РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 8405 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на К.З. срещу разпореждане
на съдебния изпълнител от 13.07.2020 г. по изп. дело № 20177880400413 на ЧСИ с
рег. № 788, с което е отказал да извърши продан на недвижим имот при поисканите
от жалбоподателя (взискател по изпълнителното дело) условия. Жалбоподателят посочва,
че съдебният изпълнител е допуснал процесуални нарушения в процедурата по чл.
485, ал. 2 ГПК, като е уважил искането на длъжника за изготвяне на нова оценка
на имота, изнесен на публична продан, въпреки че първоначално длъжникът не е
оспорил цената на имота в законовия срок, а след това искането му е било
нередовно – не е посочил вещо лице. След като длъжникът все пак е посочил
вещо лице, макар извън преклузивния срок по чл. 485, ал. 2 ГПК, съдебният
изпълнител е допуснал новата оценка на имота, която е значително завишена
спрямо първоначалната, и е продължил с извършването на публичната продан,
съобразявайки и новата оценка, което според жалбоподателя прави имота
непродаваем. Поради това жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител е
отказал да извърши поисканото от жалбоподателя изпълнително действие, а именно
да извърши публична продан на имота при начална цена, определена според
първоначалната оценка. Жалбоподателят освен това счита, че посочените действия
на длъжника представляват злоупотреба с предоставените му процесуални права,
поради което иска съдът да ги прогласи за недействителни, включително да
прогласи недействителността на допусната втора оценка на имота.
Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното
производство „Е.70“ АД изразява становище за недопустимост и неоснователност на
жалбата. Посочва, че от жалбата не става ясно кое действие на съдебния
изпълнител се обжалва, а действията, за които жалбоподателят е посочил, че са
недействителни, не подлежат на обжалване. Освен това според длъжника не е
налице отказ на съдебния изпълнител да извърши проданта на имота. Посочва още,
че искането му за втора оценка на имота е подадено в срок, макар и първоначално
нередовно, като нередовността (непосочване на вещо лице) е своевременно
отстранена, поради което действията на съдебния изпълнител са били
законосъобразни.
Другите ответници по жалбата и длъжници в
изпълнителното производство „Б.Г.“ ООД и „Р.“ ООД не изразява становище по
жалбата.
В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че искането на длъжника „Е.70“ АД за изготвяне на нова оценка на имота, изнесен на публична продан, е подадено в срок, макар и да съдържа нередовности, които впоследствие са отстранени и оценката е изготвена.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба
на жалбоподателя К.З. срещу длъжника „Б.Г.“ ООД. След уважен отменителен иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, видно от представеното по изпълнителното дело
влязло в сила решение на СГС от 03.11.2017 г. (в сила от 05.12.2019 г.), е
обявено за относително недействително спрямо жалбоподателя разпореждането на
длъжника „Б.Г.“ ООД с два недвижими имота, сред които и апартамент № 9, находящ
се в гр. София, ж.к. „********, по отношение на който имот са предприети и
действията, сочени от жалбоподателя. Имотът е прехвърлен на дружеството „Е.70“
АД, което с оглед предприемането на изпълнителни действия срещу имота, следва
да се приеме, че има качеството на длъжник в изпълнителното производство по
отношение на изпълнителните действия, извършвани спрямо имота (подобно на положението
на третото лице, учредило ипотека за чужд дълг – т. 2 на ТР № 4/2019 г. на
ОСГТК на ВКС).
Със съобщение от 15.05.2020 г. съдебният
изпълнител е насрочил опис на имота, за който са уведомени страните по
изпълнителното дело и който е извършен на 29.05.2020 г. В протокола за опис, в
съответствие с изискването на чл. 484, ал. 3 ГПК, на страните е указано, че
оценката на имота ще бъде извършена след описа и ще бъде предявена на страните
на 08.06.2020 г. На 01.06.2020 г. вещото лице е представил по изпълнителното
дело изготвената от него оценка на имота (определената цена е в размер на
114 000 лв.), а със съобщение, получено от длъжника „Е.70“ АД на
05.06.2020 г., съдебният изпълнител е уведомил длъжника за посочената оценка,
като му е указал в 3-дневен срок да посочи дали към цената следва да се добави
и ДДС. С молба от 09.06.2020 г. длъжникът е посочил, че сделката следва да се
обложи с ДДС. Съдебният изпълнител е преизчислил началната цена на проданта с
оглед начисляването и на ДДС върху нея, като е уведомил за това страните.
На 11.06.2020 г. „Е.70“ АД е подало чрез съдебния
изпълнител жалба до СГС, с която оспорва оценката на имота, като с допълнително
искане от 15.06.2020 г. дружеството е уточнило, че жалбата му всъщност
представлява искане за изготвяне на нова оценка на имота по чл. 485, ал. 2 ГПК
и поради това е адресирано до съдебния изпълнител. Със съобщение от същата дата
(15.06.2020 г.) съдебният изпълнител е уведомил „Е.70“ АД, че следва да посочи
и вещо лице, което да извърши оценката. Съобщението е връчено на 26.06.2020 г.,
като на 01.07.2020 г. дружеството е посочило вещо лице. Втората оценка на имота
е представена по делото на 09.07.2020 г. (тя е в размер от 195 000 лв.),
като за нея са уведомени страните. С молба от 13.07.2020 г. жалбоподателят е
поискал от съдебния изпълнител да приеме новата оценка на имота за
недействителна и да извърши проданта на имота съгласно първата оценка. С
разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е оставил молбата без
уважение, което произнасяне е съобщено на жалбоподателя на 14.07.2020 г. и
именно то е предмет на подадената жалба. Междувременно по молба на взискателя
от 20.07.2020 г. изпълнителното производство е спряно, поради което не е
насрочена публична продан на имота.
В подадената жалба жалбоподателят ясно е посочил,
че обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши продан на недвижимия имот
при поисканите от жалбоподателя условия, а именно при съобразяване само на
първоначалната оценка на имота. В подадените допълнения и уточнения към жалбата
жалбоподателят изрично е посочил, че не обжалва самата втора оценка на имота,
макар че в жалбата твърди, че тя е недействителна и иска прогласяването ѝ
за такава. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят обжалва
посоченото разпореждане на съдебния изпълнител от 13.07.2020 г., с което е
оставена без уважение молбата му проданта да бъде извършена при съобразяване
само на първоначалната оценка на имота. Доколкото жалбоподателят счита, че с
това разпореждане по същество съдебният изпълнител е отказал да извърши
поисканата от него публична продан, следва да се приеме, че жалбата е
допустима, тъй като попада в хипотезата на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК – отказ на
съдебния изпълнител да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие.
Дали действително е налице такъв отказ и ако е налице, дали той е
законосъобразен, е предмет на разглеждане в настоящото производство по
съществото на подадената жалба.
В допълнение следва да се посочи, че след като
предмет на настоящото производство не е оспорване на втората оценка на имота –
това изрично е заявено от жалбоподателя с молбите от 03.08.2020 г. и от
09.09.2020 г. – съдът не следва да се произнася по искането на жалбоподателя за
прогласяване недействителността на процесуалните действия на длъжника „Е.70“ АД
и на съдебния изпълнител във връзка с извършването на втората оценка на имота. Съдът
не може да разглежда валидността на тези действия, след като самата оценка и
съответно действията по извършването ѝ не попадат в предмета на
подадената жалба. Предмет на обжалването е само въпросът дали съдебният
изпълнител законосъобразно е отказал да извърши проданта така, както е поискана
от жалбоподателя. Въпреки това, съдът намира за удачно да изложи в мотивите си
и съображения относно повдигнатия от жалбоподателя въпрос за действителността
на извършените процесуални действия, които според него представляват
злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.
По отношение на това дали е налице отказ на
съдебния изпълнител да извърши поисканите от жалбоподателя изпълнителни
действия трябва да се има предвид следното. Видно от описаните по-горе действия
на съдебния изпълнител, след уважения иск на жалбоподателя по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД съдебният изпълнител е насочил изпълнението към имотите, по
отношение на които искът е уважен. Сред тях е и посоченият по-горе имот –
апартамент № 9, като е наложена възбрана върху имота и е извършен опис и оценка
на имота. Следователно съдебният изпълнител не е отказал да предприеме
изпълнителни действия по отношение на имота. Действително към момента няма
данни по делото за насрочена публична продан на имота, но това е единствено в
резултат на искането на взискателя за спиране на изпълнителното производство,
което с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес съдебният
изпълнител е длъжен да уважи, а при спряно изпълнително производство не може да
се извършват последващи изпълнителни действия.
Съдебният изпълнител е длъжен да извърши
поисканите от взискателя изпълнителни действия, но начинът, по който тези
действия трябва да се извършат, е определен от закона и съответно трябва да
бъде спазен от съдебния изпълнител. Поради това съдебният изпълнител е длъжен
да извърши продан на имота на длъжника, но начинът, по който следва да се
извърши проданта, е определен в закона. Сред нормите, регулиращи процедурата на
публичната продан, е и чл. 485 ГПК относно начина на определянето на началната
цена на имота. Според чл. 485, ал. 2 ГПК всяка от страните в изпълнителното
производство има право да поиска изготвянето на повторна оценка на имота, ако
не е съгласна с първоначалната. Ако някоя от страните поиска изготвянето на
повторна оценка, съдебният изпълнител е длъжен да я приеме и да определи
първоначалната цена по средно аритметичната стойност между двете оценки – чл.
485, ал. 3 ГПК. В тази ситуация съдебният изпълнител не може да извърши
проданта, съобразявайки само първоначалната оценка, независимо дали това е
искането на взискателя. Съобразяването и на повторната оценка е част от
изискването на закона за начина, по който следва да се извърши проданта на имота,
поради което прилагането на това правило не зависими от искането на взискателя
относно извършването на проданта. Следователно в случая съдебният изпълнител не
е отказал да извърши поисканото от жалбоподателя изпълнително действие – продан
на недвижим имот – а само е предприел изискваните от закона действия във връзка
с извършването на проданта. Поради това и жалбата срещу отказа на съдебния
изпълнител да извърши проданта по начина, поискан от жалбоподателя, който е в
противоречие със закона, трябва да се остави без уважение.
Относно поисканата от „Е.70“ АД втора оценка на
имота трябва да се посочи и следното. Според чл. 485, ал. 2 ГПК искането за
изготвяне на повторна оценка при оспорване на първоначалната трябва да се
направи в 7-дневен срок от съобщаването на първоначалната оценка, като страната
трябва да посочи и вещо лице, както и да внесе разноските по изготвянето на
оценката. В случая съобщаването на оценката е извършено на 08.06.2020 г., тъй
като именно това е датата, посочена от съдебния изпълнител в протокола за опис
на имота. Следователно 7-дневният срок започва да тече именно от тази дата.
Оспорването на оценката от „Е.70“ АД е направено с жалбата срещу нея от
11.06.2020 г., поради което то е направено в срок. Дори и да се съобрази
предварителното уведомяване на дружеството за оценката (от 05.06.2020 г.) с
оглед запитването на съдебния изпълнител относно начисляването на ДДС, макар че
това уведомяване няма значението на съобщаване на оценката по смисъла на чл.
485, ал. 2 ГПК, то жалбата е подадена по-малко от 7 дни дори и считано от това
уведомяване.
Извършваните от страните процесуални действия
подлежат на тълкуване от органа, пред който се извършват, включително за да се
установи какво действие страната всъщност е извършила и кой е компетентен да се
произнесе по него. С жалбата от 11.06.2020 г., адресирана до СГС, „Е.70“ АД е
посочило, че обжалва пред съда изготвената по изпълнителното дело оценка на
имота – действие, което не подлежи на самостоятелно обжалване. От изложеното в
жалбата обаче става ясно, че по своята същност тя представлява оспорване на
оценката на имота, което е подадено в срока по чл. 485, ал. 2 ГПК,
поради което по него компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, а не
съдът. Съдебният изпълнител не е дал указания на „Е.70“ АД във връзка с
неточността на подадената от дружеството жалба, тъй като това не е било
необходимо, доколкото с молба от 15.06.2020 г. дружеството е уточнило, че
искането му е именно за изготвяне на нова оценка на имота. Тази уточнителна
молба е подадена в срока за оспорване на оценката, който е започнал да тече от
08.06.2020 г.
И след уточнението искането пак е съдържало
нередовност, тъй като в него не е посочено вещо лице. Следва да се има предвид
обаче нормата на чл. 101 ГПК, според която съдът следи за редовността на всяко
процесуално действие, извършено от страната, като ѝ указва в какво се
състои нередовността на действието и ѝ предоставя срок, в който да го
поправи. Действително в разпоредбата е посочено, че това е задължение на съда,
но нормата систематично се намира в Част първа „Общи правила“ на ГПК, която
съдържа норми, относими към всички производства, уредени в ГПК. Поради това
нормата на чл. 101 ГПК е общо приложима към всички процесуални
действия на страните във всяко едно производство, уредено в ГПК. Съответно в
изпълнителното производство задължението да дава указания на страните е на
органа, който води това производство – съдебният изпълнител, което е видно и от
правилото на чл. 426, ал. 3 ГПК, уреждащо частния случай на нередовност на
молбата за образуване на изпълнителното производство чрез препращане към
действията на съда при нередовна искова молба. Именно в тази връзка са и
дадените от съдебния изпълнител в случая указания по подадената от „Е.70“ АД
молба (получени от дружеството на 26.06.2020 г.), които своевременно са
изпълнени от него с молба от 01.07.2020 г. При това положение съгласно чл. 101,
ал. 2 ГПК подадената от дружеството молба се счита за редовна от момента на
подаването ѝ, т.е. от 11.06.2020 г. поради това трябва да се приеме, че „Е.70“
АД своевременно е оспорило оценката на имота и е направило искане за изготвяне
на нова оценка.
Не може да се приеме, че в случая е налице
злоупотреба с процесуални права от страна на дружеството, както счита
жалбоподателят. Както се посочи, дружеството е страна в производството
(доколкото изпълнението е насочено върху негово имущество), поради което то има
право да оспори оценката на имота. Нередовността на процесуалното действие на
дружеството по оспорване на оценката не може да се определи като злоупотреба с
правото му на оспорване, доколкото тази нередовност е допусната само веднъж и е
незабавно отстранена след уведомяването от съдебния изпълнител. Обстоятелството
кога дружеството е узнало за указанията на съдебния изпълнител, което е станало
11 дни след като тези указания са дадени, не може да бъде определено като
злоупотреба с право, още повече че срокът не е необичайно продължителен. В тази
връзка следва да се има предвид, че според чл. 41, ал. 1 ГПК страната трябва да
уведоми органа в съответното производство (съд или съдебен изпълнител) за
отсъствие от адреса си за повече от един месец, т.е. законът приема, че
съобщение е нормално да бъде връчено в рамките на до един месец. Наличието на
нередовност на подадената от „Е.70“ АД молба за оспорване на оценката също не
може да се определи като злоупотреба с право. Страните извършват непрестанно
нередовни процесуални действия, независимо дали са представлявани от адвокати,
както е в настоящия случай. Именно поради това съществува и посочено по-горе
общо правило на чл. 101 ГПК, което не прави разлика между това дали страната е представлявана
от адвокат по делото, или не. Всъщност и при отменения ГПК от 1952 г. това
правило, макар и да не беше изрично формулирано в закона, се извличаше по
тълкувателен път от разпоредбите, уреждащи действията и указанията на съда по
нередовна искова молба, като се приемаше, че такива указания се дължат във
всеки случай на нередовно процесуално действие.
Злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.
3 ГПК е налице, когато страната използва предоставените ѝ права
недобросъвестно, не за целта, за която ѝ е предоставено съответното
право. За да се определи като злоупотреба, упражняването на предоставеното на
страната право следва да се разгледа в контекста на цялостното поведение на
страната в конкретното производство, а и извън него. В случая „Е.70“ АД е
упражнило предоставеното му по закон право еднократно, без с това да предизвика
нито съществено забавяне на производството (което е спряно по искане на самия
взискател), нито като цел или резултат от упражняването на това право е
причинило вреди на жалбоподателя. С оглед на изложените от жалбоподателя
съображения, че поради новата оценка на имота той би бил непродаваем, трябва да
се съобрази, че началната цена е средно аритметичната стойност между двете
оценки (чл. 485, ал. 3 ГПК), че началната цена е 80% от определената оценка
(чл. 485, ал. 4 ГПК), както и че втората продан на имота (ако не бъде закупен
на първата) започва от 90% от началната цена при първата продан (чл. 494, ал. 2 ГПК), като е възможно при последваща (трета и следваща) продан да се определи и
нова, по-ниска оценка (чл. 494, ал. 2 ГПК), при което процедурата по оспорване
на оценката не се прилага (чл. 485, ал. 6 ГПК). Поради това в случая
изготвянето на втора оценка на имота не означава само по себе си, че имотът
няма да може да бъде продаден, а следователно и действията на длъжника, които
при това са позволени от закона, не могат да се определят като злоупотреба с
право.
По изложените съображения жалбата следва да се
остави без уважение.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К.И.З. срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 13.07.2020 г. по
изп. дело № 20177880400413 на ЧСИ с рег. № 788, с което е отказал да извърши
продан на недвижим имот при посочената от взискателя първоначална цена.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.