М О Т И В
И
по НОХД № 3094/2019 год., ПРС-14 н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия И. Г. В. в това,
че на 16/17.02.2019 г. в гр. К., обл. Пловдив, при условията на повторност -
извършил е престъплението, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление в немаловажен случай, чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на лица или имот и чрез използване на техническо
средство - отвертка е отнел чужди движими вещи : сумата от 22.00лв. и 1бр.
лаптоп марка „DELL” , модел „LATITUDE E
6400” на стойност 150.00лв., всички отнети вещи на обща стойност 172.00лв. от
владението на ДГ ”Р.” гр.К. с … Я.С.М. ***,
без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.
195, ал.1, т.3, т.4 и 7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Производството е по реда
на чл.370 и сл. от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение изцяло. Предлага на същия да
се наложи наказание ориентирано по размер около 4 години и половина лишаване от
свобода, което след редукция по реда на чл.58а, ал.1 НК да се търпи при
първоначален строг режим.
Гражданските иск не е приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес. Не участва и частен обвинител.
Подсъдимият
Ф.М.С. признава вината си, както и обстоятелствата изложени в ОА по реда на
чл.372, ал.4, вр с чл.371, т.2 от НПК. Лично и чрез своя защитник моли за
минимално наказаниe. Последният все пак акцентира и че обвинението се
градяло само на самопризнанието на дееца, поради което не било несъмнено
доказано.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
Ф.М.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***. Той се определя като б., б.
г. е, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
На 16.02.2019г.
вечерта около полунощ преди 17.02.19г. подс.С. отишъл до детска градина „Р.“ в
гр.К., находяща се на ул.“Н.Вапцаров“ №8а. Прескочил оградата и обиколил сградата като търсел начин да проникне в нея.
Видял, че от задната страна има много прозорци. На първия етаж била разположена
канцеларията на градината, която се ползвала от … – свид.М., и от … – свид.Ц..
В нея те държали лаптоп марка „DELL” , модел „LATITUDE E 6400”. Подс.С. скъсал
с ръка комарника на прозореца на канцеларията, а след това с носена от него
отвертка успял да отвори същия, тъй като бил от ПВЦ дограма и поддал на
натиска. Пронкинал във вътрешността на канцеларията, където на бюрото забелязал
лаптопа посочен по-горе. Взел го и го изнесъл през прозореца извън сградата.
След това се върнал отново, но този път застанал до съседната стая, която се
ползвала от домакина на учебното заведение – свид.В.. Отново разкъсал нейния
комарник, а с помощта на отвертката отворил и нейния прозорец. От чекмедже на
налично в стаята бюро взел монети на обща стойност 22 лв, които били в кутия от
маргарин. След това с парите и лаптопа се отдалечил. На другия ден парите
похарчил за свои нужди, а лаптопа продал на свид.А.В.за сумата от 35лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия Ф.С.
направено в съдебно заседание пред настоящия състав и обясненията му в хода на
досъдебното производство, от показанията на разпитаните свидетели в хода на
досъдебното производство – Ж.Г.Ц. /л.34, 35/, Я.С.М. /л.36/, М. М. В. /л.37/, А.Р.В./л.38/,
частично от тези на свид.С.И.Б. /л.39/ , както и от събраните по делото писмени
доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия –Протокол за оглед
на местопроизшествие и снимки към него /л.5 до 14 д.пр./, справка за съдимост
на подсъдимия /л.28,29/, характеристична справка /л.30/, Протоколи за
доброволно предаване /л.46, 48/, разписка /л.47/. Съдът кредитира обясненията
на подсъдимия и показанията на разпитаните свидетели като логични,
непротиворечиви и съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен
материал. Всички те се допълват взаимно, а и предвид нормата на чл.373, ал.3 НПК съдът намира за доказано обвинението. С оглед възраженията на защитника
обаче следва да се посочи, че обвинението не се доказва единствено от
обясненията на подсъдимия по делото. Това така, защото първия дава детайли по
начина на проникване в помещенията, разположението на предметите в тях и
местонахождението на вещите. Същите абсолютно съвпадат с показанията на
свидетелите М., В. и Ц., а също и е видно от фотоалбума към протокола за оглед.
На следващо място свид.А.В.сочи, че закупил лаптопа именно от подсъдимия по
делото, когото познавал. Свидетелят е предал компютъра на разследващите и е
видно, че това е именно предмета на престъплението. Всичко това сочи, че
самопризнанието на дееца се подкрепя и от другите доказателства по делото, а не
е налично едно абстрактно признание. Показанията на свид.Б. настоящата
инстанция кредитира само в частта относно възприетото от него при посещението в
детската градина, но не и досежно проведената от него беседа с подс.С. и чутото
при нейното провеждане. Към този момент полицейският служител Б. вече имал
индиция, че извършител е именно подсъдимия. При това положение проведената
беседа е в разрез с правилата на НПК като на С. не е разяснено право да не
говори, да има защитник и т.н. Ето защо в случая това не може да се ползва като
доказателство по делото. Това обаче не разколебава останалите посочени по-горе
доказателства досежно авторството на деянието и извъвшителя, а именно подс.С..
Според заключението на стоково
- оценъчната експертиза изготвена в досъдебно поризводство /л.43 / стойността на лаптопа предмет на
престъплението възлиза на 150 лв. Сумата пари не се нуждае от експертно мнение,
тъй като е българска валута.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорено от
страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
При
така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимия Ф.М.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
195, ал.1, т.3, т.4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това че на 16/17.02.2019 г. в гр. К., обл. Пловдив, при
условията на повторност - извършил е престъплението, след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, чрез
повреждане на прегради здраво направени за защита на лица или имот и чрез
използване на техническо средство - отвертка е отнел чужди движими вещи :
сумата от 22.00лв. и 1бр. лаптоп марка
„DELL” , модел „LATITUDE E 6400” на стойност 150.00лв., всички отнети вещи на
обща стойност 172.00лв. от владението на
ДГ ”Р.” гр.К. с … Я.С.М. ***, без нейното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна с действията си по разкъсване на противокомарните мрежи, които
била солидно закрепени и препятствали достъпа и на хора, както и с ползван
инструмент – отвертка отворил подвижните крила на прозорците, е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК. Очевидно с присвоително
намерение отнел вещите предмет на обвинението, което е видно от последвалото
разпореждане с тях. Парите похарчил, а лаптопа продал, за да си набави още
средства. с изнасянето им от сградата лишил ръководството на учебното заведение
върху тези вещи и установил своя фактическа власт върху тях. Подсъдимият е вече
осъждан за кражби - веднъж като непълнолетен по НОХД № 364/16г. на РС-Пещера.
Съдебният акт е влязъл в сила на 13.07.2017г. като е наложено наказание Обществено
порицание. В Последствие е осъден пак за кражба по НОХД № 270/18г. на РС –
Пловдив, с влязъл в сила акт на 24.04.2018г. като е наложена Пробация за срок
от 6 месеца. Трети път е осъден по НОХД № 6757/18г. та РС – Пловдив като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което било
отложено по реда на чл.69, ал.1, вр с чл.66, ал.1 с изпитателен срок от три
години. Този съдебен акт влязъл в сила на 07.02.2019г. И трите случая касаят
немаловажни кражби, макар едно от престъпленията да е останало във фаза на
опита. Настоящия също е немаловажен, тъй като е посегнато на имущество на
детско учебно заведение, с което се демонстрира пълно пренебрежение към
обществото, освен към собствеността. Факт е и, че дни след влизане в сила на
осъдителен съдебен акт, той отново извършва престъпление против собствеността. Не
е изминал петгодишен срок от изтърпяване на наказанията и подс.С. отново е
извършил същото по вид престъпление съгласно нормата на чл.30 НК. С това е
налице хипотезата на чл.28, ал.1 НК.
От
субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици, което е видно от последователността на действията му.
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия Ф.С.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и
с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК при условията на чл.54, ал.1 от НК, Съдът
намира, че наказанието на същия следва да се определи на минимума предвиден от закона в нормата на
чл.195, ал.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. От една страна
изхождайки от смекчаващото отговорността признание на вината, направено още в
началото на досъдебното производство и така от съдействието оказано в хода на
наказателното производство, ниската му възраст, липсата на ценз – образователен
и трудов, то настоящата инстанция намира, че горното наказание е адекватно и
съответно на извършеното от дееца. Все пак деянието касае кражба на стойност
172лв. Като отегчаващо вината обстоятелство настоящата инстанция намира предходните
осъждания и лошата характеристика на подсъдимия. Все пак обаче до този момент
той не е търпял наказание лишаване от свобода, поради което настоящата
инстанция намира, че дори на минимума наказанието е в състояние да повлияе
възпитателно върху него, както и предупредително върху другите членове на обществото.
С оглед горното и нормата на чл.58а, ал.1 от НК приложима в настоящото
производство предвид нормата на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието от една година
лишаване от свобода следва да се намали с 1/3 и на подс.С. да се наложи за
изтърпяване наказание от осем месеца лишаване от свобода. Не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко.
Предвид
факта на осъждането по НОХД № 6757/18г. на лишаване от свобода, то следва
настоящото наказание да се търпи на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС при
първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.
59 ал. 1 от НК следва да се зачете времето през което подс. Ф.М.С. е бил
задържан по настоящото дело считано от 18.02.2019 г. до влизане в сила на
настоящата присъда.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимия Ф.М.С. да заплати и направените
по делото разноски за експертиза в размер на 105 лева, по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК