РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210505 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Т. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес
в гр.С, ж.к.“О“, бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление
№23/01.02.2021 г., издадено от Директор на ОДБХ-София град, с което на
основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.10 от ЗХ, във вр. с Глава 2,
чл.5, параграф 3 и 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 г. на ЕПС от 29.04.2004 г.,
относно хигиената на храните, във вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. за
хигиената на храните.
В жалбата се твърди, че наложеното административно наказание с
процесното НП не е съобразено с извършеното нарушение, същото е явно
прекомерно и се дължи на лично отношение от страна на проверяващите
служители. В този смисъл жалбоподателката навежда доводи, че през целия
си професионален път и опит в областта на общественото хранене е полагала
необходимите грижи за хигиената на обектите за хранене, на персонала, на
съпътстващите съоръжения и специално хладилните агрегати, като неин
1
приоритет е приготвяната и предлаганата храна в болница „Вита“ да отговаря
на изискванията на ЗХ и подзаконовите нормативни актове, както и да бъде с
необходимата температура и качество.
Моли съда да отмени обжалваното НП на посочените в жалбата
основания, а в случай, че не постанови неговата отмяна – да намали размера
на наложеното административно наказание глоба, съобразно същността и
тежестта на извършеното нарушение.
Жалбоподателката не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Не взема становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата: ОДБХ-София град, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – адв.В Б от САК, моли съда да
потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда доводи,
че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия и при спазване на производствените правила. Счита, че
вмененото на жалбоподателката нарушение се установява от събраните по
делото доказателства, като същата в качеството си на управител на
проверения обект е следвало да контролира безопасността на храните и да
отговаря за ежедневното водене на процесните записи. Твърди, че на
отговорното лице е наложена минимална по размер санкция, за нарушение,
което не е маловажно, доколкото обекта се намира в лечебно заведение и се
създава риск за консуматорите.
Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Въпреки надлежното задължаване на ответната страна да
ангажира доказателства относно датата на връчване на НП на
жалбоподателката, такива не са представени, поради което и срокът за
обжалване следва да се отчете в полза на жалбоподателя, като спазен. С оглед
на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
2
разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство против
жалбоподателката започнало със съставяне на АУАН №2002391/08.10.2020 г.
от д-р М.М. С.-Ч, заемаща длъжността: инспектор в Отдел „Контрол на
храните и граничен контрол“ при ОБДХ-София град, в присъствието на един
свидетел, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на
акта, за това, че при извършена проверка на 05.10.2020 г. в обект – столова
разливна в болница „Вита“ ЕООД, находяща се на адрес в гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Филип Куртев“ №10, стопанисвано от фирма „Парти Фууд“
АД, ЕИК: *********, в присъствието на управителя Т. ИВ. Б., е установено,
че не се водят записи за хигиенното състояние на обекта, температурен
режим на хладилните съоръжения, лична хигиена и здраве на персонала,
температура на приготвената храна, с което е нарушена разпоредбата на чл.10
от ЗХ, във вр. с във вр. с Глава 2, чл.5, параграф 3 и 4 от Регламент /ЕО/
852/2004 г. на ЕПС от 29.04.2004 г., относно хигиената на храните, във вр. с
чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. за хигиената на храните.
АУАН е предявен и връчен лично на жалбоподателката на датата на
неговото съставяне – 08.10.2021 г., без възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателката не се възползвала от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представила писмени възражения пред наказващия орган в
законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице: Директор на ОДБХ-София град, издал обжалваното НП, с
което след като възпроизвел изцяло описаната фактическа обстановка в акта,
констатирал, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне и връчване на акта, че нарушението е подробно описано в
констативен протокол, представляващ неразделна част от АНП, че не са
налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и нарушението е за
първи път, на основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ наложил на жалбоподателката
административно наказание глоба в предвидения от закона минимален размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.10 от ЗХ, във вр. с във вр. с Глава 2, чл.5,
3
параграф 3 и 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 г. на ЕПС от 29.04.2004 г., относно
хигиената на храните, във вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. за хигиената
на храните.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелката М.С.-
Ч /актосъставител/, които съдът кредитира като достоверни, като изхождащи
от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време
на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото
писмени доказателства – процесните АУАН и НП; пълномощно от
изпълнителния директор на „Парти Фууд“ АД за управителя на проверения
обект; заверени копия от Констативен протокол №0064019/08.10.2020 г.;
Констативен протокол №0064013/07.10.2020 г.; Констативен протокол
№0064005/05.10.2020 г.; Констативен протокол №0064007/05.10.2020 г.;
Предписание №0003071/07.10.2020 г.; Заповед №ОСПД-286/16.07.2015 г. и
Заповед №ОСПП-42/04.08.2018 г., и двете издадени от изпълнителния
директор на БАБХ.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от
компетентни органи, съгласно представените два броя заповеди, в изпълнение
на делегираните им правомощия по закон и в кръга на техните функции, по
предвидените в закона ред и форма.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени по тежест процесуални нарушения,
които са довели да ограничаване правото на защита на жалбоподателката, до
степен да не може да разбере за точно какво нарушение е санкционирана,
кога и по какъв начин го е извършила.
Неправилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.10 от ЗХ, бизнес операторите, с изключение на извършващите първично
производство и на аптеки и дрогерии по чл.30, ал.1, въвеждат, прилагат и
поддържат постоянна процедура или процедури в съответствие с чл.5 от
Регламент /ЕО/ 852/2004 и Приложение II и III от Регламент /ЕО/ №852/2004
4
и технологична документация за храните, които произвеждат, и/или
национални, утвърдени или браншови стандарти. Следователно, разпоредбата
на чл.10 от ЗХ изисква субекта на визираните в нея административни
нарушения да притежава качеството – бизнес оператор, което е общо понятие
по смисъла на чл.9 от ЗХ. Отделно от това, доколкото се твърди нарушение
на разпоредбата на чл.10 от ЗХ, направената привръзка в АУАН и НП с Глава
II, чл.5, параграф 3 и 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 на ЕПС от 29.04.2004 г.
също вменява определени задължения за операторите на предприятията за
храни, включително и въвеждането, прилагането и поддържането на
постоянна процедура или процедури, основащи се на принципите на НАССР,
последните посочени в параграф 1. Посочената привръзка с параграф 3 гласи,
че параграф 1 се прилага само за оператори на предприятия за храни,
извършващи дейност по производството, преработката и разпространението
на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции,
изброени в приложение I, а параграф 4, че операторите на предприятия за
храни предоставят на компетентния орган доказателства за съответствието им
с параграф 1 по начина, изискван от компетентния орган, като взимат предвид
характера и размера на предприятието за храни; гарантират, че документите,
които описват процедурите, разработени в съответствие с настоящия член, са
винаги актуални, съхраняват всякакви други документи и записи за подходящ
период от време. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че жалбоподателката
има качеството на бизнес оператор. Същевременно, от приложените по
делото писмени доказателства става ясно, че Т. ИВ. Б. всъщност е
упълномощена от изпълнителния директор на фирмата, стопанисваща
проверения обект, да я представлява, в качеството си на управител, със
всички организационни и управленски права, като има право да подава и
получава всички необходими документи, свързани с дейността на бистрото,
включително и да подава, подписва и получава актове, декларации,
заявления, предписания и др., отнасящи се до дейността на проверения обект.
В показанията си, свидетелката Миткова Чавдарова твърди, че е съставила
АУАН против персонално отговорносто лице за водене на задължителните
ежедневни записи към системата за самоконтрол, гарантиращи безопасността
на храните - управителят на обекта Т. ИВ. Б., но по делото няма ангажирани
доказателства, че санкционираното лице е назначено на тази длъжност и на
него е било надлежно възложено воденето на задължителните ежедневни
5
записи. В чл.2, параграф 1, б.“в“ от Регламент /ЕО/ 852/2004 г. се съдържа
легална дефиниция на понятието „предприятие“, а именно: всяка единица на
бизнеса с храни, която дефиниция не важи за жалбоподателката, доколкото
последната не е юридическото лице, стопанисващо проверения обект. За
неизпълнение на описаното в АУАН и НП задължение за ежедневно водене
на процесните записи, разпоредбата на чл.131, ал.2, във вр. с ал.1, т.4 от ЗХ
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 4000 лева
до 6000 лева. В случая, задълженото лице е бизнес оператора - юридическото
лице „Парти Фууд“ ЕООД, и именно на него е следвало да се наложи
административно наказание, а не на физическо лице, което дори не притежава
качеството на субект на нарушението. С оглед на горното съдът намира, че
прилагайки санкционна норма на чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ, наказващият орган
погрешно е приложил материалния закон, което от своя страна опорочава
цялото административнонаказателно производство.
Наред с горното, съдът констатира, че от направеното описание на
нарушението, а именно: не се водят записи за хигиенното състояние на
обекта, температурен режим на хладилните съоръжения, лична хигиена и
здраве на персонала, температура на приготвената храна, следва извод и за
допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания
се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В конкретния случай, на
жалбоподателката са вменени четири отделни деяния, включително и деяние,
свързано с неизпълнение на задължения от производителите и търговците на
храни за спазване на хигиенните изисквания в обектите за производство и
търговия с храни по чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. за хигиената на
храните, но на същата е наложено само едно административно наказание.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено по тежест, тъй като е
ограничило правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво
точно нарушение е наказано, поради което съставлява самостоятелно
основание за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно.
Налице е и друг съществен порок на обжалваното НП. Касае се за липса
на посочване на дата или период на неизпълнението на процесните
задължения към държавата. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
6
процесните записи не са били водени до момента на проверката, която е
извършена на 05.10.2020 г., но така посочената дата е свързана с датата на
установяване на нарушението, а не с датата на неговото извършване. Дата на
нарушението и дата на установяването са различни понятия, със
самостоятелно материалноправно и процесуалноправно значение и
посочването на дата на установяването не може да замести липсата на
посочена дата на нарушението. Констатираният пропуск има своето
съществено значение, не само доколкото се касае до елемент от обективната
страна на състава, а и доколкото с датата на нарушението се свързва началото
на редица преклузивни процесуални /чл.34, ал.1 от ЗАНН/ и давностни
материалноправни /чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН/, чието
спазване в конкретния случай не може да бъде проверено в настоящото
съдебно производство. Липсата на посочена дата на
нарушението/респективно нарушенията, представлява недопустимо
ограничаване на правото на защита, поради което също съставлява
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, приложима на основание
чл.87 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
катто и в касационното производство страните имат право на разноски по
реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на разноски има
жалбоподателката. Правоимащата страна не претендира присъждане на
разноски по делото, не ангажира и доказателства за направени такина.
Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощен
процесуален представител – адвокат, се претендират от ответната страна по
жалбата, но с оглед изхода на делото, такива не следва да се присъждат.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
7
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23/01.02.2021 г., издадено от Директор на ОДБХ-София град, с което на Т.
ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С, ж.к.“О“, бл., вх., ет., ап., на
основание чл.131, ал.1, т.4 от ЗХ е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.10 от ЗХ, във вр. с Глава 2,
чл.5, параграф 3 и 4 от Регламент /ЕО/ 852/2004 г. на ЕПС от 29.04.2004 г.,
относно хигиената на храните, във вр. с чл.2 от Наредба №1/26.01.2016 г. за
хигиената на храните, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8