РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Ямбол, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330102081 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Т., обл. Я.,
ул. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Т.-
ЯАК, срещу Г. Ф. Ж., ЕГН **********, с адрес : с. Г., общ. Т., обл. Я., ул. „***, активно
субективно съединени отрицателни установителни искове за установяване, че ответника не
е собственик на следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Г., общ.
Т., обл. Я., а именно : дворно място, съставляващо УПИ № ***, кв.*** по плана на с. Г., общ.
Т., с площ от 1080 кв.м.,ведно с изграждащата се в описания имот едноетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 130.90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***,
подробно описани в нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на СВ- Я. и разрешение за
строеж № *** г. на община- Т. и идентичен с дворно място, съставляващо УПИ № ***,
кв.*** по плана на с. Г., общ. Т., с площ от 1200 кв.м., заедно с изградените в това дворно
място жилищна сграда с разгъната застроена площ 306 кв.м. и гараж застроена площ 21 кв.м.
и всички подобрения и приращения в имота, при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***,
подробно описани в Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от *** г.,
вписан в СВ- Я. при АВ с вх. рег. № *** г., акт ***, том ***, дело № *** г., поправен с
Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. №***, акт.***, том ***, дело *** г.
на СВ- Я. при АВ, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК моли да бъде отменен Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка от ***г., вписан в СВ- Я. при АВ с вх. рег. №
*** г., акт ***, том ***, дело №*** г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален
акт с вх. рег. №***, акт.***, том ***, дело *** г. на СВ- Я. при АВ, в едно със съответните
правни последици от отмяната.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищеца със семейството си искал да
1
закупи къща с дворно място в с. Г., общ. Т., обл. Я., където живеели. Майката на ответника Г.
Ф. Ж., С. И. Ж., която работила на един от хранителните магазини в посоченото село им
предложила да закупят един от притежаваните от тях жилищни имоти. Ищеца твърди, че в
началото на 2021 г. се свързал с С. Ж. и нейния съпруг Ф. Ж., като направили оглед на
имота, като там присъствал и ответника синът им Г. Ж.. Страните се уговорили за
продажната цена и постигнали съгласие за размера й, но с оглед на това, че купувача не
разполагал с цялата сума, а собствениците имали вещи които следвало да изнесат, се
уговорили да сключат предварителен договор за покупко- продажба на имота, в който да
предвидят по-дълъг срок за сключване на окончателния договор.
На 09.02.2021 г. ищеца със съпругата си Цветка и родителите на ответника посетили
кантората на Нотариус с рег № *** на НК, с район на действие, съдебен район на ЯРС,
където сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с
нотариална заверка на подписите с рег. № *** г. По силата и условията на договора,
родителите на ответника в качеството им на продавачи, се задължили да продадат, а ищеца
като купувач- да придобие правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ
се в строителните граници на с. Г., обл. Я., а именно : дворно място, съставляващо УПИ №
***, кв.*** по плана на с. Г., общ. Т., с площ от 1080 кв.м.,ведно с изграждащата се в
описания имот едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 130.90 кв.м., гараж със
застроена площ от около 26 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в имота, при
граници : улица; УПИ ***; УПИ ***. Продавачите се легитимирали като собственице на
продаваемия недвижим имот с Нотариален акт № ***, том ***, дело №***г. на СВ- Я. и
разрешение за строеж № *** г. на община- Т..
Ищеца твърди, че от деня на подписване на предварителния договор до 05.07.2021 г.
заплатил изцяло продажната цена на недвижимия имот в размер на общо 45 000 лв. След
извършеното плащане ищеца се свързал с продавачите по предварителния договор, а именно
родителите на ответника, като изразил желание да сключат окончателния договор. От този
момент продавачите избягвали разговори на тези тема с купувача, като въпреки
многобройните молби от негова страна да сключат окончателен договор, продавачите Ж. не
извършили необходимото да прехвърлят собствеността върху имота доброволно.
С оглед на това, че ищеца бил изправна страна по договора предявил пред ЯРС иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като било образувано гр. дело № *** г. по описа на съда.
Исковата молба била вписана в СВ на ***г. В срока за отговор на исковата молба по чл.131
ГПК ответниците по иска заявили, че не са собственици на процесния имот. След
образуване на посоченото по-горе дело и след вписване на исковата молба бил издаден КНА
по обстоятелствена проверка от *** г., вписан в СВ и поправен с нотариален акт.
Ответниците твърдели, че на база издадените по-горе нотариални актове, по отношение на
имота било установено правото на собственост на трето лице, а именно техния син Г. Ф. Ж.-
ответник в настоящото производство. От КНА ставало ясно, че същия бил признат за
собственик на основание давностно владение, продължило повече от 10 год. на посочения
по-горе недвижим имот. Ищеца твърди, че описаният в КНА имот бил идентичен с този по
предварителния договор, като ответника Г. Ж. не бил собственик на процесния имот нито
преди сключване на предварителния договор за продажба, нито към момента на завеждане
на делото срещу родителите му за обявяване на предварителния договор за окончателен,
нито пък към датата със снабдяване с КНА, нито към настоящия момент. Твърди се, че той
не бил владял имота като свой и по отношение на него не бил осъществен фактическия
състав на придобивната давност, визиран в ЗС. Неговите родители били придобили имота,
чрез договор за покупко- продажба от *** г., като в последствие същите са се легитимирали
като собственици през всичките години до издаването на КНА на сина им. Това се
2
установявало от наличните доказателства за тяхната собственост и фактическа власт, като
били декларирали имота като свой в община- Т., заплащали данъчните задължения, владели
го трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано през целия период от време и са се
легитимирали като собственици пред трети лица, включително пред ищеца и нотариуса към
момента на сключване на предварителния договор за покупко- продажба. Същевременно
ответника по настоящия иск Г. Ж. никога не бил владял този имот за себе си, лично или чрез
другиго. Индикация за това било ,че ищеца договарял сключването на предварителния
договор и всички негови условия с родителите на ответника и то в негово присъствие, като
същите се легитимирали пред нотариуса като собственици по силата на посочения по-горе
договор за покупко- продажба. Твърди се, че през цялото време на сключване на
предварителния договор и след това, вкл. и към момента на предявяване на иска по чл.19
ЗЗД ответника не бил оспорил по какъвто и да било начин правото на собственост на
родителите си и не бил се легитимирал като собственик на процесния имот. Това той
направил едва след предявяване на иска по чл.19 ЗЗД и вписване на ИМ именно с цел да
осуети придобиването на вещни права от страна на ищеца, за който било безспорно,че бил
изправна страна по предварителния договор. В случая се твърди, че действията на
ответника били съгласувани с неговите родители, като последните умишлено не се
противопоставяли на правата му КНА. Целеният от семейството на ответника резултат бил с
всякакви средства, вкл. чрез злоупотреба с техни материални и процесуални права и
заобикаляне на закона, да предотвратели реализацията на правата на ищеца и купувач по
договора, защото безспорно било от доказателствата по настоящото дело и тези които били
събрани по гр. дело № *** г. на ЯРС се установявало, че те по свой инициатива и без
основателни причини, взели решение да се откажат от предварителния договор, въпреки
изправността на купувача. Възможността за такъв отказ не бил предвиден нито в договора,
нито по закон, както и желанието им да запазят процесния имот в семейния си патримониум
било инициирано производството по снабдяването с КНА по обстоятелствена проверка на
името на ответника.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който
счита исковете за процесуално недопустими. Съображенията му в тази насока са, че ищеца
не твърдял да е собственик на процесния недвижим имот, като изложените от него
твърдения били в насока, че бил сключил предварителен договор, заплатил цената по него и
предявил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като по образуваното гр. дело било
постановено решение с което иска бил отхвърлен. Наведените в ИМ твърдения били
относими единствено в производството по чл.19 ЗЗД. Липсвало правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящия иск, като отмяната на КНА и поправката му можело да бъдат
единствено последици от успешно проведен иск за собственост, но било недопустимо да се
води самостоятелно исково производство за отмяна на самия КНА.
Предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Оспорват се твърденията,
че ответника не бил собственик на процесния недвижим имот и не бил придобил имота,
като не бил го владял като свой и по отношение на него не бил осъществен фактически
състав на придобивна давност. Оспорва се твърдението, че между С. Ж., Ф. Ж. и А. А.
съществувало валидно облигационно отношение по предварителен договор за покупко-
продажба на недвижи имот. Оспорва се твърдението, че родителите на ответника са
собственици на процесния недвижим имот, както и че между тях и ищеца били водени
преговори за сключване на окончателен договор. Ищецът никога не бил посещавал имота,
нито пък бил допускан до него. Процесния недвижим имот бил собственост на ответника,
като се твърди, че с оглед на това, че към момента на придобиването му същия бил
3
непълнолетен, родителите му закупили имота на тяхно име, но за него. От момента на
придобиването му всички в семейството, роднини и съседи знаели, че този имот бил на Г. и
същия бил владян винаги от него. Никога този имот не бил владян от друго лице, като
никога и никой не бил имал претенции към него. Над петнадесет години единствено и само
Г. Ж. владеел имота, като той бил направил всички подобрения в него и в жилищната сграда.
Той със собствени средства бил изградил новата жилищна сграда в имота, като действал със
съзнанието, че имота е негов. Ответника бил преобритател на спорното право, преди
подписването на предварителния договор за покупко- продажба, с оглед на това, че още към
него момент бил придобил правото на собственост върху имота по давност, текла в негова
полза повече от 15 год. С оглед на това, че върху имота имало права на трето лице,
договорът да покупко- продажба на чужда вещ, не можел да направи купувача собственик,
тъй като договора бил недействителен (непротивопоставим) по отношение на действителния
собственик. Г. Ж. бил владял имота непрекъснато, необезпокоявано, като единствено и само
той владеел имота като свой и упражнявал фактическа власт върху имота, като владението
му било и добросъвестно. Твърди се, че придобитата давност била освободена от всякакви
тежести, включително и наложени възбрани и вписани искови молби. Тъй като третото лице
било придобило вещни права преди вписването, вкл. и на ИМ по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, то
правата му били противопоставими на ищеца. Фактическата власт върху имота се била
осъществявала от ответника, който бил извършвал действия на своене, демонстрирали
собственически права върху имот, който бил ограден. Фактическсата власт върху имота се
била осъществявала от ответника, който продължавал да владее имота и да демонстрирал
собственост, чрез поддържане, гледал пчели, поправка на ограда, строеж на къща и др.
Позоваването на сключен предварителен договор, без други твърдения, не бил
противопоставимо на фактическия състав на придобивното основание на ответника, като
извън предмета на делото бил факта, че ищците били предявили иск по чл.19 ЗЗД. Ако
ищеца считал, че имота бил собственост на трети за настоящия спор лица, в случая С. и Ф.
Ж. и оспорвал собствеността, можел да търси защитата си по съдебен ред. Затова и
възраженията, че имота принадлежал на трети лица не били предмет на настоящото
производство. Също така се твърди, че не било налице идентичност между предмета на
предварителния договор за покупко- продажба и мота находящ се в с. Г., ул. „***, като
площта на дворното място, съставляващо УПИ *** в кв.20 била 1200 кв.м., а площта на
жилищната сграда била 306 кв.м. и гараж с площ от 21 кв.м., като процесния предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот бил нищожен поради липса на предмет.
Иска се отхвърляне на предявените искове като недопустими и ако се приемело, че
същите били допустими да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените
съображения и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В производството не е спорно, че с договор за продажба на недвижим имот № ***,
том ***, дело *** г. от *** г. Ф. и С. Ж. придобили недвижим имот, находящ се в с. Г., а
именно: дворно място с площ 1080 кв.м., представляващо урегулиран парцел *** по плана
на селото, заедно с изградените в това дворно място „ жилищна сграда, салма и гараж.
Не е спорен и факта, че на *** г. е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите, като С. И. Ж. и Ф. Г. Ж. в
качеството им на продавачи и А. В. А. в качеството му на купувач, се задължавали да
сключат окончателен договор за покупко- продажба, с който продавачите да продадат на
купувача, или на посочено от него лице, а купувача, или посочено от него лице, да закупи от
4
продавачите следния недвижим имот : дворно място, съставляващо ***, кв. *** по плана на
с. Г., общ. Т., с площ от 1080 кв.м., ведно с изграждащата се в описаният имот едноетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 130, 90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в описания имот. Имотът бил подробно
описан в нотариален акт № ***, том ***, дело *** г. СВ Я. и Разрешение за строеж № *** г.
на общ. Т., за продажна цена в размер на 45 000 лв., като при подписване на договора
купувача заплаща на продавача сума в размер на 5000 лв., представляваща капаро, като
остатъка в размер на 40 000 лв. щяла да бъде изплатена в срока на настоящия договор.
Страните се задължавали да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт в
срок до 30.12.2023 г., но не по рано от 30.12.2022 г., като промяна в договорения срок
можело да става само по взаимно писмено споразумение.
Също така не е спорен и факта, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит по давност след извършена обстоятелствена проверка №***, том ***, рег. № ***,
дело № *** г. Г. Ф. Ж. е признат за собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от следния
недвижим имот, находящ се в с. Г., общ. Т., обл. Я., а именно :Дворно място, съставляващо
УПИ *** в кв.*** по плана на с. Г., общ. Т., обл. Я., зауедно с изградените в това дворно
място : жилищна сграда с разгърната площ от 306 кв.м. и гараж със застроена площ от 21
кв.м. и всички подобрения и приращения в имота.
С нотариален акт за поправка на нотариален акт том ***, рег. № ***, дело № *** г. се
извършило нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ ***, том ***, рег. № ***, дело №*** г., по описа на нотариус № ***, вписан в СВ гр. Я.
под акт № ***, том ***, дело № *** г., в следния смисъл : На страница първа, от ред 11 до
ред 10 отдолу нагоре цифрите и думите „ ½ ид.ч. от „ се премахвали и се четяло : „по
давностно владение на следния недмижим имот, находящ се в с. Г., общ. Т.“. Нотариуса след
като се уверил, че е допусната фактическа грешка и че били изпълнени особените
изисквания на закона, извършил този нотариален акт, по представеният и от страните
проект, който прочел и страните одобрили, се подписал от тях и нотариуса.
С уведомление с нотариална заверка на подписите, черз нотариус С. М. с район РС-Я.,
рег. № *** на НК от *** г. от С. И. Ж. и Ф. Г. Ж. до А. В. А., уведомяват последния, че
считано от датата на получаване на уведомлението, прекратявали едностранно сключения на
*** г. между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот, находящ се в с. Г.,
общ. Т., представляващ дворно място, съставляващо ***, кв. *** по плана на с. Г., общ. Т., с
площ от 1080 кв.м., ведно с изграждащата се в описаният имот едноетажна жилищна сграда,
със застроена площ от 130, 90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м., ведно с
всички подобрения и приращения в описания имот.
Съгласно разпоредбите на Раздел III, чл.3.5 били длъжни да възстановят платените от
него суми по цитирания предварителен договор, както и неустойка в размер на 5000 лв.
Молят в 14 дв. Срок, считано от датата на получаване на настоящата покана, да им
предостави банкова сметка по която да преведат дължимите от тях суми.
В случай, че не им била предоставена банкова сметка, непосредствено след изтичането
на посочения в преходно изречение срок, получената продажна цена и неустойка фиксирана
в чл.3.5 от цитирания предварителен договор, щели да бъдат приведени по служебна
доверителна банкова сметка на Нотариус С. М., чрез която щял да може да си ги получи.
Посоченото уведомление е връчено на 20.11.2022 г. при отказ от А. В. А., като същия
бил уведомен за настъпване на правните последици от отказа. Действията на нотариуса по
връчването е разясняването на правните последици от отказа за получаване се осъществило
в присъствието на М. Е.- кмет на с. Г.
5
От страна на ищеца е представено Решение № ***, *** г. с което е регистриран
инициативен комитет в състав, сред които на трето място е посочен Г. Ф. Ж. за издигане на
М. Я. Е. за независим кандидат за кмет на кметство в с. Г. за изборите за общински
съветници и за кметове на *** г.
Представени са още удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК от
29.09.2023 г. от което се установява, че Г. Ф. Ж. бил собственик на имот в с. Г., общ. Т.,
планоснимачен №: *** УПИ №: ***, квартал : ***, площ земя : 1200 кв.м., застроена площ :
151.00 кв.м., както и скица на ПИ.
От страна на ответника се представени декларация от 27.10.2023 г. с нотариална
заверка на подписите, в която подписаната М. Ф. Ж. на която и е известна наказателната
отговорност за деклариране на неверни данни, декларира, че посочения по-горе недвижим
имот, поради това, че брат й Г. Ж. към него момент бил непълнолетен, родителите им
закупили имота на тяхно име. От момента на покупката всички в семейството и роднините
знаели, че този имот бил на брат й Г., като никога не била владяла този имот и не била
имала претенции към имота или към брат си и родителите им. Над 15 години само и
единствено брат й Г. Ж. владеел този имот, той бил направил и всички одобрения в имота и
жилищната сграда. Той със собствени средства изградил новата жилищна сграда в имота. В
нейното съзнание винаги брат и Г. Ж. бил собственик на описания имот от момента на
покупката му.
Също така е представена декларация от *** г. с нотариална заверка на подписите, в
която подписаните Ф. Г. Ж. и С. И. Ж., на които им е известна наказателната отговорност за
деклариране на неверни данни, декларират, че посочения в декларацията недвижим имот,
находящ се в с. Г., общ. Т. закупили през *** г. за синът им Г. Ж.. Закупили го на тяхно име,
поради факта, че към датата на закупуване синът им Г. Ж. бил непълнолетен. От момента на
покупката всички в семейството им и роднините знаели, че този имот е на сина им Г..
Никога не били владели имот, като до навършване на пълнолетие на сина им Г. те го
държали за него. След като Г. навършил пълнолетие и започнал да работи той сам си владеел
имота, направил бил всички одобрения в имота и жилищната сграда, Всичките си средства
за изграждането на къщата били лични негови, като те владеели и живеели на друг адрес и
имот в селото.
По делото като писмени доказателства са представени още и приети справка от *** г.
от община- Т., Дирекция „Местни данъци и такси“, данъчна декларация по чл.14 от Закона
за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № *** г.
подадена от Г. Ф. Ж., заверени преписи от нотариалното дело по образувано по издаването
на нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело *** г., ведно с удостоверение изх. № ***
г. на Областна администрация Я., удостоверение изх. № *** г. на Община Т., молба –
декларация от Г. Ф. Ж. чрез Кмета на с. Г. до Нотариус с район на действие РС Я., скица изх.
№ *** г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх. № *** г. на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Т., и препис от Протокол от *** г. на
нотариус С. М., ведно с протокол от *** г. относно получени средства по доверителна сметка
на нотариуса, и преводно нареждане от *** г. за сумата от 50000 лева, ведно с дебитно авизо
от *** г., Искане вх. № *** г. от Ф. Г. Ж. до Община Т., Дирекция „Местни данъци и такси“ и
удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ *** г.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на
6
свидетелите Ц. К. А., Г. Я. П., Х. Г. П. и А. К. Г., показанията на които съдът кредитира, тъй
като са отражение на непосредствено възприети факти, последователни са и съответни на
другите, събрани в производството доказателства.
Въз основа на показанията на свидетелката А. , съдът приема за установено, че
процесният имот бил на С. и на Ф. когато сключили предварителния договор, като знаела, че
къщата е тяхна. Тя била втората им къща и в нея никой не живеел, като била строена от С. и
съпруга й. Имота се поддържал от тях, като била виждала и Г. да ходи там, като С. и Ф.
ходили по рядко. Продажната цена я уговаряли със С. и Ф. и ходили на оглед, като Г. им
отворил къщата. Тогава той не живеел там, като имало две стаи за довършване. Г. не живеел
в тази къща. Имало пчели които Г. ги гледал от около 7-8 години, като нямало засят зарзават.
Доста често минавала покрай имота, като новата къща я строили 2000 г., не знаела на кой е
имота.
Въз основа на показанията на свидетелите А., П., П. и Г., съдът приема за установено,
че къщата била построена върху стара такава, като в последните години Г. ползвал имота,
като гледал пчели. Новата къща била за Г., като никой не живеел в имота. От около 15 год.
само Г. работил двора, като С. и Ф. ходили преди когато се строяла къщата, като в момента
живеели в другия край на селото, като Ф. ходил рядко там за да напръскал дръвчетата.
Свидетелите посочват, че родителите на Г. купили къщата за него и след като завършил
училище и разбрал, че тази къща е негова постоянно бил там.
Въз основа на показанията на свидетелката С. И. М., съдът приема за установено, че
същата работи като нотариус и връчила нотариална покана на ищеца по делото. При
първото посещение съпругата отказала да получи поканата, като съпруга и отсъствал, като
ходила няколко пъти. Успяла да връчи нотариалната покана на ***г., като било в неделен ден
и връчването станало чрез три посещения, едното от които в почивен ден, в рамките на един
месец. Уведомила ги, че парите по сделката за предварителния договор били по нейна
сметка, като мотива за отказа по предварителния договор, доколкото си спомняла бил ,че
имотът им бел на синът им.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива,
съдът намира за неотносими.
Относно активно субективно съединените отрицателни установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
На първо място, предвид изричните възражения на ответника, следва да се посочи, че
предявения отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Правният интерес при установителните искове /положителни и отрицателни/, са
обуславя от наличието на правен спор кому принадлежи конкретно субективно материално
право на собственост. Правният интерес от отрицателния установителен иск предполага
липсата на друг възможен способ за защита на материалното право, предмет на защита с
предявения отрицателен установителен иск – така решение № 398 от 22.10.2010 г. по гр. д.
№ 598 от 2010 г. на ВКС, ІІ г. о.
В исковата молба ищеца излага твърдения, че за посочения по-горе недвижим имот,
намиращ се в с. Г., общ. Т., обл. Я., съставляващ УПИ ***, квартал *** има сключен
предварителен договор за покупко- продажба на недвижи имот от *** г. и възстановяване
правото на собственост върху процесния недвижим имот, върху който фактическата власт
упражнява ответника на продавачите по предварителния договор ще защити правата си по
обявяването на предварителния договор за окончателен е достатъчно за извеждане
наличието на правен интерес от провеждане на производството.
7
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 391 от
01.11.2011 г. по гр. д. № 1493/2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 504 от 12.07.2011 г. по гр.д.№
603 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 90 от 05.05.2011 г. по гр.д.№ 846 от 2010 г. на
ВКС, Второ г.о., решение № 539 от 14.02.2010 г. по гр.д.№ 1246 от 2009 г. на ВКС, Второ
г.о., решение № 188 от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 1040 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др.,
недопустим, поради липса на правен интерес, е отрицателен установителен иск за
собственост, предявен от лице, което не заявява и няма самостоятелни права върху имота -
предмет на иска. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск е иск за защита на
правото на собственост, а не владелчески иск. Само при установено защитимо материално
право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен
иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуването на претендираното от
ответника право.
В решение № 329 от 24.11.2011 г. по гр. д. № 1439/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. изрично се
посочва, че обстоятелството, че едно лице, поддържайки наличие на собствено субективно
право, е предявило отрицателен установителен иск с цел отричане правата на ответника, не
обръща доказателствената тежест. И при предявен отрицателен установителен иск ищецът
следва да докаже наличието на собственото си субективно право, което поддържа, че е
нарушено или застрашено от извънсъдебното поведение на ответника. Разликата между
двата установителни иска, както е прието в решение №90/05.05.2011 г. по гр. д. №846/2010 г.
на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, е, че при уважаването на
положителен иск силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от ответника
право, а при отрицателния установителен иск само се отрича претендираното от ответника
право. В случая, уважаването на исковете би довело до защита на правата на купувача по
предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот и да иска обявяването на
същия за окончателен.
При предявените субективно съединени искове, с правна квалификация чл.124, ал.1
ГПК, ищеца не носи доказателствена тежест, доколкото отрича правата на ответника и той е
този, който трябва да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му
на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаните в отговора на
исковата молба основания – че фактическата власт върху имота се осъществявала от
ответника и че същия е собственик на имота на оригинерно придобивно основание-
давностно владение от ***г. до момента на предявяване на ИМ.
Така предмет на властническо установяване в производство е съществуването на
субективно право на собственост, породено за ответника подробно описани в Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка от *** г., вписан в СВ- Я. при АВ с вх. рег. №
*** г., акт ***, том ***, дело № *** г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален
акт с вх. рег. № ***, акт.***, том ***, дело *** г. на СВ- Я. при АВ
Исковете са неоснователни, тъй като ответника е носител на правото на собственост с
обект процесния недвижим имот.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване
съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от
време - 10 години, което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и
субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презюмира от закона
– чл.69 ЗС, поради което при наличието на проведено доказване от страна на ответника,
презумпцията е необорена и приложима.
В случая, въз основа на събраните свидетелски показания, съдът приема, че за период,
8
по-продължителен от 10 години фактическа власт върху цялото дворно място, жилищната
сграда и гаража е упражнявал ответника Г. Ф. Ж., който разполага с достъп до имота,
поддържа го, гледал пчели в него и се грижил за двора. Извършваните от ответника
фактически действия са достатъчни да обосноват извода за явна, спокойна и непрекъсната
фактическа власт, упражнявана върху имота след твърдения от него начален момент –
навършване на пълнолетие до предявяване на исковата молба. Установяването на владението
се извежда от показанията на свидетелите, които възпроизвеждат осъществявани
въздействия върху имота от страна на Г. Ж., които по недвусмислен начин манифестира пред
третите лица качеството му на негов собственик.
В настоящия случай липсват доказателства за прекъсването на владението на
ответника, като към приключване на устните състезания същия упражнява фактическа власт
върху имота с намерение за своенето му и тя е недвусмислено манифестирана спрямо
насрещната страна по спора – А. В. А., за който не се спори, че е страна по предварителния
договор. В тази връзка следва да се отбележи от съда, че сключването на предварителния
договор за покупко- продажба на недвижим имот от *** г. с предмет вещното право на
собственост върху имота не представлява юридически факт с прекъсващ придобивната
давност ефект, т. е. сключването на предварителния договор по чл.19, ал.3 ЗЗД по никакъв
начин не се е отразило върху владението на ответника, тъй като то не е предприело действия
за установяване на собствено владение и отблъскване на това на ответника.
Придобивната давност като фактически състав, съгласно т.2 от Тълкувателно решение
№ 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент позоваване, то е процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок.
При всички описани до тук и безспорно установени по делото факти, се установява
владението на ответника върху посочения по-горе неджими имот. До момента на подаване
на ИМ е изтекъл необходимия по закон срок, като липсват доказателства за спорове между
страните, като е налице и другия- владението да е спокойно.
С оглед на горепосоченото съдът приема, че ответника е осъществявал фактическа
власт върху спорния недвижим имот, която е била непрекъсната и необезпокоявана и
несъмнена. Действително намерението за своене се предполага, съгласно чл.69 ЗС, но за да
се осъществи фактическия състав на чл.79 ЗС е нужно това владение да е несъмнително-
осъществявано по начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща като
своя и явно, т.е. намерението на владелеца да е противопоставено на собственика. В тази
насока признаците на владението от ответника са установени по делото и от съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства, като иска се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски се поражда за ответника, който доказва
извършени такива в размер на 1500 лева, представляващи реално заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Т., обл. Я.,
ул. „ ***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. С. Т.- ЯАК, против Г. Ф. Ж., ЕГН ***,
с адрес: с. Г., общ. Т., обл. Я., ул. х“***, активно субективно съединени отрицателни
9
установителни искове за установяване, че ответника не е собственик на следния недвижим
имот, находящ се в строителните граници на с. Г., общ. Т., обл. Я., а именно : дворно място,
съставляващо УПИ № ***, кв.*** по плана на с. Г., общ. Т., с площ от 1080 кв.м.,ведно с
изграждащата се в описания имот едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от
130.90 кв.м., гараж със застроена площ от около 26 кв.м., ведно с всички подобрения и
приращения в имота, при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***, подробно описани в
нотариален акт №***, том ***, дело № *** г. на СВ- Я. и разрешение за строеж № *** г. на
община- Т. и идентичен с дворно място, съставляващо УПИ № ***, кв.*** по плана на с. Г.,
общ. Т., с площ от 1200 кв.м., заедно с изградените в това дворно място жилищна сграда с
разгъната застроена площ 306 кв.м. и гараж застроена площ 21 кв.м. и всички подобрения и
приращения в имота, при граници : улица; УПИ ***; УПИ ***, подробно описани в
Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от *** г., вписан в СВ- Я. при АВ
с вх. рег. №*** г., акт ***, том ***, дело № *** г., поправен с Нотариален акт за поправка на
нотариален акт с вх. рег. № ***, акт.***, том ***, дело *** г. на СВ- Я. при АВ, както и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка от *** г., вписан в СВ- Я. при АВ с вх. рег. № *** г., акт ***, том
***, дело № *** г., поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт с вх. рег. №
***, акт.***, том ***, дело *** г. на СВ- Я. при АВ, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф. Ж., ЕГН ***, сумата 1500, 00
лева – разноски за производството, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10