Решение по дело №471/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 357
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 23 ноември 2019 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20191700500471
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                357                              17. 10. 2019г.                град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд

на 17. 09. 2019г.,

в публичното съдебно заседание в следния състав :

                                                              Председател : Методи Величков

                                                                     Членове :  Димитър Ковачев

                                                                                       Роман Николов

Секретар : Емилия Павлова,

като разгледа докладваното от съдия М. Величков въззивно гражданско дело № 471 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

          С решение № 723 от 10. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 09076 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд :

Е осъдена Община Перник, представлявана от кмета В.Ц., със седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* да заплати на Л.К.Т. ***, сумата в общ размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от която 3 000 лева – за причинените физически болки и страдания и 2 000 лева – за причинените душевни болки и страдания, които са резултат от ухапване на 06.10.2018 г. от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането (06.10.2018 г.)  до окончателното изплащане на сумата, като исковите претенции за горницата над 3000 лева до предявения размер от 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, както и за горницата над 2000 лева до предявения размер от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, исковите претенции са отхвърлени като неоснователни.

          Е осъдена Община Перник да заплати на адвокат С.Д. сумата от 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, а по сметка на Районен съд град Перник да заплати сумата от 200 лева – държавна такса и 150 лева - заплатено възнаграждение на вещо лице.

Осъдена е Л.К.Т. да заплати на Община Перник, сумата  в размер на 37,50 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Недоволна от решението в осъдителната му част е останала Община Перник, която го е обжалвала в тази му част. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми на закона и спорът да бъде решен от въззивната инстанция по същество. Моли й бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанциии, ведно с юрисконсултско възнаграждение. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че след като има възлагане за изпълнение на дейности по залавяне, маркиране, ваксинация и обезпаразитяване на безстопанствени кучета на територията на Община Перник, то Общината е изпълнила законово вменените й задължения по чл. 41, ал.2 от ЗЗЖ, Навеждат се доводи и че при пределяне на обезщетението е нарушен принципът на справедливост, визиран в чл. 42 от ЗЗД, поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

Насрещната страна Л.К.Т. не е подала писмен отговор. В съдебно заседание, чрез адвокат Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Адвокат Д. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред Пернишкия окръжен съд.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явяват нищожно. Решението в обжалваната му част не се явява недопустимо.  Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от тези на адвокат Д. и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

От преките свидетелски показания на очевидката С.С.А., се установява, че на 06. 10. 2018г., малко преди 9.00ч., ищцата Л.К.Т.,**********, отивала до магазин за хранителни стоки, находящ се в партера на същия блок, известен като китайския МОЛ. В този район живеело бездомно едро куче с черно – бял цвят, най – близко по порода „каракачанка“, което нападало хора. Кучето нападнало ищцата напълно безпричинно, съборило я на тротоара на 1 метър от улицата и продължавало да я хапе по различни части от тялото. Млад мъж, който преминавал с автомобила си по улицата, спрял и прогонил кучето, притекли се и други хора. Мъжът превързал набързо някои от раните, от които текла кръв и я откарал с автомобила си в в болницата в гр. Перник. В МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. Перник, промили и обработили видимите рани на ищцата. След завръщането си в къщи, впоследствие същата установила, че има и други рани, по тялото, които не се виждали. Поради тази причина отишла при съдебен лекари и той я освидетелствал за всички получени от нея рани, а именно : четири разкъсно – контузни наранявания в областта на дясна предмишница с подлежащ оток и кръвонасядане в областта на предмишницата, като раните са с размери 0,5см. до 1 см.; в областта на дясна подбедрица – 2бр. в медиална област с размери 5см. и 3см. и по латералната част четири рани с размери от 0,5см. до 1см.; пет разкъсно – контузни наранявания в областта на  лява гръдна половина и лява коремна област с масивно кръвонасядане в тази област; разкъсно – контузна рана по трети пръст на лява ръка с размер 1см.

След инцидента ищцата куцала с десния крак, била силно травмирана и много разстроена. Периодът на възстановяване при този вид травми е около 20 дни. От получените рани ще останат белези с траен характер. Същата няма последствия във функционално отношение.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания С.С.А., от заключението на вещото лице д-р К.С. по съдебно - медицинската акспертиза, лист за преглед на пациент в 406.2 на 06. 10. 108г. от 09. 08ч. и медицинско удостоверение ЖЛ № ***, с изх. № *** на доктор К.Ч., жалба подписана от 113 живущи в гр. Перник, *** до Община Перник и писмо изх. № 18 /КМ – 1148-1 от 08. 11. 2018г. на кмета на Община Перник – всичките кореспондиращи помежду си.

Пернишкият окръжен съд не възприема доводите на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност, поради поради обстоятелството, че с Решение № 960 / 05. 10. 2018г. на Общински съдвет Перник е създадено звено „Дейности по контрол на популацията на безстопанствени кучета“ към ОП „Общинско обслужване. Предприетата мярка не освобождава ответника от отговорност при неупражнен достатъчно ефективен надзор върху безстопанствените животни и непредотвратяване на агресивното им поведение. Неизпълнението на задължението от общинските съвети и от кметовете за настаняване на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ вр. § 5 ПЗР към ЗЗЖ е основание за ангажиране на административната отговорност на кметовете съгласно разпоредбата на чл. 69 ЗЗЖ, но това не изключва гражданската отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД при причинени вреди, когато са били делегирани правомощия, но не е упражнен контрол върху спазването им.

Пернишкият окръжен съд изхождайки от конкретните увреждания, получени от множество ухапвания от едро куче, придружени със събаряне на земята, внезапният начин на причиняването им, пола и възрастта на пострадалата към момента на увреждането – жена на ***г., продължителността на оздравителния период – около 20 дни, през който тя е търпяла болки и страдания, от обстоятелството, че ще останат трайни белези от раните, от размера на минималната работна заплата за страната към датата на инцидента – 06. 10. 2018г. – 510лв., а сега е в размер на 560лв., намира, че сумата от 5000лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея болки и страдания – физически и психически. При това положение искът се явява основателен и доказан до общ размер от 5000лв. и присъденото обезщетение не е завишено – малко под 10 минимални работни заплати за страна.

Следователно въззивната жалба на Община Перник се явява неоснователна. Поради съвпадение в мотивите на Пернишкия окръжен съд и Пернишкия районен съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на Пернишкия районен съд.

С оглед изхода по делото община Перник следва да бъде осъдена да заплати на адвокат С.Б.Д. *** сумата 580лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна помощ на въззиваемата ответница Л. К. Т., пред Пернишкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

РЕШИ:

 

Потвърждава решение № 723 от 10. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 09076 / 2018г.  по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част.

Осъжда Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1а, да заплати на С.Б.Д. ***, сумата 580лв. /петстотин и осемдесет лева/ представляваща възнаграждение за оказана белзплатна помощ на въззиваемата ответница Л.К.Т., пред Пернишкия окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Председател :                        Членове : 1.                              2.