РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Златоград , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка А. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205420100167 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от В.Ф. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
ул. „К.“ № .против О. - З. ЕИК по Булстат ., представлявана от Кмет М. М.
Я.със седалище и адрес на управление: гр. З. обл. С., ул. „С. С.“ №., с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че е един от наследниците на Ф. Х.
Г., починал на . г. След смъртта си той е оставил в наследство поземлен имот
с идентификатор 31111.33.185, с площ 198 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. З., одобрени със Заповед № РД-18-
75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С., с административен
адрес: гр. З., ул. „Е.“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, видно от Скица на ПИ №
15-132497-15.02.2019 г. на СГКК - С.. Границите на поземления имота са:
31111.33.184; 31111.33.436; 31111.33.186; 31111.33.183; 31111.33.173. Този
имот, той го е наследил от своя баща Х. А. Г.. Към 01.10.2019 г. поземленият
имот участва в УПИ ІІ- зеленина и улична регулация в кв. 87 по действащия
ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД-221/16.02.1982 г. на Председателя
на ОНС – С., видно от скицата с нанесена регулация № 15-132497 –
15.02.2019 г. и удостоверение за регулационно положение № 208/10.04.2019
1
г., издадени от Община- З.. В разписния лист към плана като собственик на
имота е записан Ф.Х. Г..
Твърди, че по наследство и давностно владение, считано от 1959 г., от
която година е в сила старият регулационен план на гр. З., са собственици на
описания по-горе поземлен имот с идентификатор 31111.33.185 с площ 198
кв. м. по КК КР на гр. З.. Този имот е владян от бащата на Ф. Г., от самия
него, а след неговата смърт и от неговите наследници - явно, публично,
спокойно и необезпокоявано от никого със съзнанието за единствени и
изключителни собственици на имота. Имота е ограден с мрежа и дървени
колове. Тъй като не разполагат с документ за собственост на процесния
поземлен имот, са предприели процедура за снабдяване с нотариален акт по
давностно владение. Подали са молба-декларация за установяване, че за
имота не е съставен акт за общинска собственост, но за тяхна изненада в
удостоверение към молбата ответника е посочил, че имота е публична
общинска собственост.
С оглед изложеното, моли съда, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че към момента на
предявяване на исковата молба общината не е собственик на ПИ с
идентификатор 31111.33.185 с площ 198 кв.м., при граници съгласно Скица на
ПИ № 15-132497/15.02.2019 г., издадена от СГКК С. - ПИ 31111.33.184;
31111.33.436; 31111.33.186; 31111.33.183; 31111.33.173. Претендира и за
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът чрез адв. Д. .К., поддържа иска и моли да
бъде уважен.
Ответникът, чрез юрк. З.Ц. в писмен отговор и в съдебно заседание
оспорва предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Излага подробни
съображения в отговора на исковата молба, че Община - Златоград е
собственик на процесния имот.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
Ищецът В. Ф. Г. .е един от наследниците на Ф. Х. Г., починал на ..,
което се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници.
За процесният имот имат съставен Акт за публична общинска собственост №
1879, в който е отразено, като правно основание, че общината е собственик,
разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската
собственост, според които разпоредби общинска собственост са имотите и
вещите определени със закон.
По делото са приложени скици на ПИ и два броя удостоверения, от
които се установява, че процесния имот е идент. 31111.33.185 по КК на гр. З.,
одобрена със Заповед № РД-18-75/15.07.2008 г. на Изп.директор на АГКК.
2
Установява се, че този имот е с площ 198 кв. м. и е при съседи: 31111.33.184;
31111.33.436; 31111.33.186; 31111.33.183; 31111.33.173.
За имота не е съставен акт за държавна собственост. Имота попада в
УПИ II – зеленина и улична регулация в кв. 98 по ПУП на гр. Златоград,
одобрен със Заповед № РД – 221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС – С..
Наследниците на Ф. Г. между които и ищеца по делото В. Г. са
инициирали нотариално производство по силата на което и въз основа на
давностно владение да бъдат признати за собственици на процесния имот. В
приложената по делото обаче молба-декларация, която съдържа в себе си и
удостоверителна част от Община – З., е отразено (в удостоверителната част),
че процесният имот е публична общинска собственост. Отразено е също, че
имота е деклариран и записан на В. Ф. Г..
Като свидетели по делото са разпитани С. З. С.и З. З. Г. Съдът дава
вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си,
а и с останалите събрани по делото доказателства. От техните показания се
установява, че имота се намира в местността „М. р.“ по пътя за Г., като над
пътя са Джамията и стадиона, а под пътя до реката е процесното място.
Според свидетелите площта на имота е около 2 ара, като всички знаят, че
имота е на Велчо и останалите наследници на Ф. Г.. Никой друг е нямал
претенции към това място. Същото е било ползвано от свидетелите, но със
съзнанието, че то е собственост на Г.. Никой от Община – З. и никога не е
демонстрирал по някакъв начин, че това място е общинско. Същото е
оградено, като отгоре – север има бордюри, а след тях паркинг и пътя за Г.
(асфалтиран).
По делото е назначена и изпълнена СТЕ от вещото лице Д. К. С..
Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и
пълно. От същото съдът приема за установено, че процесният имот е
идентичен с имот пл. № 1064, кв. 87 по плана на гр. Златоград от 1982 г., по
който план имотът попада в УПИ II – зеленина и улична регулация. Планът
от 1982 г., е изменен със Заповед от 2012 г., по отношение на уличната
регулация, като е променена уличнорегулационната линия на УПИ II –
зеленина, кв. 87 и на север от това УПИ се предвижда паркинг. Предвидените
по плана от 1982 г.улична регулация и зеленина не са реализирани. В момента
имотът е ограден и е видно, че се ползва за добив на земеделски култури.
Частта от нереализираната улична регулация не представлява път по смисъла
на Закона за пътищата.
За изграждане на улицата няма строителни книжа и съответно няма
въвеждане в експлоатация.
При извършената проверка в Община З. от в.л., не са открити
доказателства имотът или части от него да са отчуждавани и да е изплащано
обезщетение. Паркингът е изпълнен, като има бордюри, които не навлизат в
процесния имот.
3
По плана от 1959 г. имотът е записан, като нива на Х. А. Г., отреден за
зеленина.
В съдебно заседание вещото лице прави важно уточнение, а именно, че
процесният имот е идентичен с част от имот пл. № 447, който е отреден за
парцел 9, кв. 25 по плана на гр. З. от 1939 г. В съседство на имота има стари
сгради, които също попадат в предвиждането за улична регулация, което
предвиждане не е реализирано.
Реализираният паркинг не отнема площ от процесният имот, а между
паркинга и процесния имот даже има разстояние.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК.
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
По този иск ищецът следва да докаже, не че той е собственик на
процесния имот, а че ответникът не е собственик. Ответникът от своя страна
следва да докаже твърдението си, че е собственик на някое от правните
основания на имота.
Съдът, споделя изцяло изложените мотиви на ищеца в писмената му
защита.
На първо място следва да се посочи, че е неоснователно твърдението в
отговора на ИМ на ответника, че съгласно разпоредбите на Закона за
благоустройството и Закона за благоустройството на населените места в
Княжество Б., действащ към първия план на гр. З. от 1939 г., Общината е
станала собственик на имота, защото регулацията е имала пряко
отчуждително действие по отношение на имоти отредени съгласно улично
регулационния план за мероприятия на Общината или Държавата, в случая за
улица. Този извод се опровергава от установеното от заключението на в.л. С.,
че по плана от 1939 г. процесният имот е отреден за парцел, но не и за улица,
т.е. още тогава явно е било предвидено, че там следва да се разреши
строителство на тогавашния собственик.
В практиката на ВКС се приема, че и съгласно разпоредбата на чл. 74а
от ЗПИНМ (отм.), когато уличната регулация не е била реализирана, нито
имота завзет, няма как общината да е станала собственик.
По принцип улицата не е реализирана и имота не е завзет, както се
посочи и общината не е собственик, но дори да е имало отчуждаване след
4
влизане в сила на изменението на ЗПИНМ след 09.07.1956 г., законът е
предвиждал отчуждителното действие на плана да настъпи с обезщетяване на
собствениците. В този смисъл е коректно цитираната съдебна практика от
ищеца – Решение № 78/14.06.2017 г. по гр. д. № 3765/2016 г. на ВКС, I-во ГО.
След 09.07.1956 г. в законодателството винаги е предвиждано при
отчуждаване или обезщетяване с реален имот или заплащане на справедливо
обезщетение. В подкрепа на това твърдение е разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от
ЗПИНМ, според която собствениците на недвижими имоти, засегнати от
предвижданията на градоустройствения план и отредени за мероприятия по
улично-регулационния план се обезщетяват предварително в случаите и
при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон.
На по-късен етап след отмяна на ЗПИНМ е приет ЗТСУ, който също
предвижда в чл. 21а и чл. 22, че със застроителния и регулационен план за
неурегулирани територии, или за територии с неприложена първа регулация
се определят площи за изграждане на улици, площади и т.н. За реализирането
на тези мероприятия е предвидена възможност да се отнемат от влизане в
сила на плана от собствениците на недвижими имоти не повече от 25 на сто
от площите на имотите – чл. 21а от ЗТСУ.
Веднага в ал. 2 законодателят е предвидил, че в случаите по ал. 1 на
всеки собственик на недвижим имот (посочен по-горе) общината определя
равностоен парцел.
От датата на влизане в сила на плана, т.е. след приключване на
процедурата по обезщетяване, общината придобива собствеността върху
отстъпените и части от имоти за изграждане на обектите и съоръженията.
Трайна е практиката на ВКС, че регулационният план за обществени
мероприятия по чл. 22 от ЗТСУ няма непосредствено отчуждително действие.
С отреждането на даден имот за определено мероприятие по ЗТСУ, той не се
счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от Държавата, а
е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и
обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти – Решение №
227/28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 735/2009 г. I-во ГО.
В заключението на в.л. се сочи, че по плана от 1959 г. процесният имот
е нива. Въпреки това обаче липсват доказателства за отчуждаване на имота,
както и за внасянето му в ТКЗС и други подобни. Т.е.след като имота не е
внасят в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни то за него, ако се приеме, че е
земеделски не съществува изискване да бъде заявен за възстановяване по
ЗСПЗЗ. Съгласно Решение на ВКС № 15/19.02.2016 г. по гр. д. 4705/2015 г.
II-ро ГО, ищецът следва да докаже само обстоятелствата свързани с чл. 79 от
ЗС, ако твърди, че е собственик, макар че в случаят е предявен отрицателен
установителен иск. За такива имота забрана за придобиване по давност не
съществува, след като не са били реално отнемани и са продължили да бъдат
във владение на собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС по
5
гр. д. № 430/2010 г. I-во ГО. Всички тези разсъждения са относими, ако
хипотетично се приеме, че имота е земеделски, макар че по делото липсват
такива доказателства.
Поради всичко гореизложеното съдът намира, че ищецът се е справил
с възложената му доказателствена тежест за разлика от ответника, което
според съда не доказва, че процесният имот е негова собственост въз основа
на посочените основания в Акта за публична общинска собственост.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, които са в
размер на 919,00 лева.
ВОДИМ от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА З., ЕИК по
БУЛСТАТ ., представлявана от Кмет М. М. Я.със седалище и адрес на
управление: гр. З.обл. С. ул. „С. С.“ № ., по иска предявен от В.Ф. Г., ЕГН
**********, адрес гр. З., ул. „К.“ № ., чрез адв. Д.К., със съдебен адрес гр. С.,
бул. „Б. № ., че ОБЩИНА – З.Д НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с
идентификатор 31111.33.185 с площ 198 кв.м., при граници съгласно Скица на
ПИ № 15-132497/15.02.2019 г., издадена от СГКК Смолян - ПИ 31111.33.184;
31111.33.436; 31111.33.186; 31111.33.183; 31111.33.173.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЗЛАТОГРАД , ЕИК по Булстат *********,
представлявана от Кмет М. М. Я. със седалище и адрес на управление: гр. З.,
обл. С., ул. „С.С.“ № . да заплати на В. Ф. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
ул. „К. № ., разноски по делото в размер на 919,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _______________Д.Х.________
6