Р Е Ш Е Н И Е №...
гр.Враца,01.03.2012 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА
в присъствието на:
прокурора секретар М.К.
като разгледа докладваното от Радослава Симеонова
гр.дело N94
по
описа за 2010 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
М.Д.Д.
,ЕГН ********** и Р.Е.Р. ,ЕГН ********** и двамата от гр.С.,с посочен адрес
гр.С.,ж.к.Г. Д.,бл.***,вх.*,ет.*,ап.**,а по -късно посочен такъв:С.-1404 ,ул.К.
в.,бл.*** вх.*,ет.* ап.** са предявили срещу Й.Б.М. *** С.Б.Я.-частен
съдебен изпълнител , рег.№844 на Камарата на частните съдебни изпълнители , съдебен
адрес гр. С.,ул.С. №* ,ет.*/надпартерен/ и Г.А. М. ЕГН********** ***,Софийски градски съд-съдия,
субективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 195 000
евро за причинени им вреди от ответниците,като ищецът Р.Е.Р. е предявил
исковете си като частични такива до размера на сумата от 25 001 лв.
Според твърдяното в исковата молба ищецът М.Д.Д.
и ответницата Й.Б.М. са бивши съпрузи,като
с решение №502/12.12.2006 год. постановено по в.гр.д.№181/2005 год. по
описа на СГС-ІV д. състав,е увеличен размерът на дължимата от него на роденото
от брака им,прекратен с развод , дете , издръжка с още 130 лв.месечно над
определеният размер от 70 лв.,дължима от датата на влизане на решението в
частта му за упражняване на родителски
права в сила,което към датата на подаване на исковата молба все още не е
стабилизирано,но независимо от това М. е поискала да й бъде издаден изпълнителен лист и такъв й
е бил издаден за сумата 200 лв. от ответницата Г.А.М.,нейна колежка и приятелка,
при използване на служебното й положение и в нарушение на закона.Въз основа на
този изпълнителен лист е било образувано изп.д.№20088440400354 по описа на ЧСИ С.Я..След
получаване на покана за доброволно изпълнение , Д. поискал да бъде прекратено
производството,тъй като не дължал сумите,търсени от него, но ЧСИ наложил
"възбрана" върху негов недвижим имот в с.Рударци,като с цел да осуети
публичната му продан Д. изплатил търсените от него суми.Ищците твърдят също,че
за този имот били сключили предварителен договор за продажбата му от ищеца М.Д.
на ищеца Р.Р. за сумата от 195 000 евро,като купувачът внесъл капаро от 100 000
евро.Поради наложената възбрана до оформяне на продажбата по нотариален ред не
се стигнало,като действието на договора било прекратено по взаимно съгласие с
анекс,в който е обективирано решението им да предприемат съвместни действия
против М. и Я. за предизвиканото от тях непозволено увреждане,като вредите им
се изразяват в това,че Д. не успял да продаде имота си , а вторият ищец ,след
придобиването му да го използва като обезпечение пред банка с цел получаване на кредит за извършване на
своите дейности.
Предвид
изложеното ищците молят ответниците да бъдат осъдени солидарно да им заплатят
сумата от 25 001 лв. , претендирани частично от дължимито им обезщетение общо
от 195 000 евро,представляващо обезщетение за загубите от непозволено
увреждане,предизвикано от тримата ответници,попречило им за осъществяване на
покупко-продажбата на имота в с.Рударци,ведно със законната лихва върху сумата
,начиная от датата на увреждането.Доколкото ищците не са посочили тази дата,а
АС-Пловдив прие,че исковата молба е редовно,настощият състав приема за дата
30.03.2009 год.,когато е подписан анекса между ищците и обективираното в него
решение да търсят отговорност от ответниците за причиненото им непозволено
увреждане.
От
страна на ищците са предприети две изменения на исковите им претенции,като
според последното предприето с молба вх.№1181 от 14.02.2012 год. от страна на
ищеца М.Д.Д. и с молба вх.№1180 от 14.02.2012 год. от страна на ищеца Р.Е.Р. и
допуснато от съда в съдебно заседание от 14.02.2012 год. ищецът М.Д.Д.
претендира от всеки от ответниците обезщетение в размер на сума от 195 000
евро-причинена загуба,а ищецът Р.Е.Р.
претендира от всеки от ответниците обезщетение в размер на 195 000 евро,но
предявява субективно съединените искове,като частични за сума от 25 001 лв.
срещу всеки един от ответниците.
Претендираното право на ищците,основано на чл.45 ЗЗД произтича от обстоятелството ,че ответниците
са ги увредили виновно и за тях са настъпили имуществени вреди в размер на 195
000 евро от категорията на пропуснатите ползи и е налице право да търсят
репарирането им ,чрез осъждане на ответниците да им заплатят търсената сума,с
която да бъдат обезщетени.
Правната
квалификация на правата претендирани от ищците е чл.45 ЗЗД във вр. с чл.49 и чл.18,ал.1 от ЗЧСИ по отношение на М. и
чл.441 от ГПК вр. с чл.45 ЗЗД по отношение на ЧСИ Я..
Възраженията
на ответницата Й.Б.М.,обективирани в отговора на исковата молба, се свеждат до
това,че като бивша съпруга на ищеца Д.,е упражнила в съответствие със закона
правото си да се снабди с изпълнителен лист за присъдената й от съда
издръжка,за роденото от брака на страните дете,упражняването на родителските
права върху което са предоставени на нея.В съответствие със закона са и
действията по образуване на изпълнителното дело и събирането на вземането и за
издръжка спрямо Д. от ЧСИ.
Ответницата
,Г.А.М. е възразила срещу допустимостта на предявеният срещу нея
иск,позовавайки се на чл.132 от КРБ.
С
определение №3 от 03.01.2012 год. производството по отношение на нея е прекратено,поради
недопустимост на предявеният срещу нея иск.
Възраженията
на ЧСИ Я.,обективирани в подадения отговор на исковата молба, се свеждат до
това,че не е налице противоправно поведение,причинени вреди и причинна
връзка между тях,както и проявена вина
от него като ЧСИ.Извършените действия по принудително изпълнение са в
съответствие с уредбата на изпълнителното производство по ГПК,при наличие на
всички предпоставки-изпълняемо право,изпълнително основание и изпълнителен
титул.Дължимите суми за издръжка по размер са определени с помощта на
специализирана експертиза.Проверката относно наличието или липсата на основания
за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1 т.1 ГПК не може
да бъде предмет на исков процес,тъй като законът установява друг процесуален
ред за защита на длъжника.Наведен е довод за нищожност на предварителния
договор като симулативен-нищожен на основание чл.17 ЗЗД.
Поискал
е привличане на трето лице-помагач ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ",гр.София,с
което е имал сключен договор за застраховка ,с предмет:професионална
отговорност на застрахования в качеството му на частен съдебен изпълнител.
С
оглед изложените в отговорите доводи ,съдът приема ,че безспорни са следните
обстоятелства:прекратяване на брака между ответницата М. и ищеца Д. с влязъл в
законна сила съдебен акт,упражняването на правото на бившата съпруга да събере
принудително вземането си за издръжка и образуване на изпълнително дело.
Спори
се относно следните обстоятелства:в съответствие със закона ли е упражнено
правото на съпругата и законосъобразно ли е принудителното изпълнение,има ли
противоправно поведение,причинени вреди и причинна връзка между тях,както и
проявена вина от ответниците.
В
тежест на ищците е да докажат наличието на противоправно поведение на
ответниците,причинна връзка между тях ,както и проявена вина.
Въз
основа на събраните по делото доказателства,настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
По
субективно съединените искове срещу Й.Б.М.
Установява
се от събраните по делото доказателства/заверени копия от съдебни решения/,че
ищецът М.Д.Д. и ответницата Й.Б.М. са бивши съпрузи,като с Решение №332/12.01.2005
год. по гр.д.№2745/04 СРС,БК,90-ти състав е прекратен брака им,по вина и на
двамата съпрузи,като родителските права по отглеждане и възпитание на роденото от брака дете са
предоставени за упражняване от майката и ищецът М.Д.Д. е осъден да заплаща на
малолетното дете месечна издръжка в размер на 70.00 лв.В производство по
чл.196-211 ГПК/отм./ с Решение №502 по гр.д.№181/2005 год. СГС е осъдил М.Д.Д.
да заплаща месечна издръжка още 130 лв. или с присъдените в първата инстанция
70 лв. задължението на ищеца М.Д.Д. за издръжка е в общ размер от 200 лв.
От
съдържащите се в изпълнителното дело ,писмени доказателства,се установява,че
ответницата е упражнила правото си да събере принудително вземането за
издръжка.Поискала е да се насочи принудителното изпълнение срещу трудовото възнаграждение
на длъжника по договор за управление във "Ф. П." АД.След присъединяване
на издаденият изпълнителен лист и за присъдените още 130 лв. за издръжка на детето ,самият взискател с молба от 11.03.2009 г. е
поискал да се наложи възбрана,върху недвижимият имот в с.Рударци.Съгласно чл.16 ЗЧСИ ,съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административни
служби за имотите на длъжника,както и правото да прави справки и да получава сведения
и да иска копия и извлечения от документи,свързани с издирване и уточняване на
имуществото на длъжника,без при това да заплаща държавна такса.В разглеждания
случай,именно след такова проучване,ЧСИ е извършил действия по обезпечаване
вземанията на взискателя-наложил е запор и възбрана./виж.съобщение до Служба по
вписвания-л.273 от изп.дело/.
Според
твърденията на ищеца Д.,това право е упражнено незаконосъобразно,тъй като
постановените решения не са влезли в законна сила,а отговорността за
законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при
възлагане по чл.18,ал.1 от ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител,така и от
взискателя.Взискателят отговаря за вредите от материално незаконосъобразното
принудително изпълнение по правилата на непозволеното увреждане.Ето защо според
ищеца ,ответницата М. следва да отговаря и като възложител на работа на ЧСИ по
чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД.
Така
поддържаните твърдения,не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
не намират опора в закона.Вземането за издръжка се ползва с особена закрила от
закона.Нормата на чл.241 ал.1,задължава съда,да постановява предварително
изпълнение на решението,когато присъжда издръжка.Вземането подлежи на
обезпечаване винаги,независимо от размера на присъдената издръжка.Това следва
от чл.392 ГПК,който предвижда,че по исковете за издръжка обезпечение се допуска и без да се спазват изискванията за
представяне на убедителни писмени доказателства и /или гаранция,като съдът може
да вземе мярката за обезпечаване на иска и служебно.
Въззивното
осъдително решение е и сред изброените в чл.404т.1 от ГПК изпълнителни
основания,подлежащи на принудително изпълнение.
Следва
да се прави разграничение между материална незаконосъобразност и процесуална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение.Тази разлика е намерила израз
в действащия в момента чл.440,ал.3 ГПК и чл.441 ГПК.С влизане в сила на ЗЧСИ,действал
към момента на извършените от ЧСИ,процесни изпълнителни действия,бе въведена
нормата на чл.18 озаглавена"други действия на частния съдебен
изпълнител".В нея са предвидени определени правомощия на частния съдебен
изпълнител,които допълват правомощията му по ГПК.Подавайки молба за започване
на изпълнението по чл.323,ал.1 от ГПК/отм./ чл.426,ал.1 ГПК-нов/,взискателят е
длъжен да укаже начина на изпълнението,т.е да посочи изпълнителния способ/чл.323,ал.3 ГПК/-/отм./,чл.426,ал.2 от новия ГПК/.По силата на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ вместо
това,взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител правото да
определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника,върху които да
се насочи принудителното изпълнение.Същеверменно следва да се има предвид
отговорността за незаконосъобразното принудително изпълнение.По
принцип,взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение,докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална
незаконосъобразност.В тази връзка отговорността на частния съдебен изпълнител и
на взискателя може да бъде обоснована по аналогия с чл.49 ЗЗД.Ето защо,с
действията си ЧСИ ангажира отговорността на взискателя,който отговаря по
правилата на непозволеното увреждане,като възложител на работата.Ищците не
доказаха при условията на пълно и главно доказване ,наличието на възлагане на
основание чл.18,ал.1 от ЗЧСИ на ЧСИ,за да бъде ангажирана и отговорността на ответницата .Ето защо следва да понесат
неблагоприятните последици от недоказване на ползващ ги факт.
В
разглежданият случай,възбраната върху недвижимият имот собственост на ищеца Д.
е наложена,като способ посочен от взискателя,а не по възлагане по смисъла на
чл.18 ЗЧСИ от ответницата М. и до принудително изпълнение не се е стигнало,тъй
като ищецът Д. е погасил задължението си.Ищецът Р. въобще не е ангажирал
доказателства,във връзка с твърденията си,че имотът,който не можал да закупи
щял да ипотекира,за да получи кредит за осъществяване на дейности извършвани от
него.
Следва
да се отчете и обстоятелството,че ищците по свое желание са прекратили
предварителния договор с анекс.
При
така приетото по-горе,съдът приема,че исковете са неоснователни и не следва да
бъде ангажирана отговорността на ответницата М.,за вреди причинени на ищците,като
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По
субективно съединените искове срещу ЧСИ С.Б.Я.
Изпълнително
дело №20088440400354 по описа на ЧСИ е било образувано първоначално в
Съдебно-изпълнителна служба при СРС въз основа на молба от взискателя и
представен от него изпълнителен лист от 11.11.2004 г.,издаден по
гр.д.№2745/2004 год. на СРС-за присъдена издръжка в размер на 70 лв. и
изпълнителен лист от 09.11.2004 год.,издаден по същото гражданско дело-относно
режима за упражняване на родителски права.На длъжника е връчена ПДИ на
15.01.2005 г.С молба от 28.03.2008 год.взискателят е поискал прехвърляне на
изпълнителното дело и продължаване на изпълнителното производство от ответника
ЧСИ С.Я. на основание §3,ал.1 от ПЗР на закона за ЧСИ.Въз основа на служебно
съобщение от СИС при СРС изх.№23850/03.04.2008 год.изпълнителното производство
е заведено под №20088440400354 по описа на ЧСИ С.Я..С молба вх.№03901 от
19.052008 год. взискателят Й.М. е поискал да бъде присъединен към
изп.д.№20088440400354 представеният изпълнителен лист от 02.03.2007
год.,издаден по гр.д.№181/2005 год. на СГС,ГО,ІV -Д Въззивен състав,с който М.Д.
е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200 лв.
Както
се установява от изпълнителното дело,в разглеждания случай самият взискател е
посочил способите за принудително изпълнени-първоначално запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника във "Ф.П."АД,а с молба от 11.03.2009 год.възбрана
върху недвижим имот в с.Рударци.
Относно
размера на дължимите суми за издръжка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза,която е представила заключение относно дължимите суми.Съгласно
заключение вх.№15.07.2008 год. изготвено въз основа на резолюция на ЧСИ Я. от
19.05.2008 год. по молба на взискателя от същата дата,дължимата сума е в общ
размер от 7 165.16 лв.,от които 5880 лв. главница,1205.16 лв. и 80 лв. разноски
за вещо лице.Така определената сума от вещото лице е включена в ПДИ до длъжника.Представено е и
допълнително заключение на ССЕ вх.№1381 от 23.07.2010 год.,което е определило
размера на дължимата сума за взискателя към датата на изготвяне на
експертизата/22.07.2010 год./,като вещото лице изрично е посочило,че е взело
предвид извършените от длъжника плащания,включително внесените по
изпълнителното дело суми.
Анализът
на писмените доказателства,съдържащи се в приложеното като доказателство
изпълнително дело,извършен от съда не сочи на липсата на задължение на издръжка
за ищеца Д..
При
така установеното от фактическа страна,съдът приема следните правни изводи:
Принудителното
изпълнение е предприето при наличие на всички предпоставки на изпълнителното
производство-изпълняемо право,изпълнително основание и изпълнителен
титул.Съдебният изпълнител е обвързан от субективните и обективни предели на
изпълнителния лист,като не е властен да проверява дали съдът законосъобразно е
издал изпълнителния лист.Самият ищец е разполагал с правото да обжалва разпореждането
за издаване на изпълнителен лист,в което производство да изложи своите
възражения относно незаконосъобразното му издаване.След като не е сторил
това,не може да вменява в тежест на ответника да проверява законосъобразно ли е
издаден изпълнителният лист,а и законодателят не е предоставил такива права на
съдиите изпълнители.
Съдът
отчита и обстоятелството,че по силата на чл.242 ал.1 ГПК,решенията ,с които се
присъжда издръжка подлежат на предварително
изпълнение и дори съдът е длъжен да го допусне служебно.
Разпоредбата на чл.404 ал.1 ГПК /чл.237,б."а" ГПК/отм./посочва,че осъдителните решения на въззивните съдилища подлежат на
принудително изпълнение и без да са влезли в сила.
С
оглед горното,съдът приема,че
изпълнителният лист за увеличения размер на издръжката е издаден в
съответствие със закона и представлява годно изпълнително основание.
Обхватът
на имуществената отговорност на частния съдебен изпълнител е определен в чл.441 ГПК.Частният съдебен изпълнител отговаря само за процесуална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение,т.е при липсата на
изпълнителен титул и неспазване на установения процесуален ред за принудително
изпълнение.Съдебният изпълнител е бил обвързан от изпълнителният лист и
посочените в него суми,като не е компетентен да се произнася относно тяхната
дължимост/недължимост,нито е компетентен сам да отменя изпълнителните си действия.Отделно от това,в
хода на принудителното изпълнение,ответника е използвал и специални познания
,като е определил размера на дължимите суми с помощта на ССЕ.
Действително
в хода на принудителното изпълнение,ищецът Д. е сезирал съдебния изпълнител с
молби за прекратяване на изпълнителното дело,с твърдението,че е погасил
задълженията си за издръжка.Съдът констатира,че именно във връзка с тези
твърдения,ответникът е ползвал помощта на вещо лице,доколкото представените по
делото пощенски записи и платежни нареждания са многобройни.
Проверката
относно наличието или липсата на
основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433,ал.1 т.1 ГПК
,се извършва в хода на изпълнителното производство и законът предвижда друг ред
за защита на длъжника.
Наложената
възбрана върху недвижим имот,собственост на длъжника в изпълнителното
производство,не е действие на принудително изпълнение,а има обезпечителен
характер,доколкото има за цел да запази имуществото на длъжника за
удовлетворяване на взискателя.Изпълнителни действия не са предприемани.Няма
данни в изпълнителното дело да е предприеман опис,оценка и публична продан на
имота.Самото налагане на възбрана,което се извършва с вписване в имотния
регистър,не би могло да причини вреди на длъжника,още по-малко на трето лице.
Вземането
за издръжка се ползва с особена закрила от закона,като подлежи на обезпечаване
винаги,независимо от размера на присъдената издръжка.това следва от чл.392 ГПК,който предвижда,че по искове за
издръжка обезпечение се допуска и без да се спазват изискванията за убедителни
писмени доказателства и /или гаранция,като съдът може да вземе мерки за
обезпечаване на иска и служебно.С още по-голямо основание съдебният изпълнител
може да вземе мерки за обезпечаване на
вземането за издръжка,което е присъдено и подлежи на принудително изпълнение.
Според
изложеното от ищеца,вземането на взискателят към него е било
"свръхобезпечено",но той не упражнил правото си на защита,като подаде
молба до съдебния изпълнител по чл.443 от ГПК.Без депозирано искане от длъжника за замяна на изпълнителния
способ,след преценка на съдебния изпълнител дали са запазени интересите на
взискателя,е неодпустимо замяна да бъде извършена служебно от съдебния
изпълнител.
Липсва
причинна връзка между твърдените противоправни действия на съдебния изпълнител
и претендираните вреди,доколкото видно от представения Анекс от 30.03.2009 год.
към предварителен договор от 05.03.2009 год.,страните са прекратили
предварителния договор по взаимно съгласие.Анекса е с нотариална заверка на
подписите.
Самият
предварителен договор няма достоверна дата,а това е достатъчно да разколебае
доказателствената му сила,доколкото ответниците са се позовали на неговата
нищожност ,като симулативен сключен с цел обслужване на предявените искове.
В
настоящия казус ,процесуално незаконосъобразни действия на частния съдебен
изпълнител не са налице.Няма данни действията му да са обжалвани и да са отменени от съд,с
влязло в сила решение.
Липсват
доказателства,че за ищците изобщо са настъпили вреди и то като пряка и
непосредствена последица от тези отменени действия.
Затова
и по изложените съображения,съдът намира,че не са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД вр. с чл.74,ал.1 от ЗЧСИ,поради което
предявените искове,се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На
ответника,при този изход на правния,на основание чл.78 ал.3 ГПК,следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 1000 лв. договорен и
изплатен хонорар на адвоката представлявал го по делото.
Така
мотивиран ВРАЧАНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
настоящият му състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове с правно
основание чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД,предявени от М.Д.Д. ***,ж.к.Г. Д.,бл.**,вх.*,ет.*,ап.** за сумата 195 000 евро и Р.Е.Р.
ЕГН ********** *** за сумата 25 001 лв. предявен частично от сума в общ
размер от 195 000 евро,представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от неправомерни действия на Й.Б.М.
***,ЕГН **********,ж.к.О.-*,бл.**,вх.*,ет.* ,ап.**,изразяващи се в
снабдяването й с изпълнителен лист за вземане за издръжка в противоречие със
закона и неправомерно възлагане принудителното събиране на вземането на ЧСИ,довело
до възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца Д.,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от 30.03.2009 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ субективно съединените искове с правно
основание чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр. с чл.45 ЗЗД,предявени от М.Д.Д. ***,ж.к.Г. Д.,бл.** ,вх.* ет.*,ап.** за сумата 195 000 евро и Р.Е.Р.
ЕГН********** *** за сумата 25 001 лв.предявен частично от сума в общ
размер от 195 000 евро ,представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от неправомерни действия на частен съдебен изпълнител рег.№844 на КЧСИ по
изп.д. №2008844040400354 С.Б.Я. , изразяващи
се налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на М.Д.Д.,ведно със
законната лихва върху сумата от 195 000 евро считано от 30.03.2009 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Д.Д. ЕГН********** и Р.Е.Р. ЕГН**********
идвамата от гр.София ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Б.Я.
-частен съдебен изпълнител,рег.№844 на КЧСИ , гр.С. , ул.С. , №* , ет.*/надпартерен/
деловодни разноски за тази съдебна инстанция в размер на 1000 лв./хиляда лева/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач ЗАД"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ",вписано
в ТР с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С. 1504,бул."К. Д."№**,представлявано
от изпълнителен директор М. И.Д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: