Решение по дело №1905/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Ж.П.Г., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат К.К. ***.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000774/31.08.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № А 6471 НХ за срок от шест месеца, считано от 312.08.2023г. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 31.08.2023г. около 1.50 часа в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, по ул.Капитан Петко Войвода, до дом № 31, в посока към бул.Захари Стоянов, собственият на Г. лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № А 6471 НХ, бил управляван от лицето Живко Ангелов Чолаков, ЕГН:**********, като последният не притежавал СУМПС и бил неправоспособен.

В жалбата, както и в съдебно заседание, се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обосновават се доводи за наличие на основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е заверено копие от заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000171/31.03.2023г. на ответника, от което се установява издаването и.

Обстоятелствата по заповедта не се оспорват. Не се спори, че на 31.08.2023г. около 1.50 часа в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, по ул.Капитан Петко Войвода, до дом № 31, в посока към бул.Захари Стоянов, собственият на Г. лек автомобил Фолксваген Поло с рег. № А 6471 НХ, бил управляван от лицето Живко Ангелов Чолаков, ЕГН:**********, като последният не притежавал СУМПС и бил неправоспособен. Тези обстоятелства се подкрепят от наличните по преписката доказателства – разпечатка от националната база данни за регистрираните автомобили, актове за установяване на административно нарушение № 540710 и № 464563, докладна записка и др., поради което съдът ги приема за установени по делото.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Със заповед № 252з-1821/26.04.2022г. на директора на ОДМВР Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от МВР, включително полицейски инспектори в сектор Пътна полиция на ОДМВР Бургас, за издаване заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДП. Не е налице основание за оспорване на заповедта по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – писмена е и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. Предвид специфичната процедура по издаване и налагане на ПАМ, уредена в чл.172 от ЗДП, както и целите на мярката, уредени в чл.171 от ЗДП, насочени към незабавно преустановяване на конкретно противоправно поведение, създаващо опасност за движението по пътищата, липсата на уведомяване на адресата за започване на административното производство по издаването на заповедта не следва да се разглежда като съществено процесуално нарушение при положение, че самата заповед е била надлежно съобщена на адресата и последният е имал възможност да реализира правото си на защита пред съда. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно са установени фактите по случая и въз основа на тях правилно приложен материалния закон, а направените в тази връзка оплаквания от жалбоподателя са основателни.

Съгласно чл.171 т.2а б.А от ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая е установено при проверката, че автомобила на Г. е бил управляван от лицето Живко Чолаков, който е неправоспособен. Възражението срещу принудителната административна мярка се основава на довода за липса на установена субективна страна по отношение на собственика на автомобила, като се визира задължението на собственика по чл.102 ал.1 от ЗДП да не предоставя автомобила си на неправоспособен водач. Прави се връзка и с административнонаказателната разпоредба на чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДП, съгласно която се налага административно наказание на собственик, който допуска или предоставя управлението на собственото си МПС на неправоспособен водач. Жалбоподателят прави довод, че съвместното тълкуване на сочените разпоредби с тези на чл.6 и 7 от ЗАНН обосновават извод, че законосъобразното налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.А от ЗДП предполага доказване на обстоятелството, че собственика е знаел за неправоспособността на лицето, управлявало автомобила, а по преписката данни за такова знание не са налични.

Съдът счита направения довод за неоснователен. Съвпадането на обективните (предвидени от закона) предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка с тези за носене на административнонаказателна отговорност не може да обоснове идентичност на предпоставките изобщо. Както сам жалбоподателя е посочил, за носенето на административнонаказателна отговорност се извличат предпоставки от разпоредбите на ЗАНН, които обаче не са приложими в хипотезите на прилагане на ПАМ. Фактическият състав, при наличието на който възниква правомощието на компетентния орган да приложи мярката, е изцяло уреден в чл.171 от ЗДП и липсва законодателна празнота, налагаща приложението по аналогия на норми от други закони. Разпоредбата на цитираната от жалбоподателя норма на чл.102 ал.1 от ЗДП изисква активно поведение на собственика на автомобила, поради което липсата на реализация на такова поведение не може да бъде разглеждана като причина, препятстваща прилагането на принудителната административна мярка. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за издаване на заповедта в разрез с целта на закона. В случаите по ЗДП целите на прилагане на ПАМ са специално регламентирани в чл.171 - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Неизпълнението на задължението на собственика на МПС да не предоставя превозното средство за управление на неправоспособно лице води до реализиране на административни нарушения, както и създава пряка опасност на движението по пътя. И двете негативни последици в случая са реализирани, поради което оспорената ПАМ пряко е изпълнила целта на закона – чрез спирането от движение на превозното средство е била отнета възможността неправоспособния водач да застрашава движението по пътя. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.5 от АПК.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което следва на основание чл.172 ал.2 АПК оспорването да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ж.П.Г., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000774/31.08.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: