№ 518
гр. К., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510101073 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано от „***********” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*************, с ЕИК:
********, представлявано от А.Ч.Д. Н.Г.С., чрез юрк. Д.И. против: В. М. П.,
ЕГН ********** с адрес: гр. К. ПК *** ул. ******** с правно основание: чл.
415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 809.06 лева
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на
******** г. „***********’’ ЕАД сключило Договор за потребителски кредит
№ *********** с ответника В. М. П. ЕГН **********, като й е предоставил
сума в размер па 3878,15 лева. От тази сума: 3300 лева били отпуснати за
общо ползване на потребителя; 578,15 лева били отпуснати на застрахователя
Кардиф за заплащане на застрахователни премии по избраната от потребителя
допълнителна услуга - застраховка **********;
Сочи, че съгласно чл. 7.2.2 от Договора, в случаите, когато Потребителят
пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора в
качеството му на застрахователен агент при условията на чл. 19 от договора,
частта от кредита, представляваща сумите за застраховките, се превеждала от
кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на
застрахователя.
От представеното Заявление за рефинансиране на задължение от
******** г., било видно, че ответницата използвала 899 лева от
предоставените за общо ползване средства за рефинансиране на задълженията
й по Договор за потребителски кредит № **********.
Съгласно чл. 7.2.1. от Договора, средствата по кредита се превеждали от
Кредитора в срок 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на
договора, по посочената в чл. 11.2 банкова сметка на потребителя. Кредитът се
1
считал усвоен в деня, в който средствата са преведени по тази сметка.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, бил в размер на
41.05 % (чл. 9. ал.1 от Договора). Договорът не бил сключен при Общи
условия. Общата дължима сума на Потребителя била разсрочена на 23
погасителни месечни вноски - 23 по 239.5 лв., ведно с последна изравнителна
в размер на 239,48 лв. Първата погасителна вноска - на 5/9/2021 г., а
последната - на 5/8/2023. Така предоставената сума, кредитополучателят имал
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва, посочени в Погасителния план.
Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от
Договора бил 49.51%, а общата дължима сума по Договора - в размер на
5747,98 лева. В същия член било упоменато и че при просрочие от страна на
Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с дължимите лихви и
допълнителни разходи по чл. 15 от Договора.
Сочи, че ответницата допуснала просрочие като не заплатила в срок
своите задължения, а на 05.8.2023 настъпил крайният срок на договора, с
което настъпил падежът на всички дължими вноски по него.
Съгласно извлечението от счетоводни книги на банката, послужило за
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК, задължението на длъжника към „***********" ЕАД, по
Договора, е било в размер на: 671,99 лева главница; 46,49 лева договорна
лихва за периода от 5.7.2023 до 5.9.2023 (крайният срок на договора); 190,58
лева обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от
5.7.2023 до 7.12.2023 (датата на извлечението от счетоводни книги).
Уточнява, че на 20.12.2023 г., в деня преди входирането на заявлението
но чл. 417 ГПК (21.12.2023 г.), ответницата извършила доброволно плащане
на сумата от 100 (сто) лева, които намалили натрупаното обезщетение за
забава (в първоначален размер по извлечение 190.58 лева) и останали 90,58
лева неплатен остатък от задължението й за обезщетението.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
лицето В. М. П. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № ********** от 04.8.2021 г., дължи
изпълнение на парично задължение към „***********” ЕАД, в качеството му
на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 909,6 (деветстотин и
девет лева и шест стотинки), от които: 671,99 лева главница; 46,49 лева
договорна лихва за периода от 5.7.2023 до 5.9.2023 (крайният срок на
договора); 90,58 лева обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода от 5.7.2023 до 7.12.2023 (датата на извлечението от счетоводни
книги); ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК (21/12/2023.) до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира за разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
******* г.,съобразно изхода от спора и в настоящото производство.
Предоставя банкова сметка № ************** в „***********“ ЕАД,
по която може да се заплати задължението.
2
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. на
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
С Договор за потребителски кредит № ***********/******** год.,
сключен между „***********“ ЕАД, и ответника, последният е получил заем
в размер на 3300,00 лева, със срок за погасяване 24 месеца – до 05.08.2023 год.
Изготвен е погасителен план, инкорпориран в договора. Сключена е и
Застраховка. Общият размер на кредита с включената застрахователна премия
е в размер на 3878,15 лева.
По ч.гр.д. № ******* г. по описа на РС – К. е издадена, на осн. чл.417
ГПК, Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ от 22.12.2023 г. в полза на кредитора *********** ЕАД, против
ответника В. М. П. за сумите: 671.99 лв. главница, 46.49 лв.
договорна/възнаградителна лихва от 05.07.2023 г. до 05.09.2023 г., 190.58 лв.
лихва за забава от 05.07.2023 г. до 07.12.2023 г., по Договор за потребителски
кредит №***********/******** г. и законната лихва върху главницата от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото,
от които: 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е в заповедта, че вземането е установено от
извлечение от счетоводна книга на кредитора по партида Договор за
потребителски кредит № ***********/04.083.2021 год., към 07.12.2023 год.
По делото няма представени доказателства за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита до подаване на заявлението в съда – 21.12.2023 г.
Доколкото последната падежна дата, съгласно погасителния план, е
05.08.2023 г., то следва, че към подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК кредитът е бил изцяло с настъпил падеж.
Издаден е въз основа на горната Заповед и Изпълнителен лист от
22.12.2023 год.
Образувано е изп.д. № ************ на ЧСИ Г.И., рег. № *** КЧСИ,
като поканата за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е връчена на ответника на
********* год.
На ******** год., ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК против
издадената Заповед по чл. 417 ГПК. Заявява, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Възражението е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Съдът, с разпореждане от 26.03.2024 год., получено от заявителя на
03.04.2024 г., му е указал правото да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като исковата молба на *********** ЕАД
е подадена в указания от съда срок.
В проведеното открито с.з. по делото процесуалният представител на
ответника представя писмени доказателства - съобщение по изп.д. № *** на
ЧСИ Г.И., рег. № *** ОС-Стара Загора от дата 12.06.2024 г., до В. М. П. –
3
уведомява същата, че на основание издължаване с разпореждане приключва
изпълнителното дело. Представени са още Удостоверение изх. №
***/10.07.2024 г. от „********** ЕООД за изплатени суми по изп.д., като от
същото е видно, че на лицето В. М. П., служител, са удържани суми по запор,
както следва: 466,28 лв. – м. 5/2024г.; 424,64 лв. – м. 4/2024г. и 428,78 лв. –
м.3/2024 г.; отчет по сметка от „***“ АД за извършени удръжки от ответницата
по изп. дело.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава, като заключението на същата е прието като правилно, обективно и
законосъобразно.
Вещото лице сочи, че по Договор за потребителски кредит
№***********/******** г. е: погасена главница - 3206,16 лева; Платена
договорна лихва - 1823,34 лева; Погасена Неустойка - 810,36 лева
Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния
договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(21/12/2023г.) по компоненти: Главница - 671,99 лева; Договорна лихва - 46,49
лева за периода 05.07.2023г. до 05.09.2023г. / крайният срок на договора/;
Обезщетение за забава - 190,57 лева за периода 05.07.2023г. до 50.09.2023г./
крайният срок на договор/.
На дата 05.10.2021 година е нареден превод в размер на 239689,56 лева
на получател „Кардиф - Общо застраховане”. По предоставена Извадка от
списъчни плащания застраховки ***********, е видно, че е заплатена
застраховка в размер на 578,15 лева.
В допълнителното заключение на вещото лице е посочено, че ЧСИ Г.И. е
превела към „***********" следните суми:
1.Преводно нареждане реф.№**************, дата: 01.04.2024г., сметка
на наредител **************, сметка на получател ****************-
**********, сума на превода - 43,16 лева.
2.Преводно нареждане реф.№**************, дата: 02.04.2024г., сметка
на наредител **************, сметка на получател
****************-**********, сума на превода - 298,06 лева.
3.Преводно нареждане реф.№**************, дата: 07.05.2024г., сметка
на наредител **************, сметка на получател
***************-***********, сума на превода - 365,86 лева.
4.Преводно нареждане реф.№***************, дата: 03.06.2024г.,
сметка на наредител **************, сметка на получател
******************-***********, сума на превода - 417,00 лева.
5.Преводно нареждане реф.№******************, дата: 11.06.2024г.,
сметка на наредител **************, сметка на получател
******************-***********, сума на превода - 22,00 лева.
Обща сума на извършените плащания от ЧСИ Г.И. към „***********”
ЕАД е в размер на 1146,08 лева.
Със съобщение по ИД № ************ от 12.06.2024г.,е издължено и
приключено изпълнително дело № ************.
4
В проведеното открито с.з. по делото вещото лице уточни, че всичко по
кредита е изплатено, като е посочила сумата.
От така приетите факти и обстоятелства по делото, съдът прави
следните изводи:
От съда се иска да признае за установено, че В. М. П. ЕГН **********,
в качеството си на Кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
*********** от ******** г., дължи изпълнение на парично задължение към
„***********” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за
сума в общ размер 909,6 (деветстотин и девет лева и шест стотинки), от които:
671,99 лева главница; 46,49 лева договорна лихва за периода от 5.7.2023 до
5.9.2023 (крайният срок на договора); 90,58 лева обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода от 5.7.2023 до 7.12.2023 г. /коригирана сума
след направено доброволно плащане в размер на 100,00 лева/; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и направените в заповедното производство – ч.гр.д. №
******* год. на РС-К. разноски, в размер на 75,00лв. /25,00 лв.
- държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Исковете са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и
ответника, за сумата от 3878,15 лева въз основа на Договор за потребителски
кредит № *********** от ******** г., като главницата по договора е била
надлежно усвоена от ответника/кредитополучател и не е била възстановена в
уговорените между страните срокове и към момента.
Горните обстоятелства не са спорни по делото.
В настоящото производство следва да се посочи, че решението на съда
трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е
то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска,
както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Затова, съобразявайки се със заключението на вещото лице, а именно, че
всичко по кредита е изплатено, което е правопогасяващ факт, който следва да
бъде взет предвид съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК, към момента на приключване
на съдебното дирене, претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
цитираните по-горе плащания от извършената счетоводна експертиза, е
платена претендираната от ищеца сума. Т.е. към момента на приключване на
5
съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът
е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът
намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното
плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид, като
установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно
предявеното вземане за главница и лихви, то предпоставя отхвърляне изцяло
на исковете.
Извършеното в хода на процеса плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на главница, и
лихва поради погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските в производството:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната
страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В
настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични
задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено
в хода на процеса. Ето защо следва на общо основание да понесе
отговорността за направените от ищеца в производството разноски.
Разноските на ищеца в исковото производство са за дължима държавна
такса за завеждане на делото в размер на 25,00 лв.; разноски за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 475,83 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в общ
размер на 650,83 лв.
Разноски по заповедното производство не следва да се присъждат,
предвид заключението на вещото лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***********” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „*************, с ЕИК: ********, представлявано
от А.Ч.Д. Н.Г.С., чрез юрк. Д.И. против: В. М. П., ЕГН ********** с адрес:
гр. К. ПК *** ул. ******** иск с правно основание: чл. 422, във вр. с чл. 415
от ГПК и цена на иска: 809.06 лева, като погасени поради плащане в хода
на съдебното производство.
6
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН ********** с адрес: гр. К. ПК *** ул.
********, да заплати на „***********” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „*************, с ЕИК: ********, представлявано от
А.Ч.Д. Н.Г.С., чрез юрк. Д.И., направените по делото разноски в размер на
650,83 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7