РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2002/10.12.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в закрито съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 591 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За исковата претенция, становищата на
страните и характера на производството:
1.
Образувано е по иск, предявен от С.Л.Д., ЕГН: **********,***, с посочен съдебен
адрес ***, адв. М.М., срещу мълчалив отказ на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да бъде върнато на Д.
Свидетелство за управление на МПС, като бъде разпоредено, административния
орган да му върне свидетелството за управление на МПС.
2. Според ищеца,
свидетелството му за управление на МПС е отнето с Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 559721
от 23.03.2021г. поради факта, че е получено писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ София, в което се твърди, че Д. е предоставил неистински
документ с невярно съдържание, а именно диплома за основно образувание при
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“.
Д. твърди,
чрез пълномощника си адв. М., да е подал заявление до началника на сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик с искане да му бъде върнато
неправомерно иззетото СУМПС, което заявление е предадено на куриера „Български
пощи“ ЕАД на 27.04.2021 г. и е регистрирано в деловодството на администрацията
на 28.04.2021г.
Поддържа се,
че след като в предвидения в чл. 97 от АПК двуседмичен срок, началника на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР,
Пазарджик не се е произнесъл по така депозираното заявление е налице мълчалив
отказ, който Д. е обжалвал в предвидения в чл. 149, ал. 2 от АПК, едномесечен
срок.
Иска се, да
бъде отменен като незаконосъобразен, мълчаливият отказ на началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик да върне СУМПС, издадено на името на С.Д.
и да бъде разпоредено на СУМПС да бъде върнато на Д..
3. Началник Сектор
„Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик, главен инспектор А.Г.,
в съпроводителното писмо е посочил, че по повод подадената жалба/заявление от
28.04.201 г. е изготвен и изпратен
отговор с рег.№ 100600-8344 от 20.05.2021 г., в който е посочено, че в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР, Пазарджик са постъпили данни, че С.Л.Д., ЕГН ********** ***
е ползвал неистинско свидетелство за завършено основно образование при
обучението си за
водач категория „В“ и
при издаване на СУМПС. Установено е
било, че Д. е ползвал пред сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, Пазарджик, копие
на свидетелство за основно образование серия Е-00, № 002351 с рег. № 023745 от 23.06.2000г., издадено
от СОУ „Димитър Гачев“, Пазарджик на негово име. В отговор на отправено
запитване, от училището са посочили, че в същото не е обучаван С.Л.Д. и не е
издавано свидетелство за основно образование серия Е-00, №002351, рег. №023745
от 23.06.2000г., като издадените свидетелства за учебната 1999/2000г. са с
различни номера. Поради тази причина и установената нередност в необходимите
документи за издаване на СУМПС документи, административното производство е
възобновено или върнато в първоначалната си фаза, съобразно чл. 19 от Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина.
Според представената
от административния орган Справка за нарушител/водач С.Л.Д., спрямо него е
съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия АА № 559721 от 23.03.2021г., за
извършено от него деяние в нарушение на чл. 150 от Закона за движението по
пътищата, като е посочено „…Мотивирана
резолюция: Получено писмо от ИА „АА“ София - лицето е представил неистински
документ с невярно съдържание-диплома за основно образувание при придобиване на
правоспособност за управление на МПС от кат. „В“…“. Въз основа на акта е издадено Наказателно
постановление № 21-1006-000546 от 31.03.2021 г. на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР, Пазарджик, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Д. е
наложено наказание глоба в размер на 150,00 лв. Посочено е, че наказателното
постановление е връчено на адресата на 31.03.2021 г. и е влязло в сила на
08.04.2021 г.
4. Съобразно чл. 20 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа
на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е
наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“"; 2. заповед за
прилагане на принудителна административна мярка; 3. съставен акт за
установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП
случаи. Според чл. 24, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. пък, в зависимост от основанието за отнемането му свидетелството за управление
се връща след: 1. изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да
се управлява МПС“; 2. отпадане на основанието по чл. 171, т. 1, букви „а“, „г“,
„д“ или „е“ от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване на протокол от химическа
експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до
0,5 на хиляда; 5. изтичане на осемнадесетмесечен срок от отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, въз основа
на чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП или до решаване на въпроса за отговорността
му.
Очевидно, за разлика
от отнемането на свидетелството за управление на МПС, което се извършва
посредством формално обективирано властническо волеизявление, съдебно решение
или присъда, връщането на отнетото свидетелство е фактическо действие, което
административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, след отпадане
на основанието за неговото отнемане. В тази насока, изискването на чл. 24, ал.
2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е, датата, месецът и годината на връщане
на свидетелството за управление и основанието за това се отразяват върху
документа, послужил за отнемането, и на магнитен носител на информация.
Отбелязването на връчването върху документа за отнемане и евентуалното
съставяне на разписка за предаване на свидетелството, не променят неговия
характер на фактическо действие и не го превръщат в индивидуален
административен акт, по смисъла на чл. 21 от АПК. В този смисъл, писмо с рег. №
100600-8344 от 20.05.2021 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР,
Пазарджик до Д. не е индивидуален административен акт, а изричен отказ на
административния орган да извърши фактическо действие.
5. Ето защо, описаните
становища на страните и безспорните между тях факти относно отнемането на
процесното свидетелство с Акт за установяване на административно нарушение
серия АА № 559721 от 23.03.2021г. и
неизвършването на фактическите действия от страна на административния орган по
повод заявеното искане за неговото връщане на титуляря, изключват възможността
текущият правен спор, да бъде квалифициран, като такъв с правно основание чл.
149, ал. 2 от АПК. Твърдението на ищеца е, че административния орган е отказал фактическото
връщане/предаване на СУМПС на неговия титуляр, което той е имал право да
получи, като поддържания в тази насока петитум е ответника да бъде задължен да
извърши това фактическо действие, като предаде документа на неговия титуляр. Субективните
публични права и правно установени интереси, нарушени от неизвършването на
фактическите действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона се охраняват, не посредством заявяването на жалба, доколкото
каза се, в случая не е налице индивидуален административен акт, а чрез
предявяването на осъдителен иск срещу задължения административен орган, като
при неговото успешно провеждане, съдът осъжда административния орган да извърши
действието и определя конкретен срок, това да бъде сторено.
6. Според чл. 256, ал.
1 от АПК(действащата понастоящем редакция), бездействието на административния орган по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат
съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
Съобразно чл. 256, ал. 2 от АПК пък, неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му.
Очевидно и в двете
уредени в процесуалния закон хипотези,
става реч за неосъществяване на дължимо фактическо поведение от страна на
администрацията, а не за правно бездействие. Отказът на административен орган
да извърши или да се въздържи от определено правно действие е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК сиреч, волево
властническо поведение на административен орган или на друг овластен със закон
за това орган или организация. Обратно, въздържанието
на административния орган да извърши фактическо действие не е осъществяване на
властническо правомощие, а неизпълнение на възложено с нормативен акт (не
установено по облигаторен ред) задължение за конкретно поведение спрямо
насрещен правен субект или субекти, с
който или които не се намират в отношение на субординация. Корелативно на
задължението на административния орган да осъществи определено поведение е
правото на насрещния правен субект или субекти в чиято полза е установено
задължението, да искат неговото изпълнение при въздържание от страна на
административния орган да осъществи същото. Ето защо, охраняването на това
право, става по исков ред при условията на чл. 256 от АПК.
7. Каза се, въпросния
текст от процесуалния закон съдържа две хипотези. Първа от тях е приложима в
случаите когато изпълнението на установеното в нормативния акт задължение ще
удовлетвори правата на неограничен и неопределен брой правни субекти. Такова
например е изпълнението на задължението установено в чл. 5, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания, в урбанизираните територии с първостепенно
значение да се устройват достъпни маршрути от административните сгради на
централните изпълнителни органи и на общинската администрация до спирките на
превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до
достъпните места за паркиране. Ясно е, че фактическото устройване на достъпни
маршрути, ще удовлетвори правата на всички хора с увреждания, които имат
необходимост от тях и в чиято полза, това задължение е установено за всяка
отделна администрация. Ето защо, бездействието на централния изпълнителен орган
или на общината да изпълни това задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт, може да се оспори безсрочно
от всяко едно от лицата в чиято полза то е установено, като предявяването на
исковата претенция, не е обусловено
от предхождащо я искане за изпълнение, отправено до администрацията.
Квалификацията на
правния спор по реда на чл. 256, ал. 2 от АПК е приложима, когато изпълнението
на установеното в нормативния акт задължение ще удовлетвори правото на отделен
правен субект. Този субект в чиято полза е нормативно установено, конкретно
задължение за административния орган, следва да поиска осъществяването на
фактическото действие от органа и при последвало неизпълнение, да заяви
исковата си претенция в преклузивния четиринадесет
дневния срок установен в процесуалната
норма. Настоящият правен спор е именно такъв.
Ето защо, текущото
съдебно производство е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка
с чл. 256, ал. 2 от АПК.
ІІ. За допустимостта:
8. Неспорно по делото е, че Д., чрез
пълномощника си адв. М., да е подал заявление до началника на сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на МВР, Пазарджик(л. 14), с искане да му бъде върнато
неправомерно иззетото СУМПС, което заявление е предадено на куриера „Български
пощи“ ЕАД на 27.04.2021 г. и е регистрирано в деловодството на администрацията с
вх. № 312000-7566 на 28.04.2021г.
Това е видно от представените по делото
товарителница № 03134072 от 27.04.2021 г. и известие за доставяне № ИД PS
4002 00А74Х 5 на „Български пощи“ АД(л. 12).
9. При това положение, с оглед правилото на чл.
256, ал. 2 от АПК, неизвършването от страна на административния орган на
фактическото действие поискано от Д. е следвало да бъде оспорено в 14-дневен
срок от подаване на искането. Тоест, исковата претенция би била подадена в
срок, ако това бе сторено до 11.05.2021г. (вторник), включително.
Иска(жалбата) на Д., според отбелязването в нея
е изготвена на 17.05.2021 г., като е подадена и регистрирана в деловодството на
администрацията с вх. № 312000-8660 на 19.05.2021 г., тоест след изтичане на
установения в закона преклузивен, процесуален срок. Това ще рече, че той е
НЕДОПУСТИМ.
Ето защо, на основание чл. 159, т. 5 от АПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определението за даване на ход по
същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска, предявен от С.Л.Д., ЕГН: **********,***,
с посочен съдебен адрес ***, адв. М.М., срещу мълчалив отказ на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР, гр. Пазарджик да бъде
върнато на Д. Свидетелство за управление на МПС, като бъде разпоредено, административния
орган да му върне свидетелството за управление на МПС.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 591 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в седем дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :/П/