Определение по дело №2364/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20227050702364
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1317

Варна, 12.05.2023 г.

Административният съд - Варна - X състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 2364 / 2022

Производството е образувано по жалба на „Х.В.“ **** срещу полицейски разпореждания на служители на ОД на МВР Варна, издадени на 27.09.2022г. в гр.Варна при оказано съдействие за изпълнение на административни актове издадени от Кмета на Община Варна и Кмета на район "Младост" при Община Варна.

Производството по делото е продължено след връщането му съгласно определение № 2740/15.03.2023г. постановено от състав на Второ отделение на ВАС по адм.д. 2186/2023г.

За да изпълни дадените от касационния състав указания за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съдът е съобразил, че в жалбата „Х.В.“ **** не са посочени конкретно органите чиито актове, действия или бездействия се оспорват. Съдът е дал на жалбоподателя възможност в 7-дневен срок от съобщаването: 1.) да посочи подал ли е жалбата чрез административният орган и ако отговорът е положителен – да представи доказателства за това и 2.) да отстрани нередовността на жалбата, като посочи конкретно, точно и ясно, чрез пълно и подробно описание на фактите кое/ кои са действията на административния орган, които оспорва. На жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на разпореждането в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Постъпила е молба с.д. 5060/03.04.2023г. от процесуалния представител на жалбоподателя, в петитума на която е направено искане да бъдат отменени като незаконосъобразни извършените на 27.09.2022г., от служители на ОД на МВР – Варна действия, изразяващи се в отстраняване на управителя на „Х.В.“**** и негови служители от реална част от ПИ с ид.10135.3513.2026 по КК на гр.Варна, чрез използване на физическа сила, във връзка с изпълнението на Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район Младост, Община Варна, както и да отмените като незаконосъобразни издадените от служители на ОД на МВР – Варна полицейски разпореждания, с които на управителя на „Х.В.“ **** и негови служители е разпоредено да допуснат в реална част от ПИ с ид.10135.3513.2026 по КК на гр.Варна трети лица, във връзка с изпълнението на Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район Младост, Община Варна.

В разпореждане с.д. 4706/07.04.2023г. съдът е констатирал противоречие между петитума и съдържанието на уточняващата молба, изразяващи се в следното:

Първо, в обстоятелствената част на уточняващата молба е посочено, че разпореждания не са издавани, а в петитума се иска отмяната им.

Второ, сочат се множество действия на полицейските служители, изразяващи се в отстраняване на представителите на дружеството от конкретно посочен имот, в допускане на трети лица в имота, в оказано съдействие по изпълнението на административен акт.

Трето, твърди се също, че действията на органите на МВР са предприети по изпълнение на административен акт -Заповед № 035/21.02.2022г. и Заповед № 3014/27.09.2022г.

Четвърто, при цитираните твърдения за извършени действия по изпълнението на административен акт, въведените искания към съда са: за отмяната на устни разпореждания, с които на управителя на „Х.В.“ **** и негови служители е разпоредено да допуснат в реална част от ПИ с ид.10135.3513.2026 по КК на гр.Варна трети лица, без тези разпореждания да са конкретизирани в достатъчна степен, така че да могат да бъдат предмет на съдебна проверка.

От съдържанието на жалбата не става ясно и какъв е обемът на търсената защита, за да бъде извършена преценка в кое производство следва да бъде разгледана – по реда на чл.250 от АПК (защита срещу действия), по реда на чл.297 от АПК (защита срещу принудително изпълнение) или по общия ред за оспорване на индивидуални административни актове (оспорването на разпореждане).

На жалбоподателя е дадена последна възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да отстрани нередовността на жалбата, като посочи конкретно, точно и ясно кой акт или кое (кои) действие (действия) и на кой орган оспорва. Да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт или действие и какво иска от съда. Дадено е указание, че при неотстраняване на нередовността на жалбата в посочения срок, последната ще бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство по нея прекратено.

Постъпила е молба с.д. 6696/03.05.2023г. от процесуалният представител на жалбоподателя, в която е изложено следното:

1.предмет на оспорване са действията на явилите се на 27.09.2022г. служители на ОД МВР Варна, изразяващи се в упражнена физическа сила, което не е част от производството по изпълнението на индивидуален административен акт;

2.към дата на подаване на молбата жалбоподателят не бил във възможност да посочи ясно и конкретно индивидуалният административен акт или действието предмет на обжалване, тъй като не разполагал с никакви данни за основанията на извършените на 27.09.2022г. действия на служители на ОД МВР Варна;

3. иска на основание чл.192 от ГПК да бъде задължена ОД на МВР Варна да представи съхраняваните документи по оказано съдействие от служители на ОД МВР Варна на 27.09.2022г. по изпълнение на Заповед № 035/21.02.2022г. и Заповед № 3014/27.09.2022г. и се иска допускане на разпит на лица присъствали по време на изпълнение на заповедите;

4.иска се продължаване на срока за изпълнение на разпореждане с.д. 4706/07.04.2023г..

По молбата съдът намира следното:

В нея липсва петитум. Не е посочен ясно предмета на търсената защита.

Съгласно съдържанието на петитума в жалбата поставила началото на настоящото производство: “Предвид изложеното по – горе Ви моля, да отмените издадени на 27.09.2022г. полицейски разпореждания от служители на ОД на МВР Варна, с който чрез използване на физическа сила е отстранен управителя на Х.В. **** и неговите служители от владяната от дружеството реална част от ПИ с ид.10135.3513.2062по КК на гр.Варна, при оказано съдействие за изпълнение на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна, издадена по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ и Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмет на район Младост“.

В жалбата поставила началото на настоящото производство са описани следните факти:

На 27.09.2022г. множество служители на ОД МВР Варна се явили в ПИ с ид.10135.3513.2062по КК на гр.Варна, за оказване на съдействие за изпълнение на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна, издадена по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ и Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“. Действията по изпълнението започнали в 9.30ч. на 27.09.2022г. Действията били временно спрени поради настояването на процесуалният представител на жалбоподателя, че се извършват без да има влязъл в сила съдебен акт. Действията били възобновени на 27.09.2022г., около 16.30ч. когато на място пристигнали допълнително служители от различни структури на МВР. Така, около 16.30ч. без изрично връчено разпореждане, чрез използване на физическа сила изразяваща се в избутване на управителя и служители на дружеството от органите на МВР, управителя и служителите били отстранени от реалната част от ПИ с ид.10135.3513.2062по КК на гр.Варна, като до 23.00ч продължило изпълнението на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна, издадена по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ и Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“.

Сочените нарушения са следните: разпорежданията на органите на ОД МВР Варна са издадени в устна, а не в писмена форма и са извършени чрез действие.

Съдът предвид липсата на яснота на предмета на спора в настоящото производство и предвид обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя, въпреки дадената възможност не посочва ясно в молба с.д. 6696/03.05.2023г. дали се оспорват разпореждания на органите на ОД на МВР (индивидуални административни актове), дали се оспорват фактически действия (употреба на сила) или се оспорват действия по изпълнението на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна, издадена по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ и Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмет на район „Младост“, и с оглед констатацията, че се твърди липса на яснота от страна на жалбоподателя за начина на изпълнението и на съдържанието на съставените документи по изпълнението на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна и на Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“, при обстоятелството, че действията по изпълнението на органите на ОД МВР Варна са оспорени от жалбоподателя и са разгледани в следните дела на АдмС Варна – ч.адм.д.№ 2229/2022г. – фактически действия (производство по чл.250 от АПК) за прекратяване на неоснователно извършвани действия по премахване на намиращи се в имота съоръжения; адм.д.№ 2309/2022г. с предмет действия по изпълнението на заповед № 3014/27.09.2022г. на Кмета на Община Варна (принудително изпълнение по чл.294 от АПК) и адм.д. № 2310/2022г. с предмет изпълнението на заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“ (действия по принудително изпълнение чл.294 от АПК), намира че ако се приеме, предвид петитума на жалбата, че предмет на настоящото производство са действията по принудителното изпълнение на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна и на Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“, то са налице предпоставките за прекратяване на производството по жалбата по арг. от чл.159, т.6 от АПК (по оспорването има влязло в сила съдебно решение).

Ако бъде прието с оглед релевираните твърдения за използване на физическа сила без да са издадени разпореждания за това при отстраняването на управителя и служители на дружеството от имота, т.е. че се оспорват фактически действия на органите на МВР Варна извършени без наличието на индивидуален административен акт, то тогава производството е по реда на чл.250 от АПК. Възможността да се оспорват действията на органите извършени без наличието на законово основание, в случая издаден индивидуален административен акт кореспондира с разбирането, че „Изпълнителната власт е подзаконова. Осъществява се въз основата на закона, в рамките на закона и в изпълнение целите на закона.“ (така в : Андрияна Андреева в Андреева, А, Йолова, Г, Димитрова, Д, „Основи на публичното право“, Издателство „Наука и икономика“, Икономически университет Варна, 2021г., стр.34) и тези действия подлежат на съдебен контрол.

Съдът при разглеждането на този аспект на твърденията в жалбата съобрази Определение № 4668 от 3.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2023 г., II о., докладчик съдията Радостин Радков (съгласно което „Обхвата на твърдените като извършвани неоснователни действия, времето на започването им и тяхната висящност към момента на подаване на искането за защита по реда на чл. 250 и сл. от АПК, се очертава от твърденията и фактите, изложени от искателя в искането, с което инициира производството. Те трябва да бъдат проверени от съда с оглед преценка за основателността на искането. Съдът е констатирал наличието на действия извършени от администрацията и приел, че те са основателни, тъй като произтичат от правото на собственост на общината върху процесния имот. Собствеността върху имота, по отношение на който се извършват твърдените неоснователни действия от общинската администрация, при наличие на спор за права с владелеца му, е ирелевантен въпрос в производството по чл. 250 от АПК. Съдът не е изследвал въобще релевантния в това производство въпрос, дали действията, чието прекратяване се иска продължават да се извършват в момента или вече са преустановени. Разпоредбата на чл. 250 от АПК дава бързо средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице на администрацията на административния орган. Цели се бързина на защитата, с цел превенция на гарантирани от закона права и интереси. Съдебният акт по чл. 253 от АПК, когато удовлетвори искането, има превантивен, възстановителен или преустановителен характер. За да е допустимо искане за защита по реда на чл. 250 от АПК, твърдяно фактическо действие трябва да е налично към датата на подаване на искането. Следователно към датата на подаване на искането твърдяното фактическо действие не е приключило и това прави допустимо искането. В случая липсва правно основание за прилагане на защитата по чл. 250 от АПК, защото предприетите "фактически действия" от служителите на община Пловдив са приключили още на 15.12.22 г., както сам заявява искателят в първото изречение от депозираното пред съда искане. Още тогава са извършени действията по монтиране на автомат за билети, имотът е обозначен със знаци и табели за "синя зона". С това фактическите действия по установяване на организация и контрол от общината върху собствения й имот, са приключили и е започнало ползването му с предназначение за "синя зона" под контрола на служители на общината. Искането, предмет на производството пред първоинстанционния съд, е депозирано от искателя с вх. № 2521 на 01.02.2023 г., т. е. четиридесет и шест дни след извършване на фактическите действия, чието прекратяване се иска. Налице е липса на правен интерес за искателя от търсената защита. Нейната реализация не би променила фактическото състояние, нито би довела до по- благоприятно положение за искателя. Тя е несвоевременно поискана и без предмет. Към датата на подаване на искането по чл. 250 от АПК твърдените фактически действия са приключили и това го прави недопустимо.") и прецени допустимостта на оспорването, с оглед изискването жалбата да е подадена преди приключването на извършването на фактическите действия.

Твърдението в жалбата е, че действията са приключили в 23.00ч. на 27.09.2022г., а жалбата е подадена на 11.10.2022г. (видно от клеймото върху пощенския плик), т.е. жалбата е подадена в значителен период от време след приключването на действията и е недопустима на това основание.

Ако се приеме, че предмет на оспорване са разпорежданията на органите на МВР извършени в устна форма (видно от обстоятелствената част на жалбата), то тогава жалбата се явява нередовна и а петитумът й е за оспорване на действията по изпълнението на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна, издадена по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ и Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмет на район „Младост“, т.е. иска се отмяна на действията на органа по изпълнението, който съгласно правилата на АПК е издателят на административния акт, а не друг орган, който го подпомага. Налага се извод, че при липсата на петитум в жалбата за отмяната на разпорежданията на органите на МВР, то към настоящият момент срокът за оспорване на тези разпореждания е изтекъл и нередовността на жалбата не може да бъде отстранена.

На горните съображения производството по делото следва да бъде прекратено.

По направеното искане за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане №4706/07.04.2023г., съдът намира следното: Съгласно чл. 63, ал.1 от „Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.“ В молба с.д. 6696/03.05.23г. процесуалният представител на жалбоподателя не е посочил изрично уважителни причини за удължаването на срока и не са представени доказателства за наличието им. Такива не се извличат и от съдържанието й. Видно от изброените дела водени от жалбоподателя пред АдмС Варна, последният е запознат с преписките по изпълнението на Заповед № 3014 от 27.09.2022г. на Кмета на Община Варна и на Заповед № 035/21.02.2022г. на Кмета на район „Младост“ и наличните в тях доказателства и от данните по водените вече дела може да изпълни разпореждането и да посочи конкретно обжалвания акт, действие или бездействие и на кой орган оспорва. Това не е сторено въпреки дадените от съда указания. Предвид процесуалното поведение на жалбоподателя и на неговия процесуален представител, се налага извод, че предоставянето на допълнителен срок няма да доведе до изпълнението на разпореждането. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за продължаването на срока и молбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2364 по описа на Административен съд Варна за 2022г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане №4706/07.04.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: