РЕШЕНИЕ
№88/15.7.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното АНД № 132/2020 г. по описа на Районен съд - Девня, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня,
ЕИК:*********, представлявано от П.Г. А. против Наказателно постановление №
23-0000194, издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на РД“АА“ – Варна, с
което на дружеството – въззивник за нарушение по чл. 87а ал. 2 изр. 2 от Наредба
№33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на Министерството на транспорта, на основание чл. 105 ал.
1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за необосновано, недоказано,
несправедливо и незаконосъобразно. Твърди, че административното обвинение е
недоказано. Навежда доводи и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В с.з. чрез процесуален представител – адвокат поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалвания акт. Претендира и разноски.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, участва в производството чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
обжалвания акт като правилен и законосъобразен.
Контролиращата страна – ВРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Контролните
органи на ОО" АА" извършили проверка на документите, свързани с
транспортната дейност на превозвача "Девня Транс“ЕООД гр. Девня,
притежаващ Лиценз на Общността за превоз на товари № 5587/24.01.2013 г.,
валиден до 23.01.2028 г. за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. При проверката било установено, че на 12.08.2019 г.
дружеството – превозвач не е организирало предпътния технически преглед за
проверка на техническата изправност на влекач марка „***“, кат. №3, с рег. № СВ
***КТ, с което на същата дата е бил извършен обществен превоз на товари, като
прегледа не е бил извършен от лице,
завършило средно или висше образование със специалност, посочена в
приложение 9Б от Наредбата. Установено било, че
предпътния преглед е извършен от лицето Я. Д. Б., за който е представено
„Удостоверение за професионално обучение“ със специалност „Автотранспортна
техника“, което не удостоверявало завършено средно или висше образование.
За така констатираното нарушение
компетентното длъжностно лице съставило АУАН против превозвача, връчено без възражения
на негов пълномощник. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с
което на въззивника е наложена имуществена санкция в установения в нормата на
чл. 105 ал. 1 от ЗАвтП размер от 200 лева.
В хода на съдебното производство въззивникът,
чрез процесуалния си представител представя граждански договор, сключен между
него и лицето И.С.Г. на 02.01.2019 г., диплом за завършено висше образование на
И. С. Г., специалност „Ремонт и експлоатация на автотранспортна техника“,
извлечение от дневник за предпътен технически преглед на автомобилите във фирма
„Девня Транс“ЕООД за периода 12.08.2019 г. – 04.12.2019 г., които са приети и
приобщени като относими към предмета на доказване писмени доказателства. Как те
влияят на съществото на спора ще бъде упоменато в изложението за материално –
правната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
В с.з. въззивникът ангажира и гласни
доказателствени средства – разпит на един свид. И. С. К., който заявява, че във
въззивното дружество е имало назначени две лица – Г. на граждански договор и
Божков на трудов договор, които съвместно извършвали предпътни технически
прегледи на ППС, осъществяващи обществен превоз. За процесното превозно
средство той твърди, че е бил извършен такъв от квалифицираното лице И. Г. в
деня преди превоза, тъй като в деня на превоза той щял да отсъства от работа. Г.
попълнил дневника, като удостоверил с подписа си, че ППС е технически изправно.
На следващия ден – 12.08.2019 г.предпътен преглед извършил и Я.Б., който се
подписал в издадения за превоза пътен лист, тъй като Г. отсъствал.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи. Обстоятелството, че лицето Янаки Божков е извършило
предпътния преглед на процесното ППС на дата 12.08.2019 г. се установява от
приложения към делото пътен лист №8676884, в който е положен подпис и печат на
това лице.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа
на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на
органа, издал обжалвания административен акт:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 92 ал. 2 от ЗАвтП – Началника на Областен
отдел”АА” гр. Варна, упълномощен с това правомощие със заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. на Министъра на Транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната
проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление
и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна.
В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на
защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН, както и сроковете за
тяхното съставяне. Нарушението е описано
по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма. Възраженията за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство, изложени в
жалбата са голословни и неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Административно
– наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 87а
ал. 2 изр. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на Министъра на транспорта.
Съгласно визирания текст на подзаконовия нормативен акт – „Лицето по чл. 2 ал.
1 /лице, което притежава Лиценз на Общността и извършва превоз на товари на
територията на РБългария/ организира извършването на предпътните прегледи за
техническа изправност на превозните средства, с които се извършва превоза. Предпътният
преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със
специалност, посочена в приложение № 9б, и е в трудовоправно или друго
облигационно правоотношение с превозвача. В приобщения по делото пътен лист е
видно, че извършения предпътен преглед на ППС, извършило превоза на 12.08.2019
г. не е квалифицирано лице по смисъла на приложение №9б от Наредбата.
Ангажираните от защитата писмени доказателства, удостоверяващи, че предпътен
преглед на процесното МПС е извършен и от лицето Иван Г., притежаващ висше
образование със съответната специалност и намиращ се в облигационни отношения с
дружеството – въззивник не се кредитират от съда поради следните обстоятелства:
На първо място те са представени от
страна по делото и ползват нейната защитна теза. Същите биха могли да бъдат
съставени във всеки един момент, именно за да обслужат защитната позиция на
въззивника;
Освен това прави впечатление, че в
представеното извлечение от дневника за предпътните технически прегледи на
автомобилите в дружеството е налице поправка в датата 12.08.2019 г., която би
могла и да не е случайна. Дали отразената дата е достоверна не става ясно, тато
за предхождащите я дни няма представено извлечение.
На последно място отразената в
дневника дата противоречи на показанията на свид. И. К. – разпитан по искане на
защитата и служител във въззивното дружество, който заяви пред съда, че лицето
И. Г. е извършил преглед на автомобила в деня преди превоза, т.е. 11.08.2019
г., тъй като в деня на превоза е отсъствал.
По тези съображения и с оглед
ангажираните от въззивната страна доказателства, съдът приема за безпорно
установено по делото, че предпътния технически
преглед за проверка на техническата изправност на влекач марка „***“, кат. №3,
с рег. № СВ *** КТ, с което на 12.08.2019 г. е бил извършен обществен превоз на
товари е извършен от лицето Я. Д. Б., който не е сред лицата, посочени в
нормата н ачл. 87а ал. 2 вр. приложение 9б от Наредбата. При това следва да се
приеме, че дружеството – превозвач е допуснало нарушение на тази разпоредба,
като не е организирало извършването на прегледа по регламентирания в Наредбата
начин. Затова и правилно е ангажирана административно – наказателната му
отговорност с обжалваното наказателно постановление. Размерът на
наложеното административно наказание "имуществена санкция" е строго
фиксиран в разпоредбата на чл. 105 ал. 1 от
Закона за автомобилните превози, поради което и пред съда не е
поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Гореизложените аргументи дават
основание на съда да приеме обжалваното наказателно постановление за правилно,
законосъобразно и обосновано, а като такова следва да се потвърди.
На основание чл. 63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските, сторени по делото, което разглежда. В настоящото производство
юрисконсулт е извършил процесуално представителство и с оглед изхода на спора
на основание чл. 144 от АПК
вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е основателно. На основание чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ въззивникът следва
да заплати на РД“АА“ - Варна сумата от 80 лева за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000194, издадено на 02.03.2020 г. от и. д. Директора на
РД“АА“ – Варна, с което на „Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:********* за
нарушение по чл. 87а ал. 2 изр. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на основание
чл. 105 ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА „Девня Транс” ЕООД гр. Девня, ЕИК:*********, представлявано от П.Г.
А. ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция “Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 лева
/осемдесет лв./, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен
срок, считано от съобщаването
му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: