№ 344
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело №
20211100901999 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „Б.И.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми
парични задължения по сключени търговски сделки. Посочва, че не разполага с парични
средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения. Счита,
че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на
свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му или
свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от двете състояния е настъпило на по-
ранна дата, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
1
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи,
с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не
дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно
текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се
преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от
значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които
подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
С оглед горното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен
търговец, съдът ще се произнесе на първо място по това дали по делото е доказано, че в
негова тежест са възникнали задължения, които да са от вида на посочените в чл. 608, ал. 1
ТЗ.
От представените в производството доказателства се установява, че на 16.12.2016 г.
между молителя „Б.И.” ЕООД и дружеството „В.С.“ ЕООД са възникнали облигационни
отношения по сключен договор. Това е видно от приетия като доказателство в
производството писмен договор от 16.12.2016 г., който е подписан от представители на
всяка от насрещните страни по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му
със съдържание на правата и задълженията, които възникват за съдоговорителите, такова
каквото е отразено в него. При тълкуване на клаузите от съдържанието на този договор, се
налага извода, че основните престации, които страните по тази сделка са се съгласили да
възникват за тях са такива, които са характерни както за договора за изработка, така и за
договора за продажба. По силата на този договор в тежест на договор в тежест на
дружеството „В.С.“ ЕООД е възникнало задължение да продаде на молителя паркет и да го
монтира, а за последния е възникнало насрещно задължение да заплати покупна цена за
доставения паркет и възнаграждение за извършения монтаж на този паркет, като с чл. 4.1. от
договора е постигнато съгласие, че дължимите покупна цена и възнаграждение ще се
уточняват по размер в приемо-предавателен протокол и протокол/акт Образец № 19.
За да възникне задължението на молителя да заплати покупната цена за доставени
2
стоки, освен постигане на съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва
да бъде установено и това, че продавачът му е доставил уговорения вид и количество стоки.
За да възникне задължението на това дружество да заплати договореното възнаграждение за
извършената работа, трябва да бъде доказано и това, че изпълнителят по сделката е
извършил уговорената работа, както и че тя е приета от възложителя.
Фактите по получаване от купувача „Б.И.” ЕООД на вещите, представляващи мокет,
които са предмет на сключения договор, както и по извършването на работата по монтаж на
така доставения мокет, се установяват в производството от представените приемо-
предавателен протокол от 31.01.2017 г. и протокол/акт Образец № 19 от 31.01.2017 г., които
са подписани от представител на дружеството-молите;, което има качеството на купувач на
стоката и възложител на изпълнената работа. В тези документи от „Б.И.” ЕООД са
направени изявления, под които се е подписал, че е получил стоките, за които е съставен
приемо-предавателния протокол и че работата по неговия монтаж е извършена от „В.С.“
ЕООД и е приета. Следователно в тази им част тези документи представляват по своята
същност разписки от страна на кредитора, в които той признава изпълнението на основните
задължения на дружеството „В.С.“ ЕООД по сключения договор, който има характер както
на договор за изработка, така и на такъв за продажба, които са да предаде уговореното
между страните количество вещи и да извърши възложената му работа по техния монтаж. С
оглед на това и за молителя е възникнало насрещно задължение да заплати на посоченото
дружество уговорената покупна цена, която възлиза на сумата от 57 400 лв. съгласно
постигнато между страните по сделката съгласие в приемо-предавателния протокол от
31.01.2017 г., който е подписан от представител на всяка от тях, както и насрещно
задължение да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за извършената работа,
което е в размер на 21 120 лв. съгласно постигнатото между страните съгласие в
протокол/акт Образец № 19 от 31.01.2017 г., който също е подписан от представител на
всяка от тях.
Задълженията за заплащане на покупна цена за доставените стоки и на
възнаграждение за техния монтаж са срочни, тъй като страните са уговорили изрично
момента, в който същите следва да бъдат изпълнени. Съгласие за това е постигнато с чл. 4.1.
от сключения на 16.12.2016 г. писмен договор, в която клауза е предвидено, че тези
задължения трябва да бъдат изпълнени в срок от 30 работни дни, считано от датата на
вземане на стоката и извършване на услугата и издаването на фактури. По делото се доказа,
че мокетът, предмет на договора, е доставен и работата по неговото монтиране е извършена
на 31.01.2017 г., от която дата започва да тече уговореният в договора срок, до изтичане на
който то следва да бъде изпълнено. Този срок изтича на 28.02.2017 г., на която дата е
падежът на тези задължения. Следователно те са изискуеми от датата, следваща падежа, а
именно от 01.03.2017 г.
Двете страни по договора от 16.12.2016 г. са търговци, като при прилагане на
презумпцията, уредена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, трябва да се приеме, че този договор е свързан с
упражняваното от тях занятие. По делото не се твърди и не се представят доказателства, че
3
договора е подписан във връзка с дейност, която е извън упражняваното от
съдоговорителите занятие, поради което и установената законова презумпция не е оборена.
Следователно сключената сделка следва да се определи като търговска по смисъла на чл.
286, ал. 1 ТЗ. Това означава, че задълженията, възникнали в тежест на молителя въз основа
на този договор за заплащане на покупна цена и на възнаграждение са от вида на тези,
предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
След като в производството се доказа, че в тежест на „Б.И.” ЕООД са възникнали
парични задължения по търговска сделка, които са изискуеми, то се налага извода, че е
налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е
неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят
притежава активи, с които да заплати както задълженията си по търговската сделка за
продажба и изработка, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения,
възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства,
установяващи финансово-икономическото му състояние, които в случая са представените по
делото годишни-финасови отчети, както и заключенията на изготвената основна и
допълнителна съдебно-икономически експертизи /СИЕ/, които съдържат пълен анализ на
проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода
дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е
размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че
към 31.12.2016 г. балансовата стойност на всички притежавани от „Б.И.” ЕООД
краткотрайни активи е 1 350 000 лв., а към 31.12.2017 г. е 1 129 000 лв. В производството не
се твърди и не са събрани доказателства за това, че към посочените две дати търговецът е
притежавал и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени.
В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че простото
съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност
на дружеството, не е достатъчно, за да се направи извод дали един търговец е
платежоспособен или не. От значение е да се извърши преценка и за това дали посредством
притежаваните краткотрайни активи, състоящи се от материални запаси, краткосрочни
вземания и парични средства, дружеството-длъжник може да формира достатъчни по размер
парични суми, с които да погаси краткосрочните си задължения. Това означава, че съдът е
длъжен да изследва дали краткотрайните активи, представляващи материални запаси и
вземания, могат реално да бъдат преобразувани в парични средства, т.е. да се прецени
тяхната реализуемост – дали материалните запаси са продаваеми на пазара и съответно дали
краткосрочните вземания са събираеми. В този смисъл са Решение № 164 от 30.11.2016 г.,
постановено по т. дело № 284/ 2016 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 32 от 17.06.2013
г., постановено по т. дело № 685/ 2012 г. по описа на ВКС, II т.о.
4
Тогава, когато вземанията на един търговец не могат да бъдат събрани на падежа или
за времето от поне една година от настъпване на падежа, то този актив губи
характеристиката си на бързо ликвиден, т.е. на такъв, който може за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства. Ето защо и такива вземания следва да се определят
като несъбираеми в краткосрочен план и да се приеме, че те вече нямат характера на бързо
ликвиден актив, който може да служи за погасяване на възникналите в тежест на
търговското дружество краткосрочни задължения.
От заключението на приетата по делото допълнителна СИЕ се установява, че през
2016 г. и през 2017 г. от молителя са осчетоводени като част от краткотрайните му активи
краткосрочни вземания в размер на 656 000 лв. през 2016 г. и на 573 000 лв. през 2017 г.,
сред които са и вземания към „Н. БГ“ ЕООД в размер на 63 000 лв., които са осчетоводени
през 2007 г., вземания към „Т.Ф.“ ЕООД в размер на 50 000 лв., които са осчетоводени през
2015 г. и вземания към „М.И.“ ЕООД в размер на 433 333, 36 лв., които са осчетоводени
през 2017 г. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали тези вземания са реално
събираеми към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г.
Доколкото вземанията на молителя към дружествата „Н. БГ“ ЕООД и „Т.Ф.“ ЕООД
са осчетоводени като краткосрочни от самото начало и присъстват като такива в
счетоводството за целия изследван период, то съдът намира, че техният падеж е настъпил на
неустановена дата в годината на тяхното първо осчетоводяване. Следователно вземането
към „Н. БГ“ ЕООД е с падеж през 2007 г., а това към „Т.Ф.“ ЕООД е с падеж през 2015 г.
Вземанията към „М.И.“ ЕООД са с падежи на две дати – 01.09.2016 г. и 01.12.2016 г., което
е изрично посочено от вещото лице в заключението на допълнителната СИЕ. Тези вземания
не са платени нито на падежа, нито към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г., нито към 30.09.2021 г.,
към която дата те продължават да съществуват до този размер и са осчетоводени като
такива.
Съдът приема, че към 31.12.2016 г. забавата единствено на длъжника „Н. БГ“ ЕООД
за изпълнение на паричните му вземания към молителя в размер на 63 000 лв. продължава
повече от една година и следователно е толкова продължителна, че може да се отрази на
извода за събираемост на тези вземания - забавата в изпълнението им продължава около
девет години. В производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника
по тези вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат
изпълнени. След като тези вземания не са събрани в рамките на отчетен период от една
година, като те не са изпълнение и през следващите години и по отношение на тях към края
на 2016 г. е изтекъл и общият петгодишен давностен срок, съдът приема, че те са напълно
несъбираеми и като такива нямат характер на бързо ликвиден актив, който дружеството –
кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план, който е
една година от падежа. Ето защо те не трябва да участват при изследване на способността на
молителя да погасява възникналите в негова тежест краткосрочни задължение с
притежаваните краткотрайни активи.
5
Няма основание друга част от осчетоводените краткосрочни вземания да бъдат
изключени от стойността на краткотрайните активи към края на 2016 г., тъй като се
установява, че падежите, на които длъжниците са се задължили да престират уговорените по
размер парични средства, настъпват през отчетните 2015 г. и 2016 г. и към 31.12.2016 г. все
още не е изминал достатъчно дълъг период от време от техния падеж, за да се приеме, че те
са несъбираеми за кратък период от време.
Предвид изложеното следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните
вземания на „Б.И.” ЕООД към 31.12.2016 г. възлиза на сумата от 593 000 лв. /сумата е
получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 656 000 лв. са
извадени вземанията в размер на 63 000 лв., които се доказа, че не са реално ликвидни/. С
оглед на това общата стойност на краткотрайните активи на ответника към 31.12.2016 г.
следва да се приеме, че възлиза на 1 287 000 лв.
Стойността на краткосрочните активи на молителя към 31.12.2017 г. следва да се
коригира като от нея се извади освен стойността на вземанията, които се установява, че са
възникнали към „Н. БГ“ ЕООД и са несъбираеми, също така и стойността на вземанията към
дружеството „Т.Ф.“ ЕООД, които са с падеж през 2015 г. Тези вземания не са събрани и към
31.12.2017 г., към който момент те вече са просрочени за период по-дълъг от една година.
Ето защо тези вземания вече нямат характера на бързо ликвиден актив, който дружеството –
кредитор по вземанията, да може да обърне в парични средства в краткосрочен план и с тях
да изпълни своите краткосрочни задължения.
Предвид изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните
вземания на „Б.И.” ЕООД към 31.12.2017 г. възлиза на сумата от 460 000 лв. /сумата е
получена като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 573 000 лв. са
извадени вземанията в размер на 113 000 лв., които се доказа, че не са реално ликвидни/. С
оглед на това общата стойност на краткотрайните активи на молителя към 31.12.2017 г.
следва да се приеме, че възлиза на 1 016 000 лв.
От заключението на изготвената основна СИЕ се установява, че съгласно
записванията в счетоводството на молителя към 31.12.2016 г. той е имал краткосрочни
задължения в размер на 906 000 лв., а към 31.12.2017 г. в размер на 926 000 лв. В
производството не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест
на търговеца към тези дати са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са
осчетоводени като такива. Ето защо и при изследване на финансовото състояние на
молителя трябва да се вземе предвид балансовата стойността на възникналите в негова
тежест краткосрочни задължения съгласно записванията във финансовите му отчети, без да
се извършва корекция на тези стойности.
При съпоставяне на балансовите стойности на краткосрочните задължения на „Б.И.”
ЕООД към края на финансовите 2016 г. и 2017 г., които са съответно 906 000 лв. и 926 000
лв., със стойностите на краткотрайните му активи към същите тези моменти, които са
съответно 1 287 000 лв. и 1 016 000 лв., е видно, че вторите са в по-голям размер от първите,
което означава, че този търговец е притежавал достатъчно ликвидни активи, с които да
6
погаси всички свои изискуеми задължения. Това намира отражение и в стойностите на
показателя за обща ликвидност, който към всяка една от тези дати е на стойност по-висока
от референтната такава от 1 – възлиза на 1, 4205 към 31.12.2016 г. и на 1, 097 към 31.12.2017
г. Следователно към всяка от посочените дати молителят не е бил в състояние на
неплатежоспособност.
От заключението на извършената в производството СИЕ се установява, че към края
на следващия отчетен период, приключващ на 31.12.2018 г. стойността на осчетоводените
краткотрайни активи на „Б.И.” ЕООД е намаляла значително спрямо тази от предходните
периоди. Тя възлиза на 582 000 лв., като значителна част от осчетоводените активи са
краткосрочни вземания на стойност от 574 000 лв. и останалата много по-малка част са
парични средства на стойност от 8 000 лв. Ето защо и в случая трябва да се отговори на
въпроса каква част от притежаваните от молителя вземания са реално събираеми към
31.12.2018 г.
Както беше посочено, от заключението на изготвената допълнителна СИЕ се
установява, че падежите на краткосрочните вземания на „Б.И.” ЕООД, които са възникнали
към дружество с наименование „М.И.“ ЕООД в общ размер на 433 333, 36 лв., са настъпили
на две дати – на 01.09.2016 г. и на 01.12.2016 г. Тези вземания не са платени нито на падежа,
нито към 31.12.2018 г., към която дата те продължават да съществуват до този размер и са
осчетоводени като такива. Към 31.12.2018 г. забавата на длъжника за изпълнение на тези му
парични вземания към молителя продължава повече от една година /около две години/. В
производство няма представени доказателства между кредитора и длъжника по тези
вземания да е постигнато съгласие за определяне на нов падеж, на който те да бъдат
изпълнени. Не се твърди и не се доказва тези вземания да са събрани и към настоящия
момент. След като тези вземания не са събрани в рамките на отчетен период от една година,
като те не са изпълнение и през следващите години, съдът приема, че те нямат характер на
бързо ликвиден актив, който дружеството – кредитор по вземанията, да може да обърне в
парични средства в краткосрочен план, който е една година от падежа. Ето защо те не трябва
да участват при изследване на способността на молителя да погасява възникналите в негова
тежест краткосрочни задължение с притежаваните краткотрайни активи към 31.12.2018 г.
Това се отнася и за вземанията на търговеца към дружествата „Н. БГ“ ЕООД и „Т.Ф.“
ЕООД, които имат характер на несъбираеми в кратък период от време още към 31.12.2016 г.
и 31.12.2017 г.
С оглед на изложеното, следва да се обобщи, че общата стойност на краткосрочните
вземания на молителя към 31.12.2018 г. възлиза на сумата от 28 000 лв. /сумата е получена
като от балансовата стойност на краткосрочните вземания от 574 000 лв. са извадени
вземанията в общ размер на 546 000 лв., които се доказа, че не са реално ликвидни/.
Следователно стойността на краткотрайните активи на ответника към посочената дата,
която трябва да се съобрази при анализа на финансовото му състояние, е 36 000 лв.
Вещото лице е констатирало, че балансовата стойност на възникналите в тежест на
„Б.И.” ЕООД и осчетоводени от него краткосрочни задължения към 31.12.2018 г. е в размер
7
на 905 000 лв., като в производството не се твърди и не са събрани доказателства за това, че
в тежест на молителя са възникнали и са станали изискуеми и други задължения, които да
не са надлежно осчетоводени. При съпоставяне на тази стойност със стойността на
краткотрайните му активи, която е в много по-нисък размер от 36 000 лв., се налага извода,
че към 31.12.2018 г. молителят вече не е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с
което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения
към всички свои кредитори и е във влошено финансово - икономическо състояние. Това
намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която към този момент
е много под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 0398.
Същото е финансовото състояние на молителя и към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г.,
към които дати размерът на притежаваните от него краткотрайни активи е намалял с още 3
000 лв. притежавани парични средства спрямо предходния период и възлиза на 33 000 лв.
/размерът на вземанията към този момент се запазва същия като през 2018 г., като за
несъбираемостта на голямата част от тях важат изложените за предходния период мотиви;
размерът на наличните към този момент парични средства е 5 000 лв./. Краткосрочните
задължения на „Б.И.” ЕООД към 31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. са на същата стойност
като тази, на която възлизат към 31.12.2018 г., т.е. те са в размер на 905 000 лв.
Следователно към посочените две дати длъжникът също не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения
и неговото влошено финансово състояние се е запазило и дори се е задълбочило леко
спрямо предходния период.
Трябва да се приеме, че към следващата отчетна дата, която е 30.09.2021 г.
притежаваните от молителя краткотрайни активи възлизат само на 5 000 лв.,
представляващи налични парични средства /тази сума е получена като от балансовата
стойност на краткотрайните активи на дружеството от 550 000 лв. се извади сумата от 545
000 лв., която представлява стойността на осчетоводените краткосрочни вземания, които са
само несъбираемите вземания към дружествата „Н. БГ“ ЕООД, „Т.Ф.“ ЕООД и „М.И.“
ЕООД/. Краткосрочните задължения на „Б.И.” ЕООД към 30.09.2021 г. са на стойност от 783
000 лв. съгласно изводите, направени в заключението на основната СИЕ. При съпоставяне
на стойността на краткотрайните активи на молителя към 30.09.2021 г. от само 5 000 лв. с
тези на краткосрочните задължения от 783 000 лв., се налага извода, че към тази дата той
също не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои
изискуеми парични задължения, като наличните активи вече са на стойност, която е
многократно по-ниска от тази на задълженията и на практика показва, че той няма
абсолютно никаква възможност да погасява последните.
След като „Б.И.” ЕООД не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че
именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, тъй като е очевидно, че
дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства, с които да стори
това. Ето защо и така установената невъзможност на молителя да изпълнява своите
8
изискуеми задължения за периода от 31.12.2018 г. до 30.09.2021 г. е обективно състояние,
което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното
нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на дружеството-молител да изпълни всички
свои краткосрочни задължения продължава четири последователни години и предвид на
това, че в производството не са представени доказателства, че след 30.09.2021 г. до края на
устните състезания пред настоящата съдебна инстанция то е придобило някакви бързо
ликвидни активи или че е намалило своите краткосрочни задължения, с което да е
подобрило финансовото си състояние, следва да се приеме, че това състояние и трайно. Това
означава, че по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, при които се
приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ,
поради което и по отношение на „Б.И.” ЕООД трябва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на
молителя, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на
определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по
несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна
невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се
приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение
е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои
изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този
смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на
неплатежоспособността на „Б.И.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в
който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице
към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното,
изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните
задължения с. наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка
между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в
резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 01.03.2017 г. молителят вече е
имал изискуемо задължение по търговска сделка, което е това за заплащане на покупна цена
за доставен паркет и на възнаграждение за неговото монтиране в общ размер от 78 520 лв.
съгласно сключения на 16.12.2016 г. писмен договор с дружеството „В.С.“ ЕООД. Това
9
задължение е на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да го
погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това
дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно в производството се доказа, че към 31.12.2018 г. „Б.И.” ЕООД вече не
е притежавало и достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и
краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към
тази дата е на стойност под референтната такава, като през следващи отчетни периоди този
показател не отбелязва някаква тенденция към завишаване и достигане на необходимите за
ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а напротив – стойността му
продължава да е много по-ниска от 1. Ето защо и 31.12.2018 г. следва да се приеме за най-
ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че молителят има както
изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във
влошено финансово състояние. Следователно това е датата, която трябва да бъде определена
като начална на неплатежоспособността на „Б.И.” ЕООД. От представените по делото
доказателства не може да се посочи по-ранна дата през 2018 г. за начална на
неплатежоспособността, защото липсват данни точно в кой момент в периода 01.01.2018 г.
до 31.12.2018 г. молителят се е разпоредил с всички притежавани от него краткотрайни
активи и вече е нямал такива, с които да погаси краткосрочните си задължения.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „Б.И.”
ЕООД е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Съдът е длъжен да разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто
кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на състояние на
свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и
дружеството-молител. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива на
дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му,
определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на
дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290
ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I
т.о.
От заключението на изготвената основна СИЕ се установява, че общо притежаваните
от молителя краткотрайни и дълготрайни активи към 31.12.2016 г. са с балансова стойност
от 1 353 000 лв., към 31.12.2017 г. – от 1 130 000 лв., към 31.12.2018 г. - от 675 000 лв., към
31.12.2019 г. - от 672 000 лв., към 31.12.2020 г. - от 672 000 лв. и към 30.09.2021 г. - от 550
000 лв. Към тези дати балансовата стойност на всички парични задължения, които са
възникнали в тежест на търговеца, които са само краткосрочни по своя характер, възлизат на
10
906 000 лв. към 31.12.2016 г., на 926 000 лв. към 31.12.2017 г., на 905 000 лв. към 31.12.2018
г., на 905 000 лв. към 31.12.2019 г., на 905 000 към 31.12.2020 г. и на 783 000 лв. към
30.09.2021 г. При съпоставяне на тези две стойности е видно, че към 31.12.2016 г. и към
31.12.2017 г. търговецът е притежавал достатъчно активи, с които да покрива всички
възникнали в негова тежест задължения и следователно не е било в състояние на
свръхзадълженост. Към 31.12.2018 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., както и към
30.09.2021 г. обаче молителят вече не е притежавал достатъчно имущество за
удовлетворяване на своите кредитори, както по изискуемите, така и по неизискуемите
задължения. Ето защо към посочените дати това дружество е било в състояние на
свръхзадълженост. Не се установява това състояние да е преодоляно след 30.09.2021 г.,
когато е било налице, поради което съдът счита, че съществува към края на устните
състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена датата 31.12.2018
г., която е първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на
дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички възникнали в
негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че „Б.И.”
ЕООД е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като доколкото
началните дати на двете състояние съвпадат, то по отношение на това дружество следва да
бъде открито производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост и
неплатежоспособност, като за тяхна начална дата да се определи 31.12.2018 г.
На следващо място, при произнасяне по молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Б.И.” ЕООД, за което се доказа, че са налице
предвидените в закона предпоставки, съдът съобразява и това, че в производството се
установява, че към момента това дружество не разполага с достатъчно парични средства, с
които да може да се разпорежда свободно и с които да бъдат покрити началните разноските
в производството по несъстоятелност. Следователно в случая е налице хипотезата на чл.
629б ТЗ, с оглед на което и с определение, постановено по настоящото дело, в открито
съдебно заседание на 16.03.2022 г., съдът е определил сумата от 6 000 лева, която е
необходима за покриване на началните разноски в производство по несъстоятелност, и е дал
възможност на молителя и на всички кредитори на „Б.И.” ЕООД в десетдневен срок от
вписването на определението в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ да привнесат по сметка на
Софийски градски съд посочената сума или в същия срок да представят доказателства за
това, че дружеството-длъжник има достатъчно имущество, което да обезпечи разноските по
несъстоятелността. С определението са указани изрично и последиците от непредставяне на
доказателства и невнасяне на така определената сума.
Това определение на съда по чл. 629б ТЗ е вписано в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на
18.03.2022 г., от която дата то се счита съобщено на кредиторите и от която тече
десетдневният срок за привнасяне на определената от съда сума за покриване на началните
разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. Той изтича на 28.03.2022 г.,
11
като до този ден по делото от нито един от кредиторите на „Б.И.” ЕООД не са представени
доказателства за внасяне на определената сума по сметка на СГС или такива,
удостоверяващи, че длъжникът притежава имущество, от което да могат да се покрият
разноските за производството. Ето защо следва да се приеме, че в случая са налице
предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ и съдът трябва да постанови решение със съдържанието,
определено в тази норма, с което освен да обяви длъжникът в несъстоятелност, да определи
началната й дата и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него, той
следва също така и да постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника,
да го обяви в несъстоятелност и да спре производството по делото.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на
основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с
настоящото решение следва да осъди „Б.И.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като
съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на
„Б.И.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„******* *******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността
31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„Б.И.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„******* *******.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Б.И.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„******* *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.И.” ЕООД , с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „******* *******.
СПИРА производството по т.д. № 1999/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-17 състав.
УКАЗВА на кредиторите на „Б.И.” ЕООД и на длъжника, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено по тяхно искане в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при
условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена
определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за
провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 6 000 лв.
12
УКАЗВА на кредиторите на „Б.И.” ЕООД и на длъжника, че ако в едногодишен срок
от вписване на настоящото решение в Търговския регистър при Агенция по вписванията не
поискат възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ, същото ще бъде
прекратено, а длъжникът – заличен.
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „******* *******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сума в
размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на основание
чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на
вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13