О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 938 23.05.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №531 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 173 от 27.09.2018г. по гр.д.№862/17г. на РС-Айтос, поправено
с решение №66 от 20.02.2019г. по същото дело е прието за установено между ищците Б.П.Ш.
*** с EГН:********** и Т.Д.К. - Ш. ЕГН:********** *** и ответниците Ж.Х.В.
***; Д.В.Д. ЕГН:**********,*** и Д.В.Я.,
ЕГН:********** ***, че границата между УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос преминават така, както е отбелязано
в комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от делото, като границата
е ситуирана на скицата със синя линия между двата имота, която скица представлява
неразделна част от решението.
Със същото решение е прието за установено между страните
по делото, че ищците са собственици на УПИ IV-381 кв.139 по плана на гр.Айтос с площ от 277 кв.м., ведно с построената в него масивна
двуетажна сграда със застроена площ от 126 кв.м. и складово помещение със
застроена площ от 23,70 кв.м. при граници на имота : изток- улица, запад – УПИ III; север –улица, юг- УПИ
V, като ответниците
са осъдени да им предадат владението на 23 кв.м., находящи се по протежението
на границата между УПИ IV-381
кв.139 по плана на
гр.Айтос и УПИ III-382 кв.139 по плана на гр.Айтос,
защриховани в зелено на комбинираната скица, част от СТЕ, приложена на л.92 от
делото, която скица представлява неразделна част от решението, като е отхвърлен
предявения иск в останалата част- над уважените 23 кв.м. до претендираните 40
кв.м.
Разноските по делото са разпределени както следва:
ответниците са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на
818,50 лв., а ищците- да заплатят на ответниците разноски в размер на 90 лв.
Против
решението са постъпили три жалби- две въззивни жалби от адв.К., като
пълномощник на Ж.Х.В., Д.В.Д. и на Д.В.Я..
Първата- вх.№5858/19.10.2018г. е насочена срещу решение №
173 от 27.09.2018г. по гр.д.№862/17г.
на РС-Айтос. С нея са изложени оплаквания, че в частта, касаеща иск по чл.109а
ЗС решението на РС-Айтос е недопустимо, поради това, че границите на УПИ са
установени по административен ред и иск за установяване на граници между такива
имоти е недопустим. Цитирана е практика на ВКС по чл.290 ГПК. Развити са
подробни съображения, като се акцентира на това, че съдът следи служебно за
допустимостта на предявения иск. По отношение на иска с правно основание чл.108
ЗС се сочи, че решението по него е незаконосъобразно. В процесните 23 кв.м.
били включени 6 кв.м. от дворното място, собственост на ответниците, което е
имало статут на придаваемо по регулация от техния имот пл.№382 към имота на
ищците УПИ IV-381, за които не са били уредени
регулационните сметки и за които отчуждителното действие на неприложения
дворищно-регулационен план е отменено на основание §8 от ПР на ЗУТ. Останалите
17 км.м. са били придобити от ответниците по давност, чрез упражнявано от тях
повече от 10 г. давностно владение, понеже на основание чл.200, ал.2 ЗУТ е
допустимо придобиването по давност на реална част от имот, а в случая са налице
предпоставките на закона за това, а от друга страна- защото може да се говори и
за придобиване по давност на идеални части от имота. С оглед изложеното моли
решението да бъде отменено изцяло, а исковете по него да бъдат отхвърлени,
респективно- решението по иска по чл.109а ЗС да бъде обезсилено, а в останалата
част решението на АРС да бъде изменено. Претендират разноски за двете
инстанции. Посочено е, че в частта за разноските решението е постановено в
нарушение на чл.78, ал.1 и 3 ГПК и на ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК,
за което била подадена нарочна молба по чл.248 ГПК.
Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от ищците,
представлявани от адв.К.Т.. Същите
оспорват жалбата като неоснователна. Намират възражението за недопустимост на
иска като преклудирано на основание чл.133 ГПК, поради това, че е направено за
пръв път пред въззивната инстанция. На следващо място се сочи, че само по себе
си обстоятелството, че било постановено по недопустим иск по чл.109а ЗС не
правело съдебното решение недопустимо. Изтъква се, че с изменението на ГПК от
2017г. решенията на ВКС по чл.290 ГПК не са задължителна съдебна практика.
Намира за неоснователни и оплакванията срещу мотивите на съда за уважаването на
иска по чл.109а ЗС, като са развити подробни съображения. По отношение на иска
по чл.108 ЗС въззиваемите намират решението на АРС за правилно, обосновано,
мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила. Изложени са конкретни доводи. Развити
са и съображения, касаеща оплакванията за неправилност на решението в частта за
разноските. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено, като им се присъдят
разноските по делото. Респективно- молят да се остави без разглеждане като
недопустима въззивната жалба в частта за разноските, а определението на АРС по
молбата по чл.248 ГПК да бъде потвърдено.
Ответниците, чрез адв.К. са подали и частна жалба срещу
определение №841 от 12.11.2018г. по гр.д.№862/17г. на АРС, с което е оставено
без уважение искането им за изменение на решението в частта за разноските.
Намира за неправилно становището на съда, че процесуалният ред за защита бил
чрез обжалване на решението с въззивна жалба, като намира, че първо следва да
бъде изчерпана процедурата по чл.248 ГПК. По същество намира, че определението
е неправилно и постановено в нарушение разпоредбите на чл.78, ал. и ал.3 ГПК и
в нарушение на т.1 от ТР №6/17.10.13г. по т.д.№6/12г. на ОСГТК. Изложени са
подробни доводи.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от ответниците
чрез пълномощника им адв.Т.. С него оспорват жалбата като неоснователна и молят
същата да бъде отхвърлена, а определението- потвърдено като правилно,
обосновано, мотивирано, постановено при правилно прилагане на материалния закон
и спазване на процесуалните правила. В случай, че съдът приеме, че са налице
основания за изменение на решението в частта за разноските, то претенцията на
ответниците за присъждане на адв.възнаграждение следва да бъде счетена за
основателна за не повече от 255 лв. Изложени са съображения.
С молба от 21.12.2018г. подадена от ответницата Ж.Х.В. са
приложени 4 бр. писмени доказателства- л.31 -34 от в.гр.д.№51/19г. на БОС.
Срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка
№66 от 20.02.2019г., постановено по същото дело ответниците , представлявани от
адв.К. са подали въззивна жалба вх.№1563/15.03.19г. по описа на АРС. С нея
решението за поправката е обжалвано в частта, с която е постановен
установителен диспозитив по иска по чл.108 ЗС. Намира, че е налице хипотезата
на чл.270, ал.3, изр.последно от ГПК, понеже няма нищо общо с петитума на
исковата молба, който касае идеални части от поземления имот- 40 кв.м., както и
защото не възпроизвежда обстоятелствената част на исковата молба. Сочи, че ако
е постановено по непредявен иск решението следва да се обезсили и делото да се
върне на РС за произнасяне по постановения иск. Поддържат предходнажа жалба.
Молят да им се присъдят разноските по делото.
Срещу тази жалба е подаден отговор от адв.Т. като
пълномощник на ищците по делото. Оспорват жалбата като недопустима, а по
същество- като неоснователна. Сочи, че решението за поправка на ОФГ е изцяло
съобразено с указанията на БОС, дадени в прекратителното определение по
в.гр.д.№51/19г., които са задължителни за долната инстанция. Развити са
подробни съображения. Моли жалбата да се остави без разглеждане като
недопустима, респективно- решение №66 да бъде потвърдено като правилно,
законосъобразно, обосновано, мотивирано, постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Претендират разноски. Направено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивниците.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивните и частната жалба са подадени
против подлежащи на обжалване съдебни актове, в законоустановените срокове от надлежно
упълномощен представител на страни, които имат правен интерес да го обжалват. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорите са подадени в законния
срок от надлежно упълномощен адвокат.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивните и частната жалба, отговорите и останалите въпроси по
чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.