,за който се отнася
задължението – чл.33 от общите условия. Ответниците не са провели
3
доказване да са заплатили цената в срока по общите условия,но
същевременно съгласно чл.235,ал.3 от ГПК съдът е длъжен при
постановяване на съдебното решение да отчете и настъпилите в хода на
производството обстоятелства,които са от значение за спорното право.
Фактът на плащането представлява такъв факт,който съдът е длъжен да вземе
предвид. В настоящия случай по делото е представено преводно нареждане,а
и с определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че е заплатена сумата от 581,32
лева,а с молба от 31.03.2022 г. дружеството ищец признава наличието на
последващо плащане,след което размерът на неиздължената главница възлиза
на 842,66 лева. Наличието на признание на неизгоден за страната,която прави
признанието факт,а именно че е получила плащане,означава,че исковата
претенция подлежи на уважаване за сумата от 842,66 лева,която е останала
неиздължена,т.е. спрямо всеки от ответниците искът подлежи на уважаване за
сума в размер на по 280,88 лева,а за разликата до пълния претендиран размер
от по 333,33 лева исковете подлежат на отхвърляне. Изводът на съда за
основателност на исковете не се променя предвид формулираното в писмения
отговор възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната
давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на
настъпила давност,ако в определен период от време кредиторът е
бездействал. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна
енергия е тригодишната давност като съдът приема,че не са налице погасени
по давност вземания при съобразяване,че е претендирана цена за топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,при съобразяване срока за
изпълнение съгласно общите условия – 45 дни от изтичане периода на
доставка ( най-старото задължение за м.05.2018 г. е платимо в периода
01.06.2018 г. до 15.07.2018 г. ),както и предвид това,че искът се явява
предявен на 15.06.2021 г. Развитите съображения мотивираха съда да
приеме,че исковете следва да бъдат уважени за сумите в размер на по 280,88
лева,а за разликата до 333,33 лева исковете подлежат на отхвърляне поради
плащане в хода на производството.
При този изход на делото и като съобрази,че частичното отхвърляне на
исковете се дължи на направено плащане в хода на производството съдът
намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 175 лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ по отношение на Т. Т. К.,ЕГН
**********,Т.Т.И..,ЕГН **********,М.Т.И..,ЕГН **********,и тримата
ответници с адрес адрес,че съществува вземане на Фирма, ЕИК ********,със
седалище и адрес на управление адресБ,представлявано от А.А.,в размер на
по 280,88 лева ( двеста и осемдесет лева осемдесет и осем стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,дължима от всеки
от ответниците,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска –
4
на 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 34113/2021 г. по описа на
СРС,42 състав,като отхвърля исковете,предявени от Фирма против Т. Т.
К.,ЕГН **********,Т.Т.И..,ЕГН **********,М.Т.И..,ЕГН **********,в частта
за разликата над 280,88 лева до пълните претендирани размери от по 333,33
лева поради направено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Т. Т. К.,ЕГН **********,Т.Т.И..,ЕГН
**********,М.Т.И..,ЕГН **********,и тримата ответници с адрес адрес да
заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Фирма, ЕИК
********,със седалище и адрес на управление адресБ,представлявано от
А.А.,сумата от 175 ( сто седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Фирма.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5