Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 28.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав,в публично заседание на
28.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №47 по описа за 2019 година на Районен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск на
основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Е.М.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:******” ***, чрез пълномощника
адв. Р.Ж.М., съдебен адрес:***, ателие 2 против И.Д.И., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***3, съдебен адрес:***, чрез адв. В. Ж., в която се твърди
следното: на 08.06.2012г. е сключен
Договор за на кредит между „***" АД и И.Д.И., ЕГН **********, по силата на
който Кредиторът е предоставил на длъжника стоков кредит/паричен заем/ в размер
общо на 21975,20 лв. Сумата е разсрочена на 60 месечни вноски, всяка от които в
размер на 483,30 лева или общо задължение - 28998,00 лева. Последната падежна
дата е била на 21.06.2017г., към която дата целият кредитен лимит, ведно с
натрупаните лихви е станал изискуем. На датата на падежа и към настоящия момент
длъжникът не е погасил задължението си.
На 27.11.2013г. е подписан Анекс №
1331353 към Договор за потребителски кредит от 08.06.2012г., с който длъжникът
е признал просрочието на задължението си и общия размер на дълга към същата
дата. Погасяването на задължението е уговорено на равни месечни вноски съгласно
погасителен план. Крайната дата за погасяване е 21.08.2018г.
Поради
неспазване на анекса непогасеното задължение по кредита е в размер на 19198.39
лв., от които 17193,79 лв. - главница и 2004,60 лв. - договорна/възнаградителна
лихва.
На
27.07.2015г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата
на който „Е.М." ЕООД, с ЕИК ********* е придобило вземането спрямо
длъжника, произтичащо от описания по-горе договор.
В
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и
договорите длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с изпращане на писмо
- уведомление от дата 13.03.2018г., съгласно предоставените от първоначалния
кредитор правомощия. Със съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен
7-дневен срок за доброволно изпълнение. Договорът за цесия е произвел действие,
както по отношение на цедента и цесионера, така и по отношение на длъжника.
Активно легитимиран кредитор е именно настоящият заявител „Е.М."
ЕООД.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради което задълженията на
длъжника по Договор за потребителски кредит от 08.06.2012г. и_Анекс № 1331353
към него от 27.11.2013г. са изискуеми изцяло.
За съдебно претендиране на вземанията срещу ответника е образувано
ч.гр.д. №9908/2018г. по описа на РС Варна, по което е издадена Заповед за
парично изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Към настоящия момент погасяване на задължението по
Договор за потребителски кредит от 08.06.2012г. и Анекс № 1331353 към него от
27.11.2013г. не е осъществено.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че И.Д.И., ЕГН ********** дължи на „Е.М." ЕООД сумата от
3000лв. – частична претенция, представляваща падежиралата към 21.05.2018г. част
от общото задължение - 19198.39 лв. по Договор за потребителски кредит от
08.06.2012г. и Анекс N 1331353 към него от 27.11.2013г. , от които 1500.00 лв.
от общо дължима 17193,79 лв. - главница
и 1500,00 лв. от общо дължима 2004,60 лв. - договорна/възнаградителна лихва за
периода - 08.06.2012г.- 27.07.2015г (датата на договора за цесия), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 60,00лв.
Претендират
се разноски в настоящия процес.
В
срок е депозиран отговор от ответника , чрез адв. В. Ж., АК – София, съдебен
адрес:***, с който е направено възражение за местна неподсъдност на
делото.Същото е неоснователно предвид произнасянето на РС-Варна и въззивния съд
– ОС-Варна. Искът се оспорва. Направено е искане на основание чл.183 от ГПК,
което следва да бъде уважено.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, но са депозирани писмени становища
от пълномощника.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, разпоредбите на закона и доводите на страните намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д.№№
9908/2018год. по описа на РС-Варна се установява, че същото е образувано на
25.06.2018год. и е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в
полза на ищеца срещу ответника /тогава
длъжника/ за процесните суми. Производството по реда на чл.410 от ГПК не
изисква представяне на каквито и да било доказателства във вр. с произнасянето
на съда, стига вземането да е описано съгласно изискванията на закона в самото
заявление.
В
случая ищецът, чрез пълномощника, е направил искане ищецът да бъде задължен да
представи оригинала на следните
документи : Договор за потребителски кредит от 8.06.2012, Анекс №1331353/
27.11,2013г., Договор за цесия, Уведомление за извършена цесия, Кредитното
досие. Искането на основание чл.183 от ГПК е
уважено от съда и в определението за насрочване на делото, с което е
изготвен проект за доклад и съдът се произнесъл по предварителните въпроси,
това е изрично указано на ищеца. Ищецът, е представляван от адв.Р.М., която е
депозирала изрично писмени изявления по делото, в които се съдържа изявление и
то нееднократно,че няма да се представят оригинали на исканите документи, т.к.
били заверени от адвокат. Съдът е дал ново указание за представянето на тези
доказателства, които не са представени до приключване на съдебното дирене,
въпреки отлагането на делото. В провежданите о.с.з. страните не са
представлявани от надлежни процесуални представители. Заверката на изисканите доказателства в оригинал е
извършена от адвокат, което чл.32 ЗАдвокатурата приравнява на официално заверен
документ, но според трайната съдебна практика /Решение №173/03.05.2012 г. по
гр.д.№ 668/2011г. на ГК, IV ГО на ВКС, Определение № 816/05.11.2013 г. по
гр.д.№ 1999/2013г. ТК на ВКС, Определение № 400/23.06.2010 г. по т.д.№ 234/2010г.
на ТК, II ТО на ВКС/ той не може да замести оригинала и да предотврати
изключването му на основание чл. 183 ГПК. При това положение съдът приема, че
следва да изключи от доказателствата изисканите, но непредставени в оригинал
документи. Т.к. същите касаят именно същината на спора, то така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответникът не е направил искане в тази
връзка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:******” ***, чрез пълномощника адв. Р.Ж.М., съдебен адрес:***,
ателие 2 против И.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***3, съдебен адрес:***,
чрез адв. В.Ж., иск на основание
чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника
за сумата от 3000лв. – частична претенция, представляваща падежирала към
21.05.2018г. част от общото задължение - 19198.39 лв. по Договор за
потребителски кредит от 08.06.2012г. и Анекс N1331353 към него от 27.11.2013г.,
от които 1500.00 лв. от общо дължима 17193,79лв. - главница и 1500,00лв. от
общо дължима 2004,60лв. - договорна/възнаградителна лихва за периода -
08.06.2012г.- 27.07.2015г (датата на договора за цесия), за които е
издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
9908/2018год. по описа на РС-Варна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: