Р Е
Ш Е Н
И Е
N
гр.Радомир, 11.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, наказателно отделение, ІІ състав, в
публичното заседание на 20 май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при участието на секретаря В. К., изслуша докладваното от съдията административно наказателно дело N 76 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
С Наказателно
постановление № ./16.03.2021 г. на началник РСПБЗН Р., на жалбоподателя П. А. Я., адрес: ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.24, ал.2
от Наредба ./25.11.2014 г. и чл.265, ал.1 ЗМВР.
Наказателното постановление е обжалвано в
срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание
от неговия процесуален представител- адв.А.Ц. *** обстоятелства и съображения,
моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- началник РСПБЗН Р.,
редовно призован се е явил лично, като е изразил становище, че жалбата следва
да бъде оставена без последствие, а наказателното постановление бъде
потвърдено.
Районна прокуратура- П., редовно уведомена,
не е изпратила представител в съдебно заседание и не е изразила становище по
жалбата.
Районният съд, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и
чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно
нарушение № ./23.02.2021 г. на К.Н., на длъжност „инспектор ДПК и ПД“ в Р.- Р..
Според констатациите в същия, на 23.02.2021 г. в склад на фирма "Т."
ООД, изпълнен от пожаронезащитена стоманена конструкция, находящ се в ПИ ., с
административен адрес гр.Р., ул."И. В." № ., е установено, че
жалбоподателят допуска съхранението на амониева селитра, с което виновно е
нарушил чл.5, т.1, във връзка с чл.34, ал.1, т.1 от Наредба № . от 01 октомври
2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган- началник
РСПБЗН Р. издал обжалваното наказателно постановление № ./16.03.2021 г., с
което на жалбоподателя П. А. Я., адрес: ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.24, ал.2
от Наредба ./25.11.2014 г. и чл.265, ал.1 ЗМВР.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна по следните съображения:
В Наказателното постановление е отбелязано, че отговорността
на жалбоподателя е ангажирана по чл.24, ал.2 от Наредба
№ . от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите. Цитираният текст гласи: „На обектите по ал.1
входовете на местата от групи "Повишена пожарна опасност" и
"Експлозивна опасност" (съгласно глава дванадесета от Наредба № . от
2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност
при пожар) се обозначават със знаци съгласно т. II от приложение № 6.“ Цитиран
е и текстът на чл.265, ал.1 ЗМВР, според който ръководителите на държавни
органи, организации и юридически лица, които не са изпълнили или са допуснали
неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, както и гражданите, които не са изпълнили
такива задължения, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
За да се произнесе по законосъобразността и правилността
на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени
и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно- наказващият орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова, каквото
е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител.
Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като
неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП
е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението, само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
Административнонаказателното производство се
характеризира със строг формализъм и в този смисъл съдът намира, че са налице
нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Настоящият случай се отнася за констатирано изпълнително деяние- допускане
съхранението на амониева селитра в склад на фирма "Т." ООД, изпълнен
от пожаронезащитена стоманена конструкция, находящ се в ПИ . с административен
адрес гр.Р., ул."И. В." № .. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.6 ЗАНН, като законна разпоредба, която е била нарушена
виновно, е посочен текстът на цитираният по- горе чл.24, ал.2 от Наредба № . от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, който вменява в задължение обектите по ал.1 входовете на местата от
групи "Повишена пожарна опасност" и "Експлозивна опасност"
(съгласно глава дванадесета от Наредба № . от 2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар) за се обозначават със
знаци съгласно т. II от приложение № .. Същевременно, съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че изпълнителното
деяние представлява допускане съхранението на амониева селитра в склад на фирма
"Т." ООД, изпълнен от пожаронезащитена стоманена конструкция.
Константна е съдебната практика относно това, че словесното описание на
нарушението следва да съответства на посочените законови текстове, а щом е
налице разминаване между тях, то това води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., като съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР- П. да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ./16.03.2021 г. на началник РСПБЗН Р., с което
на жалбоподателя П. А. Я., адрес: ***, ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.24, ал.2
от Наредба ./25.11.2014 г. и чл.265, ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА РСПБЗН Радомир да заплати на П. А. Я., адрес: ***, ЕГН **********, сумата
от 200 лв. /двеста лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- Перник на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от
Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщаването на
страните.
Районен съдия :