РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Харманли, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20215630100845 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване съществуването на вземане на „ЕОС
Матрикс" ЕООД -гр. София да се признае за установено, че С. ИЛ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр.Симеоновград, ул.**** дължи на „ЕОС Матрикс”
ЕООД - гр.София сумата в размер на 5 081.11лв, от които: главница- 4 000лв.
- частично от общо дължимата главница - 19 551.96лв.; лихва за забава-1
081.11лв. /за претендираната главница/ за периода от 30.04.2018г. до датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.06.2021г., представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL372175 от
13.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-01.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, намиращ правно основание в чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 99 и сл., и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ.
Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:гр. София, кв.****** със законен представител Р.И.М.-Т. –
управител твърди, че на 13.03.2008г. в гр. Димитровград е сключен Договор
за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г. между „Юробанк и Еф
Джи България ”АД (с настоящо наименование „Българска пощенска банка “
АД), с ЕИК **** в качеството на Кредитор и С. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, в
качеството на Кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила
1
на кредитополучателя кредит в размер на 20000лв.(двадесет хиляди лева) за
текущи нужди. Разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името
на Кредитополучателя. Същият се е задължил да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора. В чл.3 ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на Юробанк И Еф Джи България" АД за потребителски кредити
(наричан за краткост БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 6,20 пункта. Дължимите лихви се
начисляват от датата на усвояване на кредита по договора. Годишния процент
на разходите (ГПР) по кредита е 16.22% процента. Погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се
заплащат ежемесечно на 13-то число на месеца, като крайния срок на
погасяване на кредита е до 13.03.2018г. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължава да върне в уговорения срок, е в размера
посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да погася
задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по
315.97лв. и една изравнителна в размер на 315.19лв. Вземането на Кредитора
е станало изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 13.03.2018г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от
месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След
преустановяване на плащанията непогасената главница е в размер на
19551,96лв. и дължимите лихви.
Междувременно, на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него
между „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД),с ЕИК **** и
„ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК ****, задължението на С. ИЛ. ИВ., ЕГН
**********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL372175
от 13.03.2008г. е изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на Уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост,
Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне
на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионера - „ЕОС Матрикс”
ЕООД и „И. и Д. - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - Цедента
„Юробанк България” АД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, било той и цесионер, не опорочава
изпълнението. Уведомлението за цесия е получено лично от ответника на
12.10.2020г. Моля, на основание чл.235 ал.3 ГПК да приемете, че длъжникът е
надлежно уведомен втори път и с връчването на Уведомление изходящо от
цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от
2
исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава
уведомлението изходящо от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (стар кредитор) за
извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока.
„ЕОС Матрикс” ЕООД е пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд
Харманли за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на
01.06.2021 г. Претендирна е сумата от 5 081.11лв, от които: - главница- 4
000лв. - частично от общо дължимата главница - 19 551.96лв. - лихва за
забава-1 081.11лв. /за претендираната главница/. Образувано е частно
гражданско дело № 559/2021г. по описа на Районен съд Харманли. Срещу
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
ответникът е подал възражение, за което кредитора е уведомен със
съобщение, надлежно връчено ми на 04.08.2021 г.Във възражението се
твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Към
настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е
осъществено. Горното поражда правния интерес на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането ни по произтичащо от Договор за потребителски
кредит № FL372175 от 13.03.2008г., за сумата от сумата от 5 081.11лв, от
които:-главница-4 000лв. - частично от общо дължимата главница - 19
551.96лв.- лихва за забава-1 081.11лв. /за претендираната главница/,
представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения
кредит.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
предявеният иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му
бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са
направени, правя възражение за прекомерност на същите с оглед на правната
и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезирам и моля на
основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален
размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че
ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно
решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело
№6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1,
т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение
трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат
присъдените в полза на ищеца/ответника разноски.
Направено е искане при наличие на предпоставките съдът да се
произнесе по чл.238 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.
ИЛ. ИВ. от гр. Симеоновград в който се прави възражение за изтекла
погасителна давност. След като главницата била погасена по давност не се
3
дължала и лихва върху нея. Предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Ответникът моли да се отхвърли предявеният иск. Претендират се
разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Процесният договор за потребителски кредит № № FL372175 от
13.03.2008г. е сключен между "Юробанк И Еф Джи България" АД (с
предишно наименование "Българска пощенска банка" АД) с ЕИК ****, като
кредитор, и ответника, като кредитополучател. Предмет на договора е
предоставянето от банката по банков път на ответника потребителски кредит
в размер на 20 000 лв., която сума е задължен да върне заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора /чл. 1 и 2/. Според чл. 3, за
усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски
кредити за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка в размер на 6,20 пункта. Годишния процент на разходите по
разрешения кредит е 16,22 %. Дължимите лихви се начислявали от датата на
усвояване на кредита /чл. 3, ал. 3/, а ГПР по разрешения кредит е 16,22 % /чл.
3, ал. 3/. БЛП се определя от СД на банката или от комитет към СД и подлежи
на ежемесечно преразглеждане, като промяна в БЛП се приема при
съществени промени в пазарните условия и се публикува на интернет
страницата на банката и се поставя на видно място в банковите салони /чл. 3,
ал. 4/. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително
дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на 13-во число на месеца /чл. 4/,
като крайният срок на погасяване на кредита, вкл. дължимите лихви, е до
13.03.2018 г. /чл. 6/. Кредитополучателят погасява кредита на равни
/анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителния
план, включваща лихва и главница, с размер на всяка вноска 315.97 лева. /чл.
7, ал. 1/. При промени на БЛП, размерът на погасителните вноски по
погасителния план се променя едностранно от банката, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето съгласие и се
задълава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия
погасителен план /чл. 7, ал. 2/. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи лихва /неустойка/ за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава /чл. 9/. При непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или от лихвата по кредита, както
и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането
на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло
изискуемо, без да се прекратява действието на договора /чл. 15/, който е
валиден до окончателното издължаване на кредита /чл. 16/. Неразделна част
от договора са молба за отпускане на кредита, погасителен план. /чл. 17/.
Страните по договора са се съгласили, във всеки един момент от действието
на договора банката да има право да прехвърли вземанията си, произтичащи
4
от него, на трето лице, като банката се е задължила да уведоми
кредитополучателите за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие
спрямо тях при уведомяването им от банката /чл. 18, ал. 1/. С подписването на
договора, кредитополучателите са потвърдили, че са предварително
уведомени за всички условия по кредита, прочели са договора и са съгласни с
условията му /чл. 21/. Договорът е подписан в два еднообразни екзепляра от
представители на банката и от двамата ответника – кредитополучатели. Те са
подписали и представения погасителен план с дата 13.03.2008 г., с начало и
край на усвояването13.03.2008 г., с начало на издължаването 13.03.2008 г. и
край на издължаването 13.03.2018 г. В него са посочени по дати и размери
ежемесечните дължими вноски по кредита, включващи лихва и главница.
Между банката, като прехвърлител, и ищеца, като приобретател, е
сключен договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г., с нотариална
заверка на преписа с рег. № 6509/ 31.10.2018 г. от нотариус с рег. № 580. По
силата му, банката е прехвърлила на ответника всички свои вземания, в
съответствие с чл. 99 от ЗЗД /т. 2.1.1. /. Прехвърлителят е упълномощил
приобретателя и всеки уважаван адвокат, посочен от приобретателя, с
правото всеки от тях да действа като негов представител при уведомяването
на прехвърлените длъжници от името на прехвърлителя за прехвърлянето на
вземанията, като подпише пред нотариус пълномощни, с нотариална заверка
на подписите . От същата дата 18.01.2016 г., е и представеното потвърждение
за извършена цесия, подписано от представители на страните по този договор.
Към същото е приложение с описани прехвърлените вземания, дължими към
31.12.2015 г. В него фигурира и ответникът, като длъжник по процесния
договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г, с обща
дължима сума от 27510,66 лв., включваща главница от 19551,96 лв. и лихва
от 7958,70 лв.
Банката е издала в полза на ищеца пълномощно, с нотариална
заверка рег. № 231/18.01.2016 г. от нотариус с рег. № 303, във връзка с
процесния договор помежду им, да уведоми по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредити за
извършеното прехвърляне. От същата дата е и пълномощно с нотариална
заверка рег. № 230/18.01.2016 г. от нотариус с рег. № 303, в полза на
Адвокатско дружество «И. и Д.», дадено му от банката, със съдържание,
идентично с това в полза на ищеца. От управителя на това адвокатско
дружество до ответника са изпратени две писма – едното, че вземанията на
банката против него са изкупени от ищеца, а другото за настъпилата
изискуемост на цялото му задължение по договора, съответно - писма с изх.
№ 5832 и изх. № 5833, двете от 24.09.2020 г. За получаването им се представи
едно известие за доставка от 12.10.2020 г., видно от което на 12.10.2020 г.
ответникът лично е получил писмата.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по
искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чиито първоначално и допълнително заключения приема като компетентно и
5
безпристрастно дадени и които съдът ще коментира в съответно относимите
им части по-долу в настоящите си мотиви.
За процесното си вземане против ответниците, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК с вх. рег. №1114/01.06.2021 г., въз основа на което е образувано
производство по ч. гр. дело № 559/2021г. на ХРС. Заявителят е основал
вземането си на процесните договор за потребителски кредит и договор за
цесия, както и на обстоятелството, че на 13.03.2018 г. е настъпил крайният
срок на договора, като е претендирал търсените и в настоящото производство
частична сума за главница и изцяло за договорна лихва. По това ч. гр. дело е
издадена заповед № 103 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 03.06.2021 г., по силата на която е разпоредено, длъжника – ответника
в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в настоящото
производство, сумите, както следва: 4000,00 лв. главница /част от обща
дължима главница от 19551,96 лв. / и 1081,11 лв. договорна лихва за периода
30.04.2018г. – 01.06.2021г., дължими по договор за потребителски кредит от
13.03.2008 г., сключен между "Юробанк И Еф Джи България" АД и
длъжниците, което вземане по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземане /цесия/ от 18.01.2016 г. е прехвърлено на заявителя; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
01.06.2021г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски
от 101,62 лв. за държавна такса. В законоустановения срок са постъпили
възражения и от длъжника, че не дължат изпълнение по издадената заповед за
изпълнение, при което съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил с настоящата искова молба
в рамките на срока.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за
това в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество,
същият се явява основателен и доказан. Не се спори по делото, а и от
събраните писмени доказателства се установява, че между страните е бил
сключен валиден договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от ТЗ.
Съдържанието му е подробно регламентирано в приетия договор № FL372175
от 13.03.2008г . Няма спор, а и от кредитираното заключение на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че кредит № F1372175 от 13.03.2008
г.
Договорената сума по процесния потребителски кредит е усвоена с
извършения превод от банката по сметката на кредитополучателя, открита в
„Юробанк И ЕФ Джи България,, с № 1714926620257 010 на 13.03.2008 г.рлОт
кредитополучателя са внесени общо 1964.00 лв.,по сметката на банката
кредитор, от които са погасени: главница - 448.04 лв. и Лихви -1515.96 лв.
6
Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК задължението на
кредитополучателя е: Главница -19551.96 лв. Законна лихва за периода от
30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. -5452.82 лв. Ищецът е предявил частично -
главница 4000.00 лв. и лихва 1081.11 лв. Към датата на изготвяне на
заключението дългът се запазва предвид факта, че след Договора за продажба
и прехвърляне на вземания няма постъпили плащания от кредитополучателя в
„ЕОС Матрикс" ЕООД, т.е - главница -19551.96 лв. и законна лихва - 5452.82
лв. Размерът на законната лихва върху претендираната главница в размер на
4000.00 лв.. за периода от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. е 1081.11 лв.
По категоричен начин по делото се установиха облигационните
правоотношения, от които ищецът черпи процесните си права. Процесният
договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г е сключен
между "Юробанк И Еф Джи България" АД (с предишно наименование
"Българска пощенска банка" АД), като кредитор, и ответник, като
кредитополучател – за сумата от 20 000 лв., която той да върне заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора; с неразделна част
от договора - погасителен план, съдържащ подробно описани по падежи и
размери всички месечни погасителни вноски. Вземането си против длъжника
банката - кредитор, като цедент, е прехвърлила на ищеца, като цесионер, по
силата на договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. По силата му,
банката е прехвърлила на ответника всички свои вземания, подробно описани
в приложение към потвърждение за извършена цесия от 18.01.2016 г. В това
приложение са описани прехвърлените вземания, дължими към 31.12.2015 г.
и в него фигурира и ответникът, като длъжник по процесния договор за
потребителски кредит с обща дължима сума от 27510,66 лв., включваща
главница от 19551,96 лв. и лихва от 7958,70 лв. Същото е подписано и от
двете страни по договора за цесия. Неоснователно в тази връзка е ответното
възражение, че договорът за цесия не бил валидно сключен и вземанията по
процесния договор за кредит не били включени в обхвата на цесията. При
сключването му са спазени всички законови изисквания за това по чл. 99 и сл.
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Такова уведомяване по отношение и на ответника в случая се установява към
датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК. Лично е получил на
12.10.2020 г. изпратените му уведомления за цесията от ищеца - цесионер,
чрез адвокатско дружество, като пълномощници на банката – цедент, въз
основа на договора за цесия и нарочно издадени за целта пълномощни с
нотариална заверка на подписите. Както приема ВКС в практиката си, няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор (в този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
7
5759/ 2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Но за да
има действие цесията спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е
достигнало до знанието му, което както се посочи е налице по отношение на
ответника. Нещо повече, същият е получил препис от настоящата искова
молба и приложенията й, с което цесията е била съобщена и втори път. Ето
защо и предвид гореизложените съображения, съдът приема, че процесната
цесия е породила действие спрямо ответника, длъжник, при което на
разглеждане по същество подлежат следващите възражения на ответниците
против иска.
Възражението за погасяване на претенцията за главницата по давност
също не може да бъде споделено. Това е така, защото не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което в
случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Приема се, че съществува едно неделимо плащане и уговореното връщане на
сумата на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в
периодични плащания, а представлява частични плащания по договора. По
аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД се приема, че се касае за съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика – Решение № 261 от 12.07.2011
г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 28 от 5.04.2012 г по гр.
д. № 523/2011 г. на ВКС, III г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Доколкото съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а към тази дата не е бил изтекъл петгодишен
давностен срок, то и това възражение на ответника се явява неоснователно.
Не е такова положението относно възражението спрямо претендираните
договорна и наказателна лихви. Безспорно е, че по отношение на тези
вземания намира приложение тригодишната погасителна давност по чл. 111
ЗЗД. Ето защо за периода от 13.03.2008 г. до 20.03.2010 г. действително те са
погасени по давност, респ. дължими са за периодите от 30.04.2018 г. до
01.06.2021 г. Размерът им от данните от заключението на съдебно-
счетоводна експертиза, за релевантният периоди възлиза на 1081,11лв. за
договорната лихва.
На основание изложените доводи съдът счита, че възраженията на
ответника за погасяване по давност на исковите претенции се явяват
неоснователни.
Предвид изложеното обективно съединените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
99 и сл., и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ следва да се уважат
за сумата в размер на 5 081.11лв, от които: главница- 4 000лв. - частично от
общо дължимата главница - 19 551.96лв.; лихва за забава-1 081.11лв. /за
претендираната главница/ за периода от 30.04.2018г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-01.06.2021г., представляващи неизпълнено
задължение по Договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г.,
8
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-01.06.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата,
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 559/2021 г. по описа на
РС – Харманли – 01.06.202021г., до окончателното й изплащане, по аргумент
от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 559/2021 г. по описа на РС –
Харманли. От представените по него писмени доказателства се установява, че
те са действително направени и възлизат на 101,62 лв. за платена държавна
такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК същият има право на такива, включващи
108,38 лв. - държавна такса, 200 лв. - възнаграждение за вещо. Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 308,38 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД, по отношение на С. ИЛ. ИВ., ЕГН **********,
с адрес гр.Симеоновград, ул.**** съществуването на вземането на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Витоша, ж.к. ****, представлявано от управителя Р. М.-Т. спрямо него
по Договор за потребителски кредит № FL372175 от 13.03.2008г., за сумата
от общо 5 081.11лв, от които главница в размер на 4 000лв., частично от
общо дължимата главница - 19 551.96лв.; лихва за забава в размер на 1
081.11лв. за периода от 30.04.2018г. до 01.06.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК на 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземанията, за
9
които суми е издадена Заповед № 103 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 03.06.2021. по ч.гр.д.№ 559/2021г. по описа на
РС-Харманли.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Симеоновград,
ул.****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к. „****, представлявано от управителя Р. М.-Т. сумата в размер
на 308.38 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА С. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.Симеоновград,
ул.****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД,ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к. *****, представлявано от управителя Р. М.-Т. сумата в размер
на 101,62 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 559/2021 г.
по описа на Районен съд - Харманли, за която е издадена Заповед № 103 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 03.06.2021. по
ч.гр.д.№ 559/2021г. по описа на РС-Харманли.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10