РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Перник, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20211700600263 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267523/29.03.2021 г., подадена от
частния тъжител и граждански ищец Д. А. В., чрез повереника му адв. Р.К.. Поддържа
се, че подсъдимите не следва да бъдат освобождавани от наказателна отговорност на
основание чл. 78а НК. Сочи се, че присъдената сума за обезщетение от 1100 лева по
гражданските искове по никакъв начин не обезщетява причинените на гражданския
ищец болки и страдания, както и унижението, което е претърпял в резултат на
нанесения му от подсъдимите побой. С оглед изложените съображения, се иска
гражданските искове да бъде изцяло уважени до предявените размери от 5000 лева.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила и въззивна жалба от
адв. Е.К., в качеството на защитник на подсъдимите П. С. К. и С. П. Г., с която на
основание чл. 334 ал. 1 т. 2 НПК се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова,
с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни за извършено от тях
престъпление по чл. 130 ал. 1 НК.
По време на въззивните съдебни прения, адв. Р. К., като повереник на
тъжителя и граждански ищец-ответник по жалбата на подсъдимите, е пледирал
уважаване на жалбата му срещу Решението на ПРС в частта, в която е обжалвано
1
същото, както и да бъде отхвърлена жалбата, подадена от ответната страна.
Адв. К., като защитник на подсъдимите и въззивни жалбоподатели, пледира за
уважаване на въззивната жалба, депозирана от подсъдимите, по съображения,
изложени в представеното в съдебно заседание допълнително изложение. Намира, че
постановената от първоинстанционния съд присъда е необоснована, допуснати са
съществени процесуални нарушения, които са отстраними и е нарушено правото на
защита на подзащитните й. Счита, че правните изводи на съда не съответстват на
събрания доказателствен материал, тъй като същия е коментиран избирателно върху
някои от доказателствата. За най-съществено нарушение намира липсата на назначена
СМЕ, която да установи травматичните увреждания на пострадалия, както и с каква
давност са тези увреждания, тъй като деянието е станало на *** срещу ***г., а
доказателственият материал, който е обсъден от първоинстанционния съд е от дата
***г., а и същия се съдържа в досъдебното производство. Счита и че неправилно
първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелите на пострадалия,
респ. не кредитира тези, дадени от свидетелите на защитата.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на жалбите, становищата на
страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на атакувания
съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 НПК, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда № 260010 от 16.03.2021 г. по н.ч.х.д. № 697/2020 г., Пернишкият
районен съд е признал подсъдимия П. С. К. за виновен в това, че на на ***год. в *** в
съучастие, като съизвършител с извършителя С. П. Г., причинил чрез удари с ръце и
ритници с крака лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, на Д. А.
В., изразяваща се в отток и кръвонасядане на площ 3см. в диаметър в лявата теменна
област на главата; лек отток и подобно кръвонасядане в теменната област на главата по
средата; охлузване в основата на носа вдясно, покрито с надигната кафеникава коричка
с размери 0,6х0,4см., и около него кръвонасядане с морав цвят и зеленикава периферия
на площ около 2,4х2см.; значителен отток по клепачите на дясното око и дясната
ябълчна област, който притваря очната цепка, и кръвонасядане с морав цвят и
зеленикава периферия на площ около 7х6см; кръвонасядане по склерата на дясното око
с морав цвят и зеленикава периферия; охлузване по дясната буза в близост до ноздрата,
покрито с леко повдигната кафеникава коричка с размери 0,5х0,3см.; подобно
охлузване по горната устна на устата вдясно с размери 0,5х0,2см.; кръвонасядане по
полулигавицата и лигавицата на горната устна на устата по средата с мораво-червен
цвят; леко подута устна; кръвонасядане по лигавицата на долната устна на устата вляво
към основата с морав цвят и зеленикава периферия с размери 5х4см.; подобно
кръвонасядане с размери 7х5см.по гърдите отпред вдясно към основата; подобно
кръвонасядане с размери 8х5см. в дясната тазобедрена област; подобно кръвонасядане
с размери 10х4см. в лява слабинна област/, довели до причиняване на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.78а, ал.1 НК, вр. чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН го е освободил от
наказателна 1 отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в
размер на 1 000/хиляда/лева.
Със същата присъда Пернишкият районен съд е признал подсъдимия С. П. Г. за
виновен в това, че на на ***год. в *** в съучастие, като съизвършител с извършителя
П. С. К., причинил чрез удари с ръце и ритници с крака лека телесна повреда, извън
2
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, на Д. А. В., изразяваща се в отток и кръвонасядане на
площ 3см. в диаметър в лявата теменна област на главата; лек отток и подобно
кръвонасядане в теменната област на главата по средата; охлузване в основата на носа
вдясно, покрито с надигната кафеникава коричка с размери 0,6х0,4см., и около него
кръвонасядане с морав цвят и зеленикава периферия на площ около 2,4х2см.;
значителен отток по клепачите на дясното око и дясната ябълчна област, който
притваря очната цепка, и кръвонасядане с морав цвят и зеленикава периферия на площ
около 7х6см; кръвонасядане по склерата на дясното око с морав цвят и зеленикава
периферия; охлузване по дясната буза в близост до ноздрата, покрито с леко
повдигната кафеникава коричка с размери 0,5х0,3см.; подобно охлузване по горната
устна на устата вдясно с размери 0,5х0,2см.; кръвонасядане по полулигавицата и
лигавицата на горната устна на устата по средата с мораво-червен цвят; леко подута
устна; кръвонасядане по лигавицата на долната устна на устата вляво към основата с
морав цвят и зеленикава периферия с размери 5х4см.; подобно кръвонасядане с
размери 7х5см.по гърдите отпред вдясно към основата; подобно кръвонасядане с
размери 8х5см. в дясната тазобедрена област; подобно кръвонасядане с размери
10х4см. в лява слабинна област/, довели до причиняване на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл.78а, ал.1 НК, вр. чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1 000
/хиляда/лева.
С присъдата Пернишкият районен съд е осъдил всеки от подсъдимите П. С. К. и
С. П. Г. да заплати поотделно на гражданския ищец и частен тъжител Д. А. В. сумата
от по 1 100/хиляда и сто/лева, представляващи обезщетение за претърпените от него в
резултат на деянието, извършено на *** г. и описано по-горе, неимуществени вреди
/болки и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
момента на увреждането *** г. до окончателното изплащане, като за разликата до
пълния предявен размер от 5000 /пет хиляди/ лева гражданските искове срещу
подсъдимите са отхвърлени.
Пернишкия окръжен съд, след служебна проверка на извършените от ПРС
съдопроизводствени действия, установи, че същите са съобразени с разписаните
правила в Наказателно-процесуалният кодекс, регламентиращ реда за провеждането
им. Районният съд е събрал относими към предмета на делото доказателства и
доказателствени средства, в т.ч.:
-гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите И. В. М., К. Р.
Ч. (установили обстоятелствата, при които е нанесен побоя над пострадалия, в това
число и участието на подсъдимия П.К., както и събитията, случили се след побоя) и С.
И. В. (установил както обстоятелствата, при които е нанесен побоя над пострадалия и
случилите се след това събития, така и участието на подсъдимия С.Г., когото в съдебно
заседание посочва като едно от лицата, ритало пострадалия).
-писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № ***г.,
Постановление за спиране на наказателно производство от 09.12.2019г. по пр. пр. №
1574/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр. П., справка за съдимост на
подсъдимия П. С. К., справка за съдимост на подсъдимия С. П. Г. и досъдебно
производство № 512/2019г. по описа на *** РУ на ОД на МВР – П., съдържащо в
корицата си медицинска документация.
3
Горецитираните доказателства ПРС е оценил според действителното им
съдържание, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на същите
е приел за установени верни фактически обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Този извод въззивният съд прави след анализ на горепосочените,
събрани по време на първоинстанционното съдебно следствие доказателства.
С оглед доказателствената съвкупност, Районен съд – Перник е установил точно
развилата се по делото фактическа обстановка, която настоящия съд кредитира,
свеждаща се до следното:
На ***г., около 05.00 часа, частният тъжител Д. А. В., заедно с приятелите си –
свидетелите И. В. М., К. Р. Ч. и С. И. В., както и подсъдимите П. С. К. и С. П. Г.,
придружени от своите приятели – свидетелите Н. В. В., И. Е. Й. и Е. Д. Е. напуснали
дискотека „***“, находяща се в ***, където двете компании пребивавали поотделно от
около полунощ. Всички от двете компании били консумирали алкохол още преди
отиването им в дискотека „***“ – компанията на частния тъжител в механа „***“, а
компанията на подсъдимите – празнували рожден ден на приятел), като в самата
дискотека също консумирали алкохол.
След напускането на дискотеката, компанията на подсъдимите се насочили към
намиращия се наблизо павилион за дюнери, находящ се на около 5-10 метра от входа на
дискотеката, където решили да си закупят дюнери. През това време, компанията на
частния тъжител минавала покрай павилиона за дюнери, насочвайки се към намиращия
се наблизо (в началото на ул. „***) заведение за цигари, алкохол и захарни изделия
„***“. Частният тъжител забелязал сред опашката от хора, редящи се на павилиона за
дюнери, своя позната – свидетелката Н. В. В., която преди време работела като *** и
от там е произлязло запознанството на частния тъжител с нея. Между двамата не били
налице приятелски или други взаимоотношения, но повлиян от количеството
консумиран алкохол, частния тъжител забавил ход, изоставайки от компанията си и
повикал по име свидетелката Н. В.. Свидетелката В., чувайки името си, се обърнала, но
след като видяла кой я вика и преценявайки, че частния тъжител е повлиян от
консумиран алкохол, се обърнала с гръб и не му отговорила. Освен това, свидетелката
В. била с приятеля си – подсъдимия С П. Г., което също я мотивирало да обърне гръб
на частния тъжител и да не отговори на повикването му. Частния тъжител, обаче,
повикал свидетелката В. още няколко пъти и след като не получил отговор се
приближил към нея с думите „Защо се правиш, че не ме познаваш?“. Частния тъжител
дори я хванал за ръката, с цел да получи отговор на въпроса си, като едновременно с
това започнал да отправя обидни обръщения към свидетелката, наричайки я „овца“ и
други. Подсъдимият С. П. Г., забелязвайки, че непознато за него момче се обръща към
приятелката му Н., включително и с обидни обръщения, хващайки я и за ръката,
решил, че следва да се намеси, при което, приближавайки се към частния тъжител
последният го бутнал силно в гърдите. Подсъдимия Г. не паднал, но залитнал. В този
момент към тях се приближил и подсъдимия П. С. К.. Конфликта бързо ескалирал и
прераснал в побой, при който подсъдимите Г. и К. започнали да ритат падналия на
земята частен тъжител Д.В.. В този момент, приятелите на частния тъжител,
намирайки се на около 10-15 метра от тях и чувайки викове, се обърнали и видели
случващото се. Забелязали, че двамата подсъдими, заедно с още едно лице, ритат
падналия на земята по очи частен тъжител. Затичали се към него, при което
подсъдимите, заедно с приятелите си, се затичали към намиращия се в близост хотел
4
„***“, където се качили в такси и избягали. Частния тъжител бил зашеметен от
нанесените му удари, което наложило приятелите му – посочените по –горе свидетели,
да го изправят на крака. По изрично искане на частния тъжител, свидетелите го качили
в такси и го изпратили към дома му. Прибирайки се, частния тъжител опитал да спи, но
поради получените травми не успял. На сутринта родителите му, виждайки
състоянието му, се обадили на техен познат, който го закарал в болница „***“ в ***,
където частния тъжител бил прегледан и му било назначено лечение. Поради
продължаващо влошено здравословно състояние, частния тъжител посетил лекар –
невролог д-р М., който, след проведен преглед, му назначил допълнително лечение.
Така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е извел
от събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства.
Районният съд е обсъдил доказателствата задълбочено, анализирал ги е поотделно и в
тяхната съвкупност, като при спазване разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК е изложил
подробни съображения кои доказателства и доказателствени средства възприема и
защо, респ. кои не кредитира и защо, и е изложил подробни съображения за това защо
възприема едни и не възприеми други доказателствени източници. Същевременно е
проявил необходимата процесуална активност при събиране на доказателствата,
необходими за изясняване на обективната истина по делото, като е изискал и приложил
прочетените в съдебно заседание писмени доказателства.
След проверка и анализ на събрания доказателствен материал, настоящия
съдебен състав намира, че първоинстанционния съд правилно е преценил показанията,
дадени от условно обособените две групи свидетели – тези на частния тъжител и тези
на защитата.
От показанията на първата група свидетели – тази на свидетелите И. В. М., К. Р.
Ч. и С. И. В. се установява, че на инкриминираната дата същите са се намирали в ***,
на посоченото от частния тъжител място, както и участието на двамата подсъдими в
нанесения над частния тъжител побой. Свидетелят И. В. М. е заявил, че заедно с
частния тъжител и свидетелите К. Р. Ч. и С. И. В. са се намирали в дискотека „***“ в
***, откъдето са си тръгнали около 05.00 часа. Посочва, че след напускането на
дискотеката, компанията им си тръгнала, като частния тъжител отишъл до намиращия
се наблизо павилион за дюнери. Свидетелят, заедно с останалите хора от компанията,
застанали на пешеходната пътека, намираща се в близост до павилиона за дюнери (на
около не повече от 15 метра), за да изчакат частния тъжител. В един момент свидетелят
и приятелите му чули викове откъм павилиона за дюнери, при което, затичвайки се
към павилиона за дюнерите, забелязали, че частния тъжител лежи на земята по лице, а
двама или трима мъже го ритали. Свидетелят разпознал в едно от лицата, които
нанасяли ритници на пострадалия, подсъдимия П.К., когото познавал от около година.
Свидетелят посочва, че когато отишли до частния тъжител, тримата, които нанасяли
ритници на пострадалия, избягали към такситата. Свидетелят посочва, че по лицето на
частния тъжител имало кръв, а той самия бил неадекватен и не бил в състояние да
говори. Качили го в такси и го изпратили към дома му.
Свидетелят К. Р. Ч. също сочи, че заедно с частния тъжител и свидетелите И. В.
М. и С. И. В. се е намирал в дискотека „***“ в ***, откъдето си е тръгнал заедно с
останалите хора от компанията, към 04 -05 часа. Свидетелят посочва, че след
излизането от дискотеката, частния тъжител се е отправил към намиращия се в близост
павилион за дюнери, а той, заедно с останалите свидетели, се насочили към намиращия
5
се насреща магазин „***“, за да си купят цигари. Докато били пред магазина, срещу
пешеходната пътека, чули викове откъм магазина за дюнери. Изтичали и видели, че
частния тъжител лежи на земята, а трима души го биели и ритали. Когато приближили,
тримата, които ритали частния тъжител, избягали. Свидетелят посочва, че частния
тъжител бил бит в областта на главата. Посочва, още, че от хората, които са нанесли
побоя над частния тъжител, познава само П. (посочвайки подсъдимия П. С. К.), както и
че пред съдебната зала е видял едно от останалите момчета, които са удряли
пострадалия.
Разпитан, свидетелят С. И. В. е заявил, че през м. ***г. се е намирал в дискотека
„***“ заедно с частния тъжител и свидетелите К. Р. Ч. и И. В. М.. Тръгнали си около
00.30 часа, като свидетелят не си спомня какъв алкохол е консумирал частния тъжител.
Посочва, че след като са си тръгнали, частния тъжител се отправил към намиращите се
наблизо дюнери (павилион за дюнери), а той, заедно с останалите свидетели останали
при пешеходната пътека да го зачакат. В един момент чули викове откъм павилиона за
дюнери, отишли дотам и видели, че частния тъжител е на земята, а трима човека го
ритали. Когато достигнали до пострадалия, тримата, които нанасяли ударите, избягали.
Свидетелят е посочил, че от тримата познава подсъдимия П.К., а вижда, че в залата е и
още един от тях, посочвайки подсъдимия С.Г.. Посочва, че третия човек, който е
нанесъл побой с останалите подсъдими, го е забелязал пред съдебната зала. Свидетеля
посочва, че тримата, които са нанасяли ритници на частния тъжител, избягали към
хотел „***“, където се качили в такси и заминали. Същевременно, свидетелят и
приятелите му качили частния тъжител на такси и го изпратили към дома му, тъй като
бил неадекватен и „целия в кръв“.
По делото е разпитана свидетелката Н. В. В. – приятелка на подсъдимия С.Г..
Същата е заявила, че познава частния тъжител само визуално, от преди 6 години, като
клиент в заведението, в което е работела преди време. Познава и подсъдимия П.К.. За
случилото се си спомня, че е било през м. ***г. Заедно с двамата подсъдими и
приятелите й Е. и И. Й. отишли в дискотека „***“ в ***, откъдето си тръгнали към
04.30-05.00 часа. След излизането им от дискотеката, свидетелката, заедно с
компанията й, отишли при намиращите се срещу дискотеката „дюнери“ (павилион за
дюнери). Свидетелката се наредила на опашката, тъй като имало и други хора, а
приятелите й останали по-назад. Свидетелката посочва, че когато отишли на
„дюнерите“, частния тъжител бил там, стоейки на намиращите се там стълби. Бил
много пиян и започнал да й вика. Тъй като бил пиян, свидетелката не му отговорила.
Частния тъжител я запитал „Н., Н., защо се правиш, че не ме познаваш“, но
свидетелката отново не му отговорила. Тогава частния тъжител я хванал за ръката и
започнал да я дърпа и да я псува. Нарекъл я „овца“, „боклук“. В този момент,
приятелят й С.Г., виждайки какво се случва, отишъл при нея. Частния тъжител се
обърнал към подсъдимия С. Г. с думите „Ти на какъв се правиш“ и го блъснал по
гърдите силно. Подсъдимият С.Г. залитнал, но не паднал. В този момент дошъл и
подсъдимия П.К.. Частния тъжител бутнал и него, след което тримата се „сборичкали“.
Свидетелката посочва, че частния тъжител залитнал и паднал назад, а тя и
подсъдимите продължили да ядат дюнерите си. Частният тъжител се изправил и си
тръгнал в посока към паркинга на ***. След като си дояли дюнерите, свидетелката и
двамата подсъдими си тръгнали също. Свидетелката заявява, че не е видяла по частния
тъжител на има кръв, скъсани дрехи и рани, нито е забелязала някой да го рита.
6
Уточнява, че когато частния тъжител започнал да се блъска с приятеля й С.Г. и
подсъдимия П.К., тя била платила дюнерите, но не ги била взела.
Разпитан, свидетелят И. Е. Й. е посочил, че случилото се е развило през ***г.,
като не си спомня дали е било през зимата, лятото или пролетта. Спомня си, че е било
след полунощ, когато той, свидетелите Н. В. и Е. Е. и двамата подсъдими били на
дискотека. След като си тръгнали, отишли на „дюнерите“, като не си спомня дали
частния тъжител е бил там, когато са отишли или е дошъл след тях. Свидетелят
заявява, че частния тъжител започнал да подсвирква на свидетелката Н. В., да й говори
нещо, да я псува и обижда, наричайки я „овцо“. Дори я дръпнал за лявата ръка.
Свидетелката В. не му обърнала внимание, след което подсъдимия С.Г. отишъл да я
защити. Свидетеля не знае какво точно се е случило, но частния тъжител започнал да
блъска подсъдимия С.Г.. В този момент се намесил и подсъдимите П.К., с цел да
разтърве бутащите се. Свидетелят заявява, че частния тъжител бил много пиян, поради
което започнал да пада и да става. Накрая си тръгнал сам, като с него нямало други
хора. Свидетелят посочва, че след като частния тъжител си тръгнал, той, заедно с
останалите хора от компанията му, си дояли дюнерите и си тръгнали. Уточнява, че
всеки един от компанията му е бил на редицата за дюнери и всеки сам си е заплатил
дюнера.
Е. Д. Е., разпитан в качеството му на свидетел е заявил, че през ***г. е бил в
дискотека „***“, заедно с двамата подсъдими, които познавал от около 10 години,
свидетелката Н. В. и свидетеля И. Й.. Всички били употребили алкохол преди да
отидат в дискотеката, тъй като празнували рожден ден в механа „***“. Около 04.30
часа свидетелят и приятелите му си тръгнали от дискотеката и отишли на „дюнерите“,
където бил и частния тъжител. Свидетелят и приятелите му се наредили на опашка,
като частния тъжител започнал да подвиква на свидетелката Н. В.. Последната не му
обърнала внимание, при което частния тъжител започнал да я дърпа за ръката. В този
момент към тях се приближил подсъдимия С.Г., когото частния тъжител бутнал. След
това и подсъдимият П.К. отишъл при тях и тримата се сборичкали. След това двамата
подсъдими се дръпнали, а тъжителя станал и си тръгнал. Свидетелят посочва, че не е
видял тримата да си разменят удари, освен бутането на подсъдимия С.Г.. След като си
дояли дюнерите, свидетелят и приятелите му си тръгнали.
По делото е разпитан и свидетеля Д. В. К., който е заявил, че не си спомня по
кое време се е случил инцидента, но тогава е бил на дискотека в дискотека „***“
заедно със свои приятели. Около 04.30-05.00 часа излезли, за да си купят дюнери.
Тогава видял, че подсъдимите С.Г. и П.К., първият от които познавал от няколко
години, както и техни приятели – И. и други, които не познава, били също там.
Свидетелката Н. също била там, както и други момичета, които не познавал. Тогава
видял пияно момче, което тръгнал към свидетелката Н. В. и започнал да а раздърпва и
обижда. Свидетелката В. не му обърнала внимание, след което подсъдимия С.Г. се
намесил, за да разтърве пияното момче от свидетелката Н. В.. Момчето, което закачало
свидетелката В., започнало да бута подсъдимия С.Г., след което и подсъдимия П.К. се
намесил. Тримата почнали да се раздърпват. Пияното момче бутнало подсъдимия П.К.,
след което и подсъдимите П.К. го бутнал, при което момчето, видимо пияно, паднало.
След това момчето станало само, изтупало се и „отпрашило“ на някъде. Компанията на
подсъдимите останали да се редят за дюнерите си, а свидетеля се върнал в дискотеката.
Подсъдимият П. С. К. се е възползвал от правото си да даде обяснения по
7
случая. Същия не е оспорил обстоятелството, че се е намирал на въпросния ден пред
заведението за дюнери, заедно с другия подсъдим, свидетелката Н. В. и свидетеля Е.
Е.. Потвърждава, че между частния тъжител и свидетелката В. е възникнал конфликт,
провокиран от частния тъжител, който обиждал и псувал свидетелката В.. Подсъдимия
е посочил, че се е приближил към частния тъжител и подсъдимия Г., след като видял,
че става някаква „сбоджа“. Посочил е, че подсъдимия Г. и частния тъжител са се
сбутали, като подсъдимия Г. е бутнал частния тъжител, който паднал. След това
тъжителя се изправил и си тръгнал сам. Заявява, че не е ритал частния тъжител, а само
го е бутнал.
Настоящия съдебен състав, както и първоинстанционния съд, намира, че следва
да бъдат кредитирани именно показанията на свидетелите И. В. М., К. Р. Ч. и С. И. В..
Същите са последователни, логични и кореспондиращи си както помежду си, така и
със събраните писмени доказателства, сред които: съдебномедицинско удостоверение
№ ***г., лист за преглед на пациент № ***г. и амбулаторен лист № ***г.
Същевременно показанията на свидетелите Н. В. В., И. Е. Й. и Е. Д. Е. са
противоречиви както помежду си, така и с останалите писмени и гласни доказателства,
събрани в пода на производството. В показанията на втората условно обособена група
се установяват противоречия по отношение на съществени факти и обстоятелства, за
които са свидетелствали свидетелите. Така например, свидетелката Н. В. е посочила,
че на опашката на дюнерите са били освен страните по делото и техните приятели, така
и други хора. Свидетелят Е. Е. от своя страна заявява, че освен тях, на „дюнерите“
други хора нямало. Противоречиви са и показанията на отделните свидетели по
отношение на това кой е заплатил закупените от тях дюнери, като св. В. посочва, че
това е именно тя, а свидетеля И. Й. е заявил, че всеки сам си е заплатил дюнера. Освен
това, свидетелката В. е заявила, че към момента на сборичкването, дюнерите им са
били платени, но не са били взети, а свидетеля Е. посочва, че като се сборичкали, той и
другите свидетели останали да си доядат дюнерите. Не се установява хармоничност и
по отношение на времето на случилото се, като свидетелят И. Й. дори не може да
посочи и в кой сезон се е случило това. Съществени противоречия се забелязват и по
отношение на обстоятелствата, свързани със самия частен тъжител. Свидетелката Н. В.
заявява, че тъжителя е паднал сам, като това е станало долу, след стълбите, водещи до
„дюнерите“. Свидетелят Е. Е. от своя страна е посочил, че „сборичкването“ между
тримата е станало на самите стълби. Различие между показанията на разглежданата
група свидетели и останалия събран по делото доказателствен материал има и по
отношение на посоката, в която частния тъжител си е тръгнал. Свидетелката Н. В. е
посочила, че последният си е тръгнал в посока паркинга на ***, докато свидетелите М.,
Ч. и В. са заявили, че са качили тъжителя на такси. Освен това, втората група
свидетели (тези на защитата) са заявили, че частния тъжител е станал сам, като не е
имал кръв или рани по себе си. Медицинската документация, събрана по делото, обаче,
сочи обратното. Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение
№ ***г., при прегледа на частния тъжител са установени множество телесни
увреждания – две кръвонасядания в теменната област на главата. Кръвонасядане с оток
по клепачите на дясното око и ябълчната област. Субконюнткивален кръвоизлив на
дясното око. Кръвонасядане по долния клепач на лявото око. Охлузване и
кръвонасядане в основата на носа. Охлузване по дясна буза и по горна устна на устата.
Кръвонасядане по лигавицата на долна устна на устата. Кръвонасядане по гърдите
8
отпред, в дясна тазобедрена област и в лява слабинна област. Установява се и че тези
наранявания биха могли да са получени по начин и време, както съобщава тъжителя. В
намиращата се в кориците на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза № ***г., която съдът разглежда като писмено доказателство – медицински
документ, се установява, че на инкриминираната дата ***г. частния тъжител е получил
нараняванията, за които на подсъдимите е повдигнато обвинение. Това обстоятелство
се установява и от приложеното по делото заверено копие на Лист за преглед на
пациент от ***г., установяващо, че на посочената датата частния тъжител е бил
прегледан от д-р Л. А. и са установени хематоми на клепачите на дясно око, механична
птоза, линейна кожна рана на долен клепач – адаптирана, екхимони на конюнктивата в
долната половина и назално. Наличие на подкожен емфизем – десен горен клепач.
Предписано е било и лечение. Нараняванията са установени и при извършен на ***г.
преглед на тъжителя, обективирани в амбулаторен лист № ***г.
Такива съществени противоречия не се установяват в показанията на първата
група свидетели, поради и което същите следва да бъдат кредитирани. Показанията на
свидетелите М., Ч. и В. се припокриват по отношение на релевантните факти и
обстоятелства. Всички са посочили мястото, на което се е случил побоят, лицата,
причинили го, състоянието на частния тъжител (всички посочват, че е бил с рани и
кръв по себе си /което се потвърждава и от писмените доказателства/, както и че не е
бил в състояние да си тръгне сам), както и обстоятелството, че подсъдимите и техните
приятели са избягали в посока хотел „***“, където са се качили на такси. Свидетелство
за последното обстоятелство се намира и в показанията на свидетелите Н. В., И. Й. и Е.
Е..
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се кредитират и показанията
на свидетеля Д. В. К., доколкото същият още в началото на разпита си е посочил, че не
си спомня през кой сезон е било случилото се, посочва грешна година и заявява, че от
компанията на подсъдимите познава единствено С.Г.. По-късно в разпита си заявява,
че докато чакал дюнерите си, заедно със своите приятели, при „дюнерите“ дошли „С.,
И., П. и още хора, които не познавам.“ Т.е. има противоречие относно това дали
познава подсъдимия П.К. или не, доколкото в началото говори само за познанството му
с другия подсъдим, а впоследствие говори за „П.“, което вече сочи на известно
познанство. На следващо място свидетелят заявява, че не си спомня абсолютно нищо,
свързано с момчето, което закачало свидетелката Н. В. – не знае дали е бил висок,
пълен, с черна коса, къса или дълга, нито как е бил облечен. Същевременно
свидетелства за това, че „момчето“ и подсъдимите са се бутали и блъскали известно
време, както и че „момчето“ е станало, изтупало се е и е „отпрашило“ на някъде.
Поради това, а и предвид приятелските отношения на свидетеля с подсъдимия Г.,
съдът намира, че показанията му не следва да бъдат кредитирани.
С оглед горните съображения, настоящия съд намира, че възражението на
подсъдимите по отношение на кредитирането на гласните доказателства от
първоинстанционния съд е неоснователно. Неоснователно е и възражението относно
допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липсата на извършена
съдебно-медицинска експертиза. И това е така, тъй като теоретично доказването
представлява дейност, с която се възстановява картината на минало събитие, при
което, чрез процеса на оценяване на релевантните факти, обективната истина трябва да
стане логически очевидна. В НПК е дадена легална дефиниция на предмета на
9
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които
следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най-типични за
извършване на едно престъпление. В чл. 102 на НПК са посочени три групи
обстоятелства – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него;
характерът и размера на вредите, причинени с деянието и другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия. При наличие на доказателства, които
не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да
установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение
основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи,
заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които
да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази доказателствена
база. В случая първоинстанционния съд е процедирал именно така – стъпвайки на
медицинската документация относно медико-биологичния характер на телесната
повреда на частния тъжител, надграждайки със свидетелските показания на първата
условно обособена група свидетели и използвайки метода на дедуктивен анализ и
житейска логика, правилно е установил главния факт в процеса. От събраните писмени
доказателства – медицинските документи обсъдени по-горе, по безспорен начин се
установяват вида и характера на причинената телесна повреда, поради което
неназначаването на съдебномедицинска експертиза не е довело до непълнота на
доказателствения материал, при което да не може да се установят съществени елементи
на деянието. Напротив, в случая всички елементи от състава на деянието са установени
по безспорен начин, поради което неназначаването на съдебномедицинска експертиза
(а извършването на такава не е и поискано от страните) не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Всички обсъдени по делото доказателства,
кредитирани от районния съд и настоящия съдебен състав, по същество са
безпротиворечиви, взаимодопълващи се в логична връзка, последователност и
хармония едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по
безпорен начин установяват фактите относно авторството, времето, мястото и
механизма на извършване на престъплението.
Въззивната инстанция обстойно провери атакуваната присъда по повод
оплакването за необоснованост на присъдата, съдържащо се във въззивната жалба на
защитника на подсъдимите, където се твърди, че присъдата е необоснована, и
констатира, че същото е неоснователно, респ. намира, че обжалваната присъда не е
необоснована. Приетите за установени от районния съд фактически положения,
подробно изложени по-горе, изцяло се подкрепят от наличния доказателствен
материал. Както се посочи по-горе, фактическата обстановка по спора е правилно
установена и изведена от събраните доказателства, прецизно анализирани и
внимателно преценени, които са мотивирали правилния извод за доказаност на
обвинението, предявено с частна тъжба срещу подсъдимите за престъпление по чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Настоящия съдебен състав счита за правилен и извода на районния съд, че от
субективна страна престъпното деяние е осъществено от подсъдимите Г. и К. с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. Същите са съзнавали, че с действията си ще
причинят на пострадалия телесна увреда, предвид обстоятелството, че последният е
бил и видимо повлиян от консумиран алкохол, респ. е бил в невъзможност да окаже
адекватна защита, още повече при нанасяне на ритници от двама човека. В практиката
10
на ВС и ВКС, а и в правната доктрина, трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за
умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и
силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
пострадалия, както и от други обстоятелства. В настоящия случай, при очевидната
несъпоставимост на страните (от една страна частния тъжител, а срещу него – двамата
подсъдими), при очевидната невъзможност на пострадалия да се защити, както и от
обстоятелството, че след като пострадалия е паднал на земята, при което подсъдимите
са продължили да го ритат по различни части на тялото, то подсъдимите са действали с
пряк умисъл, т.е. искали са да му нанесат телесна повреда.
Предвид доказателствената съвкупност по делото, настоящия съд не намира
основание за приложение на чл. 12 от НК, до какъвто извод е стигнал и
първоинстанционния съд. Съгласно алинея 1 на посочения текст не е
общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване
вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. За да е налице институтът на
неизбежната отбрана е необходимо най-напред да е налице противоправно нападение в
процес. В конкретния случай, събрания доказателствен материал не навежда на
подобен извод. Анализът на свидетелските показания оформя фактическа обстановка,
при която от страна на частния тъжител са били предприети действия, които биха
могли да се квалифицират като вербална агресия (нанесените на свидетелката В.
обиди), но не се установяват такива, които да са със сила, интензитет и насоченост, в
степен да бъдат квалифицирани като противоправно нападение. Както правилно е
отбелязал първостепенния съд, дори хващането за ръката на свидетелката В. не би
могло да се тълкува като противоправно нападение, доколкото целта на същото е било
привличане на внимание и липсва какъвто и да е умисъл за увреждане на свидетелката
В.. Още повече, че от свидетелските показания се установява, че след като е дръпнал за
ръката свидетелката В., частния тъжител я е пуснал и е продължил с вербалната
комуникация към нея. Обстоятелството, че самата свидетелка В. не е предприела
каквито и да било отбранителни действия, а дори напротив – невиждайки каквато и да
било заплаха от страна на частния тъжител е обърнала гръб на последния, без да му
отговори на въпросите, също сочат на липса на предприето от страна на частния
тъжител противоправно нападение. На следващо място не следва да се пропуска и
обстоятелството, че случилото се между частния тъжител, свидетелката В. и
подсъдимите се е развило на обществено и оживено място (предвид наличието на
други хора на мястото), като частния тъжител е бил алкохолно повлиян (предвид
показанията на свидетелите в тази насока), което също не сочи на извод, че е било
налице противоправно нападение от страна на пострадалия, което да създаде реална
заплаха (в този см. Р. № 472 от 25.ХІ.1994г. по н.д. № 391/94г., І н.о.). Хронологията на
събитията и мотивите на всеки един от участващите в престъпното деяние сочи на
извода, че именно подсъдимите са тези, които са предприели нападение над частния
тъжител, заради няколко отправени обидни думи към свидетелката В.. Още повече, че
същите не са опитали да прекратят комуникацията между свидетелката В. и частния
тъжител чрез вербален и спокоен разговор, а са предприели незабавни агресивни
действия срещу него.
Въззивният съд осъществи прецизен контрол на обжалваната присъда с оглед
11
оплакването на защитника на подсъдимите, че е възможно в случая да става въпрос и
за реторсия – чл. 130 ал. 3 от НК. След като се запозна с всички направени от страните
искания при разглеждане на делото пред първата инстанция, въззивният съд не
констатира някоя от страните да е правила искане за прилагане института на
реторсията. В този смисъл твърдението в писменото становище на защитника на
подсъдимите, че е възможно в случая да е налице и реторсия по смисъла на чл. 130 ал.
3 от НК, което да доведе до допуснато нарушение от страна на първоинстанционния
съд на процесуални правила, които да са съществени и да водят до отмяна на
постановения съдебен акт, е неоснователно.
Същевременно, пред настоящата инстанция страните не представиха нови
доказателства, които да обуславят нова фактическа обстановка по делото и други
правни изводи при решаването на спора, различни от тези на районния съд. Напълно
обоснованите фактически констатации изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. тъй като с причинените увреждания (описани по – горе) подсъдимите са
причинили на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно установено е, че
описаните увреждания са били причинени на тъжителя в резултат на нанесените му от
двамата подсъдими удари с ръце и ритници в областта на главата и тялото, което сочи,
че присъдата е постановена в пълно съответствие с разпоредбите на чл.130 ал.1 и чл.11
ал.2 от НК. Както се посочи по-горе, окръжният съд споделя изцяло направените от
първата инстанция правни изводи, обсъдени по-горе, че в казуса са налице условията
на закона за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК и че същевременно липсват законовите предпоставки, визирани в
чл.12 ал.1 от НК и съставляващи института на неизбежна отбрана, при наличието на
който деянието не е общественоопасно и не съставлява престъпление, ако няма
превишаване на необходимите пределите и следователно деецът не носи наказателна
отговорност за него. Въззивната инстанция възприема тезата на решаващия съд за
липсата на неизбежна отбрана в казуса, в условията на която подсъдимите да са
действали и това да обуславя правомерност на тяхното деяние и същевременно
оправдаването им по повдигнатото обвинение. Както се посочи и по-горе, обстойни са
мотивите на първия съд по повод възражението на защитника на подсъдимите, че
деянието е било извършено при неизбежна отбрана поради реално и съществуващо
нападение от страна на тъжителя. Това възражение правилно и обосновано е
преценено като неоснователно и законосъобразно съдът не е счел действията на
подсъдимите за адекватна и съответна на нападението неизбежна отбрана, обуславяща
правомерност на деянието. Изложените в тази насока разсъждения на първата
инстанция са правилни, обосновани, последователни и логични и се възприемат изцяло
и от настоящия състав на въззивния съд. Като е дал съответната правилна правна
квалификация на настоящото престъпно деяние, районният съд не е нарушил
материалния закон, тъй като правилно е приложил правната норма на чл.130 ал.1 от
НК, която е следвало в случая да се приложи.
Правилен и законосъобразен е също изводът на районния съд, че в настоящия
случай е приложим текста на чл.78а ал.1 от НК, който регламентира освобождаване на
дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба,
когато са налице кумулативно предвидените в посочената правна норма предпоставки.
В случая с подадената от тъжителя Д.В. тъжба срещу подсъдимите П. С. К. и С. П. Г. е
12
било повдигнато обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, което
е умишлено и за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация. Наличните доказателства установяват, че подсъдимите П.К. и
С.Г. са неосъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, а с деянието не са били причинени на другиго
имуществени вреди, подлежащи на задължително репариране.
По повод оплакванията на страните за материална незаконосъобразност на
обжалваната присъда и в гражданскоправната част, въззивният съд извърши проверка
на атакуваната присъда и в тази й част и установи, че тя е законосъобразна и
обоснована. За да определи обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане и изразяващи се в претърпени болки и страдания, районният
съд е обсъдил безспорно установените и правнорелевантните за настоящия
гражданскоправен спор факти и обстоятелства. Напълно обосновани и подкрепени
изцяло от събрания доказателствен материал са фактическите му констатации, че
вследствие на нанесения побой от подсъдимия, тъжителят е претърпял неимуществени
вреди. Безспорно е, че тези неимуществени вреди представляват болките и
страданията, претърпени от тъжителя, вследствие на получените увреждания,
подробно описани по - горе в настоящото решение. Изживените от тъжителя
физически болки и душевни страдания са закономерен резултат от деликта на
подсъдимите, изразяващ се в престъпно посегателство спрямо личността на
пострадалия и представляват пряка и непосредствена последица от извършеното от тях
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. Обезщетението за неимуществени вреди е
определено от първоинстанционния съд по справедливост. Районният съд е счел, че
сумата от по 1 100 лева представлява справедлив паричен еквивалент за претърпените
неимуществени вреди от тъжителя – граждански ищец вследствие деянието на
подсъдимите, като е взел предвид и обстоятелството, че уврежданията са предимно в
областта на главата – жизненоважен орган на човека, обхващащ не само всички
животоподдържащи функции, но е и публично афиширан и лицево индивидуализиращ
такъв. Настоящата инстанция съобрази и обстоятелството, че тъжителят е в зряла
възраст и всяко събитие от такъв характер му влияе негативно както психически, така и
физически. Този правен извод на районния съд, въззивната инстанция намира за
законосъобразен, тъй като той не противоречи на чл.52 от ЗЗД, регламентиращ
принципа за справедливост, съгласно който се определя обезщетението за
неимуществени вреди. Като е постановил, че подсъдимите, като деликвенти, следва да
заплатят на тъжителя сумата от по 1 100 лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане, и същевременно е отхвърлил предявения
граждански иск до пълния му размер от 5 000 лева, като неоснователен и недоказан,
първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразна присъда по гражданския иск,
както в осъдителната, така и в отхвърлителната й части, която следва да бъде
потвърдена от въззивната инстанция. Представеното в съдебно заседание писмено
доказателство от страна на частния тъжител – Лист за преглед на пациент от ***г. не
променя направения от настоящата инстанция извод, доколкото същия съдържа данни
за наличие на установена КТ фактура на зигоматичната кост в дясно на предна стена,
литерална стена на максиларния синус и наличие на хемостатичен максиларен синус,
което налага оперативна намеса, но не са ангажирани доказателства, които да
установят, че това здравословно състояние на частния тъжител е в причинно-
13
следствена връзка с нанесените му на ***г. удари с ритници и ръце от страна на
подсъдимите.
Предвид всичко по-горе изложено, въззивната инстанция направи извода, че
първоинстанционната присъда е правилна, законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена е при пълнота на доказателствата и без процесуални
нарушения, съдържа надлежни мотиви, поради което тя не страда от такива
недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяне или изменяне на
съдебния акт. С оглед на това и на основание чл.338 от НПК, окръжният съд намира, че
следва да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Ръководен от изложените съображения, Пернишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260010/16.03.2021год., постановена по н.ч.х.д. №
00697 по описа на РС-Перник за 2020год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14