Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260109
Гр.ДОБРИЧ
05.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер
Мехмедова – Юсуф като разгледа
докладваното от Председателя т.д.№201/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Смолница, ул.Първа №34, община Добричка,
с която срещу „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“ и А.Г.А., ЕГН ********** *** е предявен иск за
установяване съществуването на вземане
на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД от „А. БИОЕНЕРДЖИ“
ЕООД в качеството на издател и А.Г.А. в качеството на поръчител
/авалист/ въз основа на документ по чл. 417 ГПК (запис на заповед), издаден на 21.08.2019г., с падеж 10.09.2019г. за
солидарно заплащане на сумата от 61 366.92 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.07.2020г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№1647 по описа на ДРС за 2020г.
Претенцията на ищеца се основава на
следните, изложени в исковата молба обстоятелства:
Със запис на заповед от 21.08.2019г. длъжникът „А. БИОЕНЕРДЖИ"
ЕООД, /като издател/ е поел безусловното
задължение да заплати по посочения Запис на заповед на кредитора „АДМИРАЛ ГРУП
3“ ЕООД /като поемател/ сумата от 61 366, 92 лв. с падеж на задължението 10.09.2019 г. Записът
на заповед е авалиран от физическото лице А.Г.А. при същите условия, при които
е издаден. Падежът за изпълнението на задълженията е изтекъл по отношение на
издателя и авалиста, но Записът на заповед не е заплатен.
Ищецът е поискал
издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по Записа на заповед за
сумата от 61 366, 92 лв. пред РС - Добрич по ч. гр.д. № 1647/2020 г., тъй като
не е платена дължимата сума, а падежът за изпълнение на задължението е изтекъл.
Поради което на ищеца се дължи горепосочената сума заедно със законната лихва
за забава, считано от подаване на Заявлението пред РС - Добрич до окончателното
му плащане, заедно с разноските по двете дела.
Записът на
заповед съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от чл. 535 ТЗ и сл. и
е редовен документ.
Вземането за
лихва произтича и от обстоятелството, че падежът за изпълнение на това
задължение е изтекъл на 10.09.2019 г., поради което и на основание чл. 86 ЗЗД,
върху процесната сума се дължи и
обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва, считано от
предявяването на Записа на заповед пред съда /съгласно ТР № 1 от 28. 12. 2005
г. по тълк. д. № 1 / 2004 г. на ОСТК на ВКС/ до окончателното му плащане.
С Определение №
260545/04.11.2020 г. по ч. гр. д.№1647/2020 г. на РС - Добрич, с оглед подадено
от длъжниците възражение срещу заповедта за изпълнение на ищеца е указано и
същият предявява настоящия иск за установяване съществуването на
вземането.
Задължението по
Записа на заповед е абстрактно по своята природа и предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№261706/18.03.2021г. ответниците
оспорват основателността на предявения иск.
Изложени са
съображения, че предмет на делото, при предявен установителен иск по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. Видно от
исковата молба ищецът доказва вземането си, основано на
менителничен
ефект - редовен от външна страна запис на заповед, издаден на
21.08.2019
г. с падеж 10.09.2019г., подлежащ на изпълнение.
Предвид
разпределението на доказателстваната тежест, за да докаже исковата си претенция
ищецът следва да докаже наличието на запис на заповед, който отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ
и правото си на собственост върху записа на заповед, а ответникът следва да
докаже твърдените от него менителнични възражения.
Според
ответниците, основния въпрос по делото е относно наличието на
менителнично
вземане на поемателя срещу издателя, произтичащи от процесния запис на заповед.
В този смисъл се твърди, че ответниците не
дължат исковата сума поради липсата на задължение, произтичащо от конкретно
каузално отношение.
По своя характер
менителничните възражения се делят на "абсолютни" и на „относителни".
Възражението, което се прави в случая от ответниците е от рода на
„относителните,, такива. Относителните възражения имат сила само срещу отделен
кредитор. Чрез тях се оспорват материалните права на приносителя върху ценната
книга, материализираща менителничната сделка. Менителничните сделки се
съпътстват от сложна система от каузални правоотношения. Каузалните
правоотношения са отношенията, във връзка с които и по повод на които възникват
менителничните сделки. Зависимостта между юридическите факти, които пораждат
каузалните и менителничните отношения е пряка и непосредствена. Всяка
менителнична сделка възниква по повод определено каузално отношение. Каузалното
отношение разкрива икономическите причини за възникване на менителничните
сделки и определя тяхното основанието. Учредявайки права и поемайки задължения,
страните влизат в определени икономически отношения, стават страна в определена
кауза и определят правния модел на тази отношения. Менителничната сделка като
типична абстрактна сделка не съдържа в себе си каузата, а я намира отвън - в
каузалното отношение, чийто правен ефект тя е призвана да създаде. Между
юридическите факти, които пораждат каузалните и менителничните правоотношения
съществува определена зависимост. Налице е правната възможност на менителничния
длъжник да отказва изпълнение на приносителя на менителницата с възражения,
изведени от каузалното отношение.
Поемането на
менителнично задължение се балансира по правило с придобиването на права по
каузалното отношение, като по този начин се възстановява имущественото
равновесие. Длъжникът може да прави всякакви възражения във връзка с каузалното
отношение, ако кредитор по менителничното отношение е страна и по каузалното
отношение. Приносителят на ценната книга, който е страна по каузалното
отношение, е по правило недобросъвестен, защото той не може да не знае за
наличието на възражение по каузалното правоотношение. Всеки правопрепятстващ
или правопрекратяващ факт по каузалното правоотношение може да му бъде
противопоставен.
Безспорно е, че
между ответниците и ищеца не съществуват каузални отношения по повод, на които
да е издаден процесния запис на заповед. Няма доказателства за това в исковата
молба, а и ответниците не твърдят обратното.
Задължението на
издателя на запис на заповед в качеството му на главен длъжник предполага
наличие на задължение, произтичащо от каузалното правоотношение.
Липсата на
каузално правоотношение е релевантно за менителничните отношения, като
издателят в този случай може да откаже плащане. С оглед на констатираната липса
на вземане, произтичащо от каузалното правоотношение, на издателя на записа на
заповед не може да се вмени плащане на менителничната сума.
В срок от ищеца по
делото е постъпила допълнителна искова молба, в която се излага следното:
Действително
предмет на настоящото дело е установяване на вземането на поемателя - ищец по
Запис на заповед от 21.08.2019 г., с който длъжникът „А. БИОЕНЕРДЖИ" ЕООД /като
издател/ е поел безусловното задължение да заплати по посочения Запис на
заповед на кредитора - заявител „АДМИРАЛ ГРУП - 3" ЕООД /като поемател/
сумата от 61 366, 92 лв., с падеж на задължението 10.09.2019 г. Записът на
заповед е авалиран от физическото лице А.Г.А. при същите условия, при които е
издаден.
Предметът на
настоящото дело е продължение на Заповедното производство - ч.гр.д.№1647/2020
г. на РС – Добрич, основано на вземане по редовния от външна страна
менителничен ефект. В този смисъл са и постановките в Тълкувателно Решение № 4
/ 2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС - т.17, според което при направено общо
оспорване на вземането по Записа на заповед предметът на делото си остава
вземането по менителничния ефект. По друг начин би стоял въпросът, ако ответникът
твърдеше наличие на каузални отношения, по което самият той е издал процесната
ценна книга, но такива няма по делото. Такава е и константната съдебна практика
на съда, вкл. и тази по чл. 290 ГПК. Всички теоретични възражения относно
абсолютните и относителни възражения не намират никакво приложение към
настоящото дело при положение, че ответникът прави общо оспорване за липса на
задължение, произтичащо от конкретно каузално отношение.
Правно
неиздържано е твърдението в отговора на ИМ, че било безспорно,
че между страните не съществуват каузални отношения, по които
е издаден процесния запис на заповед. Това не само че не е вярно, но
и няма никакво отношение към предмета на делото с оглед направеното общо
оспорване в отговора на ИМ. По подобен начин ищецът би могъл да твърди, че е
безспорно изложеното от него в отговора на ИМ.
Ответникът счита
за неправилни и неотносими към предмета на делото изводите, че издателят може
да откаже плащане при наличие на каузално отношение (това е извод, който се
прави при наличие на възражение за каузално отношение, в който случай пък има
специфично разпределение на подлежащите на доказване факти) или за наличие на
доказателства за вземането по каузалното отношение в исковата молба (което
въобще не е необходимо с оглед предмета на делото).
В подадения в срок отговор на допълнителната искова молба
ответникът излага следните възражения:
Въпреки
твърденията на ищеца, че между страните не съществува каузално правоотношение,
същото е налице под формата на Споразумение по чл.37в, ал. 1 ЗСПЗЗ от
21.08.2019 г., сключено между „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД и „А. БИОЕНЕРДЖИ“, по
силата на което ищецът е следвало да предостави на ответника 1 022.782 дка
за обработка през стопанската 2019/2020 г., но същите не са предоставени в
пълен обем, което е лишило ответника от това да получи необходимата продукция и
да заплати дължимите суми. Ответникът твърди, че ищецът е неизправна по
договора страна. Налице е правната възможност на менителничният длъжник да
отказва изпълнение на приносителя на менителницата с възражения, изведени от
каузалното правоотношение. Алтернативно
се поддържа, че с оглед наличието на форс-мажорни обстоятелства през
стопанската 2019/2020 г., ответникът дължи сума, изчислена на база не повече от
40 лв./дка.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 в.вр. чл.535 от ТЗ.
Съгласно т.17 от ТР №4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело №4/2013 на ОСГТК на ВКС предмет на делото по
установителен иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК във връзка с
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуването на вземането
основано на ценната книга. Каузалното правоотношение подлежи на изследване само
при наведени от страните твърдения и възражения основани на него, каквито в
настоящия случай не са направени от ищеца и от ответника
в рамките на преклузивните процесуални срокове. Ищецът не е въвел твърдения за наличието на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден процесния запис на заповед. Ответниците,
нито във възражението си по чл.414 ГПК срещу
издадената на основание процесния запис на заповед заповед за незабавно
изпълнение, нито в първоначалния отговор на ИМ са навели
възражения, основани на каузално правоотношение във връзка, с което е издаден
процесния запис на заповед и следователно са пропуснали
възможността да направят това – така чл.370 ГПК. Нещо повече в първоначалния отговор на ИМ ответниците излагат: „Безспорно е, че между ответниците
и ищеца не съществуват каузални отношения по повод, на които да е издаден
процесния запис на заповед. Няма доказателства за това в исковата молба, а и ответниците
не твърдят обратното.“. Наведеното в отговора на допълнителната искова молба възражение,
основано на каузално правоотношение, е заявено след преклузивния
за това срок, при което не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането, обективирано в заповедта за изпълнение и по-конкретно наличие на
редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът се явява поемател, а
ответниците съответно – издател и авалист, настъпването на изискуемостта на
задължението и неговия размер, а в тежест на ответниците е да установяват
изпълнение на задължението си по ценната книга.
Не се спори между
страните и се установява от приобщеното ч.гр.д.№1647 по описа на ДРС, че в
полза на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД е издадена Заповед №688/23.07.2020г. по реда на
чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответниците „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД в качеството на издател и А.Г.А. в
качеството на поръчител /авалист/ да заплатят солидарно сумата от
61 366.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.07.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща задължение по запис
на заповед, издаден на 21.08.2019г., с падеж 10.09.2019г. На заявителя са
присъдени и сторени разноски
в размер на 6227,34 лева (1227,34 лева – държавна такса и 5000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение).
В срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражение срещу заповедта,
поради което, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е
предявил настоящия установителен иск за вземането си.
По заповедното
производство е представен запис на заповед, издаден на 21.08.2019г., по силата
на който „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД се е задължило да заплати на датата на падежа 10.09.2019г.
на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, сумата 61 366.92 лв. Ценната книга е авалирана
при условията, при които е издадена от А.Г.А..
Процесният запис
на заповед притежава реквизитите, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ.
Документът носи наименованието "запис на заповед", което е поставено,
както като заглавие, така и в самия текст на документа в съответната логическа
и граматическа връзка с другите изрази. Индивидуализирано е лицето, което е
поело задължението да плати – ответникът „А. БИОЕНЕРДЖИ“
ЕООД, с посочване на правно
индивидуализиращи го данни. Обективирано е и изявлението му като издател, че се
задължава "безусловно" да заплати определена сума, а именно сумата от
61366,92 лева, на падеж 10.09.2019 г.
Посочени са и дата и място на издаването, което посочване е извършено с употребата
на ясни и точни изрази. Налице е и подпис на сочения издател. Индивидуализиран
е и поемателят, което съответства на изискването на чл.535, т.5 от ТЗ.
Притежавайки изброените и изискуеми, съгласно разпоредбата на чл.535 ТЗ реквизити,
записът на заповед е редовен от външна страна и годен да породи менителнично
задължение.
Уреденото в
чл.483 – 485 ТЗ менителнично поръчителство е самостоятелно задължение, което
възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста и
независимо от задължението, което обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна
сделка, по силата на която едно лице (авалист) поема задължение да изпълни
менителнично задължение на друго лице (хонорат). За разлика от договора за
поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се
поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва
да е обективирано върху менителничния ефект или върху прикрепен към него лист
(алонж). В този смисъл съдът намира, че авалът е надлежно учреден от страна на
ответника А.Г.А., съгласно разпоредбата на
чл.484, ал.1 ТЗ. С него по законова дефиниция е обезпечено плащането по
процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл.484, ал.3 ТЗ
в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. Между
страните не е спорна и автентичността на изявлението на ответника А.А..
При така
установените фактически и правни положения съдът приема, че ликвидността и
изискуемостта на вземането на ищеца - поемател спрямо ответниците - издател по
процесната полица и авалист са надлежно установени. Ответниците не твърдят и не
установяват плащане на задължението, поради което предявената спрямо тях искова
претенция е основателна и следва да се уважи изцяло. Вземането следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№1647 по описа на ДРС -21.07.2020г. до окончателното плащане.
Съгласно
разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът който разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното
производство съобразно изхода на спора. В случая ответниците дължат сторените в
заповедното производство разноски в размер на 6227,34 лева (1227,34 лева – държавна такса и 5000
лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
С
оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на
съдебни разноски, ще следва на ответниците да бъде възложено заплащането им.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса –
1227,34 лева и 4000 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното
от ответниците възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за защита по иска съдът намира за основателно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, съдът редуцира същото
и го определя на 1541,01 лева, което е установения в чл.7, ал.1 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум с
оглед интереса по делото.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 в.вр. чл.535 от ТЗ, че
ответниците „А.
БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Добрич, ЖК „Дружба 1“ в качеството на издател и А.Г.А., ЕГН ********** *** в
качеството на поръчител /авалист/ дължат солидарно на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Смолница, ул.Първа №34,
община Добричка въз основа на документ по чл. 417 ГПК (запис
на заповед), издаден на 21.08.2019г., с
падеж 10.09.2019г. сумата от 61 366.92 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2020г. до
окончателното й изплащане, за което задължение е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1647 по описа на ДРС за 2020г.
ОСЪЖДА „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“ и А.Г.А.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Смолница, ул.Първа №34,
община Добричка сторените
разноски по ч.гр.д.№1647/2020г. по описа на ДРС в размер на 6227,34 лева.
ОСЪЖДА „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ЖК „Дружба 1“ и А.Г.А.,
ЕГН ********** *** да заплатят на „АДМИРАЛ ГРУП 3“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Смолница, ул.Първа №34,
община Добричка сторените
разноски по настоящото дело в размер на 2768,35 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: