Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр.Козлодуй, 15 юли 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 2 юли 2020 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева административно наказателно дело № 80 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е
административно наказателно по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р.П.К., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат М.С. срещу наказателно постановление № 18-0288-000276 от 28.05.2018г., издадено от Началник група в РУ Козлодуй към ОД МВР Враца, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба 200 лева и шест месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В съдебни заседания жалбоподателя участва чрез адвокат М.С. *** и поддържа жалбата, като иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответникът по жалбата – административно наказващия орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, нито взема становище по съществото на спора.
Районният съд провери
основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните и обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
като прие следното:
Жалбоподателят Р.П.К., ЕГН ********** е санкциониран с обжалваното наказателно постановление № 18-0288-000276 от 28.05.2018г., издадено от Началник група в РУ Козлодуй към ОД МВР Враца за това, че на 08.05.2018г., около 13.40 часа в гр.Козлодуй по улица „Люле Бургас” до дом № 14, управлява товарен автомобил Форд Куриер с рег. № ВР0246АР, собственост на Боян Младенов П., ЕГН **********, след като автомобила е със служебно прекратена регистрация заради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” от 23.05.2017г.. Според наказващия орган това съставлявало нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 319 от 8.05.2018г., бланков №768447. Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 29.03.2020г. Жалбата срещу него е подадена на 02.04.2020г.
Видно от съдържащата се в делото прокурорска преписка с № 592/2018г. по описа на Районна Прокуратура - Козлодуй е и обстоятелството, че преди издаване на обжалваното наказателно постановление, АУАН е бил изпратен на прокуратурата, където е образувана цитираната преписка. По нея прокурор от Районна прокуратура - Козлодуй се е произнесъл с постановление от 15.05.2018г. за отказ да се образува досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него престъпление. Според прокурора не е налице извършено престъпление, тъй като липсва вина у извършителя.
От показанията на свидетеля Боян Младенов П., собственик на процесното МПС товарен автомобил Форд Куриер с рег. № ВР0246АР се установява факта, че той не е бил уведомен от органите на полицията за факта, че автомобила е със прекратена служебно регистрация, тъй като не е бил пратил задължителната за автомобила застраховка ГО.
Жалбата против наказателното постановление е подадена чрез административно наказващия орган на 2.04.2020г., т.е. тя е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима и от лице – наказаното лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства – материалите съдържащи се в административната преписка, материалите
съдържащи се в приложената прокурорска преписка с № 592/2018г. по описа на
Районна прокуратура - Козлодуй и изцяло от показанията на актосъставителя – свидетеля П.К. и свидетеля
присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на АУАН Т.Г., както
и от показанията на свидетеля Боян П., които бяха обсъдени по-горе.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните
съображения:
Установи се
безспорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят Р.П.К. е управлявал процесния и описан по-горе товарен автомобил
Форд Куриер с рег. № ВР0246АР, собственост на Боян Младенов П. ***. Установи се също
безспорно, че през 2017г. за въпросният автомобил не е имало валидно сключена
застраховка "ГО", поради което видно от материалите съдържащи се в
прокурорската преписка и от записаното в НП, на 23.05.2017г. регистрацията
на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
като собственика не е бил уведомен за това обстоятелство от Сектор "ПП" – Враца, което се
установява от показанията му дадени пред съда.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест от страна на АНО не се представиха
доказателства и не се установи дали и евентуално кога от страна на Гаранционния
фонд е било изпращано уведомление до собственика на процесното МПС по реда
на чл.574 ал.10 от КЗ,
респ. няма данни на кого и кога това уведомление е било връчено. Доказването на
това обстоятелство е в изключителна тежест на административно наказващия орган.
Въпреки това, този факт не е съществен за предмета на настоящото дело.Установи
се все така безспорно, че след изпращането на уведомлението на ГФ до Сектор
"ПП" /СПП/ при ОД на МВР-Враца на основание чл.574 ал.11 от КЗ и
на база това уведомление от страна на сектора са били предприети действия за
служебна дерегистрация на въпросното МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДП. То
е било дерегистрирано считано от 23.05.2017г.. След служебното прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите
на СПП при ОД на МВР-Враца не са изпълнили задължението си по чл.143, ал.10
изр.1, предл. последно от ЗДвП и
по чл.18б ал.2,
във вр. с ал.1, т.8,
във вр. с чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а
именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна
дерегистрация. Всичко това е видно от приетото като писмено
доказателство по делото официално уведомително писмо от Началника на СПП при ОД
на МВР-Враца, в което буквално е казано, че уведомление от СПП до собственика
на процесното МПС за неговата дерегистрация не е било изпращано. В случай като
настоящия Сектор "ПП" при ОД на МВР-Враца, следва да изпратят по реда
на чл. чл.143, ал.10 изр.1, предл. последно от ЗДвП и
по чл.18б ал.2, във вр. с ал.1, т.8, във вр. с чл.18, т.2 от горецитираната
наредба.
С оглед на
всичко това е несъмнено, че деянието, респ. вмененото административно нарушение
на жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото
и да е доказателство, че към инкриминираната дата той е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво
знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация. Както е известно в
правната теория и практика, по-голямата част от административните нарушения,
включително тези по ЗДвП и
в частност описаното в обжалваното НП, са умишлени. Съобразно императивната
разпоредба на чл.7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
Както вече се
посочи и по-горе, вмененото административно нарушение на жалбоподателя би могло
да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла
на чл.11 от НК,
която правна норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН.
Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било извършено и
поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. По тези причини
обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на делото,
наказващия орган следва да понесе разноските направени от жалбоподателя по
делото, които включват платеното адвокатско възнаграждение.
По отношение размера на
възнаграждението и, тъй като с придружаващото жалбата и преписката писмо,
наказващия орган е възразил за прекомерност на пратеното на жалбоподателя
възнаграждение, съда следва да се произнесе в този смисъл.
По силата на разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси
субсидиарно приложение намира ГПК. А съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. В случая жалбоподателя е направил разноски в размер на 500
лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18,
ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв.
В случая се касае за въззивно административнонаказателно
съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление,
с което са наложени административни наказания глоба в общ размер 200.00 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца. При това положение
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са
приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се
обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското
възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.17,
ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички оставали случаи
извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се
дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. С оглед
на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване
на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от
Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от жалбоподателя
е прекомерно и съда следва да уважи възражението на наказващия орган и да го
намали до минималния размер от 300.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0288-000276 от 28.05.2018г., издадено от Началник група в РУ Козлодуй към ОД МВР Враца, с което на Р.П.К., ЕГН ********** *** е наложено наказание на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП глоба 200 лева и шест месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Началника РУ АЕЦ Козлодуй към ОД МВР Враца, да заплати на Р.П.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Решението
може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен
съд - Враца.
Районен
съдия: