РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Перник, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. П.
Членове:КРИСТИАН Б. П.
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500280 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба от Е. М. Б., чрез адвокат М.П. от АК С., против Решение №
27 от 25.02.2022 г., постановено по гр.д. № 992 по описа на Районен съд Радомир за 2021 г.,
с което съдът е отхвърлил предявените срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди, че Районният съд неправилно е приел, че вземането на ответното
дружество към ищеца не е погасено по давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, е подала отговор на жалбата, в който по
подробно изложени съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
1
Районен съд Перник, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за сумата от 9046,59 лева главница,
договорна лихва в размер на 649,34 лева за периода от 29.10.2010 г. до 11.07.2011, 269,00
лева – наказателна лихва за периода от 29.10.2010 г. до 11.07.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 199,30 лева – платена държавна такса и 438,95 лева – адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от *** г. по ч. гр. д. № 856 по
описа на РС Радомир за 2011 г. срещу солидарните длъжници Е. М. Б. и А. А. Р.. Въз основа
на същите по молба на „Обединена Българска Банка“ АД от 23.08.2011 г. е образувано изп.
д. № 1148/2011 г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие – Окръжен съд Перник. На
*** г., когато е наложен запор на банковите сметки на солидарните длъжници Е. М. Б. и А.
А. Р.. В последствие по изп. дело са извършвани множество изпълнителни действия.
С отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск, с твърдения,
че на *** г. между Е. М. Б. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД било подписано споразумение по
силата, на което ищцата е признала задължението си към кредитора, задължила се е да го
погасява, като на основание чл. 113 ЗЗД е направила отказ от последиците на чл. 110 и чл.
111 ЗЗД. Изложени са твърдения, че 5-годишната погасителна давност не е изтекла, тъй като
в рамките на висящото изпълнително дело са предприемани множество изпълнителни
действия, довели до прекъсване на давността.
С обжалваното решение РС Радомир е отхвърлил предявеният отрицателен установителен
иск.
При така изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Обжалваното решение е валидно. Решението е и допустимо, като постановено по допустим
иск, разгледан на заявеното основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г.
на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като
такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
2
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Обявява за изгубило сила
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането.
От приетият в първоинстанционното производство заверен препис от изп. д. № 1148/2011 г.
се установява, че са извършвани множество действия по искане на взискателя. Със запорно
съобщение *** г., са наложен запор на банковите сметки Е. М. Б. и А. А. Р., като до
27.09.2016 г. са налице ежемесечни постъпления по изпълнителното дело от трудово
възнаграждение, представляващи плащания от трето задължено лице – работодател на А. А.
Р. – „ЕМУ П.“ ЕООД, които са в резултат на наложения запор. С молба от *** г. подадена от
„Обединена Българска Банка“ АД е направено искане за насочване на изпълнението върху
секвестируеми вещи на длъжниците, като с Разпореждане от същата дата съдебния
изпълнител е насрочил опис на движими вещи за *** г. Поради нередовното уведомяване на
длъжниците опис не е извършван. С нова молба от *** г. „Обединена Българска Банка“ АД е
поискала налагане на запор на банкови сметки на длъжниците. Със запорни съобщения от
*** г. ЧСИ наложил запори върху банкови сметки в четири банки с титуляр Е. М. Б., както и
запор на трудово възнаграждение на А. А. Р.. Установено е, че с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от *** г. сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, последното дружество е придобило процесните вземания. С молба от ***
г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД поискал да бъде наложен запор на длъжника А. А. Р..
След като била уважена молбата и наложени запори, по изпълнителното дело отново
започнали да постъпват плащания от трети задължени лица, като са налице ежемесечни
плащания до месец юни 2021 г.
Установява се, че след подаване молбата за образуване на изпълнителното дело, в която е
поискано налагане на запор на трудовите възнаграждения на солидарните длъжници Е. М. Б.
и А. А. Р., наложен на *** г. в продължение на 2 години след това взискателя не е поискал
извършване на изпълнителни действия по отношение на ищцата, което обаче не води до
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като по изпълнителното дело са постъпвали суми до 27.09.2016 г. и в
следващите две години до изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са били налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство. В случая изпълнението е
било насочено срещу солидарният длъжник, преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК тече общо, а не самостоятелно за всеки от тях и ищецът не може да противопоставя
възражение за разделяне на дълга с оглед общото действие на изпълнението, за разлика от
давността по чл. 125 от ЗЗД. Освен това прекратяването на изпълнителното дело на
3
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и не
препятства възможността за образуване на ново изпълнително производство срещу същите
длъжници.
Следва да се има предвид, че предприемането на изпълнителни действия по отношение на
солидарен длъжник по едно изпълнително дело, прекъсва давността и по отношение на
останалите длъжници. Безспорно солидарното задължение е единно и неделимо и съгл. чл.
122, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е
от длъжниците. Хипотезата на чл. 122, ал. 2 от ЗЗД, аргументи от която черпи въззиваемия
би била приложима само в случай, че В. Т. беше оспорил по реда на чл. 414 ГПК Заповедта
за изпълнение, при което жалбоподателят ответник, за да установи дължимостта на
вземането си, щеше да бъде длъжен да предяви иск по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК, но не и в настоящия случай. Аргумент в полза на това становище се извлича и от
разпоредбата на чл. 123, ал.1 ЗЗД, предл. последно. След като изпадането в забава на
кредитор по отношение на един солидарен длъжник има действие срещу всички солидарни
длъжници, на още по-голямо основание, предприемането на действия по принудително
изпълнение спрямо един солидарен длъжник, прекъсва давността по отношение и на
останалите солидарни длъжници, в изпълнителното производство.
С оглед посоченото следва да се приеме, че давността не е изтекла и вземането не е погасено
по давност, тъй като извършваните изпълнителни действия прекъсват както 2-годишния
давностен срок за перемция, така и 3-годишната давност за лихви и разноски и 5-годишната
погасителна давност за вземането по задължението на длъжника по изпълнителното дело -
въззивницата в настоящото производство Е.Б..
Относно изложеното във въззивната жалба, че със становище по отговора на исковата молба
на въззиваемото дружество постъпило в съда на 31.01.2022 г., ищцата е оспорила факта, че е
налице сключено Споразумение за разсрочване между Е.Б. и „Еос Матрикс“ ЕООД
настоящият въззивен състав счита следното:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д.
№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по чл. 193-194 ГПК е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото -
формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната
доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Правото да се оспори
истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл. 193 ГПК може да се
упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното
действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба
ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът
следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в
съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание.
Пропускането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК лишава страната от правото да оспори
истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността
на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от
4
неупражненото в срок процесуално право.
В настоящият случай ответникът/въззиваем е представил с отговора на исковата молба
Споразумение за разсрочване на парично задължение подписано от „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
Е.Б. на *** г. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено пред РС Радомир
на 29.11.2021 г. ищцата е била редовно призована, но не се е явила, не се е явил и нейният
процесуален представител. С протоколно определение от същата дата съдът е докладвал
делото, дал е правна квалификация на претендираните от ищеца права, отделил е спорното
от безспорното и е разпределил доказателствената тежест. В това съдебно заседание
ответникът не е взел участие, не е възразил и по изготвения проект на доклад, не е оспорил
представените с отговора документи. В преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК, ищцата не
е оспорила истинността, в частност автентичността на този документ. Такова оспорване е
направено едва на 31.01.2021 г., когато преклузивният срок по чл. 193 ГПК е бил изтекъл.
Следователно, настоящата съдебна инстанция не следва да обсъжда обстоятелството дали
представеното от ответника с отговора на исковата молба Споразумение е обвързало
страните по него, поради което поддържаното във въззивната жалба възражение в противния
смисъл е неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 113 ЗЗД валиден отказ от правото на погасителна давност може
да се направи само след изтичането й. С оглед изложеното по-горе в настоящият случай не е
изтекла предвидената в закона погасителна давност, поради което и представеното от
въззиваемия/ответник споразумение не следва да бъде обсъждано.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението. С решението си първоинстанционният
съд е достигнал до идентичен краен резултат с този на въззивния съд, макар и с други
мотиви, поради което и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
По разноските. С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски
по въззивното производство. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предложение първо от ГПК решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от уведомяването на страните.
По изложените съображения Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 27 от 25.02.2022 г., постановено по гр.д. № 992 по описа на
Районен съд Радомир за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6