№ 2215
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100507767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20082335 от 30.03.2021г., постановено по гр.д.№9402/2020г. на СРС,
ГО, 178 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК******* срещу
Й. Ф. К. с ЕГН:**********, искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2394,43лв.- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот с адрес: гр.София, общ.Възраждане, ж.к.
„*******, аб.№195552, ведно със законната лихва от 30.08.2017г. до изплащане на
вземането, сумата от 310,97лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2014г. до 18.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№60062/2017г. по описа на СРС, 178 състав., като са
отхвърлени исковете за главница за сумата над уважения размер от 2394,43 лв. до пълния
претендиран размер от 2437 лева и за мораторна лихва- за разликата над уважения размер от
310,97 лв. до пълния претендиран размер от 596,38лв. ответникът е осъден да заплати на
ищеца 478,77лв. разноски в исковото производство и 98,70лв. разноски в заповедното
производство. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца- „Н.“ ЕАД.
Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
1
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Й. Ф. К..
Жалбоподателят навежда оплаквания за нищожност, недопустимост и допуснати
съществени процесуални нарушения, като единственият довод и за трите е посочването в
исковата молба на адрес на процесния имот гр.София, ж.к.“*******, е******* към който
няма никакво отношение, като обжалваното решение е постановено относно имот с адрес
гр.София, общ.Възраждане, ж.к.„*******.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна и
прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. е чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. е чл. 150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Доводите за нищожност на обжалваното решение са неоснователни. Законодателят не
е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение (съдебния акт),
но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика - най-общо в т. 8 ППВС
№ 1/1985 г., в мотивите към ТР № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, както и в решения на
състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебния акт е налице
при особено съществени пороци, като постановяване от ненадлежен орган (онзи, който не е
на длъжност, даваща му право да го издаде) или в ненадлежен състав; извън
правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния
състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение
не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната
цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление. Нищожното
решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо
това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК. В случая относно решението на
СРС не се открива да е налице какъвто и да било съществен порок, който да води до
нищожността му. Решение е постановено от надлежен орган и състав на съда, в рамките на
правораздавателната му власт, съставено е в писмена форма и е подписано от съдията
2
(всички членове на съдебния състав), изразената воля на съда е ясна и разбираема.
Наведените във въззивната жалба доводи касаят всъщност допустимостта на съдебното
решение.
Неоснователни са и доводите относно допустимостта на решението, което би било
недопустимо, ако съдът се е произнесъл по непредявен иск, или предметът е извън рамките
поставени от заповедното производство. Действително на първа страница от исковата молба
е посочен имот с административен адрес гр.София, ж.к.“*******, ет.*******. В първото по
делото открито съдебно заседание на 19.10.2020г. обаче процесуалният представител на
ищеца е уточнил това обстоятелство като е посочил действителния адрес: гр.София,
общ.Възраждане, ж.к.„*******. От друга страна в заявлението по чл.410 ГПК, издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, както и в определението по чл.140 от ГПК,
съдържащо проекта за доклад и обжалваното решение, навсякъде е посочен действителният
адрес на имота, в който е доставяна процесната топлинна енергия. Следва да се отбележи
също, че ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок (съобразен и с броенето на
сроковете по време на извънредното положение- от 22.05.2020г. до 21.06.2020г., като
исковата молба му е връчена редовно чрез съпругата му на 08.05.2020г.) и всички негови
възражения са преклудирани.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на
решението в обжалваните му части, поради което и с оглед липсата на нарушение на
императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в тази част и
следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното производство, което се
разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по
същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна. Въз основа на приетите и неоспорени от ответника писмени
доказателствени средства и заключение на съдебно-техническа експертиза, се установява, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата, в която се намира този имот, е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Г.Б. К.а и ответникът Й. Ф. К. са притежавали за
исковия период в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху
процесния имот и имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно
§ 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012г./. Доколкото купувачите са били съпрузи към момента на закупуване на имота,
същите отговарят солидарно за задължения за задоволяване нуждите на семейството / чл.32„
ал.2 СК/, като в конкретния случай кредиторът е избрал да насочи цялата си претенция само
срещу единия длъжник, който следва да отговаря за цялото задължение. Установено е
принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния
период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който
3
ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ,
по който ответниците като собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, се явяват страна по договора по силата на императивната разпоредба на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Стойността на доставената в имота топлинна енергия възлиза на сумата от
2394,43лв., а обезщетението за забава за исковия период – в размер на 310,97лв.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да се потвърди в обжалваната му част.
По отношение на разноските:
В полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на
чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20082335 от 30.03.2021г., постановено по гр.д.
№9402/2020г. на СРС, ГО, 178 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Й. Ф. К. с ЕГН:********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК *******, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
- „Н.“ ЕАД .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4