Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер……., 09.03.2018
година, град
Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Д.,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО
ДЕЛО № 10653 по описа за 2017г. на ВРС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединение искове с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД .
В исковата молба се твърди, че по реда
на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането ищеца изплатил по щета
изплатени суми от ищеца по щета № ***., представляващи обезщетения за
имуществени вреди на М.И.Х., в качеството му на собственик на л.а. „Ф.Г.” с ДК
№ ***, увреден при ПТП на 01.07.2012г. и невъзстановяване на изплатените суми
от виновния за ПТП-то водач на л.а.”Мерцедес 207Д” с ДК№***- И.Ж.В. ***.
В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./ сега чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ ответникът управлява увреждащия автомобил
без да има за него сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”.
Твърди се, че ищеца поканил ответника да възстанови платеното обезщетение, но
същото не било погасено.
Съда е сезиран с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 594 лв., представляваща изплатено от ищеца
обезщетение по щета №***., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендират се деловодни
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника. Прави възражение за погасяване на вземането па давност, считано от
датата на Протокола за ПТП – 01.07.2012г.до датата на исковата молба –
28.07.2017г.Оспорва претенцията по основание и размер, както и факта на плащане
на сумата по представеното платежно нареждане. Прави искане за допълнително
събиране на писмени доказателства.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Видно от представения протокол за
ПТП № *** от 01.07.2012г. , съставен от служител на ПП към ОД на МВР Варна на
същата дата около 08.45ч., в гр. Варна , на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и бул.“Република“, л.а.
„Мерцедес 207 Д“ с ДКН В3613НС, собственост на Стоян Матеев Тодоров, управляван
от И.Ж.В., преминава на кръстовище с наличен светофар на неразрешен червен
сигнал и блъска правомерно преминаващия на зелен сигнал л.а.“Ф.Г.“. Не спира и
напуска местопроизшествието.
Видно от писмо с изх. № 50899 от 29.11.2012г.,
подписано от началника на сектор КАТ –РДВР – Варна, срещу водача И.Ж.В. са
издадени НП № ***. по чл.315, ал.1 от КЗ и НП № 4058/07.09.2012г. с наложени
санкции по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.1 от ЗДвП – общо глоба в размер на 570лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
От
извършената Справка от базата данни на Информационен център към Г. фонд на база
подадени данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” се установява, че за л.а. „Мерцедес 207 Д“ с ***няма
данни за застраховка „Гражданска отговорност” към дата 01.07.2012г.
След изготвения Доклад по щета № 11 0571/18.07.2012г.,
техническа експертиза и заключителна техническа експертиза нанесените на
увредения автомобил щети са оценени на 1248.04 лева.
С Преводно нареждане за превод така
определеното обезщетение от 1248.04лева е изплатено на М.И.Х..
До ответника е изпратена Регресна покана на 16.10.2015г., с която е бил поканен да
възстанови сумата от 1262.54 лева на основание чл.288, ал.12 от КЗ, в
едномесечен срок от получаване на поканата. Видно от приложената обратна
разписка изпратената регресна покана не е достигнала
до ответника (оформена е като непотърсена от адресата).
От назначената ССчЕ
се установи че процесната сума от 1248.04лв. е
преведена по сметката на увреденото лице на 21.12.2012г.
От назначената САТЕ се установи, че
констатираните от застрахователя увреждания съответстват по степен и вид и е
възможно да са получени при установения механизъм на процесното
ПТП. Размерът на уврежданията е изчисляван в съответствие с Методиката за
увреждане на претенции към Наредба № 24 за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите, действаща към датата на ПТП-то.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД изисква за казуса
установяване на виновно и противоправно поведение на
водача на процесното моторно превозно средство / МПС
/, в причинна връзка от което са произлезли вредите, както и че отговорността е
възникнала във връзка с използването на процесното
МПС от деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ / отм./, след изплащането на застрахователното обезщетение по чл.288, ал.1,
т.2, б. „а“ за имуществени вреди, когато причинителят не е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, по иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ, във вр. чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие
на виновно и противоправно поведение на ответника
като водач на МПС е реализирано ПТП, при което ответникът е увредил лекия
автомобил на лицето, получило обезщетение от Гаранционния фонд, че виновният
водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, и че ищецът е платил на собственика на уведения автомобил претендираното
обезщетение.
Съдът приема, че по делото безспорно е
установено, че на 01.07.2012г. в гр. Варна е настъпило ПТП с участието на
ответника И.Ж.В.. Протокола за ПТП, като официален свидетелстващ документ има
обвързваща съда доказателствена сила за фактите,
осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице – в случая за
възпроизведено в документа положение на
участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването му
и констатираните вреди при посещението
на служителите на Сектор „Пътна полиция“ на местопроизшествието. Протоколът е
подписан от ответника В.Г.С., като не се събраха по делото данни за оспорване
на отразените от длъжностното лице в него обстоятелства.
Ето защо, описаната в протокола за ПТП
фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена съгласно неговата
материална доказателствена сила, която не е оспорена
и оборена в настоящото производство.
Пряка и непосредствена последица от
деянието са и причинените вреди, както са описани в протокола за ПТП и в
останалия доказателствен материал по делото. Същите
са в причинна връзка от събитието и стойността им се установява от извършените
и назначени експертизи от Гаранционния фонд.
Вината, в случая се предполага, с оглед
установената законова презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД, която не е опровергана от
ответника.
Още повече че по делото безспорно се
установи че издадените НП срещу ответника не са обжалвани и са влезли в законна
сила.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1,
т.2, б.“а“ КЗ / отм./ фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По
делото е установено, че такова обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1248.04лева е заплатено по банков път на собственика на увредения
автомобил.
Възражението на ответника, че вземането
е погасено по давност се явява неоснователно, доколкото 5 – годишната давност
започва да тече от датата на която ищецът е превел сумата на увреденото лице. В
случая съгласно назначената ССчЕ това е станало на
21.122012г. Исковата молба е депозирана в съда на 28.07.2017г., към който
момент давността не е изтекла.
По изложените съображения, предявеният
иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ във вр. с
чл.45 ЗЗД за заплащането на сумата в размер на 1248.04лева , представляваща
изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № ***., следва да се уважи като основателен,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 28.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и направеното
искане за присъждане на разноски от ищцовата страна,
съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в размер на 717лв. включващи
50лв. внесена държавна такса, 317лв. възнаграждение за особен представител на
ответника, 150лв. депозит за ССчЕ и 200лв. депозит за
САТЕ.
В производството ищецът е представляван
от адвокат, но няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което и съдът не присъжда такова.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
И.Ж.В. с ЕГН-**********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. фонд, ***, сумата
от 1248.04 лв., представляваща изплатено от последния обезщетение по щета №
***., причинени имуществени вреди на М.И.Х., в качеството му на собственик на
л.а. „Ф.Г.” с ДК № ***, увреден при ПТП на 01.07.2012г. от виновния за ПТП-то
водач на л.а.”Мерцедес 207Д” с ДК№*** - И.Ж.В. *** на основание чл.288, ал.12 КЗ, във вр.чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
И.Ж.В. с ЕГН-**********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Г. фонд, ***, сумата от 717лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд на осн.чл.259,
ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: