№ 2307
гр. Варна , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501598 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Надежда 2, ул. „Христо
Силянов“ 41, представлявано от Ю.М.К. – управител, срещу решение № 260 919 /
15.03.2021г., постановено по гр.д. № 18 350 / 2019г. на ВРС, 9 с-в, в ЧАСТИТЕ, с които е:
ОТХВЪРЛЕН предявения от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, срещу ЕТ „Агро-
Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 9, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 2 615.88 лева –
сбор от мораторните лихви върху рентата за стопанските години 2015/2016 г., 2016/2017
г. и 2017/2018 г. по същия договор за аренда, начислени общо за периода 01.10.2016 г. –
26.03.2019 г. и формирани от сумите: 1459.16 лева по рента за 2015/2016 г. за период
01.10.2016 г.-26.03.2019 г; 871.96 лева по рента за 2016/2017 г., за период 01.10.2017г.-
26.03.2019 г.; 284.76 лева по рента за 2017/2018 г., за периода 01.10.2018 г.-26.03.2019 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
2547/29.03.2019 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на
РС-Варна, както и е
ОСЪДЕН, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Юлстрейд“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, сумата в
размер на 4 345.35 лева, представляваща осъществено без основание арендно плащане за
стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
2/ въззивна жалба вх. № 282 383 /08.04.2021г., подадена от ЕТ „Агро-Светлозар
Дичевски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 9, представлявано от физическото лице- търговец Светлозар Иванов Дичевски,
срещу решение № 260 919 / 15.03.2021г., постановено по гр.д. № 18 350 / 2019г. на ВРС, 9 с-
в, в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
1
ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, в отношенията между страните, че ЕТ „Агро-
Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********,
сумата в размер от 17 374.68 лева, представляваща сбор от неплатената рента по
договор за аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи рег. № 16007/10.12.2008
г. и анекс от 27.09.2014 г. към същия договор, дължима за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно ползването на общо 144.789 дка земи в м-ст
“Равнището“ и м-ст „Ст. Дървета“ в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл.
Монтана, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 2547/29.03.2019 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на
РС-Варна.
Във въззивната жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от „Юлстрейд“ ООД,
ЕИК *********, се излага, че решението е неправилно, противоречащо на чл. 17 ЗАЗ, както
и на чл. 20, 20а и 86 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. Същото е необосновано и постановено в нарушение
на процесуалните правила, тъй като в него се правел противоречив извод за падежа и
изискуемостта, респ. забавата при плащане на задължение по аренда, а оттук за мораторната
лихва, както и изводите на в.л. от счетоводната експертиза се приемали за обосноваване на
правен извод относно неоснователността на получено от ответника плащане по насрещния
иск в дисонанс с останалите доказателства в тази част. Жалбоподателите излагат, че
процесното задължение по заплащане на рента имал ясен падеж, уговорен между страните
при сключване на договора. Задължението било за парична сума и за него важало правилото
„срокът кани длъжника", като покана за поставяне началото на падеж и изискуемост не била
необходима. В процесния случай съдът си противоречал, тъй като бил определил ясна дата
на падежа на задължението на арендатора - ответник, след което приел, че имало начален
срок на падежа, но нямало краен срок. Всъщност приетия от съда начален срок бил
едновременно и краен. Покана не била необходима.
Необосновани били доводите на съда и по уважения насрещен иск. Обсъждайки
възможността за един и същи земеделски имот да съществуват паралелни
правоотношения по аренда/наем, съдът игнорирал свободата на договаряне между
страните и в противоречие с чл. 20 и 20а ЗЗД, както и чл. 55 ЗЗД, позовавайки се само
на изводите на счетоводната експертиза, присъдил в осъдителната част на решението
посочената сума на ответника, като приел да е недължима. В случая присъдената сума
по насрещния иск била безспорно дължима и това се установявало от основанието на
извършеното от ответника, претендирано да е недължимо плащане, което основание за
плащане се подкрепяло от налично договорно правоотношение, обуславящо правото на
ищеца да го задържи като получено на основание /без оглед на това дали е по
паралелно правоотношение за същите имоти/. Моли съда да отмени решението в
обжалваните части и да му присъди разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 281
636 /05.04.2021г., подадена от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********.
Във въззивна жалба вх. № 282 383 /08.04.2021г., подадена от ЕТ „Агро-Светлозар
Дичевски“, ЕИК *********, се излага, че решението в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при допуснато от страна на ВРС нарушение на
материалния закон, немотивирано и необосновано с оглед събраните по делото
доказателства.
Твърди, че за срока на създаване и действие на изследваните правоотношения в ЗАЗ,
до изменението му през 07.02.2017 год. е съществувала законовата възможност всеки един
от съсобствениците в земеделски имот, да сключи договор за аренда по отношение целия и
2
по тази причина е съществувал текста на чл.З ал.5 от ЗАЗ със следната редакция .-"Договор
за аренда по ал. 4 не може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен
със съсобственик на съшия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията." В
този смисъл и договорът за аренда, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Юлиян Кирилов" -
Арендодател и физическо лице М.К.А-Арендатор, както и последващия между М.К.А -
преарендодател и ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски"- преарендатор не биха могли да се
противопоставят на Арендатора по Договора за аренда от 27.08.2008 год., и Анекс към
същия договор от 27.09.2014 год. с предмет ползването на общо 144.789 дка зем.земи в
землището на с.Златия, Общ.Вълчедръм, Обл.Монтана, ЕКАТТЕ:31053, местности
„Равнището" и м-ст "Ст.Дървета". От това следвало неопровержимия извод, че създаденото
по-късно правоотношение между М.К.А - преарендодател и ЕТ ,Агро-Светлозар Дичевски"-
преарендатор с предмет процесните ниви, не следвало да породи за жалбоподателя
задължение за заплащане на рента, при условие, че преарендодателят М.К.А не може да
изпълни своето задължение и осигури правото за ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски" да ползва
земеделската земя за посочените стопански години, тъй като това вече се извършва по
действуващото предходно създадено правоотношение от 2008 год. Независимо от
обстоятелството че и в двете правоотношения, като арендатор и преарендатор ,участвал
жалбоподателят, от значение била фигурата на Арендатора и в това в договорните
отношения от 2008 год. била заместващата страна ЕТ „М.А. -Юлстрейд-Юлиян Кирилов",
впоследствие за последната стопанска година "Юлстрейд" ООД, а в това по договора за
преаренда бил с преарендодател физическо лице М.К.А.
Твърди, че между посочените лица други правоотношения, предполагащи
извършване на каквото и да е било плащане не съществували. Обстоятелството, че
издадените от Арендодателя фактури носели в себе си различен запис, като
индивидуализация на плащането не променяло крайния извод, изложен по-горе. Видно от
самите фактури, те не носели подпис на ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски“ и самият той не
бил в състояние да влияе върху тяхното съдържание, тъй като то се формирало от техния
издател. Счита за безспорно доказано обстоятелството, че плащането било извършено при
условията на чл.75 ал. 1 от ЗЗД и като такова било прието от страна на ЕТ "М.А.-Юлстрейд-
Юлиян Кирилов" в последствие за последната стопанска година "Юлстрейд" ООД. В тази
връзка сочи, че е неправилен извода на съда, че „липсва плащане по първото арендно
правоотношение от 2008 год., доколкото представените от ответника доказателства в тази
насока касаят друго правоотношение, учредено на 27.10.2014 год. между ответника и лицето
М.А.". Евентуално плащане по отношение на физическото лице М.А. не предполага
издаване на фактури от страна на търговеците ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян Кирилов", а
впоследствие за последната стопанска година "Юлстрейд" ООД и изпълнение по техни
банкови сметки. Твърди, че като последица от грешно направения извод бил и следващия
направен от съда, че общо платените за трите стопански години суми в размер на 21 718.80
лв. в полза на ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян Кирилов" в последствие за последната стопанска
година "Юлстрейд"ООД били платени от ЕТ , Агро-Светлозар Дичевски" - без основание,
но той бил предявил осъдителен иск само за сумата от 4 345.35 лв. С този си извод, съдът
елиминирал поведението на ответника и събраните в производството доказателства, като
уважавайки неоснователно установителния иск в размер на 17 374.68лв., облагодетелствал
ищеца с възможност да получи втори път сума, която вече му била заплатена, като за
„компенсация" един вид оставял за ответника отворена процесуалната възможност в нарочен
допълнително утежняващ го процес да претендира като неоснователно заплатена от него и
разликата над уважената му претенция от 4 345.35 лв - именно същите тези 17 374.68 лв„
които вече бил заплатил. Предвид изложеното следвало да се приеме че плащането от
страна на ответника било извършено при условията на чл.75 ал.1 от ЗЗД и било прието от
ЕТ "М.А.-Юлстрейд-Юлиян Кирилов", впоследствие с правоприемник "Юлстрейд" ООД.
Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на
3
разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Юлстрейд“ ООД, с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Безспорна била възможността за
установяване на паралелни правоотношения с един и същи предмет /в случая аренда на
земеделски имоти/ между частично съвпадащи страни. Едновременното им съществуване не
се отразявало на тяхната действителност в какъвто смисъл се излагали несъстоятелни
доводи във въззивната жалба. Още повече, че сам ответникът участвал в тези паралелни
правоотношения като неизменна страна, дължаща плащане. Доводите за
непротивопоставимост, цитирани във въззивната жалба при конкуренция на повече от един
аренден договор за идентични земеделски имоти също били неоснователни, защото
цитираната от въззивника правна норма, уреждаща последиците от конкуренцията,
предвиждала наличие на повече от един договор за идентичен земеделски имот, но между
различни страни, а не както в процесния случай - със съвпадащ арендатор във всяко едно
правоотношение. В този смисъл проблем на ответника било защо участвал безусловно в
тези правоотношения, а когато се поставял въпрос за плащане, той ги отричал. Принципът
бил сключените договори да се спазват и изпълняват. Възражения от рода на поставените в
отговора на исковата молба и повторени във въззивната жалба на ответника следвало да се
направят преди или по време на периода на ползване /изпълнение на арендата/ и приемане
на съставените между страните фактури, а не едва след като вече спорът относно
дължимостта на плащането бил пренесен в съда след осъществено ползване или неползване,
останало в мълчание през време на процесните договорни срокове що се касаело до
надлежно уведомяване на кредитора относно претендираното от страна на арендатора
виновно поведение на арендодателя. Моли се по тези съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивните жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от
активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267,
ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане
1/ въззивна жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Надежда 2, ул. „Христо
Силянов“ 41, представлявано от Ю.М.К. – управител, срещу решение № 260 919 /
15.03.2021г., постановено по гр.д. № 18 350 / 2019г. на ВРС, 9 с-в, в ЧАСТИТЕ, с които е:
4
ОТХВЪРЛЕН предявения от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, срещу ЕТ „Агро-
Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 9, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 2 615.88 лева –
сбор от мораторните лихви върху рентата за стопанските години 2015/2016 г., 2016/2017
г. и 2017/2018 г. по същия договор за аренда, начислени общо за периода 01.10.2016 г. –
26.03.2019 г. и формирани от сумите: 1459.16 лева по рента за 2015/2016 г. за период
01.10.2016 г.-26.03.2019 г; 871.96 лева по рента за 2016/2017 г., за период 01.10.2017г.-
26.03.2019 г.; 284.76 лева по рента за 2017/2018 г., за периода 01.10.2018 г.-26.03.2019 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
2547/29.03.2019 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на
РС-Варна, както и е
ОСЪДЕН, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Юлстрейд“ ООД, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, сумата в
размер на 4 345.35 лева, представляваща осъществено без основание арендно плащане за
стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
2/ въззивна жалба вх. № 282 383 /08.04.2021г., подадена от ЕТ „Агро-Светлозар
Дичевски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария
Луиза“ № 9, представлявано от физическото лице- търговец Светлозар Иванов Дичевски,
срещу решение № 260 919 / 15.03.2021г., постановено по гр.д. № 18 350 / 2019г. на ВРС, 9 с-
в, в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, в отношенията между страните, че ЕТ „Агро-
Светлозар Дичевски“, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********,
сумата в размер от 17 374.68 лева, представляваща сбор от неплатената рента по
договор за аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи рег. № 16007/10.12.2008
г. и анекс от 27.09.2014 г. към същия договор, дължима за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно ползването на общо 144.789 дка земи в м-ст
“Равнището“ и м-ст „Ст. Дървета“ в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл.
Монтана, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
№ 2547/29.03.2019 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на
РС-Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.09.2021г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
5
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6