Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба, допълнителната искова молба и заявеното в първото по делото съдебно заседание от процесуалния представител по пълномощие на ищцовата страна съдът констатира твърдените факти и обстоятелства, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право,които факти и обстоятелства съдът счита, че са предмет на доказване в настоящото производство. А те са: На 06.10.2008 г. между ищцовото дружество и дружество „М.” ООД е сключен договор за кредит, продукт „Бизнес оборудване”, съобразно който банката предоставя на кредитополучателя сума от 147 000 швейцарски франка за закупуване на бизнес оборудване, а кредитополучателят се задължава да върне кредита ведно с дължимите лихви съобразно договора в срок до 60 месеца от датата на откриване на заемната сметка, която е открита на 14.10.2008 година. Ответникът по делото при условията чл.101 от ЗЗД е встъпил в задълженията по договора и отговаря солидарно с кредитополучателя за връщане на кредита ведно с дължимите лихви, които са определени с клаузи в договора. В договора са уговорени клаузи при просрочване на дължими вноски по кредита, какъв е размера на лихвения процент - размера на лихвения процент се увеличава автоматично с 10 пункта; Погасяването на кредита става съгласно погасителен план. С анекси към договора от 10.06.2009 г . и 02.07.2010 г. договорът е изменен в частта касаеща реда и начините за погасяване на задълженията. Посочено е в исковата молба, в какво се състои това изменение. Съгласно уговорени клаузи в договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при неизпълнение, на което и да било задължение по договора. Поради допуснато просрочие на вноски по кредита, с покана до солидарните длъжници ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем. С поканите е даден допълнителен срок за погасяване на задълженията, но такова не е последвало. Ищцовото дружество е реализирало правата си по реда на заповедното производство, като искането му по реда на това производство му е било уважено - издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми. Постъпило е възражение от ответника по реда и в срока по чл. 414 ГПК, поради което ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника, тъй като останалите солидарни длъжници не са подали възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на така изложените факти и обстоятелства е направено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумите признати в заповедното производство с издадената заповед за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист, които изрично са посочени и индивидуализирани в петитума на исковата молба. С допълнителната искова молба е направено искане да бъде допуснато изменение на искането, като да се признае за установено, че ответникът дължи 144683,52 швейцарски франка, равняващи се на 235528,44 лв. - дължима главница; 21788 швейцарски франка, равняващи се на 35468,40 лв. - договорни лихви за период 21.09.2010-14.08.2012 г.; 33,88 швейцарски франка, равняващи се на 55,15 лв. - неплатени такси по обслужване на кредита, като изрично е посочено, че курсът, по който е определена левовата равностойност на дължимите суми е този на БНБ към 05.09.2012 година. Посочен е цифрово курса. Съдът като взе предвид съдържанието на постъпилия от ответника отговор на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба, както и заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника счита, че ответникът се брани с правоизключващи факти и възражения. По направеното с отговора на исковата молба искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковата претенция, съдът се е произнесъл с определението си, постановено по реда на чл. 374 ГПК, като е оставил това искане без уважение, като неоснователно. Правоизключващите възражения и факти са следните: Ответникът твърди, че не е усвоявал суми по договор за банков кредит, продукт „Бизнес оборудване”. В отговора са изложени факти, чрез които ответникът обосновава това си твърдение. Твърдение, че клаузите на подписаните анекси са нищожни, като изрично са посочени, кои клаузи ответникът счита за такива, както и обстоятелствата обосноваващи това твърдение. Твърдение, че „Покана – уведомление” не са получавали, не са подписвали. С допълнителния отговор на исковата молба е възразено по направеното измÕнение на исковата претенция. По отношение на искането за изменение на исковата претенция съдът се е произнесъл с определението си, постановено по реда на чл. 374 ГПК, и на основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК е допуснал изменение на петитума на предявените с исковата молба искови претенции, така, както са изложени в допълнителната искова молба, и така, както съдът докладва в днешното съдебно заседание. От двете страни са направени възражения във връзка с допустимостта на исканите доказателствени средства, по които съдът се е произнесъл с определението си, постановено по реда на чл. 374 ГПК, и е приел, че всички доказателствени средства са допустими, относими и необходими, поради което ги е допуснал до събиране. Съдът като взе предвид становището на страните и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на производство, въведен с исковата молба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции: обуславяща искова претенция – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с „Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване” №ВL, сключен на 06.10.2008 година, и двата анекса към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; положителен установителен иск за съществуване и дължимост на притезания с правно основание чл.294, ал.1 и ал.2 от ТЗ; и обусловена искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с „Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване” №ВL, сключен на 06.10.2008 година, и двата анекса към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; всички, признати в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирани в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Предявените искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните при иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса.За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по рÕда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК, негов универсален или частен правоприемник, и е индивидуализирано в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист;който заявител има качеството на взискател в изпълнително производство, образувано по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а легитимиран ответник е лицето, против което е издаден изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск. Предявените искови претенции са неоснователни и недоказани. За този извод съдът е мотивиран от следното: От фактическа страна. Чрез писмените доказателства по приложеното към настоящото частно гражданско дело се установява признати в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК и индивидуализирани в разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист притезания на ищцовото дружество, което има качеството на взискател в спряно изпълнително производство, образувано по издаден въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист с длъжник – ответникът. Процесният „Договор”, сключен на 06.10.2008 година, и двата „Анекса” към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 са оформен в писмен вид и са подписани както от страните по делото, така и от дружество „М.” ООД и физическото лице А. П. К. Като взе предвид обвързващата доказателствена силана процесния договор за банков кредит, като автентичен частен диспозитивен документ, и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД съдътприема, че общата действителна воля на страните по процесния договор е следната: Ищецът по настоящото дело се е задължил да отпусне на дружеството„М.” ООД определена сума пари за определена цел, при уговорени условия и срок, а дружеството „М.” ООД се е задължило да върне получената сума пÓри при уговорени условия и срокове за изпълнение, като ответникът по настоящото делои физическото лице А. П. К. са встъпили при условията на ч.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя „М.” ООД. Аргумент чл.9а, ал.1 и чл.9б от процесния договор за кредит. Страните са договорили и заплащане на договорна лихва и наказателна лихва при просрочие. Аргумент чл.4 и чл.5 от процесния договор за кредит. Кредитополучателят е изпълнил част от поетите с процесните договор и анекси към него задължения, след което е спрял плащанията. Факт, който е установен чрез приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводни експертиза. Същевременно факт, чието съществуване страните не оспорват. Ищецъте изготвил „Покана - Уведомление” както до кредитополучателя, така и до ответника по делото и лицето А. П. К., последните двама встъпили в дълг на основание чл.101 от ЗЗД, с която е материализирал волеизявлението си за обявяване кредита изцяло за предсрочно изискуем преди крайния срок за погасяване, като са посочени настъпилите основания за това волеизявление на банката. В заповедното производство освен посочената „Покана – Уведомление” е представено и „Известие за доставяне”, и двата документа се намират на л.30 и л.31 от приложеното към настоящото дело частно гражданско дело. И дватадокумента не съдържат данни, от които да се направи извод за получаване от ответника на „Покана-Уведомление”. Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства по съображения, които ще изложи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства, изложени по-горе, съдът прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция за главницата. Предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан. За този извод съдът е мотивиран от следното: За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ при условията на кумулативност осъществяване на следните фактически състави: = Признато в заповедно производство по реда на чл.418 от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело; = Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпила изискуемост. В настоящия казус не е доказан /установен/ основният елемент от втория кумулативно изискуем се фактически състав, посочен по-горе. За този извод съдът е мотивиран от следното: При подадено заявление по реда и на основание чл.418, ал.1 от ГПК във вр. с чл.417, ал., т.2 от ГПК с твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, фактическият състав, от който възниква претендираното вземане е следния: =настъпило материалноправно основание за обявяване на предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита, договорено между банката и кредитополучателя. Обстоятелство, установено чрез приетото по делото заключение на вещото лицепо допуснатата и изслушана съдебно-счетоводни експертиза. Кредитополучателят е спрял плащанията. Налице е основанието за обявяване на предсрочна изискуемост, договорено с чл.26, б.”г”, последните две предложения от процесния договор за кредит и чл.27, б.”в” от процесния договор за кредит; =волеизявление на банката, че обявява предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита, поради настъпило уговорено между банката и кредитополучателя материалноправно основание за това волеизявление. Обстоятелство, установено чрез изготвената от ищеца „Покана - Уведомление”, с която е материализирано волеизявлението; =достигане на посоченото волеизявление до знанието на длъжника; =всички посочени юридически факти да са настъпили преди подаване на заявлението. Посочените юридически факти са не само предпоставказа възникване на претендираното вземане, но и са предпоставка за настъпване на изискуемостта на претендираното вземане. По делото няма събрани доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод за достигане до знанието на ответника-длъжник на волеизявлението на банката, че обявява предсрочната изискуемост на целия остатък по кредита, поради настъпило уговорено между банката и кредитополучателя материално правно основание за това, осъществено преди подаване на заявлението. За установяване на посочения юридически факт единствените доказателства са представени в заповедното производство, а именно: „Покана – Уведомление” и „Известие за доставяне”, намиращи се на л.30 и л.31 от приложеното към настоящото дело частно гражданско дело. Както се посочи по-горе при обсъждане на събраните по делото доказателства и двата документа не съдържат данни, от които да се направи извод за получаване от ответника на „Покана-Уведомление”, която материализира волеизявлението на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на остатъка по кредита. Изложеното обосновава извод, че към момента на подаване на заявлението не е осъществен един от кумулативно изискуемите се юридически факта за да възникне претендираното вземане и да стане изискуемо. Неосъществяването на посочения юридически факт преди подаване на заявлението обосновава извод, че претендираното вземане не е възникнало, нито на предявеното основание, нито в предявения си размер, нито е изискуемо. В изложения смисъл е и ТР №4 по т.д.№/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, мотиви и диспозитив, чието приложение е задължително за решаващия съд. Неустановеността на един от кумулативно изискуемите се юридически факти, за да възникне претендираното вземане и да стане изискуемо, е достатъчен за да се направи извод за неоснователност и недоказаност на обуславящата искова претенция за главницата. Освен това този факт е определящ при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата, когатоима твърдение, че е настъпила предсрочна изискуемост. Както се посочипо-горе неосъществяването на посочения юридически факт преди подаване на заявлението обосноваваизвод, че претендираното вземане не е възникнало, нито на предявеното основание, нито в предявения си размер, нито е изискуемо. Това е така, защото настъпване на „предсрочна изискуемост” изменя съществено първоначалната договореност – дължимите и претендирани притезания възникват от друг, различен юридически факт /настъпила предсрочна изискуемост/, имат различно съдържание и различен размер, и изискуемостта им е различна, и щом не настъпи предсрочна изискуемост, не възникват и те – претендираните притезания. В изложения смисъл е и ТР №4 по т.д.№/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18, мотиви и диспозитив, чието приложение е задължително за решаващия съд. Изложеното мотивира съда да счете, че не е необходимо да обсъжда дали са доказани и другите елементите на сложния фактически състав за да бъде уважен предявения установителния иск и да се произнася и по направените възражения от ответника, свързани с осъществяване или не на другите елементите на сложния фактически състав за да бъде уважен установителния иск. С оглед на тези изводи съдът не обсъди другите събрани по делото доказателства. По изложените съображения предявеният обуславящ иск за главницата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Неоснователна и недоказана е и обусловената искова претенция за обезщетение поради забава в плащанията в размер на законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Неоснователността на обуславящата искова претенция обосновава и неоснователността на обусловената. Няма възникнало парично задължение, чието изпълнение да е забавено. Освен основното договорено задължение, чиято основна цел е и сключеният договор за банков кредит, страните са договорили и акцесорно задължение - договорна лихва. Договорили са и наказателна лихва при просрочие. Обстоятелства, видни от чл.4 и чл.5 от процесния договор, приложен по делото от л.15 до л.18. Основателността и доказаносттаи на предявените искови претенции за договорна и наказателна лихва също е обусловена от настъпване на предсрочната изискуемост. Както се посочи по-горе предсрочна изискуемост не е настъпила. Нейното ненастъпване също обосновава извод за невъзникване и на тези претендирани притезания, нито на предявеното основание, нито в предявения си размер, нито са изискуеми и извод за неоснователност и недоказаност и на тези искови претенции и тяхното отхвърляне. При този изход на делото: Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в настоящото производство в размер на 5 600 лв.; Следва да бъде отменено Разпореждането и Заповедта за незабавно изпълнение в частта относно сумата от 3 792,62 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за заповеднопроизводство, и сумата 5 421,04 лв., заплатена държавна таксаза заповедно производство. В този смисъл е ТР №4 по т.д.№4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, мотиви и диспозитив, чието приложение е задължително за решаващия съд. Водим от горното по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и на основание чл.430, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с „Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване” №ВL, сключен на 06.10.2008 година, и двата анекса към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; на основание чл.294, ал.1 и ал.2 от ТЗ и на основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД, във вр. с „Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване” №ВL23781, сключен на 06.10.2008 година, и двата анекса към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 година, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявените по реда чл.422, ал.1 от ГПК и на посочените основания от „Ю. Б.", ЕИК, със седалище и адресна управление гр. С., ул."О. П." №2., против Н. Й. К., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул."П." №17, .2, искови претенции, с които се иска да бъде прието за установено по отношение на Н. Й. К., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул."П." №17, .2, чесъщият дължи на „Ю. Б.", ЕИК-*********, със седалище и адресна управление гр. С., ул."О. П." №2., следните суми: = сума в размер на 144 683,52 швейцарски франка /сто четиридесет и четири хиляди шестстотин осемдесет и петдесет и две/, равняващи се на 235 528,44 лв. /двеста тридесет и пет хиляди петстотин двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща общата стойност на дължима главница по „Договор за банков кредит продукт „Бизнес оборудване” №ВL, сключен на 06.10.2008 година, и двата анекса към него от 10.06.2009 година и от 02.07.2010 година, ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от 10.09.2012 година – образуване на заповедното производство, до окончателното изплащане на главницата; =сума в размер на 21 788,00 швейцарски франка /двадесет и една хиляди седемстотин осемдесет и осем/, равняващи се на35 468,40 лв. /тридесет и пет хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща договорени лихви за периода от 21.09.2010 година до 14.08.2012 година; = сума в размер на 33, 88 швейцарски франка /тридесет и три осемдесет и осем/, равняващи се на55,15 лв. /петдесет и пет лева и петнадесет стотинки/, представляващи неплатени такси по обслужване на кредита, за които суми са издадени Разпореждане № от 18.0.2012 година и Заповед за изпълнение № от 18.0.2012 година поЧ.ГР.Д.№ по описа за 2012 година на Горнооряховски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. ОСЪЖДА „Ю. Б.", ЕИК, със седалище и адресна управление гр. С., ул."О. П." №2., дазаплати на Н. Й. К., ЕГН-*, с адрес гр. В. Т., ул."П." №17, .2, направените разноски за тази инстанции в размер на 5 600 лв. /пет хиляди и шестстотин лева/. ОТМЕНЯ Разпореждане № от 18.0.2012 година и Заповед за изпълнение № от 18.0.2012 година, издадени по Ч.ГР.Д.№ по описа за 2012 година на Горнооряховски районен съд, в частта, в коятое постановено издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3 792,62 лв. /три хиляди седемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/, представляващазаплатено адвокатско възнаграждение за заповедно производство, и сумата от 5 421,04 лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и едни лева и четири стотинки/, представляваща заплатена държавна такса за заповедно производство. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |