Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като
разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5717 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Б.Й.Б. ЕГН **********,***, подадена
чрез адв. В.С. от ВАК, против НП № 19-0442-001244 от
31.10.2019год. на началника на Сектор към ОДМВР варна, ІV РУ, с което за
нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от
същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата си въззивникът, че не
оспорва фактическите констатации изложени в НП, но твърди, че последното било
незаконосъобразно, тъй като било нарушено правото му на защита, била нарушена
процедурата по издаване на НП, а наложеното наказание било прекомерно. Моли НП
да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
Представител на въззивника поддържа жалбата. Същият не оспорва фактическата
обстановка приета от АНО, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено
като излага доводи за приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН и за допуснати
съществени нарушения на процес. правила – АНО не бил изпълнил задължението си
за цялостна проверка преди да издаде НП, не бил обсъдил в НП и хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като
претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност в случай че се претендират разноски от ответната страна, отправя
искане за определяне на такива в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
28.05.2019год. въззивникът закупил т.а. „Даф 45.160 с
рег.№ В3576СР, като сделката била изповядана от нотариус Кънчо Ицков с рег. № 225 на Нотариалната камера и информация за
същата била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна. Въпреки задължението
за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 28.07.2019г./ новият собственик
– въззивникът Б., не изпълнил законовите си
задължения и не заявил в Сектор ПП по местоживеене,***, промяната в
собствеността, поради което и на 29.07.2019г. регистрацията на товарния
автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДП.
На 12.09.2019г.,
около 09:30ч. въззивникът управлявал собствения си товарен автомобил описан
по-горе по ул. „Бистрица“ в с. Пчелник, обл.Варна,
когато на кръстовището с ул.“Паисий Хилендарски“ станал участник в ПТП.
Произшествието било посетено от полицейски екип на ІV РУ ОДМВР Варна в състав
свидетелите А. и Р.. Свидетелите установили обстоятелствата при които е
възникнало произшествието, а в хода на проверката на двамата водачи, след
справка в информационните системи на МВР установили, че регистрацията на
товарния автомобил управляван от въззивника е била служебно прекратена на
29.07.2019год.
Св. А.
съставил срещу въззивника АУАН с бл. № 002862/12.09.2019год., в който посочил,
че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДП.
На
същата дата, за същото деяние, срещу въззивника било образувано и бързо д.п. №
3204/2019год. по описа на ІV РУ при ОД на МВР Варна с оглед извършено
престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП.
С
постановление от 25.09.2019год. образуваното срещу въззивника наказателно производство
било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК като прокурорът приел, че
извършеното от въззивника не покрива признаците на престъпление, а е налице
хипотезата на чл. 9, ал.2 от НК и изпратил препис от постановлението на МВР за
реализиране на адм.наказателната отговорност на
въззивника.
На 31.10.2019год. след
получаване на постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното
производство, началник Сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУП издал обжалваното НП.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали И.А. и Т.Р. – съответно актосъставител и свидетел вписан в АУАН, които в
показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената на въззивника
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, постановление за прекратяване на наказателното
производство по б.п. № 3204/2019год. по описа на ІV РУ ОД МВР Варна, справка за
нарушител, както и заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните
работи.
Като писмени доказателства
допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени препис от материалите
по пр.пр. № 11849/2019год. (материалите по
прекратеното б.п.№ 3204/2019год. по описа на ІV РУ), както и договор за
покупко-продажба на МПС от 28.05.2019год., пълномощно, справки от
информационната система на МВР досежно собствеността и регистрацията на т.а.“Даф 45.160“ с рег.№ В3576РС.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както гласни, така и писмени, които
са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление №19-0442-001244/31.10.2019год. е издадено от компетентен орган, в
срока по чл.34 от ЗАНН и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В обст. част на НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение, посочени са обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
В
случая НП е съставено, при наличие на акт на прокурора за прекратяване на
наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.
Допуснати
съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира, и в тази връзка не
споделя наведеното в жалбата бланкетно (без конкретика и яснота) възражение в
тази насока. Що се касае до изложеното във фазата по същество становище на
защитата, за допуснато съществено нарушение от страна на АНО състоящо се в
това, че той не бил изискал и не бил обсъдил материалите по прекратеното д.п.,
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство не
се ползвало с доказателствена сила, то не се споделя от съда доколкото ако и
такова нарушение да е било допуснато то касае обосноваността на НП, съответно
при липса на доказателства за извършено адм.
нарушение би довело до извод за незаконосъобразност на НП поради недоказаност
на адм.наказателното обвинение, но не рефлектира
върху правото на защита на въззивника, което се реализира срещу фактите.
Не
представлява съществено нарушение на процес. правила липсата на становище в НП
досежно нормата на чл.28 от ЗАНН. И това е така защото на първо място
задължителните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл. 57,
ал.1 от ЗАНН и там изискване за излагане на такова становище липсва. На
следващо място с факта на издаване на НП наказващия орган ясно показва
позицията си, че ненамира случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Констатация за неправилност на тази му преценка от съда отново би довело до
извод за незаконосъобразност на НП като издадено в противоречие с материалния
закон, а не за отмяна поради допуснати съществени нарушения на процес. правила.
С
НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200лв. както и адм. наказание
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДП.
Съгласно
разпоредбата на чл.
140, ал. 1 ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По
същество съдът намира, че правилно АНО е констатирал наличието на нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
От
доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че
въззивникът е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация.
Разпоредбата
на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни задължението
си да регистрира превозното средство.
В
случая от приложения към делото договор за покупко-продажба на МПС се
установява, че автомобилът е бил закупен от въззивника на 28.05.2019г. и той е
бил длъжен в двумесечен срок да го регистрира, което не е сторил.
Поради
това и на 29.07.2019г. регистрацията на превозното средство е била служебно
прекратена и е била направено съответното отбелязване в информационната
система.
С
оглед на това към 12.09.2019 г. превозното средство не е било регистрирано по
смисъла на чл.
140, ал. 1 от ЗДП.
Поради
това съдът намира, че нарушението безспорно е било извършено. Като водач и
собственик на МПС въззивникът е бил длъжен да изпълни задължението си за
неговото регистриране в законоустановения срок, като в ЗДП изрично е разписана
процедурата, която се предприема при неизпълнение на това задължение, а именно
служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство. И след като към
въззивникът към 12.09.2019год. е управлявал МПС, което не е било регистрирано
(било е с прекратена регистрация по силата на закона) факт който въззивникът е
бил длъжен да знае доколкото процедурата е разписана ясно в закона, то
нарушение е извършено и от субективна страна.
Правилно
е била приложена и санкционната норма- чл.
175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за
водач на МПС, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съобразно
събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Нарушението,
което въззивникът е извършил не се отличава със степен на обществена опасност
по-ниска от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно
незначителна. Напротив от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели и приобщените материали от д.п. № 3204/2019год. по описа на
ІV РУП се установява, че въззивникът е бил участник в ПТП с нерегистрираното
превозно средство като без всякакво значение за адм.наказателната
му отговорност в случая са причините поради които не е регистрирал автомобила в
законовия срок, кой е бил виновен за ПТП-то, кой е подал сигнала в сектор ПП,
как се е държал по време на проверката. Сигнализирането от страна въззивника за
станалото ПТП, съдействието му при проверката биха могли да бъдат взети предвид
при определяне размера на санкцията, но сами по себе си не могат да обусловят
извод, че нарушението което е извършил (управлявал е нерегистрирано МПС
/товарен автомобил/ по общински път, на територията на населено място)
значително се отличава с по-ниска степен на опасност от останалите подобни адм.нарушения. В тази връзка следва да се посочи още, че
ако и деянието да не покрива признаците на престъпление по чл.9, ал.1 от НК,
поради явно незначителна обществена опасност, както е приел прокурора в
постановлението си, то съставлява адм. нарушение и не
разкрива признаците по чл.28 от ЗАНН. Нещо повече според настоящия съд
приложението на чл. 28 от ЗАНН в случая би култивирало у въззивника чувство за
безнаказаност.
Съдът
намира, че правилно наказващият орган е наложил на въззивника административно
наказание "Глоба" и "Лишаване от право да управлява МПС",
тъй като това са предвидените в закона санкции за допуснатото нарушение.
Доколкото наказанията наложени на въззивника са определени в минималните
предвидени санкционната правна норма размери - "глоба" в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
6 месеца те се явяват законосъобразни, а и за съда не съществува законова
възможност да измени издаденото НП, като определи административни наказания под
предвидения от законодателя размер.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивника следва
да бъде осъден да заплати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като
единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното съдебно
заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника Б.Й.Б. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0442-001244 от 31.10.2019год. на началника на Сектор при ОДМВР Варна ІV РУ,
с което на Б.Й.Б. ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Б.Й.Б. ЕГН ********** *** сума в
размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: