Решение по дело №51/2021 на Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№

гр.Харманли,  25.05.2021 год.

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и девети април  през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на  чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Й.К. с ЕГН:********** с адрес *** против НП №25-114/18.12.2020г. издадено от началник отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание «Глоба» в размер на 3000 (три хиляди) лв., на основание чл.81а от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 39а,ал.2 от ЗРА.

В нея жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на процесуалните норми и правила. В същата се прави възражение, че изнесените факти в наказателното постановление не отговаряли на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че на 12.11.2020 г надвечер е бил спрян за проверка от служител на ИАРА, а именно К.К., който неоснователно е породил спор с жалбоподателя, като същият сочи, че не е превозвал хрилни мрежи в общ метраж 400 м. нито в багажника на колата, нито в самата кола.  С него в автомобила се е намирал още един пътник, който можел да потвърди тези твърдения, изложени в жалбата. В жалбата се сочи, че вмененото нарушение е с предмет мрежи, а тъй като не е превозвал и не било установено да е превозвал такива мрежи, счита, че не са изпълнени съставомерните признаци от състава на вмененото му нарушение. В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв.  И.И. ***, с пълномощно по делото, който поддържа въззивната жалба.

АНО (въззиваемата страна) – ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, се представляват от  М.Д.А. на длъжност „ старши юрисконсулт” в Дирекция АПО, чавешки ресурси” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото в обжалваната част да бъде потвърдено, тъй като наложеното наказание "Глоба" било справедливо определено; а отнемането на вещите било в съответствие с нормативната уредба.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 12.11.2020г в 18,30ч е извършена проверка от служители на ’’Рибарство н контрол” в сектор „Рибарство и контрол” Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол - Южна България, гр.Пловдив от свидетеля К.Д.К.  и свид. Х.Г.Б., след подаден сигнал  от любител риболовец, който също заявил, че ще подаде сигнал и на тел.112. В служебният автомобил бил и свид. А.А.Д.. Проверката била извършена  на автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен на яз.Ивайловград в землището на с.Малки воден, общ.Маджарово, като  служителите на ИАРА  установили, че лицето Й.К. превозва в автомобила 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба. Служители на сектор „Рибарство и контрол - Стара Загора“, установили, че лицето не притежава регистрация по чл.25 и разрешително за стопански риболов по чл.17 от ЗРА. Нарушителят Й.К.,заявил пред свид. свидетеля К.Д.К.  и свид. Х.Г.Б., че той е управлявал лекият автомобил, както и че хрилни мрежи са негови и са с обща дължина 400 м.

В присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0013591/ 12.11.2020г.,  в който жалбоподателят посочил, че не е съгласен с констатациите в АУАН и ще депозира възражение.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок по чл.44 от ЗАНН  е постъпило възражение против АУАН. 

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка,  началникът на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас издава процесното НП № 25-114/18.12.2020г. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 39а, ал. 2 от ЗРА. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 08.01.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в Адмнинистративнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя – получено лично от нарушителя.

В АУАН  и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, тъй като 12.11.2020г в 18,30ч при проверка на автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен на яз.Ивайловград в землището на с.Малки воден, общ.Маджарово се установило, че лицето Й.К. превозва в автомобила 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба. За това нарушение на основание чл.81а от ЗРА на нарушителя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 лв.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019г.  на Министъра на земеделието и храните, служителите на длъжност " старши инспектор" в отделите и секторите  "РК" на ИАРА имат право да съставят АУАН за нарушение на разпоредбите на ЗРА, извършени на територията на цялата страна.Съгласно Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г.  на Министъра на земеделието и храните служителите на длъжност "Началник отдел" на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), "РК" на ИАРА имат право да издават съобразно териториалната си компетентност НП за нарушения по ЗРА, т.е. Началникът на отдел "РК", Южна България се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 91, ал. 4 от ЗРА – Министъра на земеделието и храните по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на свидетеля К.Д.К. и свид. Х.Г.Б.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и настоящият състав ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на К.Д.К. и свид. Х.Г.Б., които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се доказаха твърденията на жалбоподателя посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на отдел "РК" – град Хасково към ИАРА, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, с показанията на свид. А.А.Д., както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържимите се в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на  извършената проверка на 12.11.2020г в 18,30ч на автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен на яз.Ивайловград в землището на с.Малки воден, общ.Маджарово и установяването при тази проверка, че лицето Й.К. превозва в автомобила 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба. Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.В тази връзка безспорно се доказа мястото на извършеното нарушение на яз.Ивайловград в землището на с.Малки воден, общ.Маджарово, както от свид. К.Д.К. и свид. Х.Г.Б., така и от свид. А.А.Д. и свид. К.С.И. и свид. И. Т.С.. 

С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл.284 от НПК,вр. чл.84 от ЗАНН веществените доказателства- компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на приетите повиквания от номер **********, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът изключва от даказателствената съвкупност и не гради фактическите и правните си изводи  върху извадка от 16.04.2021 г. от сайта Хасково.нет на статия със заглавие „Зам.-кметът на Маджарово: Не, не съм бракониер, не съм глобяван за мрежи.“,  както и извадка от сайта Хасково.инфо от 16.04.2021 г на статия със заглавие „Съкратиха шефа на ИАРА – Хасково след залавяне на бракониери“, състояща се от три страници,тъй като същите не са подписани от авторите си, представляват  журналистически статии, които не са събрани по реда на НПК.

Частично с доверие се оцениха от настоящият състав, показанията на свидетеля И. Т.С., придружавал  жалбоподателя. Същите се възприемат единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните показания на другите разпитани свидетели (свид. К.Д.К. и свид. Х.Г.Б., така и от свид. А.А.Д. и свид. К.С.И.) и от писмените доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават, конкретно за място и датата на инкриминираното нарушението от жалбоподателя и свидетелите на мястото на проверката, за часа на извършената проверката, за служителите, които са я осъществили. В останалата им част и по-специално, досежно изложената фактологическа версия относно това, че мрежи е нямало в автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен,както и че той е управлявал лекият автомобил, в който са намерени 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба, които показанията на свидетеля И. Т.С. са в пряко противоречие и се опровергават от другите свидетелски показания, като остават напълно изолирани и не се подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това, настоящият състав  не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо останалите доказателства, така и поради фактът, че с жалбоподателя са приятели и  от тук и пряката му заинтересованост от изхода на делото. За конкретно посочените факти, установими са явни несъответствия между заявеното от свидетеля И. Т.С. и сведенията, дадени от  свид. К.Д.К. и свид. Х.Г.Б., така и от свид. А.А.Д.– точно обратни по насоченост относно фактите, че нарушителят Й.К. е заявил пред служителите на ИАРА, че той е управлявал лекия автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен и намерените в автомобила 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м, годни за употреба са негови. Доколкото показанията на свидетеля С. сериозно се компрометират при съотнасяне с всички останали доказателства, събрани в производството, в контекста на обсъдените преки противоречия, наред с отчитане на обстоятелството за неговата  заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на настоящият състав да счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на обективната истина по делото, в опит за изграждане и потвърждаване на защитната версия на жалбоподателя. В контекста на изложеното следва да се отбележи, че показанията на свидетеля са противоречиви относно факта, че  мрежи е нямало в автомобил Фолксваген  Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен, както и че той е управлявал посочения автомобил,в който са намерени 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м, годни за употреба, настоящият състав не цени с доверие и не кредитира показанията на свидетеля И. С. в тази им част – убедително опровергани, поради което ги изключи от доказателственото обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.  

Преценена по същество, Жалбата е  неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото въз основа на него НП правната обосновка на административнонаказателното обвинение съдържа всички съставомерни признаци на състава на нарушението по чл.39а, ал.2 от ЗРА вменено на нарушителя Й.К. с ЕГН: ********** с адрес ***.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. "б" от ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 1 от ЗРА и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 91, ал. 4 от ЗРА. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, определени със Заповед на Министъра на земеделието и храните. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 12.11.2020 година актосъставителят К.Д.К. е заемал длъжността главен инспектор ’’Рибарство и контрол” в сектор „Рибарство и контрол” Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол- Южна България“, гр. Пловдив, ИАРА. Предвид изложеното актосъставителят К.Д.К. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 90, ал. 1 от ЗРА, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗРА. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността "Началник на отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към- Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и деянието е извършено в зоната на отговорност на "РК", Южна България, поради което възраженията на жалбоподателя за противното се явяват неоснователни.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.В тази връзка факта, че  АУАН и НП са съставени на нарушителя Й.К. с ЕГН: ********** с адрес ***, който е записан с две имена не съставлява нарушение на чл.42, ал.1,т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.4 от ЗАНН, тъй като същият е с гражданство на Руската федерация и е със статут на постоянно пребиваващ в Рбългария, поради което в случаите, кагато нарушителят  е чужденец – имената, точния адрес, като вместо дата на раждане е посочен ЕГН: ********** на нарушителя както АУАН, така и в НП.

Поради липса на формални основания за отмяна на обжалвания акт, настоящият състав  обсъди правилността на НП – предмет на делото, а именно налице ли е административно нарушение, как същото следва да се квалифицира и виновно ли е извършено то от страна на жалбоподателя.

Настоящият състав намира, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 39а, ал. 2 ЗРА, тъй като в автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ **** цвят тъмнозелен на яз.Ивайловград в землището на с.Малки воден, общ.Маджарово жалбоподателят Й.К. са били превозени 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба, за което самият жалбоподател не е притежавал разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА.

На второ място, съдът намира, че жалбоподателят може да бъде субект на нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, тъй като тази разпоредба не поставя особени качества на субекта на нарушението - например качествата "едноличен търговец", "юридическо лице, "длъжностно лице", пол, възраст и други. Тоест, това нарушение може да се извърши по начало от всяко наказателно-отговорно лице.

 АНО правилно е посочил жалбоподателя като извършител на вмененото му нарушение, тъй като в хода на въззивното производство се установи по безспорен начин от самопризнието на нарушителя пред контролните органи, че жалбоподателят е управлявал проверявания автомобил, с който са били превозвани процесните 4/четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400м годни за употреба.

И на последно място, предвид събраните по делото данни – че проверката е била инициирана по повод сигнал до служител на ИАРА, който е посочил,че на брега на язовир Ивайловград в землището на с. Малки Воден, общ. Маджарово е пристигнал автомобил, в който има две лица и пренасят хрилни мрежи, които ще поставят във водата и след това на телефон 112, то съдът намира, че установеното административно нарушение е извършено виновно от страна на жалбоподателя, тъй като е знаел, че превозва три мрежи поставени в багажника на управлявания от него автомобил.

Предвид гореизложените съждения, съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното производство от страна на АНО правилно е приложен материалният закон – по конкретно, правилно е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, съгласно която се забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, тъй като съгласно ал. 3 от същата разпоредба - забраната по ал. 2 не се отнася за лицата: 1. притежаващи валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17; 2. регистрирани по реда на чл. 25. "

В тази връзка, съдът приема за неоснователни доводите на санкционирания жалбоподателя, изложени в жалбата и от неговия процесуален представител, за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в недоказаност на състава на нарушението, за което на нарушителят е наложена санкция.

Разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА забравяна превозването на мрежени риболовни уреди, без разрешително и без регистрация по реда указан в ЗРА, което не изисква да бъде доказано, кой е поставил мрежите в автомобила, с който се превозват, както и кой е техният собственик. Поначало административното нарушение по чл. 39а, ал. 2 от НК е формално, на просто извършване, и не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици. От обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, тъй като изрично е признал пред контролните органи, че той е управлявал автомобила, в който са намерени превозените 4 /четири/ чувала хрилни мрежи с обща дължина 400 м годни за употреба, без да е налице изключението относно забраната, визирано в ал. 3 на чл. 39а от ЗРА.

Видно от АУАН и НП, на жалбоподателя е наложена санкция „глоба”, за това, че като физическо лице, в нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА е нарушил забранява за превозването на мрежени риболовни уреди и е санкциониран на основание чл. 81а от ЗРА.

В заключение следва да бъде посочено, че  конкретиката на случая не може да обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

От страна на АНО правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 81а от ЗРА, която гласи – "Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. ". 

На  нарушителя Й.К. с ЕГН: ********** е наложена санкция в максимален размер, която кореспондира с обстоятелството, че на лицето са издавани още четири броя наказателни постановления за нарушения на ЗРА през годините т. е. не се касае за единичен случаи, а за системност в поведението на дееца.

Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че за целите на наказанието правилно адмнистративно-наказващият орган е определил максимален размер на наказанието „глоба”, като и в тази част наказателното постановление следва да се потвърди.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайният изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Харманлийският районен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №25-114/ 18.12.2020г. на началник отдел ’’Рибарство и контрол-Южна България” гр. Пловдив, към Главна дирекция ’’Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), със седалище в гр. Бургас, с което на Й.К. с ЕГН: ********** с адрес ***, за нарушение на чл.39а, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/  е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв., на основание чл.81а от ЗРА.

ОСЪЖДА Й.К. с ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на  Отдел "Рибарство и контрол – Южна България" при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението му на страните.

                                                                                         СЪДИЯ: