№ 202
гр. Русе , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100037 по описа за 2021 година
Предявен е иск е с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ.
Ищецът СВ. ИЛ. К., чрез процесуалния си представител адв. И.М.
твърди, че е пострадала от ПТП, извършено по вина от двама водачи. За
нанесените й средни телесни повреди, за предизвиканите физически болки и
емоционални страдания вследствие на произшествието, предявява настоящия
иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, тъй като автомобилите, с които е извършено
деянието имат валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответниците. Счита, че претърпените болки и страдания следва да бъдат
репарирани от двете застрахователни дружества, поради което иска от съда да
осъди ответниците солидарно да й заплатят сумата от 90 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 07.08.2020 г., както и сумата 742.58 лв. – имуществени вреди,
ведно със законната лихва от същата дата. Претендира разноски. В условията
на евентуалност предявява искове срещу всяко едно от застрахователните
дружества.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който счита, че предявеният иск е неоснователен,
като го оспорва по основание и по размер, счита, че липсва пряка причинно-
следствена връзка между деянието и вредите, навежда възражение за
съпричиняване поради противоправно поведение на ищеца – непоставен
обезопасителен колан и управляване на МПС по изключителна вина на
другия водач.
Ответникът ЗАД „Виена Иншуранс груп“ АД е депозирал отговор на
1
исковата молба в законоустановения срок, с който счита, че предявеният иск е
неоснователен, като го оспорва по основание и по размер, навежда
възражения, аналогични на другия ответник.
Третото лице помагач на страната на ответника Р. Н. СТ. оспорва
исковете.
Третото лице помагач на страната на ответника Б. Ш. ЯК. също оспорва
исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
На 07.08.2020 г. ищцата СВ. ИЛ. К., като пътник в МПС, управлявано
от Р. Н. СТ., е претърпяла ПТП с друг автомобил, управляван от Б. Ш. ЯК..
Било е образувано ДП № 207/2020 г. на РУ Попово, прекратено с
постановление на РП Търговище, тъй като е прието, че вина за ПТП-то има Р.
Н. СТ., а пострадалата СВ. ИЛ. К. – негова майка е поискала прекратяването
му.
С приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
от процесното ПТП, травматичните увреждания, които е получила ищцата са
охлузване в дясната теменна област на главата, колекция от кръв в гръдната
кост, контузия на левия бял дроб, разкъсвания на черния дроб, наложили
оперативна интервенция, голям хематом около десния бъбрек, счупване на
кръстната кост и счупване на лява пубисна кост, счупване на втори поясен
прешлен, иразени промени по поясните прешлени, стеснено
муждупрешленно пространство с уплътнени неравни дискови повърхности на
поясните прешлени. При охлузвания възстановителният период е от 1 до 3-4
седмици, контузията на белия дроб е възстановена за около 2 седмици.
Коремната операция е с възстановителен период около 1 месец, за
счупванията на тазовите кости – 2-8 месеца. Били са присъдени 270 дни
отпуск по болест. При счупване на гръбначен прешлен възстановяването е 12
месеца, което остава с деформация и неврологична симптоматика. Вещото
лице не дава категоричен отговор дали пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан, но хематомът в областта на гръдната кост сочи в
подкрепа на извод, че е имала поставен предпазен колан.
От становището, изразено от вещото лице в автотехническата
експертиза и от обясненията му в съдебно заседание е видно, че ПТП-то е
извършено поради отнемане на предимство от страна на водача Р.С. и поради
превишената скорост на движение на другия водач Б.Ш.. Първият е трябвало
задължително да спре и да пропусне по движещия се главен път лек
автомобил. Не може с категоричност да даде заключение дали пострадалата е
била с поставен предпазен колан, но щеше да получи същите увреждания,
защото ударът е бил страничен.
2
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите
лица, като неоспорени, компетентни и обективни.
Не е спорно, че автомобилште, с които е извършено деянието имат
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответниците.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
При установената фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед на
изложеното по-горе, предявените искове се явяват доказани по основанието
си, като материално-правло легитимирани да отговарят са и двамата
ответници. До този извод се стига по несъмнен начин от даденото заключение
на вещото лице по АТЕ – и двамата водачи имат вина – единият поради
отнемане на предимство, а другият поради шофиране с несъобразена скорост
с ограничението в процесния участък. Какво е съотношението при
отговорността на всеки от водачите може да се реши в друг процес, различен
от настоящия, поради което двамата отговарят солидарно.
Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени вреди
подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост,
съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла
на посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на
болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и
психично здраве на пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат
взети предвид конкретните обективно настъпили обстоятелства, включително
периодът и интензитетът на търпените болки, страдания и душевни
преживявания.
В случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното
ПТП на ищцата са причинени няколко средни телесни повреди, които са
наложили оперативна интервенция и продължително лечение. Болките са
били с голям интензитет, продължили дълго време. Травмите предвид
операцията и счупванията са влошили и променили начина й на живот,
оставили са траен отпечатък освен върху здравето, и в бита й – общуването,
обслужването в домакинството. Съдът отчита продължителния период на
лечение и степента и многобройността на уврежданията и приема, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се репарират със
сумата от 60 000 лв., който размер съответства най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Над този размер претенцията
следва да се отхвърли.
Върху главницата се дължи законна лихва, тъй като застрахователят е в
забава по чл.497,ал.1 КЗ - има изпратена писмена претенция от ищеца –
3
писмо на л.47, поискана от ищцата на 18.09.2020 г. Следователно ответниците
са в забава от тази дата.
Основателен се явява и искът за заплащане на претърпените от ищцата
имуществени вреди. Не е спорно, че разходите са в причинна връзка с
деянието, поради което вредата подлежи на обезщетяване. Размерът й от
742.58 лв. се установява от приложените писмени доказателства – фактури и
фискални бонове. Върху главницата се дължи законна лихва от датата на
поискването.
Спорен момент по делото са възраженията, наведени от ответниците, за
допринасяне от страна на пострадалия на последиците от деянието. Съгласно
решение № 98 от 24.06.2013г. по т. д. № 596/2012, т.к., II т.о. на ВКС, изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива
на предположения. Намаляването на дължимото с иска по чл.432, ал.1 КЗ
обезщетение за вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Съдът приема, че
съпричиняване не е налице. Не се доказа нито едно от наведените в тази
насока възражения от ответниците, като тежестта за това е тяхна. Напротив,
от събрания доказателствен материал е видно, че тези възражения се
опровергават. Данните сочат по-скоро на извод, че ищцата е била с поставен
предпазен колан. Ето защо съдът приема, че не е налице съпричиняване,
обосноваващо извод за намаляване на така определените обезщетения.
По евентуалните искове съдът не дължи произнасяне предвид уважаването
на главния иск.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати на
пълномощника на ищеца сумата лв. адвокатско възнаграждение по двете
обективно съединени претенции съобразно чл.7 ал.2 т.1 и т.5 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответниците са претендирали разноски, каквито им се дължат
съразмерно с отхвърлената част от исковете съгласно представените списъци.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователните дружества следва да
4
заплатят солидарно по сметка на РОС дължимата държавна такса.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – София, ЕИК
********* и ЗАД „Виена Иншурънс груп“ АД, да заплатят СОЛИДАРНО на
СВ. ИЛ. К., ЕГН ********** от гр. Русе, сумата 60 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено от Р. Н. СТ. и от Б. Ш.
ЯК. на 07.08.2020 г., с които дружествата имат сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху нея, считано от
на 18.09.2020 г., както и сумата от 742.58 лева - претърпени имуществени
вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в размера над 60 000 лв. до
90 000 лв., ведно със законната лихва от 18.09.2020 г., както и исковете за
лихва върху уважените главници за периода 07.08.2020 г. – 18.09.2020 г.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – София, ЕИК
********* и ЗАД „Виена Иншурънс груп“ АД, да заплатят СОЛИДАРНО на
адвокат И.В. М. от гр. Велико Търново, на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата
от 2000 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА СВ. ИЛ. К., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – София, ЕИК *********, сумата
1133.33 лева – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА СВ. ИЛ. К., ЕГН ********** от гр. Русе да заплати на ЗАД
„Виена Иншурънс груп“ АД сумата 1200 лева – деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – София, ЕИК
********* и ЗАД „Виена Иншурънс груп“ АД, да заплатят СОЛИДАРНО по
сметка на РОС сумата от 2400 лева – държавна такса.
Решението е постановено с участието на трети лица помагачи на
страната на ответниците Р. Н. СТ. и от Б. Ш. ЯК..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
6