№ 10500
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110100601 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Тесдо“ ЕООД срещу „Вивус.БГ“ ЕООД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, с
който се иска осъждането на ответника заплати сумата от 98,52 лв., предадена
без основание от Н.Н.В. на ответника по Договор за кредит № ********** от
31.03.2020 г. и което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за цесия
от 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху гази сума от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 02.01.2024 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто
основен предмет на дейност е насочен към предоставяне па информация,
подпомагане и консултации на физически лица, ползвали т. нар. „бързи
кредити“. Сочи, че по повод па създадените между дружеството и неговия
клиент Н.П.В. контакти е било установено, че последният е предал на
„Вивус.БГ“ ЕООД парични суми без правно основание. Твърди, че на
02.06.2023 г., между „Тесдо“ ЕООД и Н.П.В. бил сключен Договор за цесия, с
който в качеството си на кредитор прехвърлил на ищеца следното вземане от
„Вивус.БГ“ ЕООД вземане в размер от 98,52 лв., представляващи всички
платени без основание суми по Договор за кредит № ********** от
31.03.2020 г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и Н.П.В., заедно с всички
принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на
1
10.07.2023 г., но въпреки това не последвало плащане от ответника. Твърди, че
вземането е възникнало от сключен между Н.П.В. и „Вивус.БГ“ ЕООД
Договор закредит № ********** от 31.03.2020г., който бил сключен чрез
интернет платформата на ответника. Посочва, че кредитиполучателят е
следвало да заплати главница, възнаградителна лихва, както и такса експресно
разглеждане. Сочи, че съгласно уговореното между страните главницата е
била в размер на 400,00 лв., възнаградителната лихва в размер на 13,48 лв.,
таксата експресно разглеждане в размер на 98,52 лв., като било посочено, че
ГПР по кредита е в размер на 512,00 лв. Твърди, че цялата сума по договора е
била изплатена на 01.05.2020 г. чрез „Изипей“ АД. Твърди, че договорът за
кредит е изцяло нищожен, с оглед на което надплатената сума над главницата
е платена без основание. Посочва, че цедентът има качеството на потребител
по така сключения кредит. Твърди, че сключеният договор за кредит е
нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, както и
поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че е налице нееквИ.лентност
на престациите, доколкото сумата за експресно разглеждане многократно
надхвърляла възнаградителната лихва. Посочва, че е налице липса на
съществен елемент от договора за кредит- а именно годишния процент на
разходите, тъй като посочения в договора процент бил грешен, доколкото към
него не била добавена сумата за експресно разглеждане. На следващо място
счита, че посочването на неправилен ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика. Счита, че е налице нарушение, доколкото ГПР бил
посочен единствено като процент, но без да са посочени изрично данните за
неговото определяне. Твърди, че при положение, че таксата за допълнителна
услуга - експресно разглеждане е била включена в ГПР, стойността на
процента по договора е щяла да надвиши в пъти максимално допустимия
размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е налице заобикаляне на
закона. Сочи, че е налице нарушение, доколкото документите не били
написани по ясен и разбираем начин. Твърди, че договорът нарушава добрите
нрави, доколкото е налице нееквИ.лентност на престациите, както и защото
кредиторът се е възползвал от незнанието на кредитополучателя като по-слаба
страна. Счита, че клаузата уреждаща такса експресно разглеждане е нищожна,
доколкото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Твърди, че е налице нарушение на Съгласно чл. 33 от ЗПК, който
2
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на
законната лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, а в чл. 15.4 от Общите условия и Тарифата към тях, е било
предвидени, че при забава потребителите дължат освен законната лихва за
забава и всички направени за събиране па вземането разноски за
напомнителни писма и всякакви други действия, извършени от „Вивус.БГ“
ЕООД. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявени иск като неоснователен. Посочва, че в
договора за цесия липсва ясна конкретизация относно вида и размера
напрехвърлените вземания. Твърди, че конкретизация липсвала и в
уведомлението за цесия, тъй като целта на ищеца била получаването на
съдебно разноски, поради което целял да възпрепятства извънсъдебно
изпълнение. Оспорва ищецът да е кредитор на процесното вземане поради
липсата на валиден договор за цесия. Сочи, че към уведомлението за цесията
не е било приложено пълномощно от страна на цедентите, от което да е видно,
че цесионерът има правото да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне
на вземане, откъдето и уведомлението е ненадлежно извършено и като такова
не е породило правна сила спрямо „Вивус.БГ“ ЕООД. Твърди, че с
приложеното уведомление ищецът претендирал и други вземания, привидно
прехвърлени от цедент в полза на цесионер, както и други суми, прехвърлени
от други физически лица, на основание други Договори за цесия. В
противоречие с принципа за добросъвестност, никъде в уведомлението не
било посочено на какво правно основание са недължимо платени
претендираните за връщане суми, респективно какво представляват
предполагаемо прехвърлените суми (част от главница, договорна, наказателна
лихва или друг вид разноски), както и на какво основание са били предадени
те на „Вивус.БГ“ ЕООД – номер на клауза, уговорена по кредитно
правоотношение. Твърди, че по този начин ищецът е отнел на дружеството
ответник възможността да прецени основателността на претенциите и
правните последици от отказ за доброволно изпълнение. Счита, че исковата
молба е нередовна, доколкото от нея не можело да се установи на какво
основание конкретно е възниквало процесното вземане. Оспорва сключения
договор за цесия като нищожен поради противоречие с добрите нрави, поради
3
явна нееквИ.лентност на престациите, поради неосведоменост на цедента.
Сочи, че при уважаването на иска ищецът е щял да получи всички разноски,
но съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора за цесия при евентуално уважаване на
претенцията в частичен размер, всички разноски, които ищцовата страна
евентуално би била осъдена да заплати, ще бъдат приспаднати от покупната
цена на сделката. Твърди, че вземането предмет на договора за цесия не е било
възникнало към датата на сключването на договора за цесия, с оглед на което
същият е нищожен поради липса на предмет. Оспорва материалната
легитимация на ищеца, поради което счита искът за неоснователен. Твърди, че
договорът за цесия е симулативен, като същият представлява мандатна сделка
консултантски договор. Твърди, че от договора за цесия се установява, че
цената за прехвърлянето не е платена. Сочи, че свързаните помежду си лица
„Тесдо“ ЕООД и „Темис Кепитал“ ООД извършват престъпна дейност. Счита,
че процесният договор за кредит не е нищожен, доколкото общите условия на
ответника били одобрени от КЗП. С оглед изложеното моли за отхвърлянето
на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е
отделено като безспорно обстоятелството относно сключването на процесния
договор за кредит № ********** от 31.03.2020 г. между „Вивус. БГ“ ЕООД (с
предишно наименование „4финанс“ ЕООД), в качеството му на кредитодател
(заемодател), от една страна, и Н.Н.В. като кредитополучател (заемател), по
силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична
сума в размер на 400,00 лева срещу насрещното му задължение да върне
същата в срок до 30 дни, дата на връщане – 30.04.2020 г., както и да заплати
възнаградителна лихва в размер на 41,00 % и ГПР 49,70 %. Предвидено е, че
кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане в размер на 98,52
лева, като общо дължимата сума е в размер на 512,00 лева.
На следващо място страните не спорят и видно от представената
разписка (на л. 30 от делото) заемателят е погасил изцяло задълженията си
към „Вивус. БГ“ ЕООД, като е заплатила сумата от 646,30 лева на 30.04.2020 г.
4
с основание „номер на кредита **********“.
Като доказателство по делото е приет договор за цесия №
1206/02.06.2023 г., сключен между ищеца и Н.Н.В., по силата на който
последната, в качеството на цедент, е прехвърлил на ищеца, в качеството му на
цесионер, вземания, които има към ответника „Вивус.Бг“ ЕООД в общ размер
на 2944,90 лева. Като т. 5 от договора е посочено, че се прехвърлят вземания
към ответника, свързани с процесния договор за кредит в размер на общо
98,52 лева, представляващи заплатени от потребителя без основание суми.
Страните по договора за цесия са уговорили, че прехвърлените вземания
преминават у приобретателя, ведно с всички принадлежности, в т. ч. и изтекли
лихви. С чл. 12 от договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера да
изпрати от негово име съобщение до длъжниците, с което да ги уведоми за
прехвърляне на вземанията в съответствие с разпоредбите на чл. 99 ЗЗД.
Договорът съдържа изрично изявление за потвърждаване на прехвърлянето на
вземанията от страна на цедента.
Към исковата молба е приложено уведомление за цесия, адресирано до
„Вивус.Бг“ ЕООД от Н.Н.В. чрез пълномощника „Тесдо“ ЕООД, с което
длъжникът е уведомен за сключения на 02.06.2023 г. договор за цесия, с който
са прехвърлени вземания на физическото лице, възникнали във връзка с
процесния договор за кредит от 31.03.2020 г.. Договорът за цесия и
уведомлението до длъжника за цесията са подписани за „Тесдо“ ЕООД от
С.А., упълномощен представител на дружеството на длъжност
„юрисконсулт“. Представено е и пълномощно в полза на А. да подписва от
името и за сметка на ищеца договори за цесия. Приложено е уведомление от
„Тесдо“ ЕООД до „Вивус. БГ“ ЕООД за извършената цесия, като в
представената товарителница има данни, че същото е било връчено на
адресата още преди завеждане на производството – на 10.07.2023 г.
Уведомлението за цедирането на вземането е връчено на насрещната страна и
по реда на чл. 131 ГПК като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, че праводателят му е заплатил процесната сума на
ответника, както и че вземането е било прехвърлено с валиден договор за
5
цесия, респ. че длъжникът е уведомен за цесията. В тежест на ответника е да
докаже основателността на възраженията си, в т.ч. и наличието на правен
интерес да оспорва като нищожен договор за цесия, по който не е страна, че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и
ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена
ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора, т.е. че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния
договор суми.
В случая ищецът се позовава на нищожност на договора за
потребителски кредит, поради противоречие с императивни норми на закона,
тъй като в същия не е бил посочен реалният ГПР.
От събраните по делото писмени доказателства се установява и страните
не спорят, че между ответното дружество и лицето М.В.В. е сключен договор
за потребителски кредит /заем/, описан по-горе, по който заемната сума е
предадена на заемополучателя. Договорът съдържа някои от съществените
елементи - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на
издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор),
възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за
начисляване на такса за експресно разглеждане. Договорът съдържа
минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и
валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е
финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства
/така чл. 3 ЗКИ/. Лиценз за банкова дейност не е необходим, защото
заемодателят е финансова институция, а не банкова. При все това,
заемодателят е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на
чл. 3а ЗКИ.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба,
носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било
осъществено преди подаване на исковата молба, а и с връчване на книжата по
делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на
длъжника, съгласно непротиворечИ.та практика на съдилищата по този
въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се
6
явява и разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката
приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера,
ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и
в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д. № 5759/2014г. на ВКС, III ГО).
В договора за цесия в пълнота са описани страните по тях и техния
предмет, като вземанията са индивидуализирани в достатъчна степен - по
размер и договор за паричен заем с номер, въз основа на който са платени.
Напълно неоснователни са и възраженията на ответника относно
предмета на дейност на ищеца, доколкото не е налице ограничение относно
субектите, които могат да бъдат цеденти по договори за цесия, сключени с
потребители, независимо от вписания предмет на дейност.
Останалите възражения на ответника относно нищожността на договора
за цесия не следва да бъдат подробно обсъждани. Длъжникът не е
легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно
цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато
прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично
установени условия, които не са спазени (Решение № 60256 от 7.03.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК). Установените в практиката на ВКС
разрешения относно правния интерес на длъжника да заяви недействителност
на договор, в който не участва, са ясни и безпротиворечиви. Налице е правен
интерес за предявяване на иска по чл. 26 ЗЗД за трети спрямо атакувания
договор лица, само когато се засягат техни права и признати от закона
интереси /определение № 372/2015 г. ч. т. д. № 244/2015 на ВКС, I т. о,
решение № 90/2015 г. по гр. д № 4406/2014 г. на ВКС, III г. о и др. /, която
преценка е конкретна за всеки отделен случай. Длъжникът не е страна по
договора за прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него
има за последица правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и
съответно - задължение длъжникът да престира на цесионера. Цесията е
предвиден в закона случай по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗЗД. След съобщаване
на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, старият кредитор се счита за заменен с
новия кредитор, като се постига резултат, аналогичен на активната субективна
новация, но без длъжникът да е страна по договора между цедента и
7
цесионера. С уведомяването на длъжника за извършената цесията, интересът
му е изцяло защитен – от този момент нататък той знае, че следва да престира
на новия кредитор, като му противопостави всички свои възражения, които
произтичат от договора с цедента и които имат отношение към конкретно
прехвърленото вземане. За длъжника не би следвало да има значение кому
престира (личността на кредитора). Всички уговорки между цедента и
цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях. От тук и
ответникът не е легитимиран да прави възраженията за нищожност на
договора за цесия, релевирани с отговора на исковата молба.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:
Представеният договор за потребителски кредит съдържат
недействителна клауза - за такса за бързо разглеждане, която противоречи на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Тази такса е свързано с отпускането /усвояването/ на
кредита, поради което не се дължи. Включването на същата като задължение
за потребителя по договора за кредит чрез клаузите от ОУ, регламентиращи
същата /дадената дефиниция, чл. 2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко
противоречие с нормата на чл. 10а ЗПК, с оглед което и е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Освен това посочената клауза се явява и
неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за
потребителя, оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява
реализирана за кредитора печалба.
На следващо място в договора е посочен по-нисък процент на
годишните разходи от реалния в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. При
цялостния анализ на договора за кредит е видно, че сключването му и
получаването на сумата по кредита е било обвързано от задължението за
заплащане на такса за бързо разглеждане. Ето защо, несъмнено
възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи в общия
размер на ГПР. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
годишният процент на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
8
определените по ал. 4 размери, са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
процесния случай ГПР, посочен в договора за потребителски кредити, е
близък до максимално допустимия размер 49,70 %, но с включването на такса
за бързо разглеждане го надхвърля.
Наред с изложеното, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се
приема, че, както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от
ДиректИ. 2008/48, от основно значение е потребителят да е получил
информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен
съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна,
предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара,
тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга
страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения
/вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, C-264/02,
EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosf, C-76/10,
EU:C:2010:685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение
по дело С-42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК е да гарантира възможността потребителят на финансови услуги:
1/ да може да сравни процента на разходите по кредитите на отделните
институции като общ сбор; 2/ да може да сравни условията на отделните
кредитни институции, като има данни какви задължения се включват в
посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит. Именно
затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан начинът на
формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно
обективно да сравни условията, предлагани от различните институции, респ.
да вземе информирано решение услугите на коя да избере.
От анализ на процесния договор за потребителски кредит следва извод,
че в същия се съдържа единствено общ размер на ГПР, който е и некоректен,
поради което несъмнено не е в съответствие с изискванията на ЗПК, а
доколкото накърнява съществени права на потребителя, недействителността
на договора на това основание е пропорционална санкция.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
9
тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на възнаградителната лихва и определянето на годишния
процент на разходите по кредита не могат да бъдат заместени по право от
повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би
бил сключен, ако в него не са включени такИ. клаузи, като се изхожда от
възмездния характер на договора и от обстоятелството, че включването на
такИ. клаузи е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Следователно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима в случая и
нищожността на посочените клаузи от процесния договор обуславя
недействителност на целия договор поради противоречие с конкретни
императивни разпоредби на ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед принципа за диспозитивното начало в процеса и доколкото
ищецът претендира сумата от 98,52 лв. за платената такси за бързо
разглеждане, съдът е обвързан от поисканото и следва да уважи този иск в
цялост.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в размер на 450,00 лв.,
от които 50,00 лв. за ДТ и 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД да заплати на „Тесдо“ ЕООД, ЕИК *********,
следните суми, а именно: сумата от 98,52 лв., предадена без основание от
Н.Н.В. на ответника по Договор за кредит № ********** от 31.03.2020 г. и
което вземане е цедирано на ищеца съгласно Договор за цесия от 02.06.2023 г.,
ведно със законната лихва върху гази сума от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 02.01.2024 г., до окончателното й заплащане.
10
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на „Тесдо“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450,00 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11