Р Е Ш
Е Н И Е
№ 156
гр.Пловдив, 21.03.2015г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на шестнадесети февруари две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря М.Л. и в присъствието на прокурора
............
.............................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 968 по описа за 2013г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на
основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.34 от ЗЗД.
Предявени от Община Пловдив против „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД -
гр.Пловдив, ЕИК *********.
Моли съда да постанови, с което да прогласи за нищожна като противоречаща на
закона клаузата на чл.94.3 от Специалните условия към Договор № 13 от
18.12.2006г, сключен с „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД -
гр.Пловдив и
ответникът да бъде осъден да върне платената му от ищеца на основание нищожната
клауза сума от 128307,35лв с ДДС,
ведно със законната лихва, начиная от 18.12.2013г – датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от дължима сума
на основание протокол и сметка № 1 от м.декември 2008г и издадена фактура на
стойност 97663,01лв с ДДС и дължима сума
на основание протокол № 2 от м.декември 2008г и издадена фактура на стойност
30644,34лв с ДДС, които суми представляват актуализирани цени на извършени СМР
по Договор №13. Претендира разноски.
Ответникът на първо място счита
исковете за недопустими и моли
производството по тях да бъде прекратено. Оспорва ги и по същество и
моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на осъдителния иск. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и писмените доказателства по делото, намира за
установено следното:
Между страните не се спори по обстоятелствата, че
от тях е подписан процесния Договор № 13 ведно с всички приложения към него
след проведена от Община Пловдив процедура по ЗОП. Документацията по
проведената обществена поръчка е приложена по делото, като от нея се установява,
че представената от ищеца на участниците в поръчката документация съдържа в
Специалните условия клаузата на чл.94.3 на л.123 от документацията. В нея
ищецът е въвел изискването за отчитане на действителните количества и стойности
на изпълнени работи да се доказва с Акт, изготвен по единични цени на
предложението на изпълнителя, което е неразделна част от договора, а единичните
цени да се актуализират по тримесечия като намаляват или нарастват с процента
на промяната на идентичните цени от „Справочник за цените в строителството”,
издание на „Стройексперт – СЕК”. Следователно, клаузата не е част единствено от
договора с ответника, а с нея са били обвързани всички участници в процедурата,
които ако спечелят ще се подчиняват на уреденото в нея отчитане и заплащане на
действителните стойности за извършените от тях работи. Условие за участниците
да бъдат допуснати до участие в процедурата и до класиране е приемането от тях
на заложените едностранно от ищеца клаузи в договора и приложенията към него,
вкл. и тази по чл.94.3. Провеждането на процедура по обществена поръчка не
предвижда възможност за извършване на отделни договорки с участниците по
клаузите, по които участниците ще поемат права и задължения. Напротив смисълът
на подобна процедура е поставянето на еднакви условия като права и задължения
към всички участници, за да може всеки от тези участници да прецени приемливи
ли са за него тези условия и той какво реципрочно може да направи като
най-изгодно предложение. В крайна сметка участникът или преценя, че условията
по поръчката не го удовлетворяват и не участва или приема изцяло условията и
прави своето предложение.
Макар тази клауза да е била част от документацията
по ЗОП ищецът я счита за нищожна, поради противоречаща на чл.43, ал.1 по ЗОП,
който в редакцията към момента на сключване на договора 18.12.2006г не допуска
изменение на договор за обществена поръчка, освен когато в резултат на
непреодолима сила се налага промяна в сроковете на договора или при изменение
на държавно регулирани цени, или при намаляване на договорените цени в интерес
на възложителя. Според ищеца договореното изменение на цените, което може да се
изразява в повишаване на вече предложените цени, не е обхванато от
преждеописаните хипотези на ЗОП и възможността за тяхната промяна на практика
представлява изменение на вече сключен договор, т.е. стига се до правен
резултат, който е забранен от разпоредбите на ЗОП. След като е налице уговорка,
в противоречие с приложимите специални разпоредби на ЗОП тя се явява нищожна
като противоречаща на Закона и по нея ищецът не дължи изпълнение. Продължава,
че от негова страна е налице частично изпълнение, като въз основа на тази
клауза е заплатил на ответника актуализирани цени в общ размер на от 128307,35лв
с ДДС, представляващи сбор от сума по протокол и
сметка № 1 от м.декември 2008г и издадена фактура на стойност 97663,01лв с ДДС
и сума по протокол № 2 от м.декември 2008г и издадена фактура на стойност
30644,34лв с ДДС. При прогласяване нищожността на клаузата претендира връщане
от ответника на полученото от него въз нищожна уговорка.
При условията на евентуалност
спрямо първия иск ищецът предявява и втори иск за нищожност на същата клауза
поради заобикаляне на закона, тъй като се цели постигане на правен резултат –
актуализация на цени по вече сключен договор, която актуализация разпоредбите
на ЗОП не допускат.
При условията на евентуалност с
предходния е заявен и трети иск за нищожност на клаузата - поради противоречие
с добрите нрави, тъй като договорът е с дълъг срок на изпълнение и е невъзможно
да се предвиди евентуална промяна във финансово-икономическата обстановка за
такъв дълъг период напред. Тази клауза поставя едната страна по договора в явно
привилегировано положение като й се гарантира увеличение на цената, която
ищецът ще заплаща, при все, че договорът е сключен по реда на ЗОП.
Ответникът на първо място счита
исковете за недопустими като нередовни – не е внесена дължимата ДТ за
разглеждането им по всеки от исковете и като предявени при липса на правен
интерес. Първото възражение съдът прие за неоснователно с изготвения по делото
доклад като посочи, че при извършеното от ищеца съединяване на искове на
основание чл.72, ал.1 и ал.2 от ГПК той дължи такса за разглеждане на първия
иск за нищожност по предложение първо на чл.26, ал.2 от ЗЗД и по иска за
реституция, като ДТ е внесена по делото. По евентуално предявените искове
ищецът дължи ДТ при произнасяне от съда по тях, не и към момента на
предявяването им. Ищецът обоснова и правен интерес от предявяване на исковете
си с висящо т.д.№ 269/2013г по описа на ПОС, ХІ състав между страните, поради
което не са налице предпоставки съдът да ревизира вече изразеното становище.
Ответникът оспорва исковете и по
същество с основен аргумент, че договорът е изготвен и предложен едностранно от
ищеца, като за ответника е съществувала единствено възможността да го приеме
така, както му е предложен и предявяването сега на иск за нищожност е
злоупотреба с право от страна на ищеца. Заявява, че предметът на Договора
предполага продължително изпълнение от 3, 4, 5 години, поради което е
обосновано предвиждане на механизъм за индексация на цените.
Прави възражение за изтекла
давност по отношение на предявения осъдителен иск.
Оспорва и предявените искове при
условията на евентуалност.
Съдът намира, че всички развити от
ищеца съображения по приложение на чл.43, ал.1 от ЗОП в редакцията към
18.12.2006г са неотносими към настоящия спор, тъй като тази разпоредба
предвижда лимитирано изброени изключения, позволяващи на страните по един вече
сключен договор по ЗОП да го изменят. По делото не е налице спор по изменение
на сключен договор, тъй като предвидената възможност за индексация на цените е
заложена като клауза още при подписването на договора, т.е. тя е изначално
съществуваща, предвидена като задължителна клауза към всички участници в
процедурата, а не единствено към ответника и приемането на тази клауза от
участниците е задължително, ако те желаят да бъдат участници в провежданата
процедура. Ето защо съдът намира, че в случая не става въпрос за последващо
изменение на вече сключен договор.
На второ място предвидената
индексация на цените не касае задължително тяхното увеличаване от вече
предложените от изпълнителя цени, а може да доведе и до тяхното намаляване,
като страните ясно са посочили източникът на корекция на цените, а именно
„Справочник за цените в строителството”, издание на „Стройексперт – СЕК”.
Следователно така уговорената клауза защитава едновременно и двете договарящи
страни, тъй като една страна ищецът няма да е обвързан от заплащането на
нереално високи цени, за които той първоначално се е съгласил, но които са
претърпяли корекция надолу, а ответникът няма да бъде принуден да финансира
извършваните от него строителни работи, при увеличение на тяхната себестойност,
което в крайна сметка води до обогатяване на Община Пловдив за негова сметка.
Следователно при неотчитане на реално извършваните разходи, от която и да е от
двете страни са стига до неоснователно обедняване на другата страна, който
ефект съдът намира, че винаги ще е налице при договор за извършване на
дейности, разположени в дълъг период от време.
Следва да се отчете, че за да
гарантира интересите си за рационално разходване на средствата си от ищеца е
възприета практиката на включване на възможност за индексация на цените и в
други договори по проведени обществени поръчки за реконструкция на пътната
инфраструктура на гр.Пловдив. Пример за това е и идентичен спор с Консорциум „Инжстрой
– Драгиев и ко” – гражданско дружество, създадено от съдружниците „Инжстрой” АД
и „Драгиев и ко”ООД, по който от АС – Пловдив е формирана воля за
действителност на клаузата от Специалните условия - чл.94.3, допускаща
индексация на единичните цени.
На следващо място в настоящия
спор съдът взема предвид и обстоятелството, че с поведението си ищецът
еднозначно и категорично е потвърдил валидността и действителността между
страните на чл.94.3 като частично е заплатил на ответника дължимо му
възнаграждение за извършени работи именно предвид правилата на същия текст.
След като ищецът не само е включил чл.94.3 в договора в качеството му на
възложител по обществена поръчка, но и го е изпълнил, то той самият се е
обвързал от действието на тази клауза, която на основание принципа на чл.20а от ЗЗД в облигационните отношения, е добила силата на закан между страните и всяка
от тях дължи изпълнението й.
Поради казаното съдът намира за
действителна клаузата на чл.94.3 от договора между страните, като исковете на
ищеца за нейната нищожност поради противоречие със закона, поради заобикаляне
на закона и поради противоречие с добрите нрави са неосонвателни и следва да
бъдат отхвърлени. На основание чл.72 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати дължимите ДТ за разглеждане на двата евентуални съединени иска – по
5132,30лв.
Предвид отхвърляне на исковете за
нищожност недоказан по основание е и иска на ищеца за реституция на даденатото
от него на ответника на нищожно основание по чл.34 от ЗЗД и същият следва да
бъде отхвърлен. Изводите на съда не се променят от приетата по делото
счетоводна експертиза.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
извършените в производството съдебни разноски в размер на 4200лв, дължими от
ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Пловдив против „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* искове да бъде прогласена за
нищожна като противоречаща на закона клаузата на чл.94.3 от Специалните условия
към Договор № 13 от 18.12.2006г, сключен след проведена обществена поръчка по
ЗОП между Община Пловдив и „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, както и да бъде осъдено „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД да върне на Община Пловдив платената му от нея на
основание нищожната клауза сума от 128307,35лв с ДДС, ведно със законната
лихва, начиная от 18.12.2013г – датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, представляваща сбор от дължима сума на основание протокол
и сметка № 1 от м.декември 2008г и издадена фактура на стойност 97663,01лв с
ДДС и дължима сума на основание протокол
№ 2 от м.декември 2008г и издадена фактура на стойност 30644,34лв с ДДС, които
суми представляват актуализирани цени на извършени СМР по Договор №13, като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пловдив против „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* иск да бъде прогласена за нищожна
като заобикаляща закона клаузата на чл.94.3 от Специалните условия към Договор
№ 13 от 18.12.2006г, сключен след проведена обществена поръчка по ЗОП между
Община Пловдив и „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Пловдив против „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД - гр.Пловдив, ЕИК ********* иск да бъде прогласена за нищожна
като противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.94.3 от Специалните условия
към Договор № 13 от 18.12.2006г, сключен след проведена обществена поръчка по
ЗОП между Община Пловдив и „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати по сметка на ПОС държавна
такса в размер на 10264,60лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД -
гр.Пловдив, ЕИК *********
сумата от 4200лв за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: