Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 175
гр. ВРАЦА,04.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 08.05.2018г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Ценова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N` 214 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от „Профи кредит България“ ЕООД гр.София,чрез юрк.К.А.,срещу
решение на РС гр.Враца от 02.01.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 620/2018г,с
което е отхвърлен предявения от дружеството-въззивник установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 предл.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на
съдебния акт, и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения иск.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред въззивната
жалба не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
частично основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран от въззивника с иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и 240 ЗЗД.В исковата молба се
поддържа, че на 12.01.2017г. въззивникът сключил с въззиваемия К.Ц.С. ***, в
качеството му на клиент, Договор за потребителски кредит № ********** и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, неразделна част
от договора, при общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
към него – 2359,44 лева, включващо сума на кредита - 950.00 лв., със срок на
кредита - 24 месеца, размер на месечната вноска по кредита - 58.73 лева, дата
на погасяване на вноската по време на изплащането на заема - 4-то число на
месеца, годишен процент на разходите (ГПР %) - 49.89,годишен лихвен процент -
41.17, лихвен процент на ден - 0.11,и общо дължима сума по кредита – 1409,52
лв.За избрания и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждението възлиза
на 949,92 лв.,а размерът на вноската по закупения пакет - на 39,58 лева. Общото
задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги,според изложеното в исковата молба е както следва: общо задължение по
договора – 2359,44 лева, общ размер на месечна вноска по договора - 98.31 лева
и дата на погасяване - 4-ти ден от месеца. Поддържа се, че договорът за кредит
и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са подписани
при Общи условия, неразделна част от договора и споразумението, предадени са на
клиента при подписването им,и същият е декларирал, че е запознат със
съдържанието им и ги приема. Сочи се, че е изготвен и погасителен план с
определени 24 вноски, всяка от по 98,31 лв. с падежна дата - всяко 4-то число
на месеца, който е получен от длъжника на 12.01.2017г. Изтъква се, че въззивникът
е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като с преводно
нареждане от 12.01.2017г. е превел парична сума в размер 950,00 лв. по посочена
от длъжника банкова сметка. ***, че длъжникът не е изпълнил задължението, което
е поел по договора,като не е направил нито едно плащане по заема и няма нито
една погасена вноска, съгласно погасителния план. Поради неизпълнение на
поетите договорни задължения длъжникът бил изпаднал в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит, договорът бил прекратен автоматично от негова страна, а
задълженията по него в размер на 2359,44 лв. са обявени за предсрочно изискуеми
на 16.05.2017г., за което К.С. е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения
от него адрес в договора. Твърди се, че поради неизпълнението на договорното
задължение,въззивникът е подал до Районен съд - гр. Враца заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело №
4868/2017г.,и е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на К.С. при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415 ал. 1 т.
2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу въззиваемия.
Въззиваемият К.Ц.С., в писмен отговор на исковата молба, чрез назначеният
му особен представител адв. В. И. ***, оспорва предявеният иск като
неоснователен,и моли съда да го отхвърли изцяло. Счита, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
като неотговарящ на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 9а и т. 12 от ЗПК и прави
възражение за недействителност на договора за кредит на основание чл. 26 ал.1 предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, поради
противоречието му с посочените по-горе императивни разпоредби на ЗПК. На
следващо място счита, че сумата от 459,52 лева - разликата между главницата по
кредита в размер на отпуснатата като заем сума от 950.00 лв. и общо дължимата
сума по същия в размер 1 409,52 лв., представляваща възнаградителна лихва,
начислена за целия период на договора съгласно погасителния план, е недължима
поради нищожност на клаузите за възнаградителна лихва по раздел VI от договора
за потребителски кредит, поради противоречие с добрите нрави. Смята също така,
че и уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
е нищожна, като противоречаща на императивни правни норми - на чл. 10а ал. 2 и
ал. 4 от ЗПК. Твърди още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19 ал.
4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на
добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК
се прикриват разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Предвид
изложените съображения, на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 21 ЗПК,
поради противоречие и заобикаляне с/на посочените по-горе императивни правни
норми, отделно прави възражение за нищожност и на всички клаузи на раздел VI от
договора за кредит, с изключение на тези отнасящи се за размера на сумата по
кредита - 950.00 лв. и срока на кредита - 24 месеца. Алтернативно, в случай, че
съдът приеме, че договорът като цяло не е недействителен, а такива са само
отделни негови клаузи, моли да отхвърли като неоснователни и недоказани
исковите претенции в частта им за сумата 459.52 лева, представляваща по съществото
си възнаградителна лихва, начислена за целия период на договора съгласно
погасителния план,и за сумата 949.92 лв., представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги.
Установено
е,че по ч.гр.д. №4868/2017 г. на Районен
съд-Враца,на 19.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на
кредитора-настоящ въззивник следните суми: сумата от 2359,44 лв. – главница по
договор за потребителски кредит, с № **********
от 12.01.2017 г. сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и длъжника, сумата
от 7,23 лв. – законова лихва за забава за периода от 05.03.2017 г. до
16.05.2017 г., законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
Заповедта за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. С разпореждане по
същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ въззивник, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок въззивникът е предявил настоящия иск.
Установено е от
доказателствата по делото,че на 09.01.2017г. кредитополучателят въззиваем е подал
до въззивника попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит
от Профи Кредит България, получил е разяснения, които са му дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите му и на
финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия
на „Профи Кредит България” ЕООД, видно от декларации, неразделна част от
приложеното към настоящия иск искане за отпускане на потребителски кредит.
Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр.Въззиваемият е декларирал възможност и желание за закупуване и на пакет
от допълнителни услуги и предоставя на кредитната институция данни за
финансовото си състояние. Той също така е уведомен, че изборът на пакет от
допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за потребителски
кредит, което също е декларирано и подписано от последния.
От доказателствата по
делото се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и въззиваемия е сключен договор за кредит за сумата от
950лв. От своя страна въззиваемият се е задължил да заплаща анюитетните вноските
от по 58,73 лв. за период от 24 месеца.
В договора е уговорен годишен процент на разходите 49.89%, годишен
лихвен процент 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11% и общо задължение
1409,52лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги,същият според твърденията
на въззивника дължал и сумата от
949,92лв. и размер на вноската 39,58 лв., при общо задължение от 2359,44лв. и общ размер на
вноската 98,31лв.,с дата на погасяване -4 ден от месеца.
По делото е
представено платежно нареждане от 12.01.2017г. ,от което се установява,че
кредиторът е превел на длъжника сумата от 950.00лв. по банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка” АД. В
договора е посочено, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ на
физическите лица,също представени и приети като доказателство по делото.
Установено е,че въззиваемият
не е изпълнил нито едно свое задължение за плащане по представения към договора
погасителен план,а именно: да върне отпуснатия кредит, както и да погаси всички
задължения във връзка с кредита и общите условия към него по банковата сметка
на кредитора.
Договорът за кредит
е подписан при Общи условия,които са неразделна част от договора и споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени са на клиента при
подписването им,и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Безспорно е,че К.С.
не е изпълнил задължението, което е поел по договора, не е заплащал
погасителните вноски по кредита, като и към настоящия момент няма данни да е
погасил някоя от тях.
Представено е и уведомително
писмо до К.С. от въззивника, с което го уведомява за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита,като липсват доказателства за неговото
получаване.
При така изяснената фактическа обстановка
и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за
допустим,но неоснователен,и го отхвърлил.Изложил е,че „Профи Кредит България“
ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3 ал.2 от ЗКИ, което
определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК,и,че т. 18 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се прилага и по отношение на небанковите финансови
институции, какъвто е въззивника,и тъй като в конкретния случай липсват
доказателства за свеждане до знание на длъжника изявлението на въззивника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита от една страна,и от друга – че не
се претендират падежирали вноски,то предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Правилни са
изводите на първоинстанционния съд,че от доказателствата по делото не може да
се заключи, че изявлението на въззивника за настъпването на предсрочната
изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявление.
Настоящата инстанция намира,обаче,че в конкретния
случай следва да се съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС,според което е
допустимо предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост
на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо,ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.В конкретния
случай,както се изложи задължението на длъжника за главница по договора за
кредит възлиза на 950 лв.,на колкото възлиза и непогасеното задължение за главница,от
която сума всички вноски са падежирали съгласно погасителния план към договора
за кредит.В този размер следва да се уважи предявения установителен иск
съгласно цитираното ТР на ВКС,като в останалата част се отхвърли като
неоснователен и недоказан.Възражението на въззиваемия за нищожност на на целия
договор за кредит на основание чл.26 ал.1 вр.чл.22 ЗПК настоящият състав намира
за неоснователно.Не са налице визираните в чл.11 ал.1 т.9а и т.12 ЗПК
предпоставки,каквито се поддържат от въззиваемия чрез особения му представител,че
са налице.
По отношение останалите елементи на претендираното
вземане извън главницата по кредита/договорна лихва и допълнителен пакет
услуги/, настоящата инстанция намира предявения иск за неоснователен поради
нищожност на неравноправни клузи.Отпуснатият на въззиваемия като физическо лице
заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на §
13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и въззиваемият има
качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като
потребител въззиваемият разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в глава шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по който въпрос е
налице установена съдебна практика , която задължава и първоинстанционния и
въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО,и по този начин да компенсира
неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика.
В
Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл.143 от същия е дадено
определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба. Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3
от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена
клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата
преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от въззивника, че
процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени от страна на въззивника договорни клаузи. Доколкото
самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че въззиваемият
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
самия въззивник. Видно още от договора е, че кредиторът – настоящ въззивник се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и
годишното му оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите
по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49,89 %. Следва да се
посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно
какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/,
доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по
споразумение за допълнителни услуги. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на
договора за потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което
следва, че размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в
договора за кредит годишен лихвен процент надвишава повече от четири път
законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер
на 41,17% годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва.
С оглед предходното, настоящата инстанция приема,
че липсата на индивидуално договоряне на параметрите в Раздел VI от договора за
потребителски кредит, както и уговерен ГЛП в размер на 41,17 %, правят въпросните договорни клаузи неравноправни,и
на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни.
В Раздел VI от договора
е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в общ размер на 949,92 лева.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – настоящ въззиваем за предоставения му пакет от допълнителни
услуги също се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На
първо място, предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. Следва да се има
предвид, че в чл.10а ал.4 ЗПК
е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В настоящия случай в договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси. В сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги /стр.29/, са изброени вида на
услугите, които може да ползва потребителя, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е предвидена клауза, която
да приобщава последното към процесния договор за
потребителски кредит, то не би могло да се приеме,
че е изпълнено изискването на горепосочената
правна норма - за посочване на
всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит. В
противоречие с императивното правило на чл.10а ал.4 ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги
е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. С оглед предходното, настоящият състав намира, че е
налице неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в общ размер
на 949,92 лева.
Предвид гореизложените съображения и установената
нищожност на посочените клаузи на договора за кредит,настоящият състав
намира,че претендираните вземания за 459,52 лв.-договорно възнаграждение/лихва/
и 949,92 лв.-възнаграждение по пакет са неоснователни поради нищожността на
клаузите,свързани неравноправния им
характер при сключване на договора.Въззивната жалба в тази и част е
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение в тази и част,а
решението – потвърдено.
Изложи се по
горе,че искът касаещ непогасена главница
следва да се уважи за падежиралите вноски,които към 08.05.2019г.възлизат
на 950 лв.Въззиваемият не е правил никакви погашения по кредита,поради което не
стои въпрос за приспадане на евентуално внесени суми.За тази и част е
основателна и въззивната жалба,и следва да се уважи,като в останалата и част се
явява неоснователна,и следва да се остави без уважение,а обжалваното решение –
да се потвърди.
Първоинстанционното решение следва да се измени
и в частта относно разноските,като въззиваемият бъде осъден да заплати на
въззивника деловодни разноски по компенсация в размер на 304,55 лв.за исковото
и заповедно производства.
Въззиваемият при този изход на делото следва
да заплати на въззивника деловодни разноски по компенсация за въззивна инстация
в размер на 139,80 лева.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението
на РС Враца от 02.01.2019г.,постановено по гр.д.№ 620/2018г. в частта,в която
предявения от ,,Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***против
К.Ц.С. *** иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр.
чл.240 ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2359,44 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2017 г. /датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед № 3324 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 19.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4868/2017 г. по описа на
Районен съд – гр.Враца в частта,в която е отхвърлен предявения иск за сумата
950 лева,и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните,че К.Ц.С. ***, ЕГН ********** дължи на ,,Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** по предявения иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.240 ал.1 ЗЗД, вр.
чл.9 ЗПК сумата от 950 лева, представляваща
главница-стойността на всички падежирали вноски за главница до 08.05.2019г. по
Договор за потребителски кредит № ********** от 12.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2018 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед № 3324 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 19.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 4868/2017 г. по описа на Районен съд –
гр.Враца.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Враца в останалата му част.
ОСЪЖДА К.Ц.С. ***
да заплати на ,,Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***сумата 304,55
лв.,представляваща разноски по компенсация в заповедното производство и пред
първа инстанция в исковото производство.
ОСЪЖДА К.Ц.С. *** да заплати на ,,Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***сумата 139,80
лв.,представляваща разноски по компенсация пред въззивна инстанция в исковото
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........