О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 08.11.2022г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на осми
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 329 по
описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба на М.С., роден на ***г., гражданин на Украйна, притежаващ
Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, с
настоящ адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г., издадена
от мл.автоконтрольор в Районно управление гр.Велики Преслав.
В жалбата е направено особено
искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта. В тази връзка оспорващият
твърди, че прекратяването на регистрацията на лекия автомобил съставлява голяма
трудност за него и семейството му, тъй като е в невъзможност да посещават
града, за да се снабдяват с хранителни продукти и с вещи от първа необходимост,
както и да водят децата, които са на 10 и на 14 години, в града за културни
развлечения – кино, театър, срещи с други техни връстници. Наред с това,
заявява намерението си семейството да се прибере в Украйна, което е посочено
като самостоятелно основание за спиране изпълнението на приложената ПАМ.
Жалбата е депозирана чрез
административния орган, който с придружително писмо рег. № 869000-14461/01.11.2022г.
е изпратил административната преписка по издаване на акта. Ответната страна не
е изразила становище по допустимостта и основателността на искането за спиране
изпълнението на обжалваната заповед.
Съдът, за да се произнесе по
особеното искане, съобрази доводите на оспорващия, изложени в жалбата, както и
представените от страна на административния орган писмени доказателства и
достигна до следните фактически и правни изводи:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0869-000630/16.10.2022г. мл.автоконтрольор
в Районно управление гр.Велики Преслав е приложил принудителна мярка по чл.171,
т.2а, б. «а» от ЗДвП – прекратяване регистрация на ППС - лек автомобил «Санг
Йонг», с рег.№ ***, държава Украйна за срок от шест месеца, считано от
16.10.2022г. собственост на М. Викторович С., като са отнети СР на МПС № САК
569377 и 2 броя рег.табели с регистрационен номер ВТ4152АХ.
В отклонение на общия принцип за
суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на
чл.172, ал.6 от специалния ЗДвП предвижда, че жалбата не спира изпълнението на
заповеди от вида на процесната. В ЗДвП няма специални разпоредби относно
предпоставките за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед,
поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон
предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166,
ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на
делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато
не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини
на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2
от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко
положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това
производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването
на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по
силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че
заповедта за прилагане на ПАМ е издадена и връчена на нейния адресат на 16.10.2022г.,
а настоящата жалба е подадена на 19.10.2022г. – т.е. в рамките на
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното
изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна
страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането
е неоснователно, предвид следните съображения:
Както се каза и по-горе, с
изричната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП законодателят принципно е изключил
суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но
предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и
съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията
и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като
предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от
законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК,
молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно
поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни
или противопоставими на защитените такива по чл.60, ал.1
от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена
с чл.170, ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК законодателят е
въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови
обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За
да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да
представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако
обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по
неговата законосъобразност. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат
никакви основания, съобразно посочените законови критерии за спиране
изпълнението на акта. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства
върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй
като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален
административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат никакви
конкретни основания, съобразно посочените законови критерии за спиране
изпълнението на акта. Налице е общо заявено твърдение за настъпване на вреди,
което не може да обоснове основателност на настоящото искане, доколкото от
прилагането на ПАМ от вида на процесната, хипотетично такива са налице. Изложените
доводи за значителни и трудно поправими вреди, аргументирани с твърдението, че
жалбоподателят и неговото семейство са в невъзможност да посещават града,
поради прекратяване регистрацията на лекия автомобил, също не може да обоснове
основателност на настоящото искане. Наред с това сочените последици са в
резултат от самата принудителна административна мярка, а не от нейното предварително
изпълнение.
Липсва твърдение за наличие на
нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които
предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима
вреда на оспорващия, каквото е изискването, поставено от чл.166, ал.2,
изр.второ от АПК.
Освен това - сочените вреди,
които е вероятно да настъпят, не могат да бъдат определени като значителни и /
или трудно поправими. Изложените твърдения за затруднения за посещението на
града на оспорващия и членовете на неговото семейство по никакъв начин не могат
да се противопоставят на обществения интерес, който охранява наложената ПАМ.
Дори при наличието на доказателства за такива имуществени вреди и техния
размер, те не могат да бъдат възприемани като основание за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания
административен акт. Частният интерес, засегнат от предварителното изпълнение
на заповедта, следва да е по степен на важност от категорията на тези по чл.60 от АПК,
за да представлява основание за спиране на предварителното изпълнение. В случая
оспорващият, в чиято тежест е доказването на предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че допуснатото
предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди,
нито твърди вероятното настъпване на такива. Наред с това, не е установено, а и
не се твърди, че с прилагането на ПАМ е засегнат интерес на оспорващия, който
по степен на важност да е противопоставим на визираните в чл.60, ал.1 от АПК
такива. Затрудненията, които произтичат от невъзможността адресата на заповедта
да ползва собствения си автомобил, съответно евентуалните вреди от това, са
несъпоставими с държавния и обществен интерес, вложен в закона, за да обосноват
спиране на постановеното от чл.172, ал.6 от ЗДвП предварително изпълнение на приложената
ПАМ.
Бланкетният характер на искането
и липсата на доказателства за вероятното настъпване на значителни или трудно
поправими вреди, препятства съда в
преценката му за неблагоприятните последици от изпълнението, а аргументи в тази
насока не могат да се черпят от съображенията по съществото на спора, свързани
с евентуалната незаконосъобразност на заповедта, които са неотносими към
проверката на условията за обезпечаване на оспорването чрез спиране на
предварителното изпълнение на приложената ПАМ.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране
предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г.,
издадена от мл.автоконтрольор в Районно управление гр.Велики Преслав.
Водим от горното и на основание
чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на М.С., роден на ***г., гражданин на Украйна,
притежаващ Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №
*********, с настоящ адрес ***, за спиране изпълнението на принудителна
административна мярка, приложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП № 22-0869-000630/16.10.2022г.,
издадена от мл.автоконтрольор в Районно управление гр.Велики Преслав.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на Република България. Частната жалба се подава
чрез Административен съд – Шумен.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: