Р Е Ш Е Н И Е № 830
гр. Видин, 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в присъствието на прокурора
................................ като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр.дело № 2120 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗак.Д.
Делото е образувано по
молбата Д „СП” гр.
Видин, с която се иска малолетното дете Д. О. И., ЕГН **********
да бъде настанено в професионално приемно семейство на В. Н. Н.-Б. и Б. Г. Б. и двамата с адрес: гр. Видин, ул. „Гладстон“,
бл. „Магура“, вх. А, ап. 1, ет. 1.
Майката на детето-Я.С. се
явява в съдебно заседание и моли да й бъде върнато детето.
Бащата на детето О.И. се явява в съдебно
заседание, като изразява несъгласие с молбата и моли да бъде върнато детето.
За ДСП-Видин-се явява в
съдебно заседание юр.к. Е. Й. и взима становище по молбата.
Съдът, като се запозна с
доказателствата по делото приема за установено следното: От представения
дубликат на удо-е за раждане на детето Д. О. И., ЕГН **********, издадено въз основа
на акт за раждане № 143/03.05.2019 г. от Община Видин, е видно, че баща на
детето е О.С.И., ЕГН **********, а негова майка е Я.Х.С., ЕГН **********.
Детето със заповед № ЗД-Д-ВН-106/15.10.2020
г. на директор на дирекция ”Социално подпомагане” гр. Видин е настанено
временно в професионално приемно семейство на В. Н. Н.-Б. и Б. Г. Б..
Към молбата за
настаняване е приложен и социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-Видин, касаещ социалния
статус на детето. Видно от същия, е че са съобразени различни фактори, налагащи
настаняването на детето в професионално приемно семейство, като е посочено, че
то е в негов интерес, тъй като се нуждае от специални грижи и подходящ режим на
отглеждане, тъй като майката е оставила Д. на грижите на баща му, който също
отказва да поеме грижите за малолетните и сигналирзира в РУ на МВР, че иска
децата му да бъдат настанени в ППС.
По делото са приложени: заявление
от О.И., в което заявява, че желае децата да бъдат настанени в приемни
семейства временно за период от 6 месеца,както и друго заявление от Я.С. и О.И.
с вх. № СГ/Д-ВН/222-00 от 15.10.2020 г., с което заявяват, че желаят да си
върнат децата, декларации по чл. 24 ал. 3.Представен е и социален доклад от
ДСП-Враца, в който е отразено, че в интерес на детето е да бъде отглеждано от
своето биологично семейство, имайки предвид изразеното желание от страна на
родителите Я.С. и О.И. да полагат грижи за сина си Д. И. в семейна среда.
Родителите
на детето твърдят
в съдебно заседание, че са си оправили отношенията и могат да се грижат за
детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение
молбата направена от Директора на Д „СП“-Видин на основание чл. 28
вр. чл. 26 от ЗЗ
Детето, по следните съображения:
„Отглеждането“ на детето изисква непрекъснати и
непосредствени грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр.
Възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим
характер. В средата на семейството и под грижите на родителите се извършва
първоначалното оформяне на човешката личност. Под влияние на родителите децата
могат да получат начало на правилен мироглед и нравствени добродетели, но могат
да възприемат и неправилни разбирания, отрицателни и порочни навици. При негативното засягане на основните права на
децата/право на живот, на грижи за отглеждане и възпитание, на образование, на
грижи за здравето, имуществото и др./законодателят е предвидил различни
административни и съдебни мерки за закрила на детето в чл. 4 от ЗЗак.Д,
включващи както мерки за закрила и съдействие, така и такива, свързани с
настаняване на детето извън семейството.
При наличието на последната
хипотеза законодателят се е ръководил от принципа, че интересите на детето,
грижата за правилното му възпитание и отглеждане, за защита от насилие, са приоритетни
пред необходимостта детето да израства и живее с родителите,като следва да се
отбележи, че именно поради факта на противоречие между принципа, прогласен в
СК, че децата живеят с родителите си и необходимостта децата да бъдат защитени,
мерките за закрила на децата се предприемат от съда.
Основанията, при които се
прилагат тези мерки, в т.ч. и за настаняване на детето извън семейството, са
уредени в чл. 25
и чл. 4, т. 2
– т. 4 от ЗЗак.Д
и чл. 25 от ЗЗак.Д.
В чл. 25, ал. 1
от ЗЗак.Д са посочени изчерпателно основанията за настаняване извън
семейството: „Може да бъде настанено извън семейството дете: 1. чиито родители
са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права
са ограничени; 2. чиито родители, настойници или попечители без основателна
причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от
В случая, като основание за
исканата мярка се сочи наличието на хипотезите на чл. 25, ал.
1, т. 2 и т.4 от ЗЗакД. , а именно: родители, настойници или
попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
В тази връзка предмет на
доказване по настоящото дело е наличието на твърдяните и посочени по-горе
основания.
Правната квалификация очертава
обхвата на подлежащите на доказване факти и разпределението на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК между страните. Недоказаните твърдения са неосъществени,
несъществуващи факти и като такива нямат каквито и да е правни последици. Сега
действащия ГПК не предвижда изрична уредба на „неоспорените факти“. Страната,
която твърди даден правопораждащ факт и черпи изгодни за себе си правни
последици от него следва да го докаже. Щом не стори това, то фактът се счита,
че не е доказан. Така исканията си
страната трябва да установи с допустими и събрани по законен ред доказателства.
Безспорно е, че основание за
настаняване на детето по административен ред са действията на родителите му,с
които фактически отказват да полагат грижи за него,поради което се приема,че
е налице хипотезата на чл.25 ал.1 т.3 и
4 от ЗЗакД.
В изготвения в последствие
и представен по делото социален
доклад на ДСП-Враца се сочи, че родителите на детето са имали временни
недоразумения по между си, като към момента семейната среда е подобрена, както
и че са готови и ще се справят успешно с отглеждането и задоволяване
потребностите на детето Д..
Отделно родителите са
категорични, че искат да отглеждат детето Д. и имат условия за това /последния
факт не е оспорен/.
Ако, в контекста на останалите
доказателства по делото, се приеме, че необходимостта от извеждане е била
породена от отказа на родителите да се
грижат за детето Д., следва да се има предвид, че в хода на съдебното
производството не се ангажираха данни за
продължаване или задълбочаване на проблемите в семейството ,а напротив-родителите демонстрират желание да си
върнат детето и да го отглеждат,като имат условия и възможност за това, което е
отчетено и в социалния доклад на ДСП-Враца.
С оглед горното се налага
извод,че временното настаняване на
детето по административен ред за периода от 14.10.2020 г. до произнасянето на
съда е изпълнило своето предназначение и не се налага продължаването му.
Отделно към момента няма данни за непосредствено
застрашаващи обстоятелства по §1, т.11 от
ДР на ЗЗДетето, които да обосновават извод, че детето Д. О. И. е в
риск,както и такива от които да се приеме,че налице основанието по чл.25 ал.1
т.2 ЗЗДетето, и които съответно да обосноват извеждане от семейството.
Напротив, от страна на родителите
е демонстрирано желание за отглеждане на
детето си.
По смисъла на §1, т.7 от ДР
на ЗЗак.Д „семейна среда“ е биологичното семейство на детето или
семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето или
приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26 от
ЗЗДетето.
С оглед променената фактическа обстановка, спрямо
наложилата настаняването, и прокламирано
желание за отглеждане и обективната възможност за това, се налага извод, че
настаняване извън биологичното семейство,а именно в приемно такова, не би било
обосновано.
Законът за закрила на детето
отдава приоритет на отглеждане в семейна среда, като в изключителни случаи детето
може да бъде настанено извън семейството, и то ако важни причини налагат това.
Във връзка с изложеното настоящия състав счита, че не са налице
основания за настаняване на детето извън семейството, или доколкото такива се
излагат в искането, то те не са установени по безспорен и категоричен начин.
В конкретния случай не следва и не може да бъдат
игнорирани освен желанието на родителите да се грижат за детето, така и създадените
семейна среда и добри социално-икономически условия за живот на детето, за
които по делото се ангажираха данни.
Предвид гореизложеното, като прецени всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, ръководейки се от осигуряване интереса на детето, съдът, намира, че
не са налице предпоставките за определяне на исканата мярка за закрила на
детето – настаняване извън семейството.
Безспорно е, че в интерес
на детето е да израства и да се възпитава в семейната си
среда с дейното участие на родителите му, поради
което следва да се завърне в семейството си и да продължи да
живее в тази
семейна среда.
Исканата от молителя мярка за
закрила – настаняване извън семейството, е изключителна, и се налага само
когато са налице предпоставките, визирани в чл. 25, ал. 1
от ЗЗак.Д, в частност т.2 и 4, които обаче при данните по делото към
момента не са налице, поради което молбата на Д“СП“-Видин не следва да бъде
уважена, като грижите за детето в бъдеще следва да се осигуряват от биологичните
му родители.
Следва да се има предвид, че доколкото
определянето на мярка за закрила е въпрос на спорна съдебна администрация,
настоящото съдебно решение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
определената мярка за закрила или отказът да се уважи искането за такава, може
да се изменя при изменение на обстоятелствата – например при възникване на риск
за детето, изчерпване на нормативно предвидените мерки за закрила в семейна
среда и др.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Д „СП“-Видин за настаняване по съдебен ред на детето Д. О. И., ЕГН ********** да бъде настанено в професионално приемно
семейство на В. Н. Н.-Б. и Б. Г. Б. и
двамата с адрес: гр. Видин, ул. „Гладстон“, бл. „Магура“, вх. А, ап. 1, ет. 1, като
за напред грижите за детето следва да се полагат от неговите родители О.С.И., ЕГН ********** и Я.Х.С., ЕГН **********
и в биологичното му семейството.
Препис от решението
да се връчи Дирекция "Социално
подпомагане" Видин, на родителите на детето О.С.И. и Я.Х.С. и на професионалното
приемно семейство за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Обжалването не спира изпълнението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - Видин в седмодневен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: