РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. Пловдив, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен
състав в открито
съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при
участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 1588 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.К., чрез пълномощник адв. П.,
срещу решение на Районен съд – Пловдив,
постановено по гр. дело № 19235/2018 г., ІІ гр. с., с което решение е
бил изменен размерът на издръжката, постановена с Решение от 01.02.2017г. по
гражданско дело № 7477/2016г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, която М.К.
е осъден да заплаща на детето М.М.К., чрез нейната майка и законен представител
Т.Н.З., като е била увеличена издръжката от 200,00 лева месечно на 250,00 лева
месечно, считано от 03.12.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на падежа до окончателното изплащане, като за разликата над 250,00 лева месечно
до пълния предявен размер от 300,00 лева месечно е бил отхвърлен искът като
неоснователен. С решението страните са били осъдени да заплатят разноски,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска.
В жалбата се посочва, че от мотивите на съда не става
ясно въз основа на кои доказателства, събрани по делото, съдът счита иска за
доказан по основание, след като не са били събрани такива, от които да се
установяват твърденията на ищцата, изложени в исковата молба. Посочва се, че от
събраните писмени доказателства по делото се установява, че за извънкласните
занимания на детето не са събирани средства под каквато и да било форма, а тези
обучения са абсолютно безплатни. Сочи се, че с посочените в жалбата писмени
доказателства по безспорен начин са били опровергани както твърденията на
ищцата за направени разходи за извънкласни занимания, така и свидетелските показания, събрани от свидетеля на ищцата.
Твърди се, че в проведеното на 19 март 2019 г. съдебно заседание, съдът е
задължил ищцата да представи писмени доказателства за платените суми за
извънучилищни разходи, което задължеине се сочи, не било изпълнено от ищцата, и
останали единствено голите твърдения на същата за направени разходи. Сочи се,
че в съдебно заседание на 04.04.2019 г. ищцата е представила договор за дарение, с уговорено
между страните плащане на 70 лв. – дарение в полза на „Сдружение „Фолклорна
студия „Иглика“, но този договор не установил плащане, а само направени между страните
договорки. Сочи се, че липсва представена разписка за платени суми. Твърди се
от жалбоподателя, че в т. 4 от Договора за дарение ясно било посочено, че
дарението ще бъде изплатено в полза на надарения по банкова сметка ***, но не е
отразено нито че е платено по банков път, нито че е платено в брой. Сочи се, че
служебната бележка, представена в съдебно заседание на 04.04.2019 г., издадена
на М.К. от ЦПЛР Общински детски комплекс Пловдив е без дата, както и е
посочено, че същата е ученичка в ОУ „***“, за което няма представени данни от
ищцата. Твърди се, че като недоказани са останали и твърденията на ищцата за
необходимостта от издръжка на детето в размер на 600 лв. – 300 лв. от които
претендирани от ответника, като с
решението си съда, се твърди, е определил неправилно издръжка в размер на 500
лв., от които 250 лв. да плаща бащата. Твърди се, че доходите на ответника не
са се увеличили, тъй като работата му е непривлекателна, имал здравословни
проблеми с краката и много разходи по отиване на работа и прибиране в България,
както и разходи, и глоби по пътищата, във връзка с пътуванията му. Посочва се,
че жалбоподателят няма против да плаща издръжка на детето си, но в размер на не
повече от 220 лв. месечно, същият иска да има и контакти с детето, но поради естеството
на работата му трудно може да се съобразява с дните, определени в решението на
съда, като се твърди, че майката по никакъв начин не съдейства, дори пречи на
контактите на бащата с детето.
Сочи се, че освен да изплаща издръжка на майката,
бащата иска лични срещи с детето, да го извежда на развлечения и лично да му
прави подаръци, което обстоятелство зависи единствено от майката. Сочи се, че
ако майката съдейства за тези срещи на бащата, то детето единствено ще има
полза от това.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение
като незаконосъобразно и немотивирано и да бъде постановено друго, с което да
бъде уважена жалбата, като бъде определена издръжка съобразно събраните по
делото доказателства.
По делото не е представен писмен отговор.
Въззивната инстанция констатира, че жалбата е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуална допустима. По същество, жалбата е неоснователна.
Не е спорно между страните, че детето М.К. е дъщеря на
жалбоподателя М.К. и на Т.З.. Страните също така не спорят, че с решение по
гр.д. № 7477/2016г. по описа на ПдРС, I бр. с-в, жалбоподателят е бил
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. на малолетното си дете.
Основният спор в настоящото
производство е свързан с размера на дължимата издръжка. Настоящият състав, след
преценка на становищата на страните и доказателствата по делото, намира, че
определеният размер на издръжка от първоинстанционния съд е правилен. Правилно
съдът е отчел, че са нараснали нуждите на имащия право на издръжка.
Първоинстанционният съд е посочил, че детето е момиче на десетгодишна възраст и
участващо в две извънкласни форми – танци и вокално пеене. Доводът на
жалбоподателя, че детето няма разходи, свързани с извънкласните форми, е
неоснователен. Видно от представения договор за дарение (л. 71 от
първоинстанционното производство), майката е дарила на Сдружение „Фолклорна
студия „Иглика“ сумата от 70 лв. Посоченото от първоинстанционния съд
обстоятелство, че разходите по посещенията в танцовия ансамбъл са ежемесечни,
се потвърждава и от показанията на свидетеля Т., която посочва, че майката на
месец заплаща за танците по 50-70 лв. Също така следва да се посочи, че видно
от служебната бележка, издадена от ЦПЛР – Общински детски комплекс – Пловдив от
дата 02.04.2019г. (л. 75 от първоинстанционното дело) пътуванията с цел участия
в конкурси, фестивали, лагери е за сметка на родителите. В тази връзка и
съгласно показанията на свид. Т., посочваща желанието на детето да участва във
фестивали, вкл. в чужбина, и с оглед интереса за развитието на детето,
изменението в размера на издръжката, определено от първоинстанционния съд, се
явява основателно. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на
жалбоподателя за липса на разходи във връзка с провежданите извънкласни
занимания. Договорът за дарение е представен след проведеното на 19.03.2019г.
заседание в изпълнение на указанията на съда за представяне на документи,
удостоверяващи разходи за извънкласни занимания, и доказва заплащането на
сумата, доколкото в него е посочено, че дарителят дарява сумата на надарения, а
надареният я приема с благодарност и се задължава да я изразходи според
дарителската воля. В този смисъл не е необходима изрична разписка за
извършеното плащане, доколкото и съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗЗД има два валидни
начина за извършването на дарение на движими вещи (вкл. пари) – в писмена форма
с нотариално заверени подписи или чрез предаване, като изследваното дарение е
извършено във втория вариант. В т. 4 от договора не е посочена банкова сметка, ***ния
в брой (което е и подчертано в документа). В случай, че сумата не е била
изплатена при сключването на договора, то той би представлявал само едно
обещание за дарение, което съгласно чл. 226, ал. 1 от ЗЗД не би породило
действие.
Неоснователни са и аргументите на
жалбоподателя, че има здравословни проблеми с краката, има много разходи по
отиване на работа и прибиране в България, както и разходи за глоби по пътищата
във връзка с пътуванията му. Законодателят поставя издръжката на ненавършилото
пълнолетие дете с приоритет пред задължения с друг характер, поради което
наличието на разходи за осъществяването на трудовата дейност не следва да се
отчита при определяне на дължимата издръжка или да се отчете като наличие на
трудност при заплащането на издръжката, още по-малко когато става дума за
разходи, свързани с неправомерно поведение на жалбоподателя и неспазване на
правилата за движение, за което са му наложени глоби. Колкото до здравословното
състояние на жалбоподателя, не се установи от събраните доказателства пред
първата инстанция за констатираната кандидоза от нокти от около 3 години
(съгласно амбулаторен лист №1239/20.03.2019г.) да са налице
усложнения, които да изискват извънредни разходи.
Колкото до аргументите на
жалбоподателя, че майката не съдейства за срещите на бащата и детето, те не са
предмет на настоящото дело и съдът не следва да ги обсъжда в производството по
иск за изменение на издръжката.
Въз основа на гореизложеното,
настоящият състав счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е
правилно, обосновано и мотивирано и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и доколкото
въззиваемата страна не претендира разноски, такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
18.04.2019г. на Районен съд – Пловдив,
постановено по гр. дело № 19235/2018 г., ІІ гр. с., в частта, в която е
бил изменен размерът на издръжката, постановена с Решение от 01.02.2017г. по
гражданско дело № 7477/2016г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, която М.К.
е осъден да заплаща на детето М.М.К., чрез нейната майка и законен представител
Т.Н.З., като е била увеличена издръжката от 200,00 лева месечно на 250,00 лева
месечно, считано от 03.12.2018 г. до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга установена в закона причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на падежа до окончателното изплащане.
В необжалваната му част, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска за издръжка, за разликата над 250 лв. до пълния
претендиран размер от 300 лв., решението е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.