РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на на В. Г. Н., с адрес с.
*****, чрез пълномощник адв. С.П., АК Пловдив, срещу Решение № 260507
от 18.02.2021 г., по гр.дело № 5679 по описа на РС Пловдив за 2020 г., в
частта му, с което е отхвърлен предявеният от нея иск против „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, гр. София за приемане за установено в отношенията между
страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор
за потребителски кредит № ********** от 15.06.2018 г. е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК и е осъдена да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 50 лв. разноски в производството по гр.д.
№ 5679/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
Със същото решение е осъдено, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД, да заплати на В. Г. Н., сумата от 82,03 лв.,
представляваща получена без правно основание за това по клауза за такса
„Оценка на риска“ по договор за кредит от 15.06.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
1
изплащане на задълженията, като в тази част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която е отхвърлен
предявения иск и е осъден за разноски е останал жалбоподателя Н., който
счита постановеното решение в обжалваната част неправилно, поради
неправилни фактически и правни изводи и неправилно приложение на
материалния закон. Мотивира несъгласие с изводите на съда за съответствие
на договора за кредит с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като не
е посочена в погасителния план частта от погасителната вноска, с която се
погасяват различните компоненти на задължението – главница, лихва и такса
управление. Счита, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК,
доколкото е неясно дали лихвения процент по кредита е фиксиран, или не,
като счита и нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК с липса на
подписи на всяка страница на погасителния план.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
постановеното от РС решение в обжалвана част и бъде уважен предявения
иск за признаване за недействителен процесния договор за кредит, на осн. чл.
22 от ЗПК присъдени разноски в първоинстанционното и въззивно
производство.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, чрез юрисконсулт В.Ц., с който оспорва жалбата и излага
съображения за правилност на решението, постановено в съответствие с
материалния и процесуален закон. Счита изводите на съда за съответствие на
процесния договор с разпоредбата на чл. 22, във вр. с чл. 11 от ЗПК за
правилни, твърди, че детайлен погасителен план, какъвто визира
жалбоподателя се дължи само при поискване, ясно е посочено в договора
размера на лихвения процент, фиксиран за срока на договора, като закона
посочва и начина на прилагането му, поради което не може да съществува
неяснота, счита и посочения ГПР съобразен с изискванията на ЗПК, а общите
условия неприложими към процесния договор, тъй като касаят други
отношения между страните – предоставяне на платежни услуги. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено в обжалваната част
Решение № 260507/18.02.2021 г. по гр. дело № 5679/2020 г. по описа на РС
2
Пловдив. Моли за присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от
ЗПК, с искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника „Ти Би Ай Банк“ АД, че договор за
потребителски кредит № ********** от 15.06.2018 г. е изцяло
недействителен, поради липса на посочване на условията за прилагането на
лихвения процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация
за последователността на разпределение на вноските, между различните
неизплатени суми - неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от
ЗПК, включване в договора за кредит, в нарушение на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК
суми за услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита - Bank
Комбо Живот и Bank Комбо Безработица, без описание на вида, размера и
действието, за които са начислени, поради което твърди нарушение на чл.
10а, ал. 4 от ЗПК и хипотезата на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, невъзможност за
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Предявен е и иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, който е уважен изцяло и в тази част решението не е обжалвано и е влязло
в сила.
С обжалваното решение съдът е приел, че исковата претенция по чл. 124
от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК е неоснователна, тъй като сключеният между
страните договор за потребителски кредит не противоречи на посочените от
ищеца разпоредби от ЗПК.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията по чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и
3
допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на
потребителския договор, поради което по отношение на тях намират
приложение указанията в ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и въззивният
съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните,
независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит № ********** от 15.06.2018 г., по силата на
който ответникът „Ти Би Ай Банк“ АД е предоставил на ищеца В. Г. Н.
сумата от 1 000 лв. В чл. 7.1. от Договора, след посочения размер на кредита
са посочени и “Bank Комбо Живот” 118,80 лв. и “Bank Комбо Безработица”
121,18 лв. Посочен е общ размер на кредита 1 388,78 лв., като след него е
посочена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 148,80 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В
чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи
някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от
кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя
или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя
декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е
посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 30,10 %, като лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер
на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в
чл. 10 е посочен годишният процент на разходите 46,91 %, и обща сума,
дължима от потребителя 2125,16 лв. В договора за потребителски кредит е
4
обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и
нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 15.07.2018 г., а
на последната на 15.06.2021 г., като размерът на първите погасителни вноски
е от 59, 04 лв., а на последната – 58, 76 лв.
С подписване на договора потребителят е декларирал, че преди
сключването му е получил на хартиен носител необходимата информация под
формата на „Стандартен европейски формуляр“.
Договорът за потребителски кредит, сключен между страните, се
подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП, доколкото
кредитополучателят е потребител по смисъла на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на
чл.11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в чл. 9.1
от договора е посочен размерът на годишния лихвен процент по кредита, а в
чл. 9.2- начина на начисляване на лихвата - ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата, която информация заедно с
уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за противоречие на
договора с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В случая, видно от договора, в него се
съдържа необходимата информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, като погасителният план е
инкорпориран в самия договор. Доколкото в него е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент, като не е предвидено заплащане на суми, дължими
при различни лихвени проценти, то не е било необходимо да се посочва
5
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Съгласно практиката на Съда на ЕС по Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити (Решение по дело
С-42/15 от 09.11.16г., Решение от 05.09.19г. по дело С-331/18) в договора за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата, като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, която показва погасяването на
главницата, лихвите и другите разходи.
В жалбата се съдържа оплакване, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. В процесния договор ГПР е определен в размер на 46,91%
като абсолютна процентна стойност. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. При така дадените легални дефиниции в закона, при
изчисляване на годишния процент на разходите, при процесния договор, е
следвало да бъде включена поне и еднократната такса за оценка на риска,
която вместо това е включена в общия размера на кредита, като по този начин
в договора не е посочен действителният ГПР. Така не само, че ГПР е посочен
6
единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена
действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит. Поради липсата на конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, се препятства възможността на потребителя
да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за
връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10, ал.
1 от ЗПК). Нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е
самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от
ЗПК, поради което и на това основание следва да бъде признат за
недействителен.
Във въззивната жалба ищецът се е позовал и на недействителност на
договора за кредит, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК
за подписване на общите условия към договора от всяка от страните по него,
като доводът е неоснователен, тъй като процесният договор за потребителски
кредит не препраща към общи условия на кредитора, а урежда изчерпателно
правата и задълженията на страните по него.
По изложените съображения настоящия състав намира, че процесният
договор за потребителски кредит противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, поради което искът за прогласяване на недействителността
му, на осн. чл. 22 от ЗПК е основателен. Ето защо жалбата се явява изцяло
основателна, поради което следва да бъде уважена, а решението на районен
съд Пловдив в обжалваната част да бъде отменено, като се уважи предявения
иск за приемане за установено в отношенията между страните, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между тях договор за потребителски кредит
№ ********** от 15.06.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Следва да бъде отменено и решението на РС Пловдив в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати сторените в първа инстанция разноски,
доколкото, с оглед резултата от въззивното обжалване, искът му се явява
изцяло основателен.
Направено е искане за присъждане на разноски пред първата и въззивна
инстанция. Съгласно представените доказателства за реално сторени
7
разноски, пред РС са направени и неприсъдени разноски в размер на 50 лв. за
държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да се
присъдят на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Във въззивната инстанция
следва да се присъдят сторените разноски на жалбоподателя, с оглед изцяло
уважената въззивна жалба, в размер на 317,50 лв. съгласно приложен списък
по чл. 80 от ГПК и представени доказателства за реалното им извършване.
Или общият размер на дължимите за двете инстанции разноски на
жалбоподателя е 667,50 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260507 от 18.02.2021 г., постановено по гр.дело №
5679/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от В.
Г. Н., ЕГН **********, с адрес с. *****, против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. *****, иск за приемане за
установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
сключеният между тях договор за потребителски кредит № ********** от
15.06.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, както и в частта, с
която е осъдена В. Г. Н. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД сумата от 50 лв. – разноски в производството по гр.д. №
5679/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК сключения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. *****, кредитодател, и В. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес с. *****, кредитополучател, договор за потребителски
кредит № ********** от 15.06.2018 г.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *****, кредитодател, да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес с. *****,, сумата от 667,50 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки) направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
8
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9