Решение по дело №3868/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 04.10.2021 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.Божидар Стаевски  

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 3868  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.07.2020 г. по гр.д. № 66803/18 г., СРС, ІІ ГО, 75 с-в е признал за установено по отношение на Р.С.Д., ЕГН **********,***, чрез особения представител адвокат Д. съществуването на вземането на "О.К." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за сумата 4887,19 лева, представляваща задължение по договор за кредит № 002552 от 26.08.2014г., сключен между Р.С.Д. и "О.К." АД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 17.07.2017г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, за сумата 454,76 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2014 год. до 25.04.2015 год., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и сумата от 29,87 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2014 год. до 25.04.2015г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1211,68 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2017г. по ч.гр.д. № 48194/2017год. по описа на Софийски районен съд, 75 състав. Осъдил е Р.С.Д., ЕГН ********** да заплати на "О.К." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 677 лева, представляваща разноските по настоящото дело и сумата от 231,67 лева, представляваща разноски по гр. №48194/2017 год. по описа на СРС, 75 с-в.

С решение от 10.02.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК, СРС, ГО, 75 състав е допуснал поправка на основание чл.247, ал.2 от ГПК на очевидна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на решение №148990 от 14.07.2010 год., постановени по гр.дело № 66803/2018 год. на СРС, ГО, 75 състав, като в мотивите на решението по отношение на периода относно лихвата за забава в размер на 1211,68 лева да се чете за периода 26.10.2014 год. до 17.07.2017 год., а в диспозитива на решението да се чете: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Д. /особен представител/ съществуването на вземането на "О.К." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за сумата 4887,19 лева, представляваща задължение по договор за кредит № 002552 от 26.08.2014г., сключен между Р.С.Д. и "О.К." АД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 17.07.2017г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК за сумата 454,76 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2014 год. до 25.04.2015 год., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и сумата от 29,87 лева (двадесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2014 год. до 25.04.2015г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1211,68 лева  за периода 26.10.2014 год. до 17.07.2017 год. за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.08.2017г. по ч.гр.д. № 48194/2017год. по описа на Софийски районен съд, 75 състав. Осъдил е Р.С.Д., ЕГН ********** да заплати на "О.К." АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 677 лева, представляваща разноските по настоящото дело и сумата от 231,67 лева представляваща разноски по гр. №48194/2017 год. по описа на СРС, 75 с-в.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Р.С.Д., ЕГН **********, чрез назначения особен  представител адвокат Д. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, че исковата молба е подписана от юрисконсулта на ищцовото дружество, с упълномощител изпълнителния директор С.Й.И., член на съвета на директорите, с изтекъл мандат на 18.02.2018 г., т.е. е загубил  представителната си власт. Сочи се още, че ищцовото дружество е направило само един превод, а другите два са били извършени от „Кредисимо АД и „Бързи кредити“ ООД, като не е изяснено основанието, на което трети ЮЛ са извършили  плащания по този договор. Моли съда да провери служебно цялото решение и същото да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Въззиваемото дружество „О.К." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез АС „П.&П.“, представлявано от адвокат Б.П.от ВрАК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „О.к.“ АД твърди, че на 26.08.2014 год. между него и ответника Р.С.Д. е сключен Договор за кредит № 002552, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 5 000 лева, който е следвало да бъде върнат заедно с уговорената възнаградителна лихва и лихва за забава в срок от 36 месеца, с падеж на първа вноска на 26.09.2014 год. и на последна на 26.08.2018 г. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент/ГЛП/ от 13,85% и ГПР -14,76%. Сочи, че кредитът бил усвоен, но ответникът не е погасявал редовно задълженията си, като най-старото просрочено плащане е с падеж 26.10.2014 год., а на 25.04.2015 год. е настъпила договорената автоматична предсрочна изискуемост на кредита. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 4887,19 лева-главница, ведно със законната лихва за забава считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане, сумата от 454,76 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.10.2014 год. до 25.04.2015 год., сумата от 29,87 лева, представляваща наказателна лихва и сумата от 1 211,68 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.04.2017 год. до 17.07.2017 год.

 

Ответникът Р.С.Д., чрез назначеният й особен представител, е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е оспорила предявените искове по основание и размер.

От представените писмени доказателства се установява, че на 26.08.2014г. между „О.К.“ АД и ответника бил сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е получил сумата 5000 лева, като се задължил да върне същата на 36 месечни вноски, съобразно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

От правна страна:

Неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба за липса на  представителна власт от упълномощителя на юрисконсулта на дружеството „О.К.“ АД, а именно изпълнителния директор С.И., тъй като след извършена служебна справка в ТР е видно, че С.Й.И. не е представител на дружеството и това обстоятелство е заличено на 13.07.2020 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба на 17.10.2018 г. и приключване на устните състезания на 21.11.2019 г. е било налице валидно упълномощаване на процесуалния представител на дружеството.

Относно твърдението, че ответникът е направил само един превод в полза на ответника, а другите два са били извършени от други ЮЛ, а именно „Кредисимо АД и „Бързи кредити“ ООД, то видно е, че тези преводи са извършени в полза на ответника, като двата превода от „Кредисимо“ АД и „Бързи кредити“ ООД са били за рефинансиране на същото физическо лице Р. Д..    

Относно служебната проверка на първоинстанционното решение, то и както бе посочено по-горе,  въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

От писмените доказателства по делото се установява, че между „О.К.“ АД и Р.С. Д.е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), обн. ДВ, бр. 18/ 2010г., в сила от 12.05.2010г.

Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Въззивното дружество представлява финансова институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

Условие за действителност на договора за потребителски кредит е писмената форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В конкретния казус, договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент/ГЛП/ - 13,85 %, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран, посочен е ГПР- 14,76 %, който е в границите, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. По конкретния договор той е определен на 50%, а размерът на законната лихва е 10 %, което сочи, че не надвишава нейният петкратен размер, т.е. не  е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, тъй като уговореният процент на оскъпяване на заетите парични вноски не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.

Налице са и другите изисквания ЗПК- изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Установен е фиксиран лихвен процент изключващ необходимостта да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК (чл. 11, ал. 1, т. 9а).

Изводът е, че процесният договор за потребителски кредит има действие спрямо длъжника/ответник и същият дължи на ищеца плащане на главница от 4887,19 лв., договорна лихва от 454,76 лв. наказателна лихва за забава от 29,87 лв. и обезщетение за забава от 1 211,68 лв., съобразно  приетата ССЕ.

На основание чл.271, ал.1 пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ ответник следва да заплати на въззиваемото дружество/ищец  направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

На СГС въззивникът/ответник следва да заплати определеното  възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 329,59 лв., тъй като същото е изплатено от бюджета на съда.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.07.2020 г. по гр.д. № 66803/2018г., на СРС, ІI ГО, 75 състав, както и решение от 10.02.2021 г., постановено по реда на чл.247 ГПК.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, чрез назначения особен  представител адвокат Д. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „О.К.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез АС „П.&П.“, представлявано от адвокат Б.П.от ВрАК, със съдебен адрес:*** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, чрез назначения особен  представител адвокат Д. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на Софийски градски съд възнаграждението за назначения й особен представител в размер на 329,59 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.