Присъда по дело №1032/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 19
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 24 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Събчева
Дело: 20215300201032
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Събчева
Съдебни заседатели:Васко Пламенов Вътев

Тереза Венкова Бобчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
и прокурора Данаила Станкова Станкова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Наказателно дело от общ
характер № 20215300201032 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата А. Н. П., родена на 23.11.1964г. в гр.Пловдив,
живуща в ***, българка, български гражданин, омъжена, осъждана, с висше
образование, счетоводител на свободна практика, ЕГН **********, за
ВИНОВНА в това, че за периода месец март 2010г. до 14.06.2011г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
фактически извършваща управлението и представителството на „***“ ЕООД
ЕИК ***, гр.Пловдив е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери - 35 690лв. за „***“ ЕООД гр.Пловдив,
представляващи дължим данък върху добавена стойност, като при водене на
счетоводството е съставила документи с невярно съдържание отчетни
регистри - дневници за покупките на „***“ ЕООД, гр.Пловдив, съгласно
чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от ППЗДДС, в които е отразила
данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит
без да е налице доставка, като е потвърдила неистина в подадени декларации,
които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му –
1
чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС пред ТД на НАП гр.Пловдив
и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.През месец март 2010г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, ЕИК
***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/01.03.2010г. с данъчна
основа 60 100 лв. и начислен ДДС в размер 12 020 лв., с посочен доставчик
„***“ АД, а на 14.04.2010г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 12 020 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-
1481920/14.04.2010 г. за данъчен период март 2010г, подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12 020 лв., а действително установения е 00.00лв.
и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 91.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в
размер на 12 111 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 12 020 лв.
2.През месец юни 2010г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/30.06.2010г. с данъчна
основа 67 500 лв. и начислен ДДС в размер на 13 500 лв. с посочен доставчик
„***“ ЕООД, а на 14.07.2010г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в размер - 13 500 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-
1526462/14.07.2010г. за данъчен период юни 2010г., подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 13 500 лв., а действително установения е 00.00 лв.
и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 500.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е
в размер на 14 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 13 500 лв.
2
3.През месец декември 2010 г. при водене на счетоводството е
съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС
и посочен доставчик, както следва: фактура № не се чете/01.12.2010г. с
данъчна основа 39 750 лв. и начислен ДДС в размер на 7 950 лв. с посочен
доставчик „***“ ООД, а на 14.01.2011г. е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в размер - 7 950 лв., като в СД по ЗДДС с
вх.№ 2214-1238504/14.01.2011г. за данъчен период декември 2010г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 7 950 лв., а действително установения е
00.00 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала
ДДС за внасяне в размер на 50.00 лв., а действително установения ДДС за
внасяне е в размер на 8 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 7 950 лв.
4.През месец май 2011г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/08.05.2011 г. с данъчна
основа 10 100 лв. и начислен ДДС в размер на 2 220 лв. с посочен доставчик
„***“ ООД, а на 14.06.2011 г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в размер - 2 220 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 2214-
1290014/14.06.2011г. за данъчен период май 2011 г., подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 220 лв., а действително установения е 00.00 лв.
и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 30.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в
размер на 2 250 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер
на 2 220 лв., поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. с чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, вр. с
чл.54 от НК я ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
3
На основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на
подсъдимата А. Н. П. едно общо, най-тежко наказание измежду наказанията,
наложени й по настоящото НОХД 1032/2021г по описа на Окръжен съд –
Пловдив и по НОХД № 270/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив,
НОХД № 6837/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД №
2357/2013 г., по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 3704/2013 г. , по
описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 7654/2012 г. , по описа на Районен
съд – Пловдив, НОХД № 4368/2012 г. , по описа на Районен съд – Пловдив,
НОХД № 1637/2013 г. , по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД №
593/2014 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 1620/2014 г. , по
описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 1269/2014 г. , по описа на
Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 129/2015 г. , по описа на Окръжен съд –
Пловдив, НОХД № 94/2016 г. , по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД
№ 1720/2016 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 5/2017 г. , по
описа на Окръжен съд – Смолян, НОХД № 1128/2018 г. , по описа на
Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 1350/2018 г. , по описа на Окръжен съд –
Пловдив, НОХД № 1211/2018 г. , по описа на Окръжен съд – Пловдив и
НОХД № 642/2019 год ., по описа на Окръжен съд – Пловдив, а именно
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в размер на ТРИ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така наложеното общо, най-
тежко наказание Лишаване от свобода на подсъдимата А. Н. П. с ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА или общото
наказание, което подсъдимата следва да ИЗТЪРПИ е в размер на ПЕТ
ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното общо, най-
тежко и увеличено наказание, в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от подсъдимата А. Н. П..
На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО от така
определеното общо, най-тежко и увеличено наказание времето, през което
подсъдимата А. Н. П. е търпяла наказание лишаване от свобода или е била
задържана по делата, включени в съвкупността, при което няма остатък за
4
изтърпяване.
На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.3 от НК
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо най-тежко и увеличено
наказание Лишаване от свобода и наказанието „ГЛОБА“, в размер на 1000
лева, наложено й по НОХД № 94/2016г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА подсъдимата А. Н. П. да заплати на ГРАЖДАНСКИЯ
ИЩЕЦ – ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите, сумата
от 35 690 лв. (тридесет и пет хиляди шестотин и деветдесет лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното заплащане на сумата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата А. Н. П. да
заплати направените разноски по делото на досъдебното производство в
размер на 953.70 лева по сметка на ОДМВР-Пловдив, както и държавната
такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 1427.60 лв. и
разноски за процесуален представител на Гражданския ищец в размер на 150
лв.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протест в 15-дневен срок от
днес пред Апелативен съд-Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №19 ОТ 08.07.2021Г ПО НОХД 1032/2021Г
ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ
Производството е образувано по внесен от Окръжна прокуратура -
гр.Пловдив обвинителен акт срещу подсъдимата А. Н. П. за престъпление по
чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр.чл.26, ал.1 от НК, това, че през
периода месец март 2010г. до 14.06.2011г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на фактически извършваща
управлението и представителството на „***“ ЕООД ЕИК ***, гр.Пловдив е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 35 690лв. за „***“ ЕООД гр.Пловдив, представляващи
дължим данък върху добавена стойност, като при водене на счетоводството е
съставила документи с невярно съдържание отчетни регистри - дневници за
покупките на „***“ ЕООД, гр.Пловдив, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка, като е
потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на
закон и правилник за приложението му – чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1
от ППЗДДС пред ТД на НАП гр.Пловдив и е приспаднала неследващ се
данъчен кредит, както следва:
1.През месец март 2010г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, ЕИК
***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на пълен
данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/01.03.2010г. с данъчна
основа 60 100 лв. и начислен ДДС в размер 12 020 лв., с посочен доставчик
„***“ АД, а на 14.04.2010г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 12 020 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-
1481920/14.04.2010 г. за данъчен период март 2010г, подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12 020 лв., а действително установения е 00.00лв.
и е променила резултата за периода като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 91.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в
размер на 12 111 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 12 020 лв.
2.През месец юни 2010г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/30.06.2010г. с данъчна
основа 67 500 лв. и начислен ДДС в размер на 13 500 лв. с посочен доставчик
„***“ ЕООД, а на 14.07.2010г. е избегнала установяването и плащането на
1
данъчни задължения в размер - 13 500 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 1600-
1526462/14.07.2010г. за данъчен период юни 2010г., подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 13 500 лв., а действително установения е 00.00 лв.
и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 500.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е
в размер на 14 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 13 500 лв.
3.През месец декември 2010 г. при водене на счетоводството е
съставила документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с
право на пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС
и посочен доставчик, както следва: фактура № не се чете/01.12.2010г. с
данъчна основа 39 750 лв. и начислен ДДС в размер на 7 950 лв. с посочен
доставчик „***“ ООД, а на 14.01.2011г. е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в размер - 7 950 лв., като в СД по ЗДДС с
вх.№ 2214-1238504/14.01.2011г. за данъчен период декември 2010г., подадена
в ТД на НАП гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията
относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 7 950 лв., а действително установения е
00.00 лв. и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала
ДДС за внасяне в размер на 50.00 лв., а действително установения ДДС за
внасяне е в размер на 8 000 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 7 950 лв.
4.През месец май 2011г. при водене на счетоводството е съставила
документ с невярно съдържание- дневник за покупките на „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, гр.Пловдив, в който е отразила неполучени доставки с право на
пълен данъчен кредит по фактури с номер, начислен размер на ДДС и посочен
доставчик, както следва: фактура № **********/08.05.2011 г. с данъчна
основа 10 100 лв. и начислен ДДС в размер на 2 220 лв. с посочен доставчик
„***“ ООД, а на 14.06.2011 г. е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в размер - 2 220 лв., като в СД по ЗДДС с вх.№ 2214-
1290014/14.06.2011г. за данъчен период май 2011 г., подадена в ТД на НАП
гр.Пловдив е потвърдила неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 220 лв., а действително установения е 00.00 лв.
и е променила резултата за периода, като в раздел „В“ е декларирала ДДС за
внасяне в размер на 30.00 лв., а действително установения ДДС за внасяне е в
размер на 2 250 лв., като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер
на 2 220 лв.
Съдебното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно
2
следствие по чл.371, т.2 от НПК, предвид направено от подсъдимата
признание на фактите по обвинителния акт. По делото е приет за съвместно
разглеждане предявен граждански иск от страна на Държавата,
представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт при ТД на
НАП, за причинени имуществени вреди от престъплението в размер 35 690лв,
ведно със законната лихва от датата на увреждането.
В хода на съдебните прения, представителят на Прокуратурата,
поддържа обвинението, като сочи, че доказателствата по делото установяват
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Иска се подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъде
определено наказание Лишаване от свобода по чл.54 НК, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, което на основание чл.58а, ал.1 от НК да
бъде редуцирано с една трета. Сочи се липсата на имущество на подсъдимата,
спрямо което да се наложи наказание Конфискация. Предлага се
изпълнението на наказанието Лишаване от свобода да бъде при общ режим.
Процесуалният представител на гражданския ищец моли гражданският
иск да бъде уважен ведно със законната лихва от увреждането, като се
претендира заплащането на разноски за представителство в производството в
предвиденият в закона размер.
Защитата на подсъдимата, в лицето на адв.Р.И., не оспорва фактите по
делото. Предлага съдът да наложи наказание Лишаване от свобода по чл.54
НК, ориентирано към минимума, с приложение на чл.58а от НК. Иска се
изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено с
изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимата А.П., в последната си дума, моли за минимална присъда,
като изразява съжаление за стореното.
Съдът, след като обсъди всички доказателства по делото и становищата
на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата е А. Н. П. е родена на *г. в гр. Пловдив, живуща в с.*,
обл.Пловдив, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена,
осъждана многократно, но след извършване на престъплението по
настоящото дело, *, ЕГН **********.
Подс.А.П. била * и стопанисвала * в гр.Пловдив, която до 2006г.
работела с ЕТ “*“, а от 2007г до края на инкриминирания период с фирма „*“
ООД.
През 2005г. свид. * * регистрирал търговско дружество „***“ ЕООД,
3
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.*. Дружеството било
учредено с помощта на подс. А.П. и на 17.11.2005г било регистрирано по
ЗДДС.
След учредяване на „***“ ЕООД свид.* предложил на подс.П. да води
счетоводството на дружеството, което последната приела. Така
непосредствено след регистриране на „***“ ЕООД свид.* възложил устно на
подсъдимата счетоводната отчетност на новоучреденото юридическо лице.
Освен да води счетоводството на „*** “ЕООД, свид. * упълномощил
подсъдимата да подава пред данъчните органи и месечните справки-
декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби. Последните
се подавали пред ТД на НАП гр.Пловдив електронно, на магнитен носител,
от подсъдимата чрез нейни служители от кантората.
Свид. * имал намерението да развива търговска дейност с фирма „***“
ЕООД в сферата на хотелиерството, за което закупил бивша почивна станция
в с.*, общ.*. Въпреки намеренията си да започне бизнес, единствените сделки
извършени от името на „***“ ЕООД останали покупката на почивната база,
както и закупуването на лек автомобил през 2006г. В последствие свидетелят
* се отказал да развива търговска дейност, но оставил подс. П. да движи
цялото счетоводство на „***“ ЕООД, без обаче да й дава пълномощие да
осъществява търговски сделки от името и за сметка на търговското
дружество.
Тъй като „***“ЕООД било регистрирано по ЗДДС, в периода от
регистрацията до юни 2011г, подсъдимата А.П. редовно и в срок изготвяла
справки- декларации по ЗДДС за дружеството, ведно с дневниците за покупки
и продажби, в съответствие с изискванията на действащата нормативна
уредба, които подавала в ТД на НАП Пловдив, някои от които чрез
служители от счетоводната й кантора, като Г П. или ГС.
Съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка- декларация, съставена въз основа на отчетните регистри
по чл.124, с изключение на случаите по чл.157 от закона. Според чл.116, ал.1
от Правилника за прилагане на ЗДДС- регистрираното лице е длъжно за всеки
данъчен период да подаде справка- декларация по чл.125, ал.1 от закона по
образец. Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни
регистри- дневници за покупки и за продажби, в които, съгласно чл. 124, ал.1
т.1 и т.2 от ЗДДС и чл.113, ал.1 от правилника за прилагане на ЗДДС, се
съдържа информацията за всички издадени и получени данъчни документи и
отчети, които следвало да бъдат издадени съгласно изискванията на закона
или на правилника.
Въз основа на правата, дадени й от свид. * *, подсъдимата формирала
окончателните задължения на „***“ ЕООД с подаване на месечните справки-
4
декларации по ЗДДС, основани на изготвените от нея отчетни регистри-
дневници за покупки и продажби. Възползвайки се от обстоятелството на
дезинтересиране от страна на свид.* да развива търговска дейност с „***“
ЕООД, подс.П. решила да използва дружеството му без негово знание, като
осъществява с негово участие някои търговски сделки, както и да осигурява
фактури от името на „***“ЕООД към други дружества, или обратно- да
осчетоводява първични счетоводни документи, с получател „***“ ЕООД,
макар въпросните фактури да не документирали реални доставки, с цел да
намали дължимия ДДС на извършените от фирмата продажби. Така
съдържанието на някои от дневниците за покупки, в които подсъдимата
включвала фактури, описващи нереални доставки към „***“ ЕООД, било
предопределяно само и единствено от нея с включването им в тях. По този
начин подсъдимата П. освен, че движела счетоводните дела на фирмата,
фактически извършвала и оперативното управление на „***“ ЕООД.
Наред със счетоводното обслужване на „***“ЕООД, подс. П. водела
счетоводството и на търговските дружества „*“ ЕООД, с управител свидетеля
МК и „***“ ЕООД, с управител БМ.
В инкриминирания период месец март 2010г- месец май 2011г. подс.
А.П. осъществила от името на „***“ЕООД няколко търговски сделки,
изразяващи се в предоставяне на услуги, за което издала фактури за
продажба, които включила в дневниците за продажба на инкриминираното
дружество. Същевременно, за да не натоварва „***“ ЕООД с начисления
ДДС по включените от нея фактури в дневниците за продажби и за да намали
данъчните резултати на фирмата, подсъдимата включила в дневниците за
покупки на „***“ ЕООД за инкриминираните данъчни периоди фактури
от името на обслужвани от нея фирми, а именно „***“ ЕООД и „*“ ЕООД, с
които се снабдила по неустановен по делото начин. Въпреки посоченото във
фактурите, не била налице доставка на стоки от тези дружества към „***“
ЕООД. Подс.П. се снабдила от неустановени лица и с фактури, с посочени
доставчици „***“АД и „***“ ООД, които също не отразявали действително
извършени доставки.
Подс. П. била наясно, че регистрираното лице „***“ ЕООД само
определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените в
дневниците за покупки „безстокови“ фактури, с получател „***“ЕООД за
инкриминираните данъчни периоди ще постигне желания резултат. Целта на
подсъдимата била привидно да се увеличи размерът на ДДС по доставките
към дружеството и така завишената сума да се извади от начисления ДДС по
продажбите под формата на приспадане на данъчен кредит.
Така, познавайки установената в страната система на данъчното право и
утвърдения със Закона за счетоводството тип счетоводно отчитане, както и
това, че съгласно разпоредбите на ЗДДС данъчните задължения се
5
установяват въз основа на декларираните от самото данъчно задължено лице
данъчни задължения, установени в представените от тях отчетни счетоводни
регистри и изискуеми по закон декларации, подсъдимата отразила неверни
обстоятелства в дневниците за покупки, а именно, че са получени доставки на
стоки или услуги по фактури, за които последната знаела, че в
действителност не са осъществени. След това подс.П. декларирала тези
неверни обстоятелства в справките- декларации по ЗДДС. Съответно в
инкриминирания период пред Териториална дирекция на НАП Пловдив били
представяни от подс.П., посредством упълномощени лица справки-
декларации, които се изисквали по силата на чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116,
ал.1 от ППЗДДС, в които тя потвърдила неистина относно размера на
получени доставки и начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит, с цел именно да избегне установяването и плащането на данъчни
задължения.
В следствие на престъпната си дейност, за периода март 2010г до
14.06.2011г. подс. А.П. избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в общ размер на 35 690лв по Закона за данъка върху добавената
стойност.
За постигането на горепосочената цел обвиняемата извършила
следното:
Данъчен период месец март 2010г.:
През месец март 2010г. подс. А.П. се снабдила по неустановен начин и
от неустановено лице с данъчна фактура № **********/01.03.2010г.,
/неприобщена по делото/ с посочен издател „***“АД, с предмет- по договор,
данъчна основа 60 100лв и начислен ДДС 12 020лв. Тази фактура
подсъдимата отразила в дневника за покупки на „***“ЕООД за месец март
2010г. без знанието и съгласието на свид. * *. Подс.П. знаела, че свид.* чрез
„***“ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и не е
получавал декларираната покупка, както и че въобще няма извършена реално
доставка по така включената в съставените от нея отчетни регистри и
декларирана пред данъчните органи фактура.
На 14.04.2010г. подс. А.П. подала от името на „***“ ЕООД електронно,
на магнитен носител в ТД на НАП гр.Пловдив чрез служителката си ГСС
Справка- декларация с вх.№16001481920/14.04.2010г. за данъчен период
месец март 2010г., в която декларирала неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 12 020лв в раздел „Б“ от декларацията, при действително
установен размер от 00.00лв и променила резултата за периода, като в раздел
„В“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 91лв., а действително
установеният ДДС за внасяне бил в размер на 2 111лв, като по този начин
6
приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 12 020лв.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебно- счетоводна експертиза дължимият ДДС за внасяне е 12 111лв., а
декларирания ДДС за внасяне е 91лв. Разликата между декларирания и
установения ДДС за внасяне е в размер на 12 020лв
Данъчен период месец юни 2010г.
Свид. БМ бил управител и представител на търговско дружество „***“
ЕООД, което се занимавало с търговия на строителни материали. От 2009г.
счетоводното обслужване на дружеството се извършвало от подс. А.П..
През месец юни 2010г. подс. П. се снабдила по неустановен начин и от
неустановено лице с данъчна фактура № **********/30.06.2010г.,
/неприобщена по делото/ с посочен издател „***“ ЕООД, с предмет- доставка
на строителни материали, данъчна основа 67500лв и начислен ДДС 13 500.
Тази фактура подс.П. отразила в дневника за покупки на „***“ЕООД за месец
юни 2010г. без знанието и съгласието на свид. * *, като знаела, че последният
чрез „***“ЕООД никога не е имал търговски отношения с това дружество и
не е получавал декларираната покупка, както и че реално въобще няма
извършена доставка по така включената в съставените от нея отчетни
регистри и декларирана пред данъчните органи фактура.
На 14.07.2010г. подс.А.П. подала от името на „***“ ЕООД на магнитен
носител в ТД на НАП гр.Пловдив чрез служителката си Г П. Справка-
декларация с вх.№16001526462/14.07.2010г. за данъчен период месец юни
2010г., в която декларирала неистина относно размера на получени доставки
и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 13
500лв в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен размер от
00.00лв и променила резултата за периода, като в раздел „В“ декларирала
ДДС за внасяне в размер на 500лв., а действително установеният ДДС за
внасяне бил в размер на 14 000лв, като по този начин приспаднала и
неследващ се данъчен кредит в размер на 13 500лв.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебно- счетоводна експертиза дължимият ДДС за внасяне е 14 000лв., а
декларирания ДДС за внасяне е 500лв. Разликата между декларирания и
установения ДДС за внасяне е в размер на 13 500лв
Данъчен период месец декември 2010г.
Свид. КА бил административен директор на търговско дружество
„***“ООД, което се занимавало с издателства дейност. В периода 2010г-
2011г. фирма „***“ООД нямала търговски отношения с „***“ ЕООД и не
била извършвала никакви доставки към последното.
7
През месец декември 2010г. подс.А.П. се снабдила от неустановено
лице и по неустановен начин с данъчна фактура № не се чете/01.12.2010г.,
/неприобщена по делото/ с посочен доставчик „***“ ООД, с предмет-
доставка на литература, данъчна основа 39750лв и начислен ДДС 7 950лв.
Тази фактура подсъдимата отразила в дневника за покупки на „***“ЕООД за
месец декември 2010г. без знанието и съгласието на свид. * *, въпреки, че
знаела, че последният чрез „***“ ЕООД никога не е имал търговски
отношения с това дружество и не е получавал декларираната покупка, както и
че въобще няма извършена реално доставка по така включената в съставените
от нея отчетни регистри и декларирана пред данъчните органи фактура.
На 14.01.2011г. подс. А.П. подала от името на „***“ ЕООД електронно,
на магнитен носител в ТД на НАП гр.Пловдив чрез служителката си Г П.
Справка- декларация с вх.№2214-1238504/14.01.2011г. за данъчен период
месец декември 2010г., в която декларирала неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 7 950лв в раздел „Б“ от декларацията, при действително
установен размер от 00.00лв и променила резултата за периода, като в раздел
„В“ декларирала ДДС за внасяне в размер на 50лв., а действително
установеният ДДС за внасяне бил в размер на 8 000лв, като по този начин
приспаднала и неследващ се данъчен кредит в размер на 7 950лв.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебно- счетоводна експертиза дължимият ДДС за внасяне е 8 000лв., а
декларирания ДДС за внасяне е 50лв. Разликата между декларирания и
установения ДДС за внасяне е в размер на 7 950лв.
Данъчен период месец май 2011г.
От 2008г. свид. МИК била едноличен собственик на капитала и
управител на търговско дружество „*“ЕООД гр.Пловдив. Дружеството се
занимавало с търговия на дрехи, за което стопанисвала магазини в
гр.Пловдив и в комплекс „Слънчев бряг“. От учредяване на дружеството до
2012г. свид. К била възложила счетоводните дела да се водят от подс. А.П.. В
началото на 2010г. търговската дейност на „*“ЕООД била преустановена, като
свидетелката К не отчитала пред подсъдимата никакви фактури- нито за
покупки, нито за продажби, и знаела, че подс.П. подава нулеви СД по ЗДДС.
През месец май 2011г. подс.А.П. се снабдила по неустановен начин с
данъчна фактура № **********/08.05.2011г., /неприобщена по делото/ с
посочен доставчик „*“ЕООД, с предмет- оборудване, данъчна основа 10100лв
и начислен ДДС 2220лв. Така посочената фактура подсъдимата отразила в
дневника за покупки на „***“ ЕООД за месец май 2011г. без знанието и
съгласието на свид. * *, знаейки, че последният чрез „***“ЕООД никога не е
имал търговски отношения с това дружество и не е получавал декларираната
8
покупка, както и че въобще няма извършена реално доставка по така
включената в съставените от нея отчетни регистри и декларирана пред
данъчните органи фактура.
На 14.06.2011г. подс. А.П. подала от името на „***“ ЕООД електронно,
на магнитен носител в ТД на НАП гр.Пловдив чрез служителката си Г П.
Справка- декларация с вх.№22141290014/14.06.2011г. за данъчен период
месец май 2011г., в която декларирала неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 220лв в раздел „Б“ от декларацията, при действително установен
размер от 00.00лв и променила резултата за периода, като в раздел „В“
декларирала ДДС за внасяне в размер на 30лв., а действително установеният
ДДС за внасяне бил в размер на 2 250лв, като по този начин приспаднала и
неследващ се данъчен кредит в размер на 2 220лв.
Съгласно заключението на извършената в хода на разследването
съдебно- счетоводна експертиза дължимият ДДС за внасяне е 2 250лв., а
декларирания ДДС за внасяне е 30лв. Разликата между декларирания и
установения ДДС за внасяне е в размер на 2 220лв.
За наличните по делото фактури № 5013/19.05.2011г и
№5010/20.12.2010г., с издател „***“ ЕООД се установява от изготвената
съдебна-почеркова експертиза, че същите от страна на издателя са били
подписани от подсъдимата П.. Те били съставени по Договор за
посредничество от 10.05.2010г. между „***“ЕООД и „*“ ООД, в който
подсъдимата се подписала като посредник, съгласно заключението на същата
експертиза.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Същата се установява от
самопризнанието, направено от подс.А.П. по реда на чл.371, т.2 от НПК,
което се подкрепя от показанията на свидетелите, разпитани в хода на
досъдебното производство, от писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК, както и от заключенията на изготвените
експертизи, които съдът намира за обективни, обосновани и отговарящи
пълно на поставените задачи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите по делото и приобщените
документи като писмени доказателствени средства. Същите кореспондират
помежду им по начин установяваща обективната истина. Не са налице
противоречия между доказателствата, които да следва да бъдат обсъдени от
съда. Всички те са еднопосочни и по несъмнен начин установяват деянията и
техния автор.
9
От показанията на свид.* се установява, че не са му известни сделки
между дружеството ***, на което той е собственик, и дружествата *** АД,
*** ЕООД, * ЕООД и *** ООД. Свид.* твърди, че през периода 2010г-2011г
представляваното от него дружество не е развивало търговска дейност. По
устна уговорка и срещу съответно месечно възнаграждение подсъдимата е
била ангажирана от негова страна със счетоводното обслужване на ***
ЕООД. За документираните от страна на подс.П. сделки между *** ЕООД и
други дружества, свидетелят въобще не е бил уведомяван от нея.
Представляващите дружествата *** АД, *** ЕООД, * ЕООД и *** ООД
лица – свид.АН, свид.БМ, свид.МК и свид. КА също твърдят, че търговски
сделки с дружеството *** не са сключвали и доставки помежду им не са били
осъществявани. В тази насока са и показанията на свид.БН, която е работила в
счетоводната кантора, ръководена от подс.П. и има преки възприятия за
липсата на търговски отношения между *** ЕООД и *** ЕООД, които
дружества и собствениците им е познавала. Свид.Н сочи още, че именно
подсъдимата е изготвяла справките декларации за тези дружества към НАП.
Посочените свидетели *, К М, А и Н твърдят липса на търговски
отношения между представляваните от тях търговски дружества. Въпреки
липсата на извършени покупко-продажби помежду им, подсъдимата
записвала в отчетните регистри на *** ЕООД фактури, отразяващи фиктивни
доставки, след което изготвяла и месечните справки декларации по ЗДДС.
Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателствени средства -
документи представяни в ТД на НАП за процесните периоди /том 3 от ДП/.
Това са:
- справка декларация по ЗДДС за данъчен период март 2011г с вх.№
1600-1481920/14.04.2010 г. и отчетен регистър - дневник за покупки на ***
ЕООД, в който е отразено фактура № **********/01.03.2010г. с данъчна
основа 60 100 лв. и начислен ДДС в размер 12 020 лв., с посочен доставчик
„***“ АД;
-справка декларация по ЗДДС с вх.№ 1600-1526462/14.07.2010г. за
данъчен период юни 2010г. и отчетен регистър – дневник за покупките със
записана в него фактура № **********/30.06.2010г. с данъчна основа 67 500
лв. и начислен ДДС в размер на 13 500 лв. с посочен доставчик „***“ ЕООД;
- справка декларация по ЗДДС с вх.№ 2214-1238504/14.01.2011г. за
данъчен период декември 2010г., ведно с извлечение от отчетен регистър -
дневник за покупки на *** ЕООД, в който е отразена фактура чийто номер не
се чете, от 01.12.2010г., с данъчна основа 39 750 лв. и начислен ДДС в размер
на 7 950 лв., с посочен доставчик „***“ ООД;
- справка декларация по ЗДДС с вх.№ 2214-1290014/14.06.2011г. за
10
данъчен период май 2011 г., ведно с извлечение от отчетен регистър- дневник
за покупки на *** ЕООД, в който е отразена фактура №
**********/08.05.2011 г. с данъчна основа 10 100 лв. и начислен ДДС в
размер на 2 220 лв. с посочен доставчик „***“ ООД.
По делото е приобщена и счетоводна документация на посочените в тези
фактури търговски дружества като доставчици, видно от която подобни
фактури в тяхното счетоводство никога не са били осчетоводявани. Това
обстоятелство подкрепя твърдението на същите лица за липса на търговски
сделки между представляваните от тях дружества и *** ЕООД.
Тези писмени доказателствени източници установяват осчетоводяването
на фиктивните сделки - доставки към *** ЕООД, които съобразно
свидетелските показания никога не са били осъществени.
Безспорно обстоятелство е, че счетоводното обслужване на *** ЕООД е
било извършвано от подсъдимата П., чиито упълномощени служители са
представяли в НАП месечните справки декларации на *** ЕООД, съдържащи
невярна информация. В тази насока са показанията на свид.Панов,
пълномощно на името на Г К П. / том 5,стр.87/, както и показанията на
свид.Н, която сочи, че единствено подс.А.П. е обслужвала счетоводно
дружеството *** ЕООД, както и *** ЕООД. Имената на упълномощените
лица да подадат справката-декларация на *** ЕООД са посочени и в самите
инкриминирани справки- декларации, регистрирани в ТД на НАП.
Изготвената съдебно-счетоводна експертиза в досъдебното производство
е установила точния размер на данъчните задължения на „***“ ЕООД за
инкриминирания период, основанието им, разпределението им по данъчни
периоди и разликата между декларирания и установения от експертизата
данъчен кредит.
В хода на разследването е изготвена и съдебно- почеркова експертиза /том5,
л.153/ на фактури № 5013/19.05.2011г и №5010/20.12.2010г., с издател „***“
ЕООД и на Договор за посредничество от 10.05.2010г. между „***“ЕООД и
„*“ ООД. Съгласно заключението на експертизата, подписите положени в
графа „съставител“ във фактурите и в графа „посредник“ в договора са
изпълнени от подс.А.П.. Тези писмени доказателствени средства доказват
наличието и на осъществени реални сделки между „***“ ЕООД и „*“ ООД
през процесния период. Доказателства за реални сделки се съдържат и в
показанията на свид.* *ов, представляващ дружеството * ЕООД, който
извършил плащане към *** ЕООД по издадена фактура за търговска сделка
помежду им. Тези сделки потвърждават извода, че през инкриминираният
период *** ЕООД е извършвало търговска дейност. Макар свид.*ов да не
сочи подсъдимата като лицето, с което е договарял сделка с *** ЕООД,
останалите доказателства, сред които и показанията на свид.Дочев, договорът
11
и фактурите с „*“ ООД, подписани от подсъдимата, сочат, че фактическата
търговска дейност на *** ЕООД е била осъществявана от подс.П., която
извършвала функции на данъчно задълженото лице – търговец.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че
подсъдимата А. Н. П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.255, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, т.6, т.7, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, за това, че през периода месец март 2010г. до 14.06.2011г. в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, съставено от
четири деяния, в качеството си на фактически извършваща управлението и
представителството на „***“ ЕООД ЕИК ***, гр.Пловдив е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери - 35 690лв. за „***“ ЕООД гр.Пловдив, представляващи дължим
данък върху добавена стойност, като при водене на счетоводството е
съставила документи с невярно съдържание отчетни регистри - дневници за
покупките на „***“ ЕООД, гр.Пловдив, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и
чл.113, ал.1 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит без да е налице доставка, като е
потвърдила неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на
закон и правилник за приложението му – чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1
от ППЗДДС пред ТД на НАП гр.Пловдив и е приспаднала неследващ се
данъчен кредит, в съответния за всяко от деянията размер.
От обективна страна по делото е безспорно установено, че подс.А.П. е
била упълномощена от собственика на дружеството „***“ ЕООД да води
счетоводството на това търговско дружество, както и да подава месечните
справки-декларации. В това си качество, лично, без знанието и съгласието на
управителя на *** ЕООД- свид.* *, при водене на счетоводството на
дружеството, е включила описаните по-горе фактури в месечните справки
декларации, за съответните изброени данъчни периоди. Като * на
дружеството, подсъдимата е следвало да изпълнява специалните разпоредби
на данъчните закони, свързани с коректното осчетоводяване на търговска
дейност. Въпреки това, с цел облекчаване данъчната тежест на обслужваното
от нея дружество, без знанието на управителя му, тя предприела
манипулиране на действителните резултати, като по този начин е избегнала
както установяване, така и плащане на дължим ДДС. Така, в подадените за
периодите СД по ЗДДС, тя потвърдила неистина относно размера на
описаните доставки и начисления ДДС, резултат на съставените от нея
отчетни регистри с невярно съдържание, чрез включените фактури за
фиктивни търговски сделки в дневник -покупки за съответния месечен
период. Последица от действията й е неправомерното приспадане на данъчен
кредит в посочените от обвинението размери. Касае е се за данъци в особено
големи размери, тъй като е надхвърлен минимума, обосноваващ този
12
квалифициращ признак, от 12 000 лева, предвиден в разпоредбата на чл.93,
т.14 от НК. Извършеното престъпление от подсъдимата П. представлява
форма на усложнена престъпна дейност, тъй като е било реализирано чрез
осъществяване на четири последователни деяния, които поотделно
осъществяват състава на престъпление по чл.255 от НК. Всички деяния,
включени в обвинението, поотделно осъществяват състава на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна подсъдимата е годен субект на това престъпление,
предвид и ТР№4 от 2015г на ОС на ВКС, като се доказа, че същата е била
лицето, осъществяващо фактическа дейност с инкриминираното търговско
дружество. Престъплението е извършено от подсъдимата при форма на
вината пряк умисъл, тъй като тя е съзнавала обществено опасният му
характер, предвиждала е и е искала настъпването на неговите обществено
опасни последици. Подсъдимата П. е съзнавала, че в резултат на действията
си, представляваният от нея търговец ще избегне плащането на данъчни
задължения в конкретния особено голям размер, за конкретния посочен
период, като е целяла точно това. Тя е била наясно за липсата на търговска
дейност между представляваното от нея дружество и търговските дружества,
посочени в инкриминираните фактури, но въпреки това използвала данните
от фактурите в отчетния регистър- дневник на покупките, с цел да удостовери
плащане, чрез което да приспадне неследващ се данъчен кредит без правно
основание.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 255, ал.3 от НК законодателят е
предвидил наказание “Лишаване от свобода” от три до осем години и
наказание „Конфискация“ на част или цялото имущество на виновния.
Наказанията са кумулативни.
За да определи наказанието, съдът извърши комплексна логическа
оценка на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимата, позволяваща установяването на
действителната конкретна тежест на извършеното и налагането на онова
наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца, най-добре
отговаря на целите по чл.36 от НК.
Смекчаващи вината обстоятелства представляват чистото съдебно
минало на подсъдимата към момента на извършване на деянието, както и
13
изразеното от нея съжаление за стореното. Не може да се приеме като
смекчаващо отговорността обстоятелство срокът на проведеното наказателно
производство до момента. Деянията са били извършени в периода март 2010-
14.06.2011г, но разследването е било образувано едва на 14.01.2020, когато са
били разделени материали от друго досъдебно производство. Подс.П. е била
привлечена като обвиняем по това наказателно производство на 20.01.2021г,
което сочи, че периодът, за който е настъпила несигурност в правното й
положение не е бил нито дълъг, нито прекомерен.
Отегчаващи вината обстоятелства са броя на деянията, съставляващи
продължаваното престъпление, както и почти тройно завишения размер на
съставомерните имуществени вреди, съобразно критерия за особено големи
размери. Последвалите множество осъждания на подс.П. не биха могли да
бъдат отчетени като утежняващи отговорността й обстоятелства, тъй като не
са били факт към момента на извършване на инкриминираните деяния по
делото. Действително данни за предходна противоправна деятелност на
подсъдимата са съществували към момента на извършване на
престъплението, тъй като с решение от 07.10.2008г тя е била освободена от
наказателна отговорност с приложение на чл.78а НК. Това административно
наказание обаче е било наложено на престъпление съществено отдалечено
във времето от извършеното по настоящото дело, поради което съдът счита,
че същото не следва да послужи като характеристика за личността на
подсъдимата.
Съобразно изложените смекчаващи и отегчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства съдът счита, че не са налице такива обосноваващи
приложение на чл.55 от НК. Наказанието следва да се определи по реда на
чл.54.
С оглед обществената опасност на деянието и тази на подсъдимата,
съдът намира, че наказание в размер на минимума, предвиден в наказателно
правната норма отговаря на изискванията на закона, като би изпълнило
целите за индивидуална и генерална превенция. По тези съображения съдът
определи на подс.А.П. наказание по реда на чл.54 НК в размер на три години
лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
вр. чл.58а, ал.1 от НК бе намалено с една трета и на подсъдимата бе наложено
наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ.
Наказанието Конфискация не се наложи на подсъдимата, тъй като видно
от доказателствата по делото, тя няма имущество, върху което би могло това
наказание да се насочи.
Настоящият съд реши въпроса за групиране на всички наложени на
подсъдимата наказания по всички известни на съда присъди, съобразно
принципа за най-благоприятно групиране на наказанията.
14
Предвид материалните предпоставки за определяне на едно общо
наказание по чл. 23 от НК, съдът констатира, че всички предходни осъждания
на подсъдимата се намират в кумулативна верига с настоящото престъпление,
тъй като всяко от тях е извършено преди влизане в сила на присъдата, за
което и да е от тях. Данните са този извод се намират в справката съдимост на
подсъдимата и приложените към нея бюлетини. На групиране подлежат
наказанията по настоящото НОХД 1032/2021г по описа на Окръжен съд –
Пловдив и по НОХД № 270/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив,
НОХД № 6837/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД №
2357/2013 г., по описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 3704/2013 г., по
описа на Районен съд – Пловдив, НОХД № 7654/2012 г., по описа на Районен
съд – Пловдив, НОХД № 4368/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив,
НОХД № 1637/2013 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД №
593/2014 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 1620/2014 г., по
описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 1269/2014 г., по описа на
Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 129/2015 г., по описа на Окръжен съд –
Пловдив, НОХД № 94/2016 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД №
1720/2016 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, НОХД № 5/2017 г., по
описа на Окръжен съд – Смолян, НОХД № 1128/2018 г., по описа на Окръжен
съд – Пловдив, НОХД № 1350/2018 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив,
НОХД № 1211/2018 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив и НОХД №
642/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Видно е, че първата присъда
за престъпление от тази група влиза в сила на 16.11.2012г и това е присъдата
по НОХД 270/2012г, а престъплението по настоящото дело е извършено в
периода март 2010г-14.06.2011г., т.е. преди влизане в сила на първата присъда
за престъпление от съвкупността. По тези съображения за тази съвкупност от
престъпления следва да се определи и наложи едно общо наказание, най-
тежкото от всички наказание, което в случая се явява наказанието по НОХД
№1269/2014г от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Предвид обема на престъпната дейност, обхваната от групирането, броя
на деянията по всяко от осъжданията и размера, с който е засегната данъчната
система на Държавата, съдът намери, че определеното общо най-тежко
наказание от ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва
да се увеличи на основание чл.24 от НК, с ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ
МЕСЕЦА. Съдът не намери за необходимо размерът на наказанието,
определено по чл.2 НК, да бъде по-висок от една година и шест месеца, най-
вече поради отдалечеността на деятелността на подсъдимата от настоящия
момент, в който се определя наказанието й, като счита, че по-висок размер на
наказанието би се явило прекомерно, поради неговата несвоевременност. По
тези съображения съдът наложи на подс.П. като общо и увеличено наказание
по чл.23-24 от НК наказание от ПЕТ ГОДИНИ и ДВА МЕСЕЦА Лишаване от
свобода.
Режимът за изтърпяване на определеното общо най-тежко и увеличено
15
наказание Лишаване от свобода, следва да бъде строг на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Видно от справката за съдимост /том 5 от
досъдебното производство, стр.47/, стр.38 от същата, наказание в размер ПЕТ
ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА наложено на подсъдимата по реда на чл.23-25 от
НК при групиране на част от наказателните производства, групирани и по
настоящото дело, е било изтърпяно на 01.11.2016г. По тези съображения
съдът приспадна изцяло търпяното наказание, при което не остава остатък за
изтърпяване по настоящата кумулативна верига.
Тъй като по две от делата, включени в съвкупността е било наложено и
наказание Глоба, то по-голямото от тях – 1000 лева, следва да се присъедини
към определеното общо най-тежко и увеличено наказание Лишаване от
свобода, поради което и съдът на основание чл.25, ал.3 от НК присъедини
изцяло към общото най-тежко наказание Лишаване от свобода и наказанието
Глоба в размер на 1000 лева.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД възниква когато
е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, независимо дали същите са съставомерни или не
/ТР№1/2013г по т.д.№1/2013г на ОСНК/. Основанието на гражданския иск е
деянието, предмет на обвинението. Пряк резултатът от престъплението в
случая е причиняването на имуществени вреди на Държавата,
представляващи сбора на приспаднатия неследващ се размер на данъчен
кредит за всеки месец от инкриминирания период. Налице е причинна връзка
между деянието и настъпилия вредоносен съставомерен резултат, поради
което Държавата представлявана от Министъра на финансите е материално
правно легитимирана да получи обезщетение за нанесените й от
престъплението имуществени вреди. По тези съображения на основание чл.45
от ЗЗД съдът намери, че е налице непозволено увреждане, изразило се във
виновно осъществените деяния, съставляващи едно престъпление. След като
се доказа авторството и вината на подс.П. за осъществените от нея деяния, то
последните се явяват основание за присъждане на претендираното
обезщетение в полза на увредения. Допуснатият по делото граждански иск се
доказа по основание и по размер. От страна на подсъдимата до момента не са
внасяни суми в републиканския бюджет за погасяване на задължението. По
тези съображения съдът постанови подс. А. Н. П. да заплати на Държавата,
чрез Министъра на финансите сумата от 35 690лв, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпление по чл.255
НК, ведно със законната лихва върху нея от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
По възраженията на защитата за изтекла погасителна давност следва да
се посочи, че съдът не констатира да е изтекъл пет-годишен срок, предвиден в
16
закона като давностен за задължения от деликт. Началният момент на този
период следва да се определи не от момента на извършване на
престъплението и на откриване на нарушението от страна на органите по
приходите, а от момента на привличане на подсъдимия към наказателна
отговорност с постановление /в случая от 20.01.2021г./. Това е така, тъй като
са съществували данни, че е възможно вредите от това престъпление да са
резултат от действията на друго лице, с оглед факта, че официален
собственик и управител на дружеството е друго лице- свид.* *, който до един
момент е бил и действителният фактически управител на процесното
дружество. /Решение №96 /2017г на ВКС по н.д.№208/2017г., II н.о./
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.А.П. бе осъдена да заплати в
полза на ОД на МВР Пловдив направените по делото разноски в досъдебна
фаза за изготвени съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-почеркова
експертиза, в общ размер 953.70 лева. В тежест на подсъдимата бе възложено
заплащането на държавна такса от 4% върху уважения размер на граждански
иск, а именно 1427.60 лв.
Подсъдимата дължи да заплати и разноските за процесуално
представителство на гражданския ищец, напрадени в съдебното
производство. Гражданският ищец е бил представляван от юрисконсулт при
ТД на НАП Пловдив. Тъй като се касае за възнаграждение на юрисконсулт,
приложима е разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, поради липса на специална
норма в НПК. Видно от посочения законов текст в полза на юридически лица
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Според същата разпоредба размерът на така
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Текстът на чл.37 ЗПП препраща към Наредбата за правна помощ, в
чл.25 на която са посочени размерите на възнагражденията при дела с
определен материален интерес /В тази връзка Решение № 175 от 24.07.2017 г.
на ПАС по в. н. о. х. д. № 47/2017 г./. Възнаграждението на юрисконсулта по
настоящото дело следва да се определи по чл.25, ал.1 от Наредбата за правна
помощ, в рамките между 100-300лв. Макар материалният интерес да е над
10 000лв, съдът намира, че не следва възнаграждението да се определя по
реда на чл.25, ал.2 от Наредбата, тъй като производството е протекло с
признание на фактите от страна на подсъдимата и спор по същите пред съда
не се е развивал. Касае за процесуално представителство в две съдебни
заседания по същество на делото, поради което съдът определи по посочения
ред възнаграждение за процесуалното представителство на гражданския ищец
от юрисконсулт в размер на 150лв, които възложи в тежест на подс.А.П..
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
17



ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

18
Съобщи за изтекли лични данни