Определение по дело №249/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 478
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700249
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

             478 от 21.09.2021 г., гр. Кюстендил

 

Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 249 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба с вх. № 3609/28.07.2021 г. по описа на съда от И.В.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адвокат Е.Ч., Л.А.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, К.Й.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, С.Д.Т., с адрес: ***, В.Й.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, И.К.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Й.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, Р.К.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, и А.Н.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № РД05-267/06.07.2021 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ). С Определение № 443/01.09.2021 г., постановено по административно дело № 259/2021 г. по описа на Административен съд– Кюстендил, образувано по жалба с вх. № 3692/09.08.2021 г. по описа на съда (вх. № РДГ07-3834/19.07.2021 г. по описа на РДГ – Кюстендил) срещу същата заповед от горепосочените лица и от Р.Г.Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***, С. К. В., с ЕГН ********** и адрес: ***, Й. С. В., с ЕГН ********** и адрес: ***, Е.А.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, Г.Й.Ч., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.Б.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, В.Д.П., с ЕГН ********** и адрес: ***, Д. К. .П., с ЕГН ********** и адрес: ***, И. Р. С., с ЕГН ********** и адрес: ***,Е.П.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, А.Р.П.с ЕГН ********** и адрес: ***, Б.Й.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, Т. К. Г., с ЕГН ********** и адрес: *** и В. И. Й. с ЕГН ********** и адрес: ***, посоченото административно дело е съединено с настоящото. В жалбите са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 184 от АПК. Иска се отмяна на заповедта.

Съдът намира, че жалбите са недопустими и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 184 от АПК следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да бъде прекратено, по следните съображения:

Жалбите са подадени от лица без правен интерес от оспорване. Съгласно чл. 147, ал. 1 във вр. с чл. 184 от АПК право да оспорват общия административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. За наличието на правен интерес съдът е длъжен да следи служебно във всяка фаза на процеса.

Заповед № РД05-267/06.07.2021 г. на директора на РДГ – Кюстендил касае ограничаването на достъпа на моторни превозни средства до горските пътища – подотдели 97 „1”, 100 „2”, 101 „5” и 102 „2”, попадащи в част от имоти с идентификатори 65365.210.83, 65365.210.84, 65365.210.117, 65365.210.940, 65365.210.967 и 65365.210.964, собственост на Община Сапарева баня, за периода от влизането ѝ в сила до 30.09.2021 г., включително, с цел недопускане осъществяването на нерегламентиран превоз на пътници, както и избягване на транспортни произшествия и опазване здравето и безопасността на туристите, ходещи по горските пътища и пътеки, собственост на Община Сапарева баня, в пика на туристическия сезон, като ограничаването не важи за автомобилите на държавните структури, специализираните автомобили, обслужващи съществуващата пътническа въжена линия (лифт) – от хижа „Пионерска” до хижа „Рилски езера”, и тези, които извършват горскостопански дейности в района на отдели 97, 100, 101 и 102. Жалбоподателите мотивират правния си интерес от оспорване на заповедта с обстоятелството, че осъществяват дейност по чл. 117 от Закона за горите (ЗГ) – ползване на недървесни горски продукти (съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗГ ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях), а жалбоподателите И.Л., Л.Д., К.З., С.Т., В.Д., М.В., И.Т., Р.К. и А.Д. – и с обстоятелството, че от години семействата им се препитават със събиране на горски плодове, с отдаване под наем на превозни средства на туристи и съпровождането им в тези горски територии. В случая нито се твърди, нито се сочат доказателства, че оспорената заповед засяга или би засегнала всеки от жалбоподателите пряко и непосредствено. Освен това с въведеното със заповедта ограничаване на достъпа на моторни превозни средства до горските пътища – подотдели 97 „1”, 100 „2”, 101 „5” и 102 „2”, попадащи в част от имоти с идентификатори 65365.210.83, 65365.210.84, 65365.210.117, 65365.210.940, 65365.210.967 и 65365.210.964, собственост на Община Сапарева баня, за периода от влизането ѝ в сила до 30.09.2021 г., включително, не се препятства осъществяването на дейност по чл. 117 от ЗГ, както и отдаването под наем на превозни средства на туристи и съпровождането им в тези горски територии. За жалбоподателите липсва правен интерес от търсената съдебна защита.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 184 от АПК, съдът

 

  О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 3609/28.07.2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил и жалбата с вх. № 3692/09.08.2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил (вх. № РДГ07-3834/19.07.2021 г. по описа на РДГ – Кюстендил) срещу Заповед № РД05-267/06.07.2021 г., издадена от директора на РДГ – Кюстендил към ИАГ.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 249/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                   2.