РЕШЕНИЕ
гр. София, 28.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, І въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет а година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ
при секретаря Т.Вутева, като разгледа докладваното от
съдията Михайлова в. гр. дело № 312 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
260212/14.12.2020 г. по гр. д. № 734/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, допълнено
с решение № 260010 от 25.02.2021 г., е прекратен бракът, сключен на
06.10.1991 година, за който е съставен акт за граждански брак №
0036, на община Г., С.област, между П.Ц.И. и Д.Р.И. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи на
основание чл. 49, ал. 3 от СК . С решението съдът е отхвърлил
искането на съпругата след развода да й бъде предоставено ползването
на семейното жилище, находящо се в град Г., представляващо първи етаж от къща,
на ул. “С.ш.“ № 47, състоящо се от стая, хол и кухня, като го е предоставил за ползване
на съпруга и е отменил постановената в съдебно заседание с
протоколно определение от 11.11.2020 година привременна мярка „предоставяне
ползването на семейното жилище до приключване на спора по делото на съпругата“.
На основание чл. 53 СК съдът е
постановил след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи занапред брачното си
фамилно име „И.“.
Подадена е
въззивна жалба от съпругата срещу онази част от решението, в която е прието, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака вина имат и двамата
съпрузи. Счита, че единствено съпругът е виновен за разстройството на брака,
тъй като била доказана тежката му алкохолна зависимост. Решението е обжалвано и
в частта, в която семейното жилище е предоставено за ползване на съпруга. Искането
е за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на нов акт по
същество, с който да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има съпругът, а ползването на семейното жилище да бъде
предоставено на съпругата.
В
необжалваните части решението на районния съд е влязло в сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на всяка от страните.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Бракът между страните, сключен с акт за граждански
брак № 0036/06.10.1991 год. на община Г., е прекратен.
От удостоверение за родствени връзки № 379/13.09.2019
г. на община Г. се установява, че от брака си страните имат две деца,
постаноящем пълнолетни.
От нотариален акт № 151/1969 г. се установява, че
семейното жилище, находящо се в гр. Г., ул. “С.ш.“ № 47, представлява етаж от
къща, която се състои от стая, хол и кухня, и е с площ около 80 кв.
метра. Същото е собственост на родителите на съпруга, единият от които, бащата
на съпруга, междувременно е починал.
От показанията на свидетелите Ц.Ц., племенник на
съпруга, Т. Райкова, майка на съпруга, и децата на страните– Евгени Ц. и Т.Ц., събрани
в производството пред районния съд, се установяват следните правнорелевантни
факти: след сключване на гражданския брак между страните брачният им живот
протичал спокойно и в общи грижи по отглеждане на децата им. Установили се да
живеят в къща, собственост на родителите на съпруга, като обитавали втория
етаж, а сутеренът бил ползван от родителите на съпруга. От около две години
страните не живеели заедно, тъй като отношенията им се влошили. Настъпило
отчуждение между тях, поради което съпругът се преместил да живее при своята
майка в сутерена на къщата. Ищецът често консумирал алкохол. След употреба на
алкохол падал по земята, а понякога уринирал в дрешника на своята съпруга.
От обсъдените гласни доказателства окръжният съд
приема за установено, че и двете страни
по делото не са положили необходимите усилия да запазят брака си. Взаимното неразбирателство и съпружеските
конфликти са резултат от липсата на положени усилия от страна на съпрузите да
преодолеят и изгладят противоречията и възстановят нормалния семеен живот.
Съгласно чл. 17 СК съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, общи усилия
и съобразно своите възможности да осигурят благополучието на семейството. В т.
7 Постановление №10/3.11.1971 г. на Пленума на ВС се сочи, че бракът създава
определени задължения за всеки от съпрузите и докато той не е прекратен, те не
могат да се считат освободени от тях. В случая от гласните доказателства не се
установява съпрузите да са полагожили усилия за преодоляване на влошените
отношения между тях. По тези съображения съдът приема, че и двамата съпрузи
имат вина за разстройство на брака.
По отношение ползването на семейното жилище, идеална
част от правото на собственост върху което е притежание по наследство на
съпруга, а останалата част – на трети за процеса лица – съдът намира следното.
Семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, ако: жилищните
и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища - в зависимост от
броя на жилищните и сервизните помещения към момента на развода, без
преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. в зависимост
от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за
всяка от обособените за живеене части, като разпределението на жилищните
помещения между бившите съпрузи при общо ползване на сервизните помещения е
допустимо по изключение, само ако отношенията са търпими /по този въпрос решение
№ 247 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г., ІV ГО/. Отношенията
между бившите съпрузи за търпими, когато са основани на взаимна толерантност,
изключваща физически или психически тормоз; когато между бившите съпрузи е
установена поносимост, умереност, съществува възможност за диалог; когато
липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено
към избягване на конфликти, прояви на такт и решаване на възникналите проблеми
чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителство в
семейното жилище при общо ползване на сервизни помещения /ППВС № 12/87 г. /.
В разглеждания случай нито една от тези хипотези не е
налице.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца,
семейното жилище, което (или идеална част от което) е
собственост на един от съпрузите (или на трети за процеса лица), не може да
бъде предоставено за ползване на другия съпруг (решение № 554 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 1774/2009 г. на ІV
Г.О. на ВКС, решение № 247/25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 239/2009 г. на ІV
Г.О., решение № 540/17.12.2012 г. по гр. д .№ 220/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС). В този
случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му, като
критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището
/единствено в отменения СК, в разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от същия, само в
една тясна хипотеза е било предвидена такава възможност за предоставяне на
ползването на семейното жилище за определен срок на невиновния съпруг, когато
то е собственост на виновния за прекратяване на брака/.
По изложените съображения окръжният съд приема, че
правилно районният съд е отхвърлил искането на съпругата да й се предостави
ползването на семейното жилище.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат изцяло с
тези на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260212/14.12.2020 г. по гр. д. № 734/2019 г.
по описа на РС – гр. Костинброд в обжалваните части.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.